ГЛАВА 11

Истинско величие

„Полагането на постоянни усилия в малките неща на всекидневния ни живот води до истинско величие“.

Из живота на Хауърд У. Хънтър

Президент Хауърд У. Хънтър учи, че истинското величие произлиза не от светския успех, а от „хилядите малки дела … на служба и жертва, в които се изразява отдаването (или загубването) на нашия живот за околните и за Господ“¹. Президент Хънтър води своя живот според това учение. Вместо да търси светлината на прожектора и одобрението на околните, той извършва всекидневни дела на служба и жертва, които често остават незабелязани.

Един пример за сравнително незабелязаната служба на президент Хънтър е грижата му за неговата съпруга, докато нейното здраве прогресивно се влошава за повече от десетилетие. В началото на 70-те Клеър Хънтър започва да страда от главоболие и загуба на паметта. По-късно претърпява няколко леки удара и в резултат за нея е трудно да говори и да използва ръцете си. Когато състоянието й налага постоянни грижи, президент Хънтър се грижи за нея доколкото може, докато изпълнява задълженията си на апостол. Той намира човек, който да се грижи за Клеър през деня, но през нощта той сам поема тази задача.

През 1981 г. мозъчен кръвоизлив парализира говора и краката на Клеър. Въпреки това, президент Хънтър понякога й помага да става от стола и я държи здраво, за да могат да потанцуват така, както са го правили години преди това.

След като Клеър преживява втори мозъчен кръвоизлив, докторите настояват тя да бъде настанена в клиника, където остава за последните 18 месеца от живота си. През този период президент Хънтър отива да я посещава всеки ден, освен когато пътува по църковни задачи. Когато се връща у дома, той отива директно от летището до клиниката, за да бъде заедно с нея. През повечето време тя или спи дълбоко или не разпознава кой е, но той продължава да й показва своята обич и да се грижи за нейното удобство.

По-късно президент Джеймз Е. Фауст от Кворума на дванадесетте апостоли казва относно президент Хънтър, че неговата „любяща грижа към съпругата му Клеър за повече от десет години от нейното боледуване е най-отдадената преданост на мъж към жена, която много от нас са виждали през живота си“².

След смъртта на президент Хънтър, в неговата кратка биография в списание Ensign, се цитира неговото учение за истинското величие и се обобщава как то е ръководило живота му:

„Макар дълбоко вкоренената скромност да би му попречила да потвърди това, президент Хънтър може да бъде наречен велик, според неговото определение за величие. Неговото величие се изковава извън светлината на прожектора, когато е взимал определящи живота решения да работи усилено, да полага нови усилия след провал и да помага на своите ближни. На тези качества се дължат неговите умения и успехи в най-различни области: музика, право, предприемачество, международни отношения, дърводелство и най-важното – той се изявява като „добър и верен“ Господен служител (вж. Матея 25:21). …

За четиринадесетият президент на Църквата реализирането на Господните цели става така безкористно и естествено, както полагането на усилия като ученик, млад баща, отдаден епископ и неуморен апостол. Според Хауърд У. Хънтър Господното лозе има нужда от постоянни грижи и Господ е искал от него само да бъде „добър и верен“ Негов служител. Така президент Хънтър постига своето истинско величие – с поглед, отправен към примера на Спасителя, на Когото служи до самия край“³.

Учения на Хауърд У. Хънтър

Светското определение за величие често е подвеждащо и може да подтикне към разрушителни сравнения.

Мнозина светии от последните дни са щастливи и се радват на възможностите, които животът предлага. При все това съм загрижен, че някои сред нас са нещастни. Някои от нас чувстват, че не са достигнали очаквания идеал. Особено се тревожа за хората, които са живели праведно, но считат себе си за провал, защото не са постигнали в света или в Църквата неща, които други са постигнали. Всеки от нас желае да достигне определена мярка величие в този живот. И защо това да не е така? Както вече е било отбелязано, всеки от нас дълбоко в себе си се бори със селестиална носталгия. (Вж. Eвреите 11:13–16; У. и З. 45:11–14.)

Осъзнаването на нашата същност и какви можем да станем ни кара да осъзнаем, че с Бог всичко е наистина възможно. От момента, в който като деца научим, че Исус желае да светим като слънчев лъч чрез Евангелието, до момента, когато по-пълно биваме обучени в неговите принципи, ние сме учени да се стремим към съвършенство. Затова за нас не е нещо ново, когато говорим колко важно е да се постигне такова величие. Проблемът идва, когато изкривените очаквания на света променят определението за величие.

Какво представлява истинското величие? Какво прави един човек велик?

Живеем в свят, който изглежда се прекланя пред своето собствено величие и излъчва свои собствени герои. Скорошно проучване сред млади хора между 18 и 24 години разкри, че днешните младежи предпочитат „силните, справящите се сами, побеждаващите на всяка цена“ личности и ясно изграждат живота си според този на известните и „безпределно богатите“. През 50-те години сред героите бяха Уинстън Чърчил, Алберт Швайцер, президент Хари Труман, кралица Елизабет и Хелън Келър – сляпата и глуха писателка и лектор. Тези фигури са помогнали в оформянето на историята или са отличени за вдъхновяващия си живот. Днес много от най-популярните герои са кинозвезди и певци, от което се вижда промяна в отношението ни. (Вж. U.S. News & World Report, 22 апр. 1985 г., с. 44–48.)

Истина е, че героите на света не се задържат за дълго; и въпреки това, шампионите и постигналите трудни неща хора нямат край. Почти всеки ден чуваме как атлети чупят рекорди, как учени изобретяват чудни нови приспособления, машини и процеси, как лекари по нови начини спасяват човешки живот. Ние непрекъснато чуваме за особено надарени музиканти и певци и необикновено талантливи артисти, архитекти и строители. Списания, билбордове и телевизионни реклами ни бомбардират със снимки на хора със съвършени зъби и идеални лица, носещи стилни дрехи и правещи каквото там правят „успелите“ хора.

И понеже сме непрекъснато изложени на светското определение за величие, съвсем разбираемо е да правим сравнение между това, което сме, и това, което другите са – или изглежда са – и също така между нашите и техните притежания. Макар да е вярно, че сравняването може да бъде полезно и да ни мотивира да постигаме много добро и да усъвършенстваме живота си, често позволяваме на измамни и неточни сравнения да рушат щастието ни, като ни карат да чувстваме, че не сме постигнали достатъчно, че сме се провалили. Понякога, заради тези чувства, ние сме подвеждани и се съсредоточаваме върху провалите си, като пренебрегваме аспекти от живота си, които може да съдържат елементи на истинско величие⁴.

„Истинското величие (произлиза от) хилядите малки дела и задачи на служба и жертва, в които се изразява отдаването (или загубването) на нашия живот за околните и за Господ“.

Полагането на постоянни усилия в малките неща на всекидневния ни живот води до истинско величие.

През 1905 г. президент Джозеф Фийлдинг Смит казва думи, които описват истинското величие:

„Постиженията, които наричаме необикновени, забележителни и особени може да остават в историята, но не и в истинския живот.

В края на краищата най-истинското величие е да направим добре тези неща, които Бог е отредил за цялото човечество. Да имаш успех като баща или майка е нещо по-велико от това да жънеш успехи като генерал или държавник“. (Juvenile Instructor, 15 дек. 1905 г., с. 752.)

Това изказване повдига следния въпрос: Кои неща „Бог е отредил за цялото човечество“? В тях със сигурност са включени нещата, необходими на човек да бъде добър баща и добра майка, добър син и добра дъщеря, добър ученик, добър съквартирант или добър съсед.

… Полагането на постоянни усилия в малките неща на всекидневния ни живот води до истинско величие. Истинското величие се съдържа в хилядите малки дела и задачи на служба и жертва, в които се изразява отдаването (или загубването) на нашия живот за околните и за Господ. В тях се включва знание за нашия Отец в Небесата и Евангелието. В тях също така се включва довеждане на околните във вярата и общение в Неговото царство. Тези неща обикновено не привличат вниманието и хвалебствията на света⁵.

Пророкът Джозеф извършва всекидневни дела на служба и грижа за околните.

Джозеф Смит като цяло не е запомнен в ролите си на генерал, кмет, архитект, издател или кандидат за президент. Ние го помним като пророк на Възстановяването, човек, отдаден на обичта към Бог и напредъка на Неговото дело. Пророкът Джозеф е християнин във всекидневния живот. Грижи се за малките неща, всекидневните дела на служба и грижа за околните. Като момче на 13 години, Лаймън О. Литълфийлд пътува със Сионов лагер, стигнал до Мисури. По-късно записва следното малко, но важно за него деяние на служба в живота на Пророка:

„Пътуването бе изключително тежко за всички и физическото страдание, заедно със знанието за преследванията, търпени от братята, на които планирахме да помогнем, ме накараха един ден да потъна в състояние на меланхолия. Докато отрядът се подготвяше да потегли, аз бях седнал изморен и мрачно замислен край пътя. Пророкът бе най-заетият човек в отряда и въпреки това, когато ме видя, остави всичките си други важни задължения и отправи слова на утеха за едно дете. Постави ръка на главата ми и каза: „Да не би да няма място за теб, момчето ми? Ако е така, ще направим“. Тези обстоятелства направиха такова впечатление в ума ми, че с минаването на годините и техните грижи то не избледня“. (В George Q. Cannon, Life of Joseph Smith the Prophet, Salt Lake City: Deseret Book Co., 1986 г., с. 344.)

При друг случай губернатор Карлин от Илинойс изпраща шериф Томас Кинг от окръг Адамс и още няколко човека да арестуват Пророка и да го предадат на пратениците на губернатор Богз от Мисури. Шериф Кинг се разболява тежко. В Наву Пророка прибира шерифа в дома си и се грижи за него като брат в продължение на четири дни. (Пак там, с. 372.) Малките, добронамерени и все пак важни деяния на служба не са редки за Пророка.

Описвайки отварянето на магазина на (Пророка Джозеф Смит) в Наву, старейшина Джордж К. Кенън записва:

„Пророкът не се колебаеше да се включи в търговските и производителни дела; Евангелието, което проповядваше, обхваща както материалното спасение, така и духовното възвисяване, и той бе готов да свърши своя дял от труда. И той правеше това без да мисли за лична облага“. (Пак там, с. 385.)

В едно писмо Пророкът пише:

„Магазинът бе претъпкан и аз стоях цял ден зад тезгяха, продавайки стоки така усърдно, както никой продавач, който някога сте виждали, в услуга на онези, които бяха принудени да минат без обичайната си коледна и новогодишна вечеря поради липса на малко захар, меласа, стафиди и пр.; също и за собствено удовлетворение, защото обичам да се грижа за светиите и да служа на всички, надявайки се да бъда възвисен в определеното от Господ време“. (Пак там, с. 386.)

За тази сцена Джордж К. Кенън прави следния коментар:

„Каква картина ни се предоставя тук! Човек, избран от Господ да положи основата на Неговата Църква и да бъде неин пророк и президент, намира радост и гордост да обслужва своите братя и сестри като най-обикновен работник. … За Джозеф Смит не минава и ден без той да чувства, че служи на Бог и получава одобрението в очите на Исус Христос, като показва добрина и внимание и към „най-скромните“. (Пак там, с. 386)⁶.

„Пророкът Джозеф е християнин във всекидневния живот. Грижи се за малките неща, всекидневни дела на служба и грижа за околните“.

Истинското величие произлиза от устояване на житейските трудности и от служене по начини, които често не се забелязват.

За да имаш успех като секретар на Кворума на старейшините или учителка в Обществото за взаимопомощ, като любящ съсед или отдаващ вниманието си приятел в голяма степен съставлява истинското величие. Да даваш най-доброто от себе си сред общочовешките житейски трудности – дори изправен пред провал – и да продължаваш да устояваш и действаш сред продължаващи борби и да допринасяш за развитието и щастието на други хора и личното си спасение – ето това е истинското величие.

Всички ние желаем да достигнем определена мярка величие в този живот. Мнозина са постигнали велики неща, други се стремят да постигнат величие. Нека ви насърча да продължавате това усилие и в същото време да помните своята същност. Не позволявайте на илюзията на временното светско величие да ви заблуди. Много хора губят душите си в такива изкушения. Доброто ви име е твърде добро, за да бъде продадено – на каквато и да е цена. Истинското величие е да останеш предан – „Предани ще сме на вярата свята ний, верни на правдата на нашите праотци“. (Химни, 1985 г., № 161.)

Уверен съм, че сред нас има мнозина велики, незабелязани и забравени герои. Говоря за онези от вас, които тихо и с постоянство вършите нещата, които следва да вършите. Говоря за хората, които са винаги готови и винаги имат желанието да помогнат с нещо. Говоря за необикновената доблест на майката, която час след час, ден и нощ, стои с болното дете и се грижи за него, докато съпругът й е на работа или на лекции. Включвам и доброволците, които даряват кръв или работят с възрастни хора. Говоря за онези от вас, които предано изпълнявате свещеническите и църковните си отговорности и за студентите, които често пишат у дома, за да благодарят на родителите си за тяхната обич и подкрепа.

Говоря и за хората, които вдъхват в околните вяра и желание да живеят според Евангелието – тези, които активно полагат усилия да изграждат и оформят живота на околните в материален, социален и духовен аспект. Говоря за хората, които са честни и добри и влагат усилията си във всекидневните задачи, но които намират време и да бъдат служители на Учителя и пастири на Неговото стадо.

Сега, не желая да омаловажавам великите постижения в света, които са ни дали толкова много възможности и които дават култура и удоволствие в живота ни. Просто предлагам в по-голяма степен да се съсредоточаваме върху онези неща от живота, които имат по-голяма стойност. Помните, че Спасителят казва: „А по-големият между вас нека ви бъде служител“. (Мат. 23:11)⁷.

Истинското величие изисква постоянни, малки и понякога обикновени постъпки за продължителен период от време.

Всеки от нас е виждал как хора стават богати или пожънват успех почти незабавно, почти за една нощ. Но вярвам, че няма такова нещо като незабавно величие, макар и за някои такъв успех да дойде без продължителни усилия. Постигането на истинско величие е продължителен процес. Може да са нужни провалени опити. Крайният резултат може невинаги да бъде видим, но изглежда за него винаги са нужни постоянни, последователни, малки и понякога обикновени и прости постъпки за продължителен период от време. Трябва да помним, че именно Господ казва следното: „от дребните неща произлиза онова, което е велико“. (У. и З. 64:33.)

Истинското величие никога не е резултат на случайни събития или еднократни усилия или постижения. Величието изисква развиване на характера. Изисква множество правилни решения във всекидневните избори между доброто и злото, за които говори старейшина Бойд К. Пакър, когато казва: „С течение на годините тези малки избори се натрупват и ясно показват какво е ценно за нас“. (Ensign, ноем. 1980 г., с. 21). Тези избори също ще показват ясно какво представляваме⁸.

Всекидневните задачи често имат най-голям положителен ефект върху околните.

Когато правим оценка на живота си, е важно да гледаме не само постиженията си, но и условията, в които сме работили. Всеки от нас е различен и уникален; всеки от нас е започнал състезанието на живота от различно място; всеки от нас разполага с неповторим набор от таланти и умения; всеки от нас има свои собствени трудности и ограничения, с които да се борим. Затова нашата преценка за нас самите и нашите постижения не трябва да включва само техния размер, обхват или брой; тя трябва да включва и съответните условия и ефекта, който усилията ни са имали върху околните.

И това е последният аспект на нашата самооценка – ефектът върху нашия живот и този на околните – това ще ни помогне да разберем защо обикновените и рутинни житейски постъпки трябва да се ценят така високо. Често всекидневно изпълняваните от нас задачи имат най-голям положителен ефект в живота на околните, сравнени със светските неща, които така често се свързват с величието⁹.

Вършенето на нещата, които Бог е постановил за важни, води до истинско величие.

На мен ми изглежда, че типа величие, към което нашият Отец в Небесата желае да се стремим, е постижимо за всички, намиращи се в мрежата на Евангелието. Ние имаме безброй възможности да вършим простите и малки неща, които накрая ще ни направят велики. Към хората, които са отдали живота си на служба и жертва за техните семейства, околните и Господ, най-добрият ми съвет е просто да правят това още повече.

Към хората, които придвижват напред делото Господно по толкова много тихи, но важни начини, към хората, които са солта на земята и силата на света и гръбнак на всеки народ – ние просто изразяваме своето възхищение. Ако устоите докрай и останете доблестни в свидетелството за Исус, вие ще получите истинско величие и един ден ще живеете в присъствието на нашия Отец в Небесата.

Както казва президент Джозеф Фийлдинг Смит: „Нека не се опитваме да заместим истинския живот с изкуствен такъв“. (Juvenile Instructor, 15 дек. 1905 г., с. 753.) Нека помним, че вършенето на нещата, които Бог е постановил за важни, нужни и необходими, дори когато светът ги счита за несъществени, накрая ще и отведе до истинското величие.

Следва да помним словата на апостол Павел, особено ако сме недоволни от живота си и чувстваме, че не сме постигнали едно или друго величие. Той пише:

„Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас,

които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни“. (2 Кор. 4:17–18.)

Тези малки неща са важни. Помним не количествата, дарявани от фарисеите, а двете лепти на вдовицата, не силата и мощта на филистимската армия, а смелостта и убеждението на Давид.

Нека никога не бъдем обезсърчавани в изпълнението на всекидневните задачи, които Бог е „отредил за цялото човечество“¹⁰.

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Защо понякога сме обърквани за същността на истинското величие? (Вж. раздел 1.) Защо светското определение за величие кара някои хора да се чувстват нещастни и да смятат, че не са постигнали достатъчно?
Как определението на президент Хънтър за истинското величие се различава от светското определение? (Вж. раздел 2.) Как определението за истинското величие ви помага в живота? Помислете върху конкретни „малки неща“, на които би било добре да обърнете повече внимание.
Какви впечатления получавате от малките дела на служба на Джозеф Смит, дадени в раздел 3? Какви малки дела на служба са ви благославяли?
Прегледайте примерите в раздел 4 за същността на истинското величие. Как сте виждали истинското величие да се проявява по тези начини?
Какво можем да научим от ученията в раздел 5 за начина, по който можем да постигнем истинско величие?
Дайте примери за „всекидневните изпълнявани от нас задачи, (които) имат най-голям положителен ефект в живота на околните“. (Вж. раздел 6.)
Помислете върху ученията на президент Хънтър в раздел 7. Как службата и жертвата водят до истинско величие? Как да бъдем „доблестни в свидетелството за Исус“ ни помага да постигнем истинско величие?

Свързани с темата стихове:

1 Царете 16:7; 1 Тимотея 4:12; Мосия 2:17; Алма 17:24–25; 37:6; Мороний 10:32; У. и З. 12:8; 59:23; 76:5–6; 88:125

Помощ в преподаването

„Докато се подготвяте с молитва да преподавате, може да бъдете насочени да наблегнете на определени принципи. Може да получите разбирането как най-добре да представите дадени идеи. Може да откриете примери, предметни уроци и вдъхновяващи случки в простите дейности на живота. Можете да получите усещане да поканите даден човек да ви помогне с урока. Също така може да си спомните лично преживяване, което да споделите“ (Преподаването – няма по-велико призование, 1999 г., с. 48).