ГЛАВА 3

Несгодата – част от Божия план за нашето вечно развитие

„Когато (трудностите на земния живот) ни смиряват и пречистват, учат и благославят, те могат да бъдат ефективни инструменти в Божиите ръце, чрез които Той да ни направи по-добри хора“.

Из живота на Хауърд У. Хънтър

На общата конференция през април 1980 г. старейшина Хауърд У. Хънтър, тогава член на Кворума на дванадесетте апостоли, разказва как се присъединил към голяма тълпа, за да гледа състезание с лодки в Самоа. „Тълпата бе неспокойна – казва той – и повечето погледи бяха отправени към морето в очакване на лодките. Изведнъж се чу вик от тълпата, когато лодките се появиха в далечината. Във всяка от тях имаше по петдесет силни гребци, които гребяха в ритъм, който караше лодките да се движат през вълните и пенестата вода – наистина красива гледка.

Наближаващи финала, лодките и мъжете вече можеха да се видят ясно. Макар тези силни мъже да работеха с всички сили, тежестта на лодката, с петдесет мъже в нея, се движеше срещу мощната противодействаща сила на водата.

Тълпата нададе оглушителен вик, когато първата лодка пресече финалната линия“.

След състезанието старейшина Хънтър отива при лодките и говори с един от гребците, който обяснява как лодката „е така направена, че разделя водата, за да се намали съпротивлението, което забавя скоростта й. Той също обяснява как тягата на греблата срещу съпротивлението на водата създава силата, която придвижва лодката напред. Съпротивлението създава както противопоставящата се, така и движещата сила“¹.

Старейшина Хънтър използва състезанието в Самоа като въведение на реч, представяща целите на несгодите. По време на своята служба като апостол, той многократно говори за несгодите, като дава напътствие, надежда и насърчение. Той говори от личен опит, тъй като е преживял животозастрашаващи заболявания и други изпитания. Той свидетелства с непоклатима убеденост, че в моменти на изпитания „Исус Христос притежава силата да облекчава нашето бреме и да повдига товара ни“².

Исус при къпалнята Витесда — В нашите изпитания, Спасителят отправя към всеки от нас поканата, която отправя към човека при къпалнята Витесда: „Искаш ли да оздравееш?“ (Иoана 5:6).

Учения на Хауърд У. Хънтър

Несгодата е част от Божия план за нашето вечно развитие.

В живота – живота на всеки един – се наблюдава пълна мяра от възходи и падения. Наистина, в света наблюдаваме много радост и тъга, много променени планове и нови посоки, много благословии, които не винаги изглеждат като благословии или се чувстват като такива, и много събития, които ни смиряват и усъвършенстват нашето търпение и вяра. Всички ние от време на време сме имали такива преживявания и предполагам, че винаги ще ги имаме. …

… Президент Спенсър У. Кимбъл, който бе сполетян от доста страдание, разочарование и независещи от него обстоятелства, веднъж написа:

„Бидейки човешки същества, бихме искали да изгоним от живота си физическата болка и душевната мъка и да си осигурим постоянно удобство и комфорт, но ако така затворим вратите за мъката и нещастието, ще отхвърлим най-големите си приятели и благодетели. Страданието може да прави светии от хората, като те се научават на търпение, дълготърпение и самоконтрол“ (Faith Precedes the Miracle, 1972 г., с. 98).

С тези думи президент Кимбъл говори за затваряне на вратите на определени преживявания в живота. … В живота ни редовно се затварят врати и някои от тези затваряния предизвикват истинска болка и разочарование. Но аз наистина вярвам, че когато се затвори една такава врата, се отваря друга (а може би и няколко), с надежда и благословии в други сфери на нашия живот, които иначе не бихме открили.

… Преди няколко години (президент Марион Г. Ромни) каза, че всички мъже и жени, включително най-верните и праведните, ще имат несгоди и трудности в живота, защото, както е казал Джозеф Смит, „хората трябва да страдат, та да могат да дойдат на хълма Сион и да бъдат въздигнати в небесата“ (Ученията на президентите на Църквата: Джозеф Смит, 2007 г., с. 245; вж. Conference Report, окт. 1969 г., с. 57).

След това президент Ромни каза:

„Това не означава, че ние желаем страданието. Избягваме всичко, което можем. При все това сега знаем, и всички сме знаели, когато сме избрали да дойдем в този живот, че ще бъдем изпитвани в пещта на несгодите и изпитанията. …

(Също така), планът на Отца за изпитание (пречистване) на Неговите чеда не изключва Самия Спасител. Страданието, което Той поел върху Си и което наистина преживял, се равнява на комбинираното страдание на всички мъже (и жени навсякъде. Треперейки и кървейки, като желаел да се отдръпне от чашата, Той казва): „Аз отпих и завърших приготовленията Си за чедата човешки“ (У. и З. 19:18-19)“ (в Conference Report, окт. 1969 г., с. 57).

Всички ние трябва да завършим „приготовленията си за чедата човешки“ (У. и З. 19:19). Приготовленията на Христос са били доста различни от нашите, но всички ние имаме приготовления за завършване, врати за отваряне. Завършването на тези важни приготовления често изисква известна болка, неочаквани промени в пътя на живота и покорство, „тъкмо както детето се покорява на баща си“ (Мосия 3:19). Завършването на божествените приготовления и отварянето на селестиалните врати може да ни отведе – и неотменно ще ни отведе – до заключителните часове на нашия земен живот³.

Дошли сме в земния живот, за да станем обект на противопоставяне. Това е част от плана за нашето вечно развитие. Без изкушение, болест, болка и тъга не може да има доброта, добродетел, удовлетворение от благополучието и радост. … Трябва да помним, че същите сили, които пречат на нашия напредък, ни дават възможности да ги преодоляваме⁴.

Нашите земни трудности ни се дават с цел растеж и придобиване на опит.

Когато (трудностите на земния живот) ни смиряват и пречистват, учат и благославят, те могат да бъдат ефективни инструменти в Божиите ръце, чрез които Той да ни направи по-добри хора, да ни направи по-благодарни, по-обичащи и по загрижени за околните в техните моменти на трудност.

Да, всички имаме трудни моменти, по единично и колективно, но дори в най-тежките случаи, в древността или в наши дни, тези проблеми и пророчества са имали единствената цел да благословят праведните и да помогнат на по-малко праведните да се доближат до покаянието. Бог ни обича и Писанията ни казват, че Той „даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Иоана 3:16)⁵.

Великият патриарх от Книгата на Мормон, Лехий, говори насърчаващо на своя син Яков, роден в пустошта във време на страдание и противопоставяне. Животът на Яков не е това, което той сигурно е очаквал, не е бил низ от идеално стичащи се обстоятелства. Той става обект на страдания и огорчения, но Лехий обещава, че тези страдания ще бъдат посветени за негова полза (вж 2 Нефи 2:2).

След това Лехий добавя следните станали класика думи:

„Защото нужно е да има противопоставяне във всички неща. Ако ли не, … праведността не би могла да съществува, нито нечестието, нито святостта, нито окаяността, нито доброто, нито злото“ (2 Нефи 2:11).

През годините съм намирал много утеха в това обяснение за някои от болките и разочарованията в този живот. Намирал съм много утеха и от факта, че най-великите мъже и жени, включително Сина Божий, са станали обект на такова противопоставяне, за да могат по-добре да разберат контраста между праведността и нечестието, святостта и окаяността, доброто и злото. В тъмната и влажна килия на затвора Либърти Пророкът Джозеф Смит научава, че ако сме призовани да преминем през изпитания, това е с цел растеж и придобиване на опит и в крайна сметка ще бъдат за наше добро (вж. У. и З. 122:5–8).

Когато една врата се затваря, друга се отваря, дори за един пророк в затвора. Ние невинаги сме достатъчно мъдри или опитни, за да преценим всички входове и изходи. Обиталището, което Бог подготвя за всяко от възлюбените си чеда, може да има точно определени коридори и стълбища, специални килими и завеси, които Той желае да преминем, за да можем да придобием това обиталище. …

В различни моменти от живота ни, вероятно в редица моменти от живота ни, ние трябва да осъзнаем, че Бог знае това, което ние не знаем, и вижда това, което ние не виждаме. „Защото Моите помисли не са като вашите помисли. Нито вашите пътища като Моите пътища, казва Господ“ (Исаия 55:8).

Ако имате проблеми в къщи с деца, които се отклоняват от правия път, ако страдате от финансови несполуки и емоционално изтощение, които заплашват дома ви и щастието ви, ако трябва да посрещнете загуба на нечий живот или здраве, нека мир цари в душата ви. Ние няма да бъдем изкушавани отвъд способността ни да устоим (вж. 1 Коринтяните 10:13; Алма 13:28; 34:39). Нашите отклонения и разочарования са тясната и стеснена пътека към Него⁶.

Джозеф Смит в затвора — Когато Джозеф Смит се намира в затвора Либърти, Господ му разкрива, че несгодата може да ни даде опит и да бъде за наше добро.

Няма причина да не бъдем оптимисти и да имаме увереност в моменти на трудност.

Винаги сме били обект на трудности в земния живот и винаги ще бъдем. Но знаейки, каквото знаем, и живеейки по начина, по който следва да живеем, всъщност няма място за песимизъм и отчаяние, няма извинение за тях.

През живота си съм видял две световни войни, заедно с Корея, заедно с Виетнам и (други). Положих усилията да живея през Голямата депресия и успях да се дипломирам като адвокат, като в същото време започнах своя семеен живот. Виждал съм как стокови пазари и икономики полудяват, как деспоти и тирани полудяват, като всичко това предизвика доста проблеми по света.

Затова се надявам, че не вярвате, че всички световни проблеми са се изсипали във вашето поколение или че положението никога не е било по-зле от вашите лични обстоятелства или че те никога няма да се подобрят. Уверявам ви, че нещата са били по-зле и че винаги се подобряват. Това винаги става – особено когато обичаме Евангелието на Исус Христос и живеем според него и му даваме възможност да процъфтява в живота ни. …

Обратно на това, което други хора могат да кажат, в този свят няма причина вие да не бъдете щастливи, оптимистично настроени и уверени. Всяко поколение от началото на времето е имало да преодолява някои неща и проблеми, над които да работи⁷.

Когато идваме при Спасителя, Той ще облекчава нашето бреме и ще повдига товара ни.

„Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.

Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си.

Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко“. (Мат. 11:28-30.) …

… Това чудесно предложение за помощ, дадено от Самия Син Божий, не е ограничено само за галилеяните от онези дни. Призивът да поемем Неговото благо иго и да приемем Неговото леко бреме не е ограничено само за изминалите поколения. Това е общовалидна молба към всички хора, към всички градове и народи, към всеки мъж, жена и дете навсякъде.

В нашите собствени моменти на нужда, ние не трябва да подминаваме това сигурно решение на грижите и тревогите на нашия свят. Това е обещанието за личен мир и защита. Това е силата да се получава опрощение за греха през всички времена. Ние също трябва да повярваме, че Исус Христос притежава силата да облекчава нашето бреме и да повдига товара ни. Ние също трябва да дойдем при Него и така да получим покой в трудовете си.

Разбира се, към тези обещания има и задължения. „Вземете Моето иго върху си“, ни умолява Той. В библейски времена яремът (на англ. и гръцки думата за иго и ярем е една и съща в цитирания стих, оттам и този коментар, бел. прев.) е много ценно пособие за обработващите земята. Той позволява силата на второ животно да се впрегне и да се добави към силата на първото, като така се споделя и намалява тежкото усилие при тегленето на плуга или фургона. Товарът, който е твърде голям или дори невъзможен само за едно животно, може да се тегли равномерно и удобно от две, обвързани с общ ярем. Този ярем изисква голямо и прилежно усилие, но наистина, за обърнатите във вярата хора, игото е благо и бремето е леко.

Защо да теглим бремето на този живот сами, пита Христос, или да разчитаме на подкрепата от този свят, която бързо ще отпадне? На обременените се дава Христовия ярем, това е силата и мира да застанем рамо до рамо с Бог, Който ще ни дава подкрепа, увереност и сила да се изправяме пред своите трудности и да изпълняваме задачите си тук, в изпълненото със затруднения житейско поле.

Очевидно личното житейско бреме е различно за всеки човек, но всеки носи такова. … Разбира се, някои скърби са резултат от греховете на един свят, който отказва да следва напътствията на нашия Отец в Небесата. Каквато и да е причината за тях, изглежда никой не е напълно освободен от житейските трудности. На всеки поотделно и на всички заедно Христос казва: Тъй като всички имаме бреме за носене и иго за понасяне, защо да не са Моите? Обещавам ви, че Моето иго е благо, и Моето бреме е леко. (Вж. Мат. 11:28–30.)⁸

усмихващ се млад мъж — „Учениците на Исус Христос от всяко поколение са поканени, дори им е заповядано, да бъдат изпълнени със съвършена светла надежда“.

Светиите от последните дни не трябва да се страхуват от изпитанията на последните дни.

В Писанията … е посочено, че ще има периоди, когато по целия свят ще се наблюдават трудности. Знаем, че в нашата диспенсация, за съжаление, неправедността ще надделява и ще води до неизбежните трудности, болка и наказания. Бог ще премахне тази неправедност в съответния определен от Него момент, а нашата задача е да живеем пълноценно и предано и да не се тревожим за проклятията над света и кога той ще свърши. Нашата задача е държим Евангелието в живота си и да бъдем ярка светлина – един град на хълма, който разкрива красотата на Евангелието на Исус Христос и радостта и щастието, които винаги ще се дават на всички хора във всички епохи, които спазват заповедите.

В тази последна диспенсация ще има големи трудности. (Вж. Мат. 24:21.) Знаем, че ще има войни и слухове за войни (вж. У. и З. 45:26) и че цялата земя ще бъде в размирици (вж. У. и З. 45:26). Във всички диспенсации е имало трудни периоди, но в нашата ще се наблюдават най-тежки опасности. (Вж. 2 Тим. 3:1.) Нечестивите хора ще се влошават все повече (вж. 2 Тим. 3:13), но това често се е случвало. Ще връхлитат бедствия и беззаконието ще изобилства. (Вж. У. и З. 45:27).

Неизбежната и естествена последица на тези пророчества е страха и този страх не се ограничава до младото поколение. Този страх се изпитва от хората във всяка епоха, които не разбират това, което ние разбираме.

Но искам да наблегна, че не е необходимо верните светии от последните дни да изпитват тези чувства, те не идват от Бог. На древния Израил Великият Иехова казва:

„Бъдете силни и дързостни, не бойте се, нито да се страхувате от тях; защото Господ твоят Бог Той е, Който върви пред тебе; не ще отстъпи от тебе нито ще те остави. …

Господ, Той е, Който ходи пред тебе, Той ще бъде с тебе; не ще отстъпи от тебе нито ще те остави; не бой се, нито се страхувай“. (Втор. 31:6, 8.)

А на вас, нашето прекрасно поколение в съвременния Израил, Господ казва:

„Ето защо, не бой се, малко стадо; вършете добро; нека земя и пъкъл се обединят срещу вас, защото ако сте построени на Моята канара, те не могат да надделеят. …

Поглеждайте към Мене във всяка мисъл; не се съмнявайте, не се бойте“. (У. и З. 6:34, 36).

Това напътствие ни се дава из всички Писания. Чуйте следните прекрасни думи: „Не бойте се, дечица, защото сте Мои и Аз съм победил света, и вие сте от онези, които Моят Отец Ми е дал“. (У. и З. 50:41.) „Истина ви казвам, приятели Мои, не се бойте и утешете сърцата си; да, радвайте се винаги и за всяко нещо отдавайте благодарности“. (У. и З. 98:1.)

Предвид това прекрасно напътствие, ние сме задължени да се радваме малко повече и да се отчайваме малко по-малко, да отдаваме благодарност за това, което имаме, и за изобилието от Божии благословии, което ни е дадено, като говорим малко по-малко за това, което ни липсва или тревогите, които спохождат трудните периоди в това или минали поколения.

Време за големи надежди и вълнение

За светиите от последните дни това е време за големи надежди и вълнение – един от най-великите периоди на Възстановяването и затова един от най-великите периоди на която и да е било диспенсация, тъй като нашата е най-славната от всички. Трябва да имаме вяра и надежда, две големи и основополагащи добродетели на ученичеството на Христос. Трябва да упражняваме своето упование в Бог, тъй като това е първият принцип в нашата система от вярвания. Трябва да вярваме, че Бог има цялата сила, че ни обича и че Неговото дело няма да бъде спряно или осуетено нито в нашия личен живот, нито в света като цяло. …

Обещавам ви в името на Господ, на Когото служа, че Бог винаги ще защитава своя народ и ще се грижи за него. Ще имаме своите трудности, така както всяко поколение и всички хора са имали трудности. Но с Евангелието на Исус Христос, вие имате всяка надежда, обещание и успокоение. Господ има сила над Неговите светии и винаги ще приготвя места на мир, защита и сигурност за Своя народ. Когато имаме вяра в Бог, можем да се надяваме за един по-добър свят – за нас лично и за цялото човечество. В древността пророкът Етер учи (като и той познава трудностите): „Ето защо, който вярва в Бога, може със сигурност да се надява на един по-добър свят, да, дори за място от дясната страна на Бога, която надежда идва от вярата и става котва за душите на човеците, която би ги направила сигурни и постоянни, винаги изобилстващи на добри дела и водени да прославят Бога“. (Етер 12:4).

Учениците на Исус Христос от всяко поколение са поканени, дори им е заповядано, да бъдат изпълнени със съвършена светла надежда. (Вж. 2 Нефи 31:20.)

Стремеж да се разпръсне страха

… Ако нашата вяра и надежда са съсредоточени върху Христос, Неговите учения, заповеди и обещания, тогава ние ще можем да разчитаме на нещо наистина забележително, истински чудотворно, което може да раздели Червено море и да поведе съвременният Израил на място, „където никой няма да наранява и всява страх“. (Hymns, 1985 г., № 30.) Страхът, който може да обземе хората в трудни дни, е основното оръжие в арсенала, който Сатана използва, за да направи човечеството нещастно. Страхуващият се човек губи силата си в битката на живота, тази срещу злото. Затова силата на злия винаги се опитва да създаде страх в човешките сърца. Във всеки век и във всяка епоха, човечеството е изпитвало страх.

Като чеда Божии и наследници на Авраам, Исаак и Яков, ние трябва да се стремим да прогонваме страха от хората. Плахи, страхуващи се хора не могат да вършат работата си добре и изобщо не могат да вършат Божието дело. Светиите от последните дни имат да изпълняват божествено назначената мисия, която просто не трябва да се проваля от страх и тревожност.

Един Господен апостол преди време казва следното: „Ключът за победата над греха е даден чрез Пророка Джозеф Смит: „Ако сте подготвени, вие няма да се боите“. (У. и З. 38:30.) Нужно е това божествено послание да се повтаря във всеки кол и район“. (Старейшина Джон А. Уидсоу, в Conference Report, апр. 1942 г., с. 33.)

Подготвени ли сме да се отдадем на Божиите заповеди? Подготвени ли сме да постигнем победа над своите страсти и желания? Подготвени ли сме да се подчиняваме на праведния закон? Ако честно можем да отговорим с „да“ на тези въпроси, ние можем да накараме страха да напусне живота ни. Със сигурност степента на страх в сърцата ни може да се измери чрез нашата подготовка да живеем праведно – да живеем по начин, който следва да характеризира всеки светия от последните дни през всяко време и епоха.

Привилегията, честта и отговорността да живеем в последните дни

Нека приключа с едно от най-въздействащите изказвания на Пророка Джозеф Смит, които някога съм чел; той е имал огромни трудности в живота си и, както знаете, е платил най-високата цена за своята победа. И той наистина е победил, като е бил щастлив, жизнерадостен и изпълнен с оптимизъм човек. Хората, които го познавали, чувствали неговата сила и смелост, дори в най-мрачните моменти. Той не се поддавал на мрачни мисли, нито изпадал в униние за дълго.

Той казва как нашето време – вашето и моето – е момент, за който „пророци, свещеници и царе (в миналото) са размишлявали с особена наслада; (всички тези древни свидетели за Бог) са очаквали с радостно нетърпение времето, в което живеем ние; и вдъхновявани от божествени и радостни очаквания, са пели, писали и пророкували за това наше време; … ние сме благословените люде, които Бог е избрал да доведе до славата на последните дни“ (Ученията на президентите на Църквата: Джозеф Смит, с. 197).

Каква привилегия! Каква чест! Каква отговорност! И каква радост! Имаме всички причини във времето и вечността да се радваме и да благодарим за качеството на нашия живот и дадените ни обещания⁹.

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Как може да ни е от полза да знаем, че несгодата е част от Божия план за нашия вечен напредък? (Вж. раздел 1.) Защо според вас несгодата има нужна роля в земния живот?
Прегледайте ученията на президент Хънтър в раздел 2 за някой от целите на несгодата. По какви начини сте виждали несгодата да ни бъде от полза? Как можем да видим несгодата от вечната перспектива на Господ?
Защо, според ученията на президент Хънтър, имаме причина да бъдем щастливи и оптимистично настроени, дори в трудни периоди? (Вж. раздел 3.) Как можем да развиваме по-голям оптимизъм в такива моменти? Кои са някои от благословиите, които продължаваме да имаме дори в най-жестоки несгоди?
Как приемаме поканата на Спасителя да Му позволим да носи нашето бреме и да направи товарите ни по-леки? (Вж. раздел 4.) Какво значи да поемем върху си Неговото иго? Как Господ ви е помагал в моменти на трудност?
Президент Хънтър учи, че чувството на страх от трудностите в последните дни не идва от Бог (вж. раздел 5.) Как животът в страх ни вреди? Как можем да живеем с надежда и вяра, а не в страх?

Свързани с темата стихове:

Иоана 14:27; 16:33; Евреите 4:14–16; 5:8–9; 1 Нефи 1:20; Алма 36:3; У. и З. 58:2–4; 101:4–5; 121:7–8; 122:7–9

Помощни материали за изучаване

„Мнозина намират за най-добро времето за учене сутрин след нощната почивка. … Други предпочитат да учат в тихите часове след приключването на работата и притесненията на деня. … Вероятно по-важно от часа е редовното отделяне на време за изучаване“ (Хауърд У. Хънтър, „Reading the Scriptures“, Ensign, ноем. 1979 г., с. 64).