ГЛАВА 2

„Моя мир ви давам“

„Мирът може да бъде получен от човек само при условие на пълно отдаване – отдаване на Княза на мира, Който има силата да дава този мир“.

Из живота на Хауърд У. Хънтър

Един от колегите на президент Хънтър в Кворума на дванадесетте го описва като човек с „изключително търпение, произлизащо от дълбок вътрешен мир“¹. Президент Хънтър говори често за вътрешния мир, като учи, че човек може да го получи единствено като се обърне към Бог – като се уповава на Него, упражнява вяра и се стреми да върши Неговата воля. Такъв мир го поддържа през множество трудни периоди.

Към края на 1975 г. един лекар препоръчва да се направи мозъчна операция на съпругата на президент Хънтър, Клеър. Президент Хънтър много размишлява дали операцията е в интерес на Клеър, защото ще натовари крехкия й организъм и е възможно да не подобри състоянието й. Той отива в храма, съветва се с роднини и скоро решава, че с операцията има най-голяма възможност тя да получи известно облекчение. Описвайки чувствата си в деня на операцията, той пише:

„Придружих я до вратите на операционната зала, целунах я и я приеха вътре. С течение на времето, аз чаках и размишлявах. … Изведнъж чувството на тревога се превърна в чувство на мир. Получих потвърждение, че бе взето правилно решение и че на моите молитви бе отговорено“².

През 1989 г. президент Хънтър има друго преживяване, при което чувства мир в тежък момент. Той пътува до Ерусалим, за да освети Центъра на Университета Бригъм Йънг за близкоизточно обучение. Няколко групи протестират срещу присъствието на Църквата в Ерусалим, други заплашват, че ще отвърнат с насилие. Един от говорителите на освещаването е старейшина Бойд К. Пакър от Кворума на дванадесетте, който по-късно описва този инцидент:

„Докато говорех, в дъното на залата имаше някакво оживление. Мъже във военни униформи влязоха в залата. Изпратиха бележка на президент Хънтър. Обърнах се, за да попитам какво да правя. Той каза: „Заплаха за бомба. Страх ли те е?“ Казах „Не“. Той отвърна: „И мен не; продължавай с речта.“³ Службата за освещаване продължава без инцидент; бомба няма.

В такива ситуации президент Хънтър се уповава на обещанието на Спасителя, което често цитира: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои“ (Иоана 14:27).

Христос с Петър във водата — Ние трябва „да държим погледа си върху Исус“ и никога да не отместваме „очите си от Този, в Когото трябва да вярваме“.

Учения на Хауърд У. Хънтър

Исус Христос е източникът на истински мир.

При предсказването на раждането на Христос над 700 години преди то да се случи, пророкът Исаия използва изразяващи дълбоко възхищение звания. … Едно от тези звания е от особено значение в съвременния свят: „Княз на мира“ (Иса. 9:6). „Управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават“ – заявява Исаия (ст. 7). Каква вълнуваща надежда за този разкъсван от война и грях свят!⁴

Мирът, за който копнее света, е време без конфликти; но хората не осъзнават, че мирът е състояние на съществуване, което се дава на човек единствено съгласно поставените от Бог условия и обстоятелства и по никакъв друг начин.

В един псалм в Книгата на Исаия могат да се открият следните думи: „Ще опазиш в съвършен мир непоколебимия ум, защото на Тебе уповава“. (Исаия 26:3.) Съвършеният мир, за който говори Исаия, се дава на човек единствено чрез вяра в Бог. Това не се разбира от един невярващ свят.

По време на последната вечеря на Исус с Дванадесетте, Той измива краката им, разчупва хляб за тях и им дава чаша с вино; тогава, след като Юда си тръгва, Учителят им говори доста време. Редом с други неща, Той им казва за предстоящата Си смърт и за наследството, което оставя за всеки от тях. Той не е натрупал стоки, собственост или богатство. Летописът не разкрива Той да има притежания, освен дрехите на гърба Си, като на следващия ден след разпъването и те са взети от войниците, които хвърлят жребий за тях. Той дава завещанието Си на учениците със следните прости, но дълбоки думи: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои“. (Иoана 14:27).

Той използва еврейски поздрав и благословия: „Моя мир ви давам“. Този поздрав и наследство нямат за цел да се приемат в обикновения смисъл, защото Той казва: „Аз не ви давам както светът дава“. Това не са празни пожелания, нито церемониална вежливост, както хората от света използват тези думи, наложени чрез обичай, а като източник на този мир, Княза на мира, Той им го дава. Той им го дава и казва: „Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои“. В рамките на няколко часа те ще бъдат подложени на гонение, но Неговият мир може да победи страха и те да го посрещнат непоколебими.

Заключителните Му думи преди закриващата молитва през онази паметна вечер са следните: „В света имате скръб; но дерзайте, Аз победих света“. (Иоана 16:33.)⁵

Ние култивираме мир като живеем според принципите на Евангелието.

Има една единствена водеща ръка във вселената, една безупречна светлина, един неизменен фар към света. Тази светлина е Исус Христос, светлината и живота на света, светлината, която един от пророците в Книгата на Мормон описва като „светлина, която е безкрайна, която не може никога да бъде затъмнена“. (Moсия 16:9).

Докато търсим брега на сигурност и мир, независимо дали правим това като отделни мъже и жени, семейства, общности или народи, Христос е единственият фар, на който можем наистина да разчитаме. Именно Той казва за Своята мисия: „Аз съм пътят, истината и животът“. (Иoана 14:6). …

Например помислете върху следното напътствие на Христос към Неговите ученици. Той казва: „Обичайте враговете си и благославяйте онези, които ви проклинат, вършете добро на онези, които ви мразят, и молете се за ония, които ви позорят и преследват“. (Мат. 5:44, вж. и 3 Нефи 12:44.)

Помислете какъв бил бил резултатът от следването на това указание във вашия квартал и в моя, в общностите, в които живеят децата ни, сред народите, които сформират нашето огромно глобално семейство. Осъзнавам, че това учение е доста трудно за следване, но със сигурност е по-приемливо от ужасните проблеми, които ни се налагат от войната, бедността и болката, от които светът продължава да страда⁶.

Когато се опитваме да помагаме на хората, които са ни огорчили, когато се молим за хората, които са ни използвали неправедно, нашия живот може да стане красив. Можем да имаме мир, когато достигнем единство с Духа и един с друг, като служим на Господ и спазваме Неговите заповеди⁷.

Светът, в който живеем, както около нас, така и в далечни страни, има нужда от Евангелието на Исус Христос. То е единственият начин светът да постигне мир. … Имаме нужда от един свят с повече мир, постигнат от семейства, квартали и общности с повече мир. За да си подсигурим и култивираме такъв мир, „ние трябва да … обичаме (околните), дори нашите врагове, така както обичаме приятелите си“ (Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит, 2007 г., с. 421). … Ние трябва да протягаме приятелска ръка. Трябва да бъдем по-добри, по-внимателни, по-прощаващи и по-малко предразположени към гняв⁸.

Божият основен начин на действие е чрез убеждаване, търпение и дълготърпение, не чрез принуда и пряка конфронтация. Той действа чрез внимателно общуване и благотворна покана⁹.

Няма обещание за мир към хората, които отхвърлят Бог, към тези, които не спазват заповедите Му, към хората, които нарушават Неговите закони. Пророкът Исаия говори за упадъка и беззаконието на ръководителите, след което продължава със следните думи: „А нечестивите са като развълнуваното море, защото не може да утихне, и водите му изхвърлят тиня и кал. Няма мир за нечестивите, казва моят Бог“. (Исаия 57:20-21.) …

… Безразличието към Спасителя и нежеланието да се спазват Божиите заповеди дават като резултат несигурност, вътрешно неспокойствие и раздор. Това са са противоположните на мира неща. Мирът може да бъде получен от човек само при условие на пълно отдаване – отдаване на Княза на мира, Който има силата да дава този мир¹⁰.

Проблемите на света, често изразявани чрез крещящи заглавия, следва да ни напомнят да се стремим към мира, който произлиза от живот според простите принципи на Евангелието на Христос. Гласовитите малцинства няма да нарушават мира на нашите души, ако обичаме ближните си и имаме вяра в единителната жертва на Спасителя и тихото обещание за вечен живот, което Той ни дава. И къде намираме такава вяра в този смутен свят? Господ казва: „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори, защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори“. (Лука 11:9-10)¹¹.

Изглежда две вечни истини трябва да се приемат от всички, ако те искат да имат мир на този свят и вечен живот в идния. (1) Че Исус е Христос, Самият Вечен Син на нашия Небесен Отец, Който дойде на земята с конкретната цел да изкупи човечеството от греха и гроба, и че Той е жив, за да може да ни отведе обратно в присъствието на Отца. (2) Че Джозеф Смит е Неговият пророк, издигнат в тези последни дни, за да възстанови истината, която, заради прегрешение, е била изгубена от човечеството. Ако хората приемат и живеят според тези две основополагащи истини, мирът ще бъде даден на света¹².

Ако самите вие устоявате на … изкушенията и сте твърдо решени да заплащате всекидневната цена, да живеете според Закона на жътвата чрез чисти, морални мисли и действия, чрез почтени и честни взаимоотношения, чрез постоянство и търсене на разум във вашето изучаване, чрез пост, молитва и поклонение, вие ще жънете като реколта свобода, вътрешен мир и просперитет¹³.

Един живот, изпълнен с безкористна служба, също ще бъде изпълнен с мир, който надхвърля всякакво разбиране. … Този мир може да бъде даден единствено чрез живот според принципите на Евангелието. Тези принципи се съдържат в програмата на Княза на мира¹⁴.

Толкова много влияния в нашия свят имат за цел да унищожават … личния мир чрез грехове и изкушения с хиляди разновидности. Молим се животът на светиите да бъде воден в хармония с идеалите, дадени ни от Исус от Назарет.

Молим се усилията на Сатана да бъдат проваляни, личният живот да бъде тих и спокоен, семействата да бъдат сплотени и загрижени за всеки техен член, районите и коловете, клоновете и окръзите, да могат да сформират голямото Христово тяло, посрещайки всяка нужда, успокоявайки всяка болка, изцелявайки всяка рана, докато целия свят, както казва Нефи, ще върви „напред с увереност в Христа, имайки съвършена светла надежда и любов към Бога и към всички човеци. …

Мои възлюбени братя – продължава Нефи – този е пътят; и не е даден под небето друг път“. (2 Нефи 31:20–21.)¹⁵

„Един живот, изпълнен с безкористна служба, също ще бъде изпълнен с мир, който надхвърля всякакво разбиране“.

Спасителят може да ни помага да намираме мир, независимо от заобикалящия ни смут.

На Исус не е спестена тъга, болка, страдание и терзание. Никой не може да опише понесения от Него товар, нито да има мъдростта да разбере описанието на пророк Исаия за Него: „човек на скърби“. (Исаия 53:3.) През по-голямата част от живота Му, Неговият кораб е подхвърлян от бури, и, поне за ограничения смъртен разум, накрая фатално се разбива на каменистия бряг на Голгота. Упътени сме да не гледаме на живота със смъртни очи; с духовен поглед можем да разберем, че нещо съвсем различно се е случило на кръста.

На устните и в сърцето на Спасителя има мир, независимо колко тежка е разразилата се буря. Нека това бъде така и с нас – в сърцата ни, в домовете ни, в нашите страни по света и дори в изпитанията, които от време на време застигат Църквата. Не можем да очакваме, лично или колективно, да изживеем живота си без известно противопоставяне¹⁶.

Човек може да живее в красива и спокойна обстановка, но, заради вътрешен смут и разделение, да бъде в състояние на смут. От друга страна, човек може да стои сред крайното унищожение и кръвопролитие на войната и въпреки това да чувства изключителен мир. Ако гледаме към човеците и към светските нрави, ще виждаме само смут и объркване. Но ако се обърнем към Бог, ще открием мир за неспокойната си душа. Това е ясно в следните слова на Спасителя: „в света имате скръб“ (Иоана 16:33) и в Своето завещание за Дванадесетте и цялото човечество, Той казва: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам както светът дава. …“ (Иoана 14:27).

Можем да чувстваме този мир сега в един свят на конфликти, ако само приемем Неговия велик дар и допълнителната покана: „Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.

Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си“. (Мат. 11:28-29.)

Този мир ни закриля от светския смут. Знанието, че Бог е жив, че ние сме Негови чеда и че Той ни обича, успокоява угриженото сърце. Начинът да постигнем това е да имаме вяра в Бог и Неговия Син Исус Христос. Така ще имаме мир както сега, така и през предстоящата вечност¹⁷.

В този свят на объркване, припиране и светски постижения, ние трябва да се обърнем към простотата на Христос. … Нужно е да изучаваме простите основи на преподаваните от Учителя истини и така да елиминираме противоречията. Нашата вяра в Бог трябва да бъде нещо реално, а не спекулативно. Възстановеното Евангелие на Исус Христос може да бъде едно динамично и подемно влияние, а негово истинско приемане да ни дава съдържателни религиозни преживявания. Една от най-силните страни на мормонската религия е това преобразуване на вярата в начин на мислене и всекидневно поведение. Така смутът и объркването се заменят с мир и спокойствие¹⁸.

Като съсредоточим погледа си върху Исус, ние можем да триумфираме над влиянията, които могат да унищожат нашия мир.

Нека припомня един важен разказ за това как Исус триумфира над нещо, което предизвиква трудности и внася страх в сърцата ни. Когато учениците на Христос поемат на едно от честите си пътувания през Галилейското езеро, нощта е тъмна и духа силен срещуположен вятър. От силния вятър вълните са буйни и тези смъртни и крехки мъже се уплашват. За съжаление с тях няма никой, който да ги успокои и спаси, защото Исус е оставен на брега.

Но както винаги, Той се погрижва за тях. Той ги обича и им помага. В момент на най-тежка трудност, те вдигат глави и в тъмнината забелязват човек с брулена от вятъра роба да върви към тях по неравността на морето. От това те извикват в ужас, мислейки, че по вълните се движи призрак. И въпреки обкръжилата ги буря и тъмнина – точно както и при нас, когато, сред тъмнината на живота, океанът изглежда така безбрежен, а нашите лодки така малки – се чува така хубавия и успокояващ глас на мира, изричайки следните думи: „Аз съм; не бойте се!“ Петър възкликва: „Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата“. И отговорът на Христос към него е като този към нас: „Дойди“.

Петър скача през борда сред тежките вълни и, докато погледът му е съсредоточен върху Господ, вятърът може да развява косата му и дъждът да прогизва дрехите му, но всичко е наред. Само когато с колебаеща се вяра той отмества поглед от Учителя и гледа към гневните вълни и черната бездна под себе си, само тогава той започва да потъва. И отново, като повечето от нас, той извиква: „Господи, избави ме!“. И Исус не го предава. Той хваща давещият се ученик с нежен упрек: „Маловерецо, защо се усъмни?“

Когато в безопасност се качват на малката лодка, те виждат как вятърът престава и вълните утихват. Скоро се прибират в спасителното пристанище, което всички ние се надяваме да достигнем. Екипажът и учениците са изпълнени с дълбоко удивление. Някои от тях се обръщат към Него със званието, което днес провъзгласявам: „Наистина Ти си Божий Син“. (Адаптирано от Farrar, The Life of Christ, с. 310–313; вж. Мат. 14:22–33.)

Твърдо съм убеден, че ако като отделни хора, семейства, общности и народи можем, подобно на Петър, да държим погледа си върху Исус, бихме могли също да крачим победоносно по „надигащите се вълни на неверието“ и да стоим „без страх сред връхлитащите ветрове на съмнението“. Но ако отместим очите си от Този, в Когото трябва да вярваме, нещо тъй лесно да сторим и което светът тъй много се изкушава да прави, ако погледнем силата и яростта на онези ужасни и разрушителни стихии около нас, вместо Него, Който може да ни помогне и спаси, тогава неминуемо ще потънем в едно море на конфликти, тъга и отчаяние.

В такива времена, когато ни се струва, че пороите заплашват да ни удавят и бездната – да погълне подмятаната лодка на нашата съдба, се моля да можем винаги да чуваме сред бурята и мрака следните приветливи думи на Спасителя на света: „Дерзайте! Аз съм; не бойте се“. (Мат. 14:27.)¹⁹

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Президент Хънтър учи, че Исус Христос е източникът на истински мир (вж. раздел 1). Кои преживявания са ви помогнали да осъзнаете тази истина? Как можем да получим предлагания от Исус мир?
Как да обичаме околните ни дава мир? (Вж. раздел 2.) Как животът според Евангелието ни помага да имаме мир? Защо „безусловното отдаване“ на Спасителя е необходимо, за да имаме мир?
Прегледайте ученията на президент Хънтър в раздел 3. Как сте изпитвали изпълнението на обещанието на Спасителя да ви „успокои“ от вашите товари, когато идвате при Него?
Помислете върху разказа на президент Хънтър за това как Петър ходи по вода (вж. раздел 4). Какво можете да научите от този разказ за това как да намирате мир в трудни моменти? Как Спасителят ви е помагал да „дерзаете“ и да не се боите в трудни моменти?

Свързани с темата стихове:

Псалми 46:10; 85:8; Исаия 32:17; Марка 4:36–40; Римляните 8:6; Галатяните 5:22–23; Филипяните 4:9; Мосия 4:3; У. и З. 19:23; 59:23; 88:125

Помощ в преподаването

Поканете участниците в класа да изберат един от разделите в главата, който биха искали да обсъдят, и да сформират група с други, избрали същия раздел. Насърчете всяка група да обсъдят въпросите към раздела в края на главата.