ГЛАВА 13

Храмът – основен символ на нашето членство

„Най-дълбокото желание на сърцето ми е всеки член на Църквата да бъде достоен за храма“.

Из живота на Хауърд У. Хънтър

Майката на Хауърд У. Хънтър е верен член на Църквата през целия си живот, но баща му се кръщава чак когато Хауърд е на 19 години. Години по-късно, когато Хауърд е президент на кол в Калифорния, членове на кола пътуват до храма Меса Аризона, за да извършват храмова работа. Преди началото на сесията, президентът на храм го кани да се обърне към събралите се в залата за събрания. Този ден е 46-ия рожден ден на президент Хънтър. По-късно той описва това преживяване:

„Докато говорих пред събралите се, … моите баща и майка влязоха в залата, облечени в бяло. Нямах представа, че моят баща се бе подготвил за храмовите си благословии, въпреки че майка работеше по този въпрос от известно време. Бях така обзет от емоции, че не можах да продължа да говоря. Президент Пиърс (президентът на храм) дойде до мен и обясни причината за тази пауза. Когато моите майка и баща дошли в храма през онази сутрин, те помолили президента да не споменава това пред мен, защото искали да ме изненадат за рождения ден. Никога не забравих този рожден ден, защото на него те получиха надаряването си и имах привилегията да присъствам на тяхното запечатване, след което аз бях запечатан за тях“¹.

Малко над 40 години по-късно, когато Хауърд У. Хънтър прави първото си публично изявление като президент на Църквата, едно от основните му послания е членовете на Църквата да се стремят да получават благословиите на храма с по-голяма отдаденост². Той продължава да набляга на това послание през цялата си служба като президент. През юни 1994 г., говорейки на мястото, където е стоял храма Наву, той казва:

„По-рано този месец започнах служението си, като изразих дълбокото си желание все повече членове на Църквата да стават достойни за храма. Както е било в дните на (Джозеф Смит), от ключово значение за изграждането на царството по целия свят е да има достойни и надарени членове. Достойнството за храма е мярката, по която знаем, че животът ни е в хармония с Господната воля и че можем да получаваме Неговото напътствие в живота ни“³.

Няколко месеца по-късно, през януари 1995 г., последната публична изява на президент Хънтър е освещаването на храма Баунтифул Юта. В освещаващата молитва той се моли благословиите на храма да обогатяват живота на всички, които влизат в него:

„Смирено се молим да приемеш това здание и Твоята благословия да почива върху него. Нека Твоят Дух да съпътства и ръководи всички служещи в него, така че святост да цари във всяко помещение. Нека всички, които влизат, да имат чисти ръце и непорочни сърца. Нека могат да изграждат вярата си и да си тръгват с чувство на мир, възхвалявайки Твоето свято име. …

Нека този Дом дава дух на мир на всички, които наблюдават неговото величие, и особено на тези, които влизат за своите собствени свети обреди и за да извършват работата за техните обични близки отвъд завесата. Нека те чувстват Твоята божествена обич и милост. Нека да имат привилегията да кажат, като псалмистът в древността: „Заедно се разговаряхме сладко, с множеството ходехме в Божия дом“.

С освещаването на това здание, ние отново посвещаваме самия си живот на Теб и на Твоето дело“⁴.

Храмът Меса Аризона, където президент Хауърд У. Хънтър е запечатан за родителите си през 1953 г.

Учения на Хауърд У. Хънтър

Насърчавани сме да утвърдим храма като основен символ на нашето членство.

Когато бях призован в тази свята позиция (президент на Църквата), отправих покана към всички членове да утвърдят храма Господен като основен символ на членството им и възвишена среда за най-светите им завети.

Когато размишлявам над храма, се сещам за следните думи:

„Храмът е място за обучение, където се разгръщат дълбоки истини, отнасящи се за Божието царство. Това е място на мир, където умовете могат да се съсредоточат върху духовните неща и светските тревоги могат да се оставят настрана. В храма ние сключваме завети да се подчиняваме на Божиите закони и ни се дават важащи за вечността обещания, реализирането на които се основава на нашата вярност“ (The Priesthood and You, Melchizedek Priesthood Lessons—1966, Salt Lake City: The Church of Jesus Christ of Latter-day Saints, 1966 г., с. 293).

Тъкмо сам Господ в Свое откровение към нас е превърнал храма в основен символ за членовете на Църквата. Помислете за отношението и праведното поведение, които Господ ни посочва в напътствието, което Той дава чрез Пророка Джозеф Смит на светиите в Къртлънд, докато те се готвят да строят храм. Този съвет все още е в сила:

„Организирайте се; подгответе всяко нужно нещо; и създайте дом, тъкмо дом на молитва, дом на постене, дом на вяра, дом на познание, дом на слава, дом на ред, дом Божи“ (У. и З. 88:119). Дали това отношение и поведение наистина отразяват това, което всеки от нас желае и се стреми да бъде? …

… За да може храмът наистина да бъде символ за нас, трябва да желаем това. Трябва да живеем достойно, за да влезем в храма. Трябва да спазваме заповедите на нашия Господ. Ако можем да подредим живота си според живота на нашия Учител и да превърнем ученията и примера Му в най-висш образец за нас, няма да ни бъде трудно да сме достойни за храма, да сме последователни и лоялни във всеки аспект на живота, защото ще бъдем отдадени на един единствен свят стандарт на поведение и вярване. У дома или на пазар, в училище или много след като сме го завършили, действайки напълно сами или заедно с много други хора, курсът ни трябва да бъде ясен и стандартите ни очевидни.

Способността човек да отстоява принципите си, да живее с почтеност и вяра според вярванията си – това е нещото, което има най-голямо значение. Тази преданост на верните принципи – в личния ни живот, у дома и в семейството, на всички места, където срещаме други хора и им оказваме влияние – тази отдаденост е нещото, което Бог в най-голяма степен изисква от нас. Тя изисква отдаденост – с цялата душа, дълбока, вечно търсена отдаденост на принципите и дадените от Бог заповеди, за които знаем, че са истинни. Ако сме предани и верни на Господните принципи, винаги ще бъдем достойни за храма и Господ и Неговите свети храмове ще бъдат основните символи на ученичеството ни с Него⁵.

Всеки от нас следва да се стреми да бъде достоен да получи храмова препоръка.

Най-дълбокото желание на сърцето ми е всеки член на Църквата да бъде достоен за храма. Би било угодно на Господ, ако всеки възрастен член е достоен и притежава валидна храмова препоръка. Нещата, които трябва и които не трябва да вършим, за да сме достойни за храмова препоръка, са същите, които осигуряват нашето щастие като отделни личности и като семейства⁶.

Нашият Небесен Отец ясно е изявил, че хората, които влизат в храма, трябва да бъдат чисти от греховете на света. Той казва: „И доколкото хората Ми построят дом за Мен в името Господне и не допуснат нищо нечисто да дойде в него и да го оскверни, Моята слава ще почива на него … Но ако той бъде осквернен, Аз не ще дойда в него и Моята слава няма да е там, защото Аз не ще дойда в несвети храмове“ (У. и З. 97:15, 17).

Може да ви е интересно да разберете, че някога президентът на Църквата лично е подписвал всяка храмова препоръка. Толкова важно било за ранните президенти достойнството да се влезе в храма. През 1891 г. отговорността е прехвърлена на епископите и президентите на кол, които ви задават няколко въпроса по отношение на вашето достойнство, за да можете да получите храмова препоръка. Трябва да знаете какво се очаква от вас, за да бъдете достойни да получите храмова препоръка.

Вие трябва да вярвате в Бога, Вечния Отец, и в Сина Му, Исус Христос, и в Светия Дух. Трябва да вярвате, че това е Тяхното свято и божествено дело. Насърчаваме ви всекидневно да полагате усилия да изграждате свидетелството си за нашия Небесен Отец и Господ Исус Христос. Чувстваният от вас Дух е Светият Дух, който ви свидетелства за тяхното реално съществуване. По-късно в храма ще научите за Божеството чрез дадени чрез откровение напътствия и обреди.

Вие трябва да подкрепяте висшите и местните ръководители на Църквата. Когато вдигате ръка в подкрепа на тези ръководители, показвате, че ще ги подкрепяте в техните отговорности и напътствията, които ви дават.

Това не е упражнение за показване на почит към хората, които Господ е призовал. По-скоро това е признание на факта, че Бог е призовал пророци, гледачи и откровители и други хора като висши ръководители. Това е израз на отдаденост да следвате напътствията, давани от председателстващите служители в Църквата. По същия начин вие следва да чувствате лоялност към епископа и президента на кол и други църковни ръководители. Отказът да се подкрепи овластен служител е несъвместим с храмовата служба.

Вие трябва да бъдете морално чисти да влезете в светия храм. Законът за целомъдрието изисква да нямате сексуални взаимоотношения с никой друг освен с вашия съпруг или съпруга. Особено силно ви насърчаваме да се пазите от изкушенията на Сатана да петните своята морална чистота.

Трябва да се погрижите отношенията ви с членовете на вашето семейство да бъдат в хармония с ученията на Църквата. Особено силно насърчаваме (младежите) да се подчиняват в праведност на (своите) родители. Родителите трябва много да внимават техните взаимоотношения с членовете на семейството да бъдат в хармония с ученията на Евангелието и никога да не включват малтретиране или липса на грижа.

За да влезете в храма, вие трябва да бъдете честни във всичките си взаимоотношения с околните. Като светии от последните дни имаме святото задължение никога да не мамим и да не крием истината. Най-основната ни почтеност се застрашава, когато нарушаваме този завет.

За да бъдете достойни за храмова препоръка, вие трябва да се стремите да вършите задълженията си в Църквата, да присъствате на събранията за причастие, на свещеничеството и други. Също така трябва да се стремите да се подчинявате на правилата, законите и заповедите на Евангелието. Научете се … да приемате призования и други отговорности, които ви се дават. Бъдете активни участници във вашите райони и клонове и бъдете човек, на когото вашите ръководители могат да разчитат.

За да влезете в храма, вие трябва да плащате пълен десятък и да живеете според Словото на мъдростта. Тези две заповеди, така прости за обяснение, но толкова важни за духовния ни растеж, са основополагащи за потвърждаване на личното ни достойнство. С течение на времето сме разбрали, че хората, които вярно плащат своя десятък и спазват Словото на мъдростта, са обикновено предани във всички други изисквания за влизане в светия храм.

Това не са маловажни въпроси. Когато сме били намерени за достойни да влезем в храма, ние изпълняваме обреди, които са по-святи от всичко друго, вършено на земята. Тези обреди се отнасят за вечността⁷.

мъж в офис на свещенически ръководител — „Епископите и президентите на кол … ви задават няколко въпроса по отношение на вашето достойнство, за да можете да получите храмова препоръка“.

Изпълнението на храмовата работа осигурява големи благословии на отделните хора и семейства.

Какво славно нещо е за нас да имаме привилегията да отидем в храма за собствените си надарявания! После, след като сме отишли за собствените си надарявания, колко славна привилегия е да свършим работата за хората, които са си отишли преди нас! Тази страна на храмовата работа е един безкористен труд. При все това, всеки път, когато вършим храмова работа за други хора, една благословия се връща отново върху нас. Затова не бива да ни учудва, че Господ желае Неговите люде да бъдат мотивирани от храма. …

Ние следва да ходим не само за нашите мъртви роднини, но и заради личните благословии на поклонението в храма, заради светостта и сигурността, предоставяни между тези осветени стени. Като посещаваме храма, разбираме по-пълно и дълбоко целта на живота и значимостта на единителната жертва на Господ Исус Христос. Нека превърнем храма и поклонението, храмовите завети и брака в храма своя върховна земна цел и най-висше изживяване в земния живот⁸.

Няколко неща се постигат чрез нашето посещение в храма – ние изпълняваме Господните напътствия да извършим своите собствени обреди, благославяме семействата си чрез запечатващите обреди и споделяме благословиите си с други хора, като извършваме това, което те не могат да извършат за себе си. Заедно с това, ние въздигаме своите мисли, доближаваме се до Господ, почитаме свещеничеството и правим живота си по-духовен⁹.

Ние получаваме лични благословии, когато посещаваме храма. Коментирайки как живота ни се благославя от посещаването на храма, старейшина Джон А. Уидсоу казва:

„Храмовата работа … дава прекрасната възможност да поддържаме живо нашето духовно знание и сила. … Величествената перспектива на вечността се разгръща пред нас в светите храмове, виждаме времето от безкрайното начало до безпределния край и драмата на вечния живот ни се представя. Тогава виждам по-ясно моето място сред вселенските реалности, моето място в целите Божии; по-добре мога да поставя себе си там, където принадлежа, и по-добре мога да преценявам и претеглям, да разделям и групирам общите и обикновени задължения в моя живот, така че малките неща да не ми пречат или да ме разсейват от по-важните неща, които Бог ни е дал“ (в Conference Report, апр. 1922 г., с. 97–98)¹⁰.

Помислете върху величествените учения в така въздействащата освещаваща молитва на храма Къртлънд, молитва, за която Джозеф Смит твърди, че му е дадена чрез откровение. Тази молитва продължава да намира отговор сред нас като отделни хора, като семейства и като членове на Църквата, защото Господ ни е дал силата на свещеничеството, за да можем да я прилагаме в Неговите свети храмове.

„И сега, Свети Отче, – казва Пророкът Джозеф Смит – ние Те молим да подпомогнеш нас, Твоите люде, с Твоята благодат … (за) да може да бъдем намерени за достойни в очите Ти да осигурим изпълнение на обещанията, които си сторил на нас, Твоите люде, в откровенията, дадени на нас,

за да може славата Ти да почива върху Твоите люде. …

И ние Те молим, Свети Отче, Твоите служители да могат да тръгнат от този дом, въоръжени със силата Ти, и името Ти да бъде над тях, и славата Ти да бъде около тях, и ангелите Ти да имат грижа за тях“ (У. и З. 109:10–12, 22)¹¹.

Посещението на храма създава духовност. Това една от най-добрите програми в Църквата, чрез която да развиваме своята духовност. Тя обръща сърцата на децата към техните бащи и сърцата на бащите към техните деца (Малахия 4:6). Тя подпомага семейната солидарност и единство¹².

Нека често ходим в храма.

Нека споделяме с нашите деца духовните чувства, които изпитваме в храма. И нека ги учим по-открито и охотно на нещата, които можем по подходящ начин да кажем за целите на Господния дом. Дръжте у дома си снимка на храма, така че децата ви да могат да я виждат. Учете ги за целите на дома Господен. Нека те отрано планират да идат там и да останат достойни за тази благословия. Нека подготвим всеки мисионер достойно да отиде в храма и да превърнем това изживяване в дори по-важен момент от получаването на призование за мисия. Нека планираме, учим и умоляваме децата си да сключат брак в дома Господен. Нека по-настоятелно от всякога преди поддържаме истината, че има значение къде се сключва брак и чрез каква власт се става съпруг и съпруга¹³.

Господ е доволен, когато нашите младежи отиват достойни в храма и извършват като заместници кръщение за хората, които не са имали възможността да бъдат кръстени приживе. Господ е доволен, когато отиваме достойни в храма лично да сключим своите завети с Него и да да бъдем запечатани като двойки и като семейства. И е доволен, когато отиваме достойни в храма, за да извършим същите спасителни обреди за хора, които са починали, мнозина от които с нетърпение очакват извършването на тези обреди за тях¹⁴.

Онези от вас, които не сте получили своите храмови благословии или нямате валидна храмова препоръка, нека ви насърча в смирение и обич да работите за деня, в който да можете да влезете в дома Господен. Той е обещал на хората, които са верни на своите завети: „И ако Моите хора се вслушат в гласа Ми и в гласа на служителите Ми, които съм назначил да водят Моите хора, ето, истина ви казвам, те няма да бъдат помръднати от мястото си“ (У. и З. 124:45). … Обещавам ви, че вашата лична духовност, връзката ви с брачния партньор и семейните ви взаимоотношения ще бъдат благославяни и укрепвани, когато редовно посещавате храма¹⁵.

Нека бъдем хора, посещаващи и обичащи храма. Нека ходим в храма толкова често, колкото ни позволяват времето, средствата и личните обстоятелства. Нека не ходим само за нашите мъртви роднини, но и заради личните благословии на поклонението в храма, заради светостта и сигурността, предоставяни между тези осветени стени. Храмът е едно място на красота, място на откровение, място на мир. Той е домът Господен. Той е свят за Господ. Трябва да бъде свят и за нас¹⁶.

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Помислете върху ученията на президент Хънтър в раздел 1. Как можем да „утвърд(им) храма Господен като главен символ на членството“ ни?
Прегледайте изискванията за получаване на храмова препоръка, изложени в раздел 2. Как животът според тези изисквания благославя вас и вашето семейство? Защо се изисква от нас да се стремим да бъдем „чисти от греховете на света“?
Прегледайте ученията на президент Хънтър за благословиите от извършването на храмова работа (вж. раздел 3). Как участието в храмови обреди е благословило вас и вашето семейство? Как можете по-пълноценно да се радвате на благословиите на храма? Можете ли да споделите преживяване, когато сте почувствали, че ви е дадена духовна сила или напътствие в храма? Ако не сте били на храм, помислете как бихте могли да се подготвите за тази благословия.
По какви начини можем да помагаме на децата и младежите да научат за храмовете и да развият любов към тях? (Вж. раздел 4.) Как можем да помагаме на децата и младежите да желаят да сключат брак в дома Господен? Защо е важно да ходим в храма „толкова често, колкото ни позволяват времето, средствата и личните обстоятелства“?

Свързани с темата стихове:

Псалми 55:14; Исаия 2:2–3; У. и З. 97:12–17; 110:6–10; 124:39–41; 138:53–54; Ръководство към Писанията, „Храм“

Помощ в преподаването

„Често един урок съдържа повече материал, отколкото ще сте в състояние да преподадете. В подобни случаи трябва да изберете материала, който ще бъде от най-голяма полза за тези, на които преподавате“ (Преподаването – няма по-велико призование, 1999 г., с. 98).