ГАЛАВА 17

Запазване и защита на семейството

„Понякога домът може да изглежда обикновено място с рутинни задължения, но нашият успех в него е най-важният стремеж от всички“.

Из живота на Хауърд У. Хънтър

Хауърд У. Хънтър израства в любящо и трудолюбиво семейство, където научава от родителите си, че изграждането на щастлив дом често изисква жертва. Малко преди да се ожени, той прави жертва, която според него е нужна за добруването на бъдещото му семейство.

Хауърд развива обич към музиката от ранна възраст. Отначало той се учи да свири на пиано и цигулка, след което на редица други инструменти. Като младеж той сформира собствена музикална група, Hunter’s Croonaders, която свири на танцувални забави и други събития в Бойси, щата Айдахо. На 19 години той и неговата група са наети да свирят на двумесечно плаване до Азия¹.

През годината след като Хауърд се завръща от пътуването, той се премества в южна Калифорния, където продължава да свири с различни групи. В Калифорния той също така се запознава с Клеър Джефс, на която предлага брак през пролетта на 1931 г. Четири дни преди да се оженят, Хауърд свири една вечер, след което слага инструментите в калъфите им и никога повече не свири професионално. Осигуряването на музика за танцови забави и празненства „бе бляскаво в някои отношения – казва той – и се изкарваха добри пари“, но също така чувства, че аспекти на този начин на живот са несъвместими с начина на живот, които той планира за своето семейство. „Това решение остави празнина от нещо, което ми доставяше радост, но никога не съм съжалявал за него“ – казва той години по-късно².

Хауърд и Клеър са благословени с трима сина, Хауърд Уилям (Били), Джон и Ричард. За съжаление Били умира като бебе. Докато Джон и Ричард растат, семейство Хънтър стават много близки. Хауърд има много препълнен график с работата си като адвокат и църковните си призования, но той и Клеър поставят семейството на първо място. Много преди Църквата да определи понеделник вечер за семейни дейности, семейство Хънтър я отделя за преподаване на Евангелието, разказване на истории, игри и семейни излети. Често момчетата получават задачата да преподадат урок.

Хауърд и синовете му развиват общи интереси, сред които изграждане на модели на влакове. Те строят моделите от комплекти и правят сложна система от релси на големи дървени плоскости. Той си спомня: „Когато имахме свободно време, обичахме да обикаляме железопътните хамбари … при гара Алхамбра на Южните тихоокенански железници, за да придобием идеи за нашата система от релси“³.

След години семейството на президент и сестра Хънтър включва 18 внука. В допълнение на продължителни посещения на неговите деца и внуци, президент Хънтър често се отбива, докато пътува по църковни задачи из Калифорния. Тъй като Джон често води децата на летището, за да видят дядо си, докато чака следващия полет, те понякога го наричат „дядото, който живее на летището“⁴.

родители играят с децата си — Семейството „превъзхожда всеки друг интерес в живота“.

Учения на Хауърд У. Хънтър

Семейството е най-важната единица в обществото, Църквата и вечността.

Семейството е най-важната единица за времето и вечността и, като такава, превъзхожда всеки друг интерес в живота⁵.

Църквата има отговорността – и властта – да запазва и защитава семейството като основа на обществото. Моделът на семейния живот, установен преди основаването на света, определя децата да бъдат раждани на баща и майка, отглеждани от съпруг и съпруга, законно сключили брак. Да бъдеш родител е свято задължение и привилегия и децата са приветствани като „наследство от Господа“ (Пс. 127:3).

Разтревоженото общество започва да осъзнава, че разпадането на семейството предизвиква бедствията, предсказани от пророците. Световните съвети и обсъждания ще имат успех единствено ако те дават определение за семейството, което съвпада с даденото от Господ. „Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите“ (Пс. 127:1)⁶.

В стремежа да се осигури добруването на хората и семействата, важно е да се помни, че основната единица на Църквата е именно семейството. И въпреки това, когато се съсредоточаваме върху семейството, ние следва да помним, че в света днес имаме семейства, които не отговарят на класическото определение с баща, майка и деца. Семействата в Църквата днес се състоят и от (съпрузи) без деца, самотни родители с деца и самостоятелно живеещи членове. … Всяко от тези семейства следва да получи грижата на семейството. Често от най-много грижа имат нужда семействата с нетрадиционната структура. Грижовни и отдадени домашни учители са нужни във всеки дом. Никой не трябва да бъде подминат⁷.

голямо семейство — Президент Хънтър със своите синове, внуци и техните семейства на 2 октомври 1994 г., ден след като е бил подкрепен за президент на Църквата

Родителите са партньори в ръководството на дома и имат стриктното задължение да защитават и обичат децата си.

Отговорностите на родителството са от най-голяма важност. Резултатите на нашите усилия ще имат вечни последици за нас и момчетата и момичетата, които отглеждаме. Всеки, който стане родител, има стриктното задължение да защитава и обича децата си и да им помага да се завърнат при техния Небесен Отец. Всички родители следва да разбират, че Господ няма да оневини този, които пренебрегва тези задължения⁸.

Бащите и майките имат голяма отговорност по отношение на децата, поверени на техните грижи. … В книгата „Притчи“ откриваме следното наставление към родителите:

„Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, и не ще се отклони от него, дори когато остарее“. (Притчи 22:6.)

Най-доброто обучение за едно дете е примерът на родителите. Родителите трябва да дават примера, който младите хора да следват. Голяма сила има в дом, където се преподават праведни принципи, където се чувства обич и уважение към околните, където молитвата въздейства на семейния живот и където се храни уважение към Божиите неща⁹.

За ефективното семейно ръководство … е необходимо отделено време, качествено и количествено. Обучението и ръководството на семейството не трябва да бъдат оставяни … на обществото, училището и дори Църквата¹⁰.

Носителят на свещеничеството счита семейството за постановено от Бог. Ръководството на семейството е ваша най-важна и свята отговорност. …

Носителят на свещеничеството води своето семейство в участието им в Църквата, така че те да познават Евангелието и да бъдат под защитата на заветите и обредите. Ако искате да се радвате на Господните благословии, вие трябва да установите ред в домовете си. Заедно с вашата съпруга вие определяте духовния климат в дома ви. Вашето първо задължение е да сложите в ред собствения си духовен живот чрез редовно изучаване на Писанията и всекидневна молитва. Осигурете и почитайте своето свещеничество и храмови завети, насърчавайте членовете на вашето семейство да правят същото¹¹.

Носителят на свещеничеството храни уважение към майчинството. На майките е дадена свята отговорност да „раждат душите на човеците, защото в това се продължава делото на Отца …, та да може Той да бъде прославен“ (У. и З. 132:63).

… Свещениците не могат да изпълнят своята съдба, нито Божиите цели могат да се реализират, без помощта на жените. Майките извършват работа, която свещениците не могат да вършат. Заради този дар на живота, свещениците следва да хранят безгранична обич към майките на техните деца.

(Братя), почитайте уникалната и божествено постановена роля на вашата съпруга като майка в Израил и нейната способност да ражда деца и да се грижи за тях. Дадена ни е божествената заповед да се множим, да изпълваме земята и да отглеждаме нашите деца и внуци в светлина и истина (вж. Моисей 2:28; У. и З. 93:40). Като любящ партньор, вие споделяте грижата за децата. Помагайте й да ръководи дома ви и да се грижи за него. Помагайте в обучението, възпитанието и дисциплинирането на децата.

Трябва редовно пред съпругата и децата си да изразявате своето уважение към нея. Наистина, едно от най-важните неща, които един баща може да направи за децата си, е да обича майка им¹².

Носителят на свещеничеството приема съпругата си за партньор в ръководството на дома и семейството, като тя има пълно знание и пълно участие при всички решения, свързани с тях. По необходимост в Църквата и у дома следва да има председателстващ служител (вж. У. и З. 107:21). Според Божията повеля отговорността за ръководството на дома се пада на носителя на свещеничеството (вж. Моисей 4:22). Господ е предвидил жената да бъде помощник на мъжа – което значи равностоен спътник и задължително пълноправен партньор. Праведното ръководство се нуждае от споделена отговорност между съпруг и съпруга; вие действате заедно, запознати и участвайки във всички семейни дела. Мъж, който действа независимо и без да се съобразява с чувствата и съвета на своята съпруга при ръководството на семейството, упражнява неправедно господство¹³.

Братя, насърчаваме ви да помните, че свещеничеството е единствено праведна власт. Спечелете уважението и доверието на своите деца, като изградите изпълнени с обич взаимоотношения с тях. Праведният баща защитава своите деца, като отделя време и присъства на техните социални, образователни и духовни дейности и отговорности. Внимателният израз на обич и привързаност са толкова отговорност на бащата, колкото и на майката. Казвайте на децата си, че ги обичате¹⁴.

Нашите домове следва да бъдат места на обич, молитва и преподаване на Евангелието.

Ние просто трябва да се радваме на обич, почтеност и солидни принципи в домовете си. Трябва да имаме трайна отдаденост към брака, децата и моралността. Трябва да успяваме там, където успехът е най-важен за следващото поколение.

Със сигурност най-силен и красив е този дом, където всеки човек е чувствителен към чувствата на околните, стреми се да им служи, стреми се да прилага у дома принципите, които по принцип следваме на обществени места. Нужно е да полагаме повече усилия да живеем според Евангелието в своите семейства. Нашите домове заслужават нашата най-пълна отдаденост. Детето има правото да чувства, че у дома е на сигурно място, че там е защитено от опасностите и злините на външния свят. Семейното единство и цялостност са необходими за тази цел. Детето има нужда от родители, които са щастливи от връзката помежду си, които щастливо полагат усилия за реализирането на идеален семеен живот, които обичат децата си с искрена и неегоистична обич и които са отдадени на семейния успех¹⁵.

Когато семейната домашна вечер се представя като официална църковна програма, от Първото Президентство казват: „Ако светиите се подчинят на съвета (да провеждат семейни домашни вечери), ние обещаваме, че ще последват големи благословии. Любовта у дома и послушанието към родителите ще нарастват. Вярата в сърцата на младежта на Израил ще се развива и те ще се сдобият със сила да се борят с нечестивите влияния и изкушения, които ги обсаждат“. Повторно потвърждаваме обещаните благословии за семействата, които провеждат семейна домашна вечер.

Понеделник вечер следва да се отдели за семейна домашна вечер. Местните ръководители следва да се погрижат църковните сгради да бъдат затворени, да не се провеждат дейности на района или кола в понеделник вечер и да се избягват всички други пречки за провеждането на семейна домашна вечер.

Основната цел на семейната домашна вечер е семействата да се събират заедно и да изучават Евангелието. Напомняме на всички, че Господ е упътил родителите да преподават Евангелието на децата си, да се молят и да освещават Господния ден. Писанията са основен източник за преподаване на Евангелието¹⁶.

Молете се като семейство сутрин и вечер. Колко големи са благословиите за децата, които чуват родителите си да се молят на Господ за тяхното добруване! Със сигурност децата, които виждат примера на такива праведни родители, ще бъдат по-добре защитавани от влиянието на противника¹⁷.

За да могат родителите и децата да се разбират по-добре, Църквата насърчава провеждането на така наречения „семеен съвет“. Този съвет се свиква и провежда от родителите и на него присъстват всички членове на семейството. Той укрепва семейните връзки, учи децата на принадлежност към семейството и ги убеждава, че родителите са заинтересовани от техните проблеми. Това семейно събиране учи на взаимно уважение, действа срещу егоизма и набляга на прилагането на златното правило (вж. Матея 7:12) в дома и воденето на чист живот. Учи на семейна молитва и поклонение, заедно с доброта и честност. Често значимостта и измеренията на това семейно събрание не се оценяват, но когато семействата са силни и единни в задачата да служат на Бог и да спазват Неговите заповеди, голяма част от съвременните семейни проблеми изчезват¹⁸.

(Братя,) гледайте сериозно на вашата отговорност да преподавате Евангелието на семейството си чрез редовна семейна домашна вечер, семейна молитва, духовни послания, четене от Писанията и други инициативи за обучение. Наблегнете особено на подготовката за мисионерска служба и брака в храма. Като патриарх у дома, упражнявайте свещеничеството си, като извършвате подходящите обреди за семейството си и като давате благословии на съпругата и децата си. Заедно с вашето собствено спасение, братя, няма нищо по-важно от спасението на вашата съпруга и деца¹⁹.

двойка се разхожда със своя син — „Трябва да се молим за това и … да показваме на децата си своята обич и загриженост“.

Успелият родител обича детето си, жертва се и се грижи за Него, учи го и посреща нуждите му.

Висшите ръководители имат привилегията да се срещат и опознават членове на Църквата по целия свят, които с постоянство са живели добър живот и са отгледали семействата си под влиянието на Евангелието. Тези светии са познали голямата благословия и утеха да погледнат назад, като родители, баби и дядовци, и да видят плодовете на техните родителски усилия. Със сигурност всеки от нас би искал да има тази благословия.

И все пак, мнозина в Църквата и света живеят с чувство на вина и недостойнство, защото някои от синовете и дъщерите им са се отклонили от стадото и са се изгубили. …

… Осъзнаваме, че старателните родители са дали всичко от себе си, но и че почти всички са допускали грешки. Съвсем скоро след като се заеме с родителските задължения, човек разбира, че по пътя ще се допускат редица грешки. Със сигурност нашият Небесен Отец знае, когато повери духовните си чеда на грижата на млади и неопитни родители, че ще има грешки и липса на преценка. …

… Всеки от нас е уникален. Всяко дете е уникално. Точно както всеки от нас се включва на различно място в състезанието на живота, и точно както всеки от нас има различни силни и слаби страни, както и таланти, така всяко дете е благословено с негови собствени характерни черти. Не трябва да предполагаме, че Господ ще преценява успеха на един по напълно същия начин като успеха на друг. Като родители често предполагаме, че щом детето ни не се е отличило във всяко отношение, ние сме се провалили. Трябва да внимаваме в преценката си. …

Успелият родител обича детето си, жертва се и се грижи за него, учи го и посреща нуждите му. Ако сте направили всички тези неща и детето ви все още се отклонява, създава проблеми и е приело светския манталитет, възможно е вие все пак да сте успели като родител. Възможно е да има деца, дошли на този свят, които ще създадат проблеми на всяка двойка родители при всякакви обстоятелства. По същия начин, има други, които ще благословят живота и ще бъдат радост за почти всеки родител.

Днес се тревожа за родители, които може би са твърде сурови със себе си и позволяват на тези чувства да тровят живота им, въпреки че всъщност са дали всичко от себе си и следва да продължават напред с вяра²⁰.

Майка и баща (чието дете се е отклонило) не са сами. Първите ни родители познават болката и страданието от отказа на някои от децата им да приемат ученията на вечен живот. (Вж. Моисей 5:27.) Векове по-късно Яков разбира за ревността и лошото отношение на големите му синове към обичания от него Иосиф. (Вж. Бит. 37:1-8.) Великият пророк Алма, който има син на име Алма, се моли продължително на Господ по повод бунтовното отношение на своя син и със сигурност е сломен от тревога, заради раздора и нечестията, които предизвиква неговия син в Църквата. (Вж. Мосия 27:14.) Нашият Небесен Отец също е изгубил много от духовните си чеда в света, Той познава чувствата на вашето сърце. …

… Не губете надежда за отклонилото се момче или момиче. Мнозина от тези, изглеждали напълно загубени, са се завръщали. Трябва да се молим за това и, ако е възможно, да показваме на децата си своята обич и загриженост. …

… Знайте, че нашият Небесен Отец вижда обичта и жертвата, тревогата и грижата, дори когато не сме имали успех в големите си усилия. Сърцата на родителите често остават разбити, но те трябва да осъзнаят, че крайна отговорност има детето, след като родителите са го учили на правилните принципи.

… Каквато и да е мъката, каквато и да е тревогата, каквито и да са болката и страданието, търсете начини те да бъдат от полза – може би като помагате на други да избягват същите проблеми или като развиете по-задълбочено разбиране за чувствата на изпадналите в същите трудности. Със сигурност ще разбираме по-добре обичта на нашия Небесен Отец, когато, чрез молитва, накрая осъзнаем, че Той ни разбира и желае да гледаме напред. …

Никога не трябва да позволяваме на Сатана да ни убеди, че всичко е изгубено. Нека се гордеем с добрите и правилни неща, които сме правили, нека оставим и изхвърлим от живота си неправилните неща, нека търсим от Господ опрощение, сила и утеха и нека след това продължим напред²¹.

Нашите домове следва да бъдат свети места, където се живее според принципите на Евангелието и където може да обитава Господният Дух.

Надяваме се, че няма да бъдете обезсърчени в опитите си да отглеждате децата си в праведност. Помнете, че Господ е заповядал следното: „Но учениците Ми ще застанат на свети места и не ще бъдат помръднати“ (У. и З. 45:32).

Някои считат това свято място за храма, и това наистина е така, но също така тук става дума за домовете, в които живеем. Ако усърдно полагате усилия да ръководите семействата си в праведност, като насърчавате и участвате във всекидневна семейна молитва, четене на Писанията, семейна домашна вечер и се обичате и подкрепяте взаимно в живота според ученията на Евангелието, ще получавате обещаните Господни благословии при отглеждането на праведно потомство.

В един все по-нечестив свят, колко е важно всеки от нас да е „застанал на свети места“ и да реши да бъде верен и предан на ученията на Евангелието на Исус Христос²².

За да имат успех в семейството, родителите трябва да хранят обич и уважение един към друг. Съпрузите, носителите на свещеничеството, следва да показват най-високо уважение към съпругите си в присъствието на децата, а съпругите следва да обичат и уважават своите съпрузи. Така децата ще отвръщат с обич към своите родители и един към друг. Така домът ще стане свято място, където най-добре може да се живее според принципите на Евангелието и където може да обитава Господният Дух. Да имаш успех като баща или майка е нещо много по-ценно от достигането на ръководни позиции в бизнеса, държавната администрация или светските дела. Понякога домът може да изглежда обикновено място с рутинни задължения, но нашият успех в него е най-важният от всички стремежи в живота²³.

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Докато преглеждате ученията на президент Хънтър в раздел 1, помислете колко важно е семейството. Каква е отговорността на Църквата към семейството? Как можем да защитаваме и укрепваме своите семейства?
Помислете върху ученията на президент Хънтър за това как родителите следва да бъдат партньори в ръководството на дома (вж. раздел 2). Как тези учения помагат както на бащите, така и на майките? Как могат родителите да бъдат единни в отглеждането на децата си? Помислете как бихте могли да подобрите „духовния климат“ в дома ви.
В раздел 3 президент Хънтър дава съвети за укрепване на семейството. Как може да изградим „семейно единство и цялостност“? Как семейната домашна вечер е благословила семейството ви? Как семейното изучаване на Писанията и семейната молитва са благословили семейството ви?
Как ученията на президент Хънтър в раздел 4 могат да помогнат на родители, чието дете се е отклонило? Как родителите, изпитващи скръб и болка, могат да бъдат в полза на околните? Как могат родителите, бабите и дядовците, ръководителите на младежите и други хора да помагат на децата да не се отклоняват?
След като прочетете раздел 5, помислете върху ученията на президент Хънтър за това да превърнем домовете си в „свети места“. Кои са нашите трудности в това начинание? Как можем да се стремим да превръщаме домовете си в свети места?

Свързани с темата стихове:

Изход 20:12; Второзаконие 6:4–7; Псалми 127:3–5; Ефесяните 6:1–4; Енос 1:1–3; Мосия 4:14–15; Алма 56:45–48; 3 Нефи 18:21; У. и З. 68:25–28; 93:40; 121:41–46

Помощ в преподаването

Поканете участниците в класа да работят по двойки и да планират как биха преподали раздел от главата на семейна домашна вечер. Как можете да приспособите ученията за деца и младежи? Поканете няколко от двойките да споделят своите планове с класа.