ГЛАВА 9

Законът за десятъка

„Свидетелство за закона за десятъка се дава чрез живот според него“.

Из живота на Хауърд У. Хънтър

Малко преди Хауърд У. Хънтър и Клеър Джефс да сключат брак, Хауърд отива при своя епископ, за да получи храмова препоръка. Той е изненадан, че по време на интервюто, епископът поставя под въпрос неговата способност да издържа съпруга и семейство с неговия доход. Хауърд си спомня: „Когато му казах колко печелех, той отвърна, че причината за неговото съмнение се основава на сумите десятък, които бях плащал“.

До този момент Хауърд не плаща пълен десятък, защото не е разбирал колко важно е да плащаш пълен десятък. Той обяснява: „Тъй като моят баща не беше член на Църквата по време на моите години у дома, десятъкът никога не бе обсъждан в нашето семейство и никога не се бях замислял колко важен е той“.

Хауърд казва, че, като продължават разговора си, епископът „по неговия мил начин … ме научи колко важен е този закон и след като му казах, че оттогава насетне щях да плащам пълен десятък, той продължи с интервюто и разсея моята тревога, като попълни и подписа формуляра с препоръката“.

Когато Хауърд разказва на Клеър за това преживяване, той научава, че тя винаги е плащала пълен десятък. „Решихме, че ще живеем според този закон през целия си брак и че десятъкът ще е на първо място“¹.

млад мъж попълва бланка за дарения — „Плащането на десятък укрепва вярата, увеличава духовността и духовните способности и затвърждава свидетелството“.

Учения на Хауърд У. Хънтър

Господното определение за десятъка е просто.

На закона (за десятъка) е дадено следното просто определение: „една десета от цялото си увеличение“ (У. и З.119:4). Увеличение означава печалба, компенсация, прираст. Това е заплатата на работещия, печалбата от дейността на бизнеса, прирастът на онзи, който произвежда или отглежда, или доходът на човек от всеки друг източник. Господ казва, че това е постоянен закон „завинаги“, както е бил в миналото².

Подобно на всички Господни заповеди и закони, (законът за десятъка) е прост, ако имаме малко вяра. Господ всъщност казва: „Вземете десетичната запетая и я преместете с едно число“. Това е законът за десятъка. Толкова е прост³.

Законът за десятъка е съществувал от началото и продължава днес.

Първото споменаване на думата „десятък“ в Библията е в първата книга на Стария завет. Аврам … се среща с Мелхиседек, цар на Салим и свещеник на Всевишния Бог. Мелхиседек го благославя и Аврам „му даде десетък от всичко“. (Бит. 14:20.)

Няколко глави по-напред в същата книга, във Ветил Яков дава следното обещание: … „и от всичко, що ми дадеш, ще дам десетък на Тебе“. (Бит. 28:20-22.)

Третото споменаване е във връзка с левитския закон. Господ казва чрез Моисей:

„Всеки десетък от земята, било от посевите на земята, или от плода на дърветата, е Господен; свят е Господу“. (Лев. 27:30.)

Според левитския закон, десятъците се дават на левитите за тяхна издръжка, а те на свой ред са задължени да плащат десятък върху полученото, както се казва в Господното слово, дадено на Моисей:

„Говори на левитите, казвайки им: Когато вземате от израилтяните десетъка, който ви дадох от тях за ваше наследство, тогава да принасяте от него десетък от десетъка за възвишаем принос Господу“. (Числа 18:26.)

Това ясно показва, че законът за десятъка е част от левитския закон и се е плащал от всички хора – дори от самите левити, на които им е заповядано да плащат десятък върху получавания от тях десятък.

Има хора с мнението, че законът за десятъка е само левитски закон, но историята потвърждава факта, че това е универсален закон. Той е основна част от Мойсеевия закон. Съществувал е от началото и е част от древноегипетския закон, следван е във Вавилон и през цялата библейска история. Споменава се от пророк Амос (вж. Амос 4:4) и от Неемия, който има за задача да построи отново стените на Ерусалим (вж. Неемия 10:37–38; 12:44; 13:5, 12). Скоро след това Малахия се заема с дори по-голямата задача да въздигне вярата и морала на един народ. В тежко усилие да се бори против алчността на хората, които са религиозни само на думи, той ги обвинява в престъпление против Бог.

„Ще краде ли човек Бога? Обаче вие Ме крадохте. Обаче думате: В какво Те крадем? В десятъците и приношенията.

Вие сте проклети с клетва, защото вие Ме крадохте, тъкмо целият този народ.

Донесете всичките десетъци в хранилището, за да има храна в дома Ми, и опитайте Ме сега за това, казва Господ на Силите, дали не ще ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, тъй щото да не стига място за него“. (Мал. 3:8-10.) …

Словата на Малахия завършват Стария завет с повторение на закона за десятъка, показвайки, че не е имало отмяна на този закон, съществувал от началото. Така диспенсацията на Новия завет започва с това наставление. …

Скоро след възстановяването на Евангелието в тази диспенсация, Господ дава откровение на Своя народ чрез пророк от последните дни, който дава определение на закона … :

„И след това всички, които са били обложени с десятък по този начин, ще плащат годишно една десета от цялото си увеличение; и това ще бъде постоянен закон за тях, завинаги, за ползата на святото Мое свещеничество, казва Господ“. (У. и З. 119:4.)⁴

С плащане на десятък, ние правим дарение и изпълняваме задължение.

Десятъкът е Божий закон за Неговите чеда, но плащането му е изцяло доброволно. В това отношение той не се различава от закона за Господния ден или който и да било друг от Неговите закони. Можем да откажем да се подчиняваме на който и да било от тях. Нашето подчинение е доброволно, но отказът да плащаме не отменя закона.

Ако десятъкът е доброволен, той дарение ли е или задължение? Има важна разлика между двете. Дарението е доброволно предаване на средства или собственост без да се очаква нещо в замяна. То е безвъзмездно. Никой не е задължен да даде дарение. Ако десятъкът е дарение, ние можем да правим каквото поискаме, когато поискаме или изобщо да не правим дарение. То би поставило нашия Небесен Отец в категорията на уличен просяк, на когото подхвърляме монета в движение.

Господ е установил закона за десятъка, и защото е Негов закон, той се превръща в задължение да го изпълняваме, ако Го обичаме и имаме желанието да спазваме Неговите заповеди и да получаваме благословиите Му. Така той става задължение. Човекът, който не плаща десятъка си, защото има дългове, следва да си зададе въпроса дали няма дълг и към Господ. Учителят казва: „Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави“. (Мат. 6:33.)

Не можем едновременно да вървим и на изток и на запад. Не можем да служим едновременно на Бог и на мамона. Човекът, който отхвърля закона за десятъка, е човек, който не си е дал искрена възможност да го следва. Разбира се, че се изисква нещо. Нужни са усилия, планиране и работа да се живее според всеки от законите на Евангелието и всеки от принципите му. …

Възможно е с плащането на десятък да правим дарение и да изпълняваме задължение. Плащането е задължение пред Господ. Дарението е за нашите ближни и за изграждането на Божието царство. Ако човек обърне внимание на проповядването на мисионерите, преподаването в Църквата, обширната образователна система и усилията в строежа на сгради за събрания, ще осъзнае, че плащането на десятък не е тежест, а голяма привилегия. Благословиите на Евангелието се споделят с много хора чрез нашия десятък⁵.

жена дава плик на епископ — „Плащането на десятък не е тежест, а голяма привилегия“.

Дарението на Господ следва да струва нещо на даващия.

Във 2 Царете 24:18–25 четем как Давид не желае да даде на Господ нещо, което му е струвало нищо. Той със сигурност смята, че освен ако дарът е коствал нещо ценно на даващия, той не е подходящ за дарение на Господ.

Христос казва, че е по-блажено да дава човек, отколкото да приема (вж. Деянията 20:35), и въпреки това има хора, които ще дадат единствено ако това даване не им струва нищо. Това не е в хармония с ученията на Учителя, Който казва: „Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си“ (Матея 16:24).

Има хора, които не живеят според закона за десятъка, заради неговата цена. Това противоречи на логиката на Давид, който не желае да даде на Господ нещо, което му е струвало нищо. Така важните морални принципи, обхванати от закона за десятъка, се пренебрегват от хората, които не го плащат, като на тях им убягва разбирането на този закон и причините за него⁶.

Плащането на десятък носи големи благословии.

Господ е дал закона (за десятъка). Ако следваме този закон, ние просперираме, но когато считаме, че има по-добър начин, ни очаква провал. Когато пътувам из организациите на Църквата и виждам резултатите от плащането на десятъци, стигам до извода, че това не е товар, а голяма благословия⁷.

Плащайте честен десятък. Този вечен закон, открит от Господ и практикуван от верните, започвайки от древните пророци до ден днешен, ни учи да поставим Господ на първо място в живота си. Може да не се поиска от нас да жертваме домовете или живота си, какъвто е случаят с ранните светии. Днес от нас се иска да преодоляваме своя егоизъм. Плащаме десятък, защото обичаме Господ, а не защото можем да си го позволим. Можем да очакваме Господ да разкрие „небесните отвори“ (Малахия 3:10) и да излее благословии върху верните⁸.

Ние следваме принципа на връщане на Господ част от Неговата благосклонност към нас и тази част я наричаме десятък. Десятъкът … е изцяло доброволен. Ние можем да плащаме десятък или да не го плащаме. Тези които правят това, получават благословии, които остават скрити за другите⁹.

Мери Фийлдинг Смит е несломима майка сред пионерите, съпруга и вдовица на патриарха Хайръм Смит, брат на Пророка. … Една пролет, когато семейството отваря ямите с картофи, тя и синовете й взимат товар от най-добрите картофи, за да ги занесат в офиса за плащане на десятък.

На стълбите я среща един от чиновниците там, който (започва да протестира), когато момчетата започват да разтоварват картофите. „Вдовице Смит – казва той, без съмнение помнейки нейните изпитания и жертви – срамота е вие да плащате десятък“. Той я … смъмря, че си плаща десятъка, нарича я всичко друго, но не и мъдра и благоразумна. …

Дребната вдовица се изправя и казва: „Уилям, трябва да се засрамиш от себе си. Би ли ме лишил от благословия? Ако не платя десятъка си, би следвало да очаквам Господ да оттегли благословиите си от мен; плащам десятък си не само защото е Божий закон, но и защото очаквам благословия, когато го сторя. Като спазвам този и други закони, очаквам да просперирам и да мога да се грижа за семейството си“. (Joseph Fielding Smith, Life of Joseph F. Smith, Солт Лейк Сити, 1938 г., с. 158–159.)¹⁰

Принципът на десятъка следва да бъде повече от математично, механично спазване на закона. Господ осъжда фарисеите за математичното облагане на подправките с десятък, без да си дават сметка за духовните му аспекти (вж. Матея 23:23). Ако плащаме десятъка си, защото обичаме Господ, в пълна свобода и вяра, ние се доближаваме до Него и взаимоотношенията ни стават по-близки. Освобождаваме се от педантичното придържане към буквата на закона и сме докосвани от Духа, чувствайки единство с Бог.

Плащането на десятък укрепва вярата, увеличава духовността и духовните способности и затвърждава свидетелството. Дава ни удовлетворението да знаем, че изпълняваме Господната воля. Дава ни благословиите от това да споделяме с околните чрез целите, за които се използва десятъка. Не можем да си позволим да се лишаваме от тези благословии. Не можем да си позволим да не плащаме десятък. Имаме конкретни задължения към бъдещето, както и към настоящето. Какво даваме, как го даваме и начина, по който изпълняваме своите задължения към Господ има вечно значение.

Свидетелство за закона за десятъка се дава чрез живот според него¹¹.

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Прегледайте определението на закона за десятъка в раздел 1. Какво е десятък? Какво можем да научим от президент Хънтър за простотата на закона за десятъка?
Какво научихте от историческото изложение на президент Хънтър за десятъка? (Вж. раздел 2.) Защо според вас президент Хънтър желае да разберем, че законът за десятъка „е универсален закон“.
Как с плащането на десятък, ние „правим дарение и изпълняваме задължение“. (Вж. раздел 3.) Как плащането на десятък показва любовта ни към Господ? Как можем да започнем да чувстваме, че плащането на десятък е привилегия, а не товар?
Защо дарението на Господ следва да струва нещо на даващия? (Вж. раздел 4.) Как може да бъде преодоляна трудност или нежелание да се плаща десятък?
Прегледайте многото благословии, за които президент Хънтър казва, че произлизат от плащането на десятък (вж. раздел 5). По какъв начин сте виждали тези благословии в живота си?

Свързани с темата стихове:

Алма 13:15; У. и З. 64:23; 104:14–18; 119; 120; Ръководство към Писанията, „Десятък“

Помощни материали за изучаване

Когато за първи път четете главата, бихте могли да я прочетете набързо или да прегледате заглавията на разделите, за да придобиете обща представа. След това прочетете още няколко пъти главата, като четете по-бавно и се задълбочите. Също така бихте могли да прочетете всеки раздел с цел да откриете отговори на въпросите за изучаване. Докато правите това, може да откриете важни истини и приложения.