ГЛАВА: 6

Единението и Възкресението на Исус Христос

„Ще бъдем вдигнати от смъртта за безкраен живот, поради единителната жертва и възкресението на Спасителя“.

Из живота на Хауърд У. Хънтър

На 20 март 1934 г. се ражда първото дете на Хауърд и Клеър Хънтър, син, когото те наричат Хауърд Уилям Хънтър-младши, с прякор Били. През лятото забелязват, че Били изглежда летаргичен. Лекарите поставят диагноза анемия и Хауърд два пъти дарява кръв за преливане, но състоянието на Били не се подобрява. Допълнителните изследвания показват тежко усложнение с червата, поради което Били губи кръв. Лекарите извършват операция, като Хауърд лежи до сина си, за да осигурява кръв, но резултатите не са добри. Три дни по-късно, на 11 октомври 1934 г., Били тихо умира, докато родителите му стоят край леглото му. „Бяхме обзети от дълбока мъка и обезсърчение, когато си тръгнахме от болницата“ – пише Хауърд¹.

При смъртта на Били и други обичани хора, президент Хънтър е поддържан от своето свидетелство за Единението и Възкресението на Спасителя. „Имаме неотменна вяра в реалността на (Единението) – свидетелства той – и нищо не е по-важно в целия божествен план на спасение от единителната жертва на Исус Христос. Вярваме, че спасението се реализира чрез Единението. Ако то липсваше, целият план на сътворението щеше да се провали. … Без тази единителна жертва, телесната смърт щеше да е краят и нямаше да има възкресение и цел в духовния ни живот. Нямаше да има надежда за вечен живот“².

По време на априлските конференции, които се провеждат през близки до Великден дни, президент Хънтър често говори за възкресението на Исус Христос. На априлската обща конференция през 1983 г. той казва:

„През тези великденски празници изпитвам силно чувство за важността на моята отговорност да свидетелствам за реалността на Възкресението на Спасителя. Мои братя и сестри, съществува Бог в небесата, Който обича и се грижи за вас и мен. Имаме Отец в Небесата, Който е изпратил Своя Първороден от духовните Си чеда, Неговият Единороден в плътта, за да бъде пример за нас, да вземе върху Си греховете на света и накрая да бъде разпнат за греховете на света и да бъде възкресен. …

Това е наистина красиво послание – след смъртта има живот, можем да се завърнем да живеем отново с нашия Отец в Небесата, поради жертвата, която Спасителят е направил за нас и в резултат на нашето собствено покаяние и подчинение на заповедите.

В славния изгрев на великденската утрин, когато мислите на християнския свят за кратко са съсредоточени върху Възкресението на Исус, нека изразим благодарността си към Небесния Отец за великия план на спасение, който ни е бил даден“³.

гробницата в градината — Празната гробница на Спасителя „заявява пред света: „Няма Го тука, но възкръсна“ (Лука 24:6).

Учения на Хауърд У. Хънтър

Единението е върховният акт на обич от страна на нашия Небесен Отец и Неговия Възлюбен Син Исус Христос.

Единението на Исус Христос е дадена от Небесния Отец в доземния живот задача, чрез която да се изкупят Неговите чеда от падналото им състояние. От страна на Небесния Отец е акт на обич да позволи Неговия Единороден Син да извърши единителна жертва. А от страна на Възлюбения Син е акт на обич да извърши Единението.

Бил съм в Гетсиманската градина много пъти. Там съм размишлявал върху страданието и агонията на Спасителя – преживяната от Него агония, когато Небесният Отец Му позволява да вземе върху Си болката и греховете на цялото човечество по начин, който дори не можем да разберем. Душата ми се е изпълвала със скръб, когато съм мислил за Неговата велика жертва за човечеството.

Стоял съм под Голгота, мястото наречено „Лобно“, и съм размишлявал над унижението на разпъването, довело до телесната смърт на нашия Спасител, но също така осъществило безсмъртието на Него и цялото човечество. И отново душата ми се наскърбява.

Стоял съм пред гробницата в градината и съм си представял славния ден на възкресението, когато Спасителят излиза от гробницата жив, възкресен, безсмъртен. При този размисъл сърцето ми се е изпълвало с радост.

При тези преживявания съм искал да излея душата си в благодарност към нашия Небесен Отец за обичта, която Той и Неговият Син са ни дали чрез славната единителна жертва. Както казва Чарлз Гейбриъл: „Така удивен съм от неземната любов, с която Исус ми дари Своя благослов. И тръпна, защото за мене Той бе разпнат, за мене, за грешника Той страда и умря. Благодаря Му, че пожертва Своя свят живот и ме спаси. Аз Му благодаря с искрена душа“. …

Давам ви свидетелство, мои братя и сестри, че нашият Небесен Отец е изпратил Своя Възлюбен Син Исус Христос в света, за да изпълни условията, според които действа планът на спасение. Единението е израз на Неговата силна обич към нас⁴.

Спасителят взема върху Си всички наши грехове, слабости, тъга и болка.

Когато се събират, за да отпразнуват Пасхата, Исус и Неговите апостоли взимат от символите на причастието, които представя на последната им вечеря заедно, след което отиват на Елеонския хълм.

Използвайки всяка възможност да ги учи, Той продължава да говори за жертвеното агне. Казва им, че ще бъде поразен и те ще се разбягат като стадо без пастир (вж. Матея 26:31). „А след като бъда възкресен – казва Той – ще ви изпреваря в Галилея“ (Матея 26:32).

В последвалите часове капки кръв избиват по лицето Му, бит е от ръководителите, които твърдят, че са пазители на Неговия закон, и е разпънат заедно с разбойници. В Книгата на Мормон се пророкува: „И ето, Той ще изтърпи изкушения и телесна болка, глад, жажда и умора, дори повече, отколкото човек може да изтърпи, без да умре; защото ето, кръв ще излиза от всяка пора, толкова велика ще е мъката Му за нечестието и мерзостите на Неговия народ. …

И ето, Той идва при своите си, та спасението да може да дойде при чедата човешки, тъкмо чрез вяра в Неговото име; и даже след всичко това те ще Го считат за човек и ще казват, че в Него има дявол, и ще Го бичуват, и ще Го разпънат“ (Мосия 3:7, 9).

Задължени сме на пророка Алма за нашето знание за степента на Неговото страдание: „И Той ще се яви, изстрадвайки болки и оскърбления, и изкушения от всякакъв вид, и всичко това, за да може да се изпълни словото, което казва, че Той ще вземе върху Си болките и болестите на Своя народ.

И Той ще вземе върху Си смъртта, за да развърже връзките на смъртта, които стягат Неговия народ; и Той ще вземе върху Си немощите им, за да може сърцето Му да се изпълни с милостта според плътта, та да узнае Той според плътта как да подпомага Своя народ според немощите му“ (Алма 7:11–12).

Помислете само! Когато тялото Му е свалено от кръста и набързо положено във взета назаем гробница, Той, безгрешният Син Божий, вече е взел върху си не само греховете и изкушенията на всяка човешка душа, която се покайва, но също и всички наши болести, горести и болки от всякакъв вид. Той изстрадва тези оскърбления така както ние ги изстрадваме в плътта. Изстрадва ги всичките. Прави това, за да усъвършенства Своята милост и Своята способност да ни издигне над всяко земно изпитание⁵.

Ние наистина можем да взимаме неправилни решения, да правим лош избор, нараняващ избор. И понякога правим именно това и точно тук мисията и милостта на Исус Христос се проявяват в пълна сила и слава. … Той е осигурил посредническо Единение за направените от нас неправилни избори. Той е нашият Ходатай пред Отца и предварително е платил за вината и грешките, които често допускаме при упражняването на своята свобода. Ние трябва да приемем този дар, да се покаем за тези грешки и да спазваме заповедите, за да се възползваме в пълна степен от това изкупление. Предложението е винаги налице, пътят е винаги отворен. Ние можем винаги, дори в най-тъмния час и след най-тежките грешки, да погледнем към Сина Божий и да живеем⁶.

Исус Христос е вдигнат от гроба и е първият плод на Възкресението.

Нека се върнем заедно към заключителните сцени в Светата земя. Краят на земния живот на нашия Господ наближава. Той е изцелявал болните, вдигал е мъртвите и е разяснявал Писанията, включително пророчествата за Своята собствена смърт и възкресение. Той казва на Своите ученици:

„Ето, възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжници; и те ще Го осъдят на смърт,

и ще го предадат на езичниците, за да Му се поругаят, да Го бият и Го разпнат; и на третия ден ще бъде възкресен“ (Матея 20:18–19). …

Призори на третия ден Мария Магдалина и „другата Мария“ отиват при гробницата, в която е било положено безжизненото Му тяло (Матея 28:1; вж. също Марка 16:1; Лука 24:10). Преди това главните свещеници и фарисеите са отишли при Пилат и са го убедили да постави стража при вратата на гробницата, „да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и кажат на народа: възкръсна от мъртвите“ (Матея 27:64). Но двама силни ангела изтъркалят камъка от вратата на гробницата и стражите бягат ужасени от тази гледка.

Когато жените пристигат при гробницата, те я заварват отворена и празна. Ангелите остават да им кажат най-важната новина, някога достигала до човешки уши: „Няма Го тук; защото възкръсна, както и рече“ (Матея 28:6)⁷.

Няма учение в християнския канон по-важно за цялото човечество от учението за Възкресението на Сина Божий. Чрез него се осъществява възкресението на всички мъже, жени и деца, които някога са се раждали или ще бъдат родени на света.

Въпреки че поставяме огромна важност на Възкресението в нашето учение, вероятно мнозина от нас не са осъзнали напълно неговата духовна значимост и вечно величие. Ако осъзнаваме това, като Яков, братът на Нефи, ще възвеличаваме неговата красота и ще ни побиват тръпки от алтернативата, която щеше да бъде наша реалност, ако не бяхме получили този дар. Яков пише:

„О, мъдрост Божия, о, милост и благодат Божии! Защото ето, ако плътта не трябваше повече да се вдигне, нашите духове трябваше да станат подвластни на онзи ангел, който отпадна от присъствието на Вечния Бог и стана дявол, за да не се вдигнат повече“ (2 Нефи 9:8).

Със сигурност възкресението е в основата на всяка християнска вяра, то е най-великата от всички милости, извършени от Спасителя на света. Без него, ние оставаме без надежда. Нека цитирам словата на Павел: „Ако няма възкресение на мъртвите, … то празна е нашата проповед … ние се намираме и лъжесвидетели Божии; защото свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа. … и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра, вие сте още в греховете си“ (1 Коринтяните 15:13–15, 17)⁸.

Без Възкресението, Евангелието на Исус Христос се превръща в напев от мъдри слова и явно необясними чудеса – слова и чудеса без върховен триумф. Не, върховният триумф е във върховното чудо: за първи път в историята на човечеството мъртъв човек въздига Себе Си в безсмъртие. Той наистина е Синът Божий, Син на нашия безсмъртен Отец в Небесата, и Неговият триумф над физическата и духовна смърт е благата вест, която всеки християнски език следва да разпространява.

Вечната истина е че Исус Христос е вдигнат от гроба и е първият плод на Възкресението. (Вж. 1 Кор. 15:23.) Свидетелите за това прекрасно събитие не могат да бъдат пренебрегнати.

Сред избраните свидетели са Господните апостоли. Наистина, призованието на святото апостолство е да се дава свидетелство пред света за божествеността на Господ Исус Христос. Джозеф Смит казва: „Основните принципи на нашата вяра са свидетелствата на апостолите и пророците за Исус Христос, за това, че Той умря, бе погребан и се вдигна отново на третия ден, и се въздигна в небесата; и всички други неща, свързани с нашата религия, са само допълнение към това“. (History of the Church, 3:30.) …

Докато учи Своите апостоли, Христос им казва, че „Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне“. (Марка 8:31.) Така и става. Той е разпънат и положен в гробница. На третия ден Се вдига в нов живот – Спасител на цялото човечество и първи плод на Възкресението. Чрез Неговата единителна жертва, всички хора ще бъдат спасени от гроба и ще живеят отново. Това винаги е било свидетелството на апостолите, към което аз прибавям моето собствено⁹.

Христос и Мария Магдалина — Исус Христос Се явява на Мария Магдалина скоро след Своето Възкресение (вж. Иоана 20:1–18).

Исус се явява на мнозина след Своето Възкресение.

През дните, последвали Неговото Възкресение, Господ се явява на мнозина. Той им показва Своите пет рани. Разхожда се, говори и яде с тях, сякаш за да докаже без никакво съмнение, че възкресеното тяло е реално съществуващо физическо тяло от плът и кости. По-късно служи на нефитите, на които заповядва: „Станете и елате при Мене, за да поставите ръце в ребрата Ми, също и за да почувствате белезите от гвоздеите на ръцете Ми и на нозете Ми, за да узнаете, че Аз съм Богът Израилев и Богът на цялата земя и че бях предаден на смърт заради греховете на света.

И … множеството отиде и поставиха ръце в ребрата Му, и почувстваха белезите от гвоздеите на ръцете Му и нозете Му; и това те направиха, като пристъпваха напред един след друг, докато всичките не се извървяха и не видяха с очите си, и не почувстваха с ръцете си, и не узнаха със сигурност, и не засвидетелстваха, че това беше Този, за Когото пророците бяха писали, че ще дойде“ (3 Нефи 11:14–15).

Всички мъже и жени навсякъде имат отговорността и могат да имат радостта „да потърс(ят) този Исус, за Когото пророците (са свидетелствали)“ (Етер 12:41) и да получат духовно свидетелство за Неговата божественост. Право и благословия е всички, които търсят смирено, да чуват гласа на Светия Дух да дава свидетелство за Отеца и Неговия възкресен Син¹⁰.

Свидетелството на виделите (Исус) като жива личност след Неговата смърт никога не е било опровергавано. Той се явява поне десет или единадесет пъти: на Мария Магдалина и другата жена при гробницата, на двамата ученика по пътя към Емаус, на Петър в Ерусалим, на апостолите, когато Тома отсъства, и когато присъства, на апостолите на брега на Галилейското езеро и на планината пред поне 500 братя наведнъж, на Яков, брат на Господа, и на апостолите при възнесението Си¹¹.

Като човек, призован и ръкоположен да свидетелства в името на Исус Христос на целия свят, давам свидетелство на този Великден че Той е жив. Той има славно, безсмъртно тяло от плът и кости. Той е Единородният Син в плътта на Отца. Той е Спасителят, светлината, животът на света. След Неговото разпятие и смърт Той се явява като възкресена личност на Мария, Петър, Павел и много други. Явява се на нефитите. Явява се на Джозеф Смит, момчето-пророк, и на мнозина други в нашата диспенсация¹².

Ние ще бъдем възкресени от мъртвите за безкраен живот.

Великден отпразнува дара на безсмъртие за всички хора, възстановяване на живота и изцеление на всички рани. Въпреки че всички ще умрат като част от плана за растеж и развитие, ние всички можем да намерим утеха в казаното от псалмиста: „Вечер може да влезе плач да пренощува, а на сутринта иде радост“. (Пс. 30:5.)

Иов задава въпрос, който може да се счете за най-важния, задаван някога: „Ако умре човек, ще оживее ли?“ (Иов 14:14.) Отговорът на Христос отеква през вековете до този час: „Понеже Аз живея и вие ще живеете“. (Иоана 14:19.)¹³

В момент на смърт е налице разделяне на духа от тялото. Възкресението отново свързва духа с тяло, като тялото става духовно тяло от плът и кости, оживотворявано от духа, а не чрез кръвта. Така след нашето възкресение телата ни, оживотворявани от духа, ще станат безсмъртни и никога няма да умрат. Това има предвид Павел с думите: „има одушевено тяло, има и духовно тяло“ и „плът и кръв не могат да наследят Божието царство“ (вж. 1 Коринтяните 15:44, 50). Одушевеното тяло е от плът и кръв, но когато е оживотворявано от духа, вместо от кръвта, то може да влезе в царството. …

Убеден съм, че Бог е жив и че Исус е Христос. Както Павел дава свидетелство на светиите от Коринт чрез своето великденско послание преди много години, аз добавям своето свидетелство, че ние ще бъдем вдигнати от телесната смърт в безкраен живот в резултат на единителната жертва и възкресението на Спасителя. Представям си Исус с разтворени обятия към всички, които Го чуват:

„… Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;

и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века“. (Иоана 11:25-26.)¹⁴

Христовото Възкресение дава начало на благословията на безсмъртието и възможността за вечен живот. Празната гробница на Спасителя заявява пред света: „Няма Го тука, но възкръсна“. (Лука 24:6.) Тези думи съдържат цялата необходима надежда, обещания и вяра, които да ни поддържат в нашия труден и понякога изпълнен с мъка живот¹⁵.

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Как Единението показва обичта на Небесния Отец и Исус Христос към нас? (Вж. раздел 1.) Как можем да изразяваме благодарност за този дар на обич? (Вж. У. и З. 42:29).
Докато преглеждате раздел 2, потърсете по колко много начини ни благославя Единението. Как ученията на президент Хънтър и избраните от него стихове задълбочават вашето разбиране за Единението? Какви преживявания са усилили вашето свидетелство за Единението? Как може силата на Единението да ви укрепва по време на вашите изпитания?
Какви са вашите впечатления, докато изучавате ученията на президент Хънтър относно Възкресението? (Вж. раздел 3.) Как можем в по-голяма степен да оценяваме важността на Възкресението?
Прегледайте раздел 4, в който президент Хънтър споменава много свидетели за Възкресението на Исус Христос. Защо свидетелството на тези свидетели е важно?
Помислете върху учението на президент Хънтър, че Възкресението дава „цялата необходима надежда, обещания и вяра, които да ни поддържат в нашия труден и понякога изпълнен с мъка живот“ (раздел 5). Как Възкресението е източник на надежда и утеха за вас? Как свидетелството за Възкресението е обогатило живота ви?

Свързани с темата стихове:

Иоана 10:17–18; 2 Нефи 2:6–9, 22–27; 9:19–25; 3 Нефи 27:13–16; У. и З. 18:10–16; 19:15–20; Моисей 6:59–60

Помощни материали за изучаване

„Планирайте дейности за изучаване, които изграждат вашата вяра в Спасителя“ (Проповядвайте Моето Евангелие, 2004 г., с. 22). Например, докато изучавате, може да си задавате въпроси като следните: „Как тези учения ми помагат да задълбочавам своето разбиране за Единението на Исус Христос? По какъв начин тези учения ми помагат да стана по-подобен на Спасителя?“