ГЛАВА 21

Вяра и свидетелство

„Най-висшето постижение на живота е да откриеш Бог и да знаеш, че Той е жив“.

Из живота на Хауърд У. Хънтър

Хауърд У. Хънтър започва да развива своето свидетелство по време на ранното си детство в Бойси, щата Айдахо. Въпреки че неговият баща не е член на Църквата, майка му го отглежда в Евангелието. „На нейните колене се научихме да се молим – спомня си той. – Като момче получих свидетелство на коленете на майка си“¹.

С течение на годините свидетелството на Хауърд се задълбочава. Докато като млад живее в Лос Анджелис, Калифорния, той започва да осъзнава колко важно е изучаването на Евангелието. Той пише: „Въпреки че бях посещавал часове в Църквата през по-голямата част от живота си, първото ми истинско събуждане по отношение на Евангелието се случи в урок на Неделното училище в район Адамс, воден от брат Питър А. Клейтън. Той разполагаше с богатство от знание и способността да вдъхновява младите хора. Изучавах уроците, четях даваните от него задания и участвах в изложението на определените теми. … Смятам, че през този период на живота ми истините на Евангелието започнаха да се разгръщат. Винаги съм имал свидетелство за Евангелието, но изведнъж започнах да разбирам“².

Много години по-късно президент Хънтър обяснява: „Идва момент, в който разбираме принципите на нашето сътворение и кои сме. Изведнъж тези неща ни се показват и сърцата ни започват да трептят. Това е моментът, в който свидетелството навлиза в нашата душа и без никакво съмнение ние разбираме, че Бог е нашият Отец – че е жив, че реално съществува, че сме буквално Негови чеда“³.

Коментирайки вярата и свидетелството на президент Хънтър, президент Гордън Б. Хинкли казва:

„В президент Хънтър … се проявяваше великата сила на вярата. В него имаше сигурно знание за божествените и вечни неща. … (Той) имаше сигурно и силно свидетелство за живата реалност на Бог, нашия Небесен Отец. С дълбока убеденост споделяше своето свидетелство за божествеността на Господ Исус Христос, Изкупителят на човечеството“⁴.

Христос, заобиколен от хора — „Най-великата цел е търсенето на Бог – да се открие Неговото реално съществуване, да се опознаят личните Му качества и да се придобие знание за Евангелието на Неговия Син Исус Христос“.

Учения на Хауърд У. Хънтър

Чрез вяра, ние можем да открием Бог и да узнаем, че Той е жив.

Най-висшето постижение на живота е да откриеш Бог и да знаеш, че Той е жив. Както всяко друго заслужаващо си постижение, то може да се постигне единствено от хората, които вярват и имат упование в това, което отначало може да не е така явно⁵.

Когато мислите на един човек се обърнат към Бог и Неговите реалности, той претърпява една духовна трансформация. Тя го издига от тривиалното и му дава благороден и богоподобен характер. Ако имаме вяра в Бог, ние прилагаме един от големите житейски закони. Най-въздействащата сила в човешката природа е духовната сила на вярата⁶.

Най-великата цел е търсенето на Бог – да се открие Неговото реално съществуване, да се опознаят личните Му качества и да се придобие знание за Евангелието на Неговия Син Исус Христос. Не е лесно да се открие съвършено разбиране на Бог. Това търсене изисква постоянно усилие и има хора, които никога не започват да търсят това знание. …

Независимо дали търси знание за научни истини или за откриване на Бог, човек трябва да има вяра. С това се започва. Давани са различни определения на вярата, като класическото определение е дадено от автора на Посланието към Евреите със следните изпълнени със съдържание думи: „А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме – убеждения за неща, които не се виждат“. (Евр. 11:1.) Казано иначе, вярата ни прави сигурни в това, в което се надяваме, и убедени в това, което не виждаме. … Хората, които усърдно търсят Бог, не Го виждат, а знаят за Неговото реално съществуване чрез вяра. Тя е повече от надежда. Вярата създава убеденост – доказателство за неща, които не се виждат.

Авторът на Посланието към Евреите (апостол Павел) продължава: „С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, тъй щото видимото не стана от видими неща“. (Евр. 11:3.) Тук вярата се описва като вярването или убедеността, че светът е създаден чрез Божието слово. Не могат да бъдат представени свидетели, които да докажат този факт, но вярата дава знанието, че видяното от нас в чудесата на земята и цялата природа е създадено от Бог. …

Имам положителната убеденост, че Бог реално съществува – че живее. Той е нашият Небесен Отец и ние сме Неговите духовни чеда. Той е създал небесата и земята и всички неща на земята и е дал начало на вечните закони, според които се управлява вселената. Тези закони се разкриват малко по малко, когато човек продължи своето търсене, но те винаги са съществували и ще останат непроменени завинаги⁷.

За да получим знание за съществуването на Бог, ние трябва да предприемем праведно усилие, да вършим Неговата воля и да се молим за разбиране.

За да открием реалното съществуване на Бог, ние трябва да следваме курса, който Той е посочил за постигането на тази цел. Тази пътека води нагоре; за да вървиш по нея са нужни вяра и усилие, тя не е лесна. Поради тази причина много хора не се заемат с трудоемката задача да докажат за себе си съществуването на Бог. Точно обратното, някои поемат по лесния път и отричат Неговото съществуване или следват несигурната пътека на съмняващия се. …

… Понякога вярата означава да повярваш, че нещо е истинно, когато няма достатъчно доказателства за установяването на знание. Трябва да продължаваме с усилията и да следваме следното увещание: „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори, защото всеки, който иска, получава; и всеки, който търси, намира; и на този, който хлопа, ще се отвори“. (Мат. 7:7-8.) …

По принцип не получаваме нещо стойностно без да сме готови да заплатим цената. Ученият придобива знание единствено като вложи работата и усилието да успее. Ако не е готов да направи това, може ли да заяви, че не съществува такова нещо като наука? … По същият начин е глупаво човек да каже, че Бог не съществува, само защото е нямал желанието да Го потърси.

… За да може човек да придобие непоколебимо познание за съществуването на Бог, той трябва да живее според заповедите и ученията, изложени от Спасителя по време на Неговото земно служение. … Хората, които са готови да изпълнят това търсене, положат усилието и вършат Божията воля, ще получат знание за реалното съществуване на Бог.

Когато човек открие Бог и разбере Неговите пътища, той научава, че нищо във вселената не е станало случайно, а че всички неща са произлезли от предначертан план. Какъв дълбок смисъл придобива неговия живот! Той придобива разбиране, надхвърлящо светското познание. Красотите на света стават по-красиви, редът във вселената придобива повече значение и всички Божии творения стават по-разбираеми, докато гледа как Божиите дни идват и си отиват и сезоните следват един друг в своя порядък⁸.

По време на Своето служение, Христос обяснява какъв е начинът, по който човек може да узнае истината за Бог. Той казва: „Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря“. (Иoана 7:17). Учителят също обяснява волята на Отца и голямата заповед по следния начин: „Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум“. (Мат. 22:37.) Хората, които се стремят да вършат Божията воля и да следват заповедите, ще получават лично откровение за божествеността на Господното дело при даване на свидетелства за Отца.

За хората, които желаят разбиране, словата на Яков обясняват как то може да бъде получено „Ако някому от вас не достига мъдрост, нека поиска от Бога, Който дава щедро на всички човеци и не укорява, и ще му се даде“. (Яковово 1:5). Изглежда, че Яков говори не за фактическото знание в смисъла на научни факти, а по-скоро за откровението, което се получава свише и дава отговори на нашите въпроси, което е резултат от този призив към молитва. …

Така ни се дава формулата за търсене на Бог и инструментите да постигнем тази цел – вяра, обич и молитва. Науката е направила удивителни неща за човека, но тя не може да постигне нещата, които той трябва да направи за себе си, най-важното от които е да открие реалното съществуване на Бог. Тази задача не е лесна, усилието не е леко, но, както казва Учителят, „велика ще бъде тяхната награда и вечна ще бъде славата им“. (У. и З. 76:6)⁹.

Трябва да вярваме, за да можем да видим.

Тома желае да види преди да повярва.

Вечерта след деня на възкресението, Исус се явява и застава сред Своите ученици в залостена стая. Той им показва ръцете Си, през които са забити пироните, и ребрата, прободени от копието. Тома, един от Дванадесетте, не присъства на това събитие, но останалите му казват, че са видели Господ и че Той им е говорил. … Тома е скептично настроен и казва на учениците:

„… Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам“. (Иoана 20:25).

… В известен смисъл, Тома е представител на духа на нашата епоха. Той няма да приеме нищо, което не е видял, въпреки че е бил с Учителя и познава Неговите учения за вярата и съмнението. … Вярата не побеждава съмнението, когато човек трябва да пипне и види, за да повярва.

Тома няма желанието да разчита на вярата. Той желае да получи неопровержимо доказателство за фактите. Той иска знание, не вяра. Знанието е свързано с миналото, защото миналите преживявания ни дават знание, а вярата е свързана с бъдещето – неизвестното, където все още не сме стъпвали.

Мислим за Тома като за човек, който е пътувал и вървял с Учителя, бил е избран от Него. Иска ни се Тома да е можел да погледне бъдещето с увереност в нещата, които тогава не са били видими, вместо да каже: „Ще повярвам, когато видя“. …

Вярата ни дава увереност в нещата, които не се виждат.

Седмица по-късно учениците отново са събрани в същата стая в Ерусалим. Този път Тома е с тях. Вратата е залостена, но Исус идва и застава сред тях и казва: „Мир вам!

Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ“. (Иоана 20:26-27.) …

„Исус му казва: Понеже Ме видя, Тома, ти повярва, блажени ония, които, без да видят, са повярвали“. ((Иoана) 20:29).

В това събитие се съдържа един от най-големите уроци за всички времена. Тома казва: „Ще повярвам, когато видя“, а Христос отговаря: „Ще видиш, когато повярваш“. …

Класическото определение за вяра се приписва на апостол Павел в неговото Послание към Евреите: „А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме – убеждения за неща, които не се виждат“. (Евр. 11:1.)

Това изказване не предполага съвършено знание, а описва вярата като нещото, което дава увереност и сигурност във все още бъдещи неща. Тези неща могат вече да съществуват, но чрез вяра се достига до тях. Вярата дава чувство на увереност, което не се вижда, нито се влияе от категорично доказателство.

Изглежда, че Тома е загубил своята увереност в бъдещето. Той гледа в миналото. Иска доказателство за нещо, което до момента е невидимо. Хората, които губят вярата или тя не им достига, живеят в миналото – наблюдава се загуба на надежда за бъдещето. Каква значителна промяна се наблюдава в живота на човек, който открие трайна вяра, която създава увереност и сигурност.

Христос със сляп човек — „Слепецът вярва и може да прогледне“.

Сляпороденият не се съмнява, той вярва на Спасителя.

Ако отворим на девета глава на Иоана, четем за още едно събитие, случило се в Ерусалим, при което един сляпороден човек получава зрението си. Това се случва през съботата и Исус явно се намира близо до храма, когато вижда един сляп човек и Неговите ученици Го питат:

„… Учителю, поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп?

Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела.

Ние трябва да вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи.

Когато съм в света, светлина съм на света“. (Иoана 9:2-5.)

След това Исус плюе на земята и правил кал от плюнката и прахта. Той помазва слепия с калта и му казва да отиде да се умие в къпалнята Силоам. Ако това беше Тома, щеше ли да отиде според указанията или би задал следния въпрос: „За какво да ходя да се мия в тинестите води на това място?“ или „Какви са тези медицински свойства на смесената с прах слюнка?“ Това може и да са основателни въпроси, но ако слепецът се бе съмнявал и задавал въпроси, той нямаше да прогледне. Имайки вяра, той прави това, което му е казано. Той отива, умива се в къпалнята и се връща прогледнал. Ще прогледнеш, когато повярваш. …

„Блажени ония, които, без да видят, са повярвали“.

Слепецът вярва и може да прогледне. Тома отказва да повярва, докато не види. Светът е пълен с хора като Тома, но има и мнозина като слепеца от Ерусалим. Мисионерите на Църквата срещат и двата вида всеки ден при своята работа, отнасяйки посланието на възстановеното Евангелието по света. … Някои слушат, имат вяра и се кръщават. Други не приемат, защото не могат видят и пипнат.

Няма категорично, неоспоримо и обозримо доказателство за съществуването на Бог, и въпреки това милиони имат знание, че Той е жив, чрез вяра, която включва убеденост за неща, които не се виждат. Мнозина казват на мисионерите: „Щях да приема кръщение, ако можех да повярвам, че Джозеф Смит е посетен от Отец и Сина“. За този факт няма категорично, неоспоримо и обозримо доказателство, но за хората, които са докоснати от Духа, вярата ще запълни мястото на невидяните неща. Помнете словата на разпънатия Учител, застанал пред Тома:

„Блажени ония, които, без да видят, са повярвали“. ((Иoана) 20:29).

Хората, които прогледнат чрез вяра, ще видят.

Добавям своето свидетелство към това на хилядите мисионери: Бог наистина е жив, Исус Христос е Спасителят на света и хората, които имат вяра, ще прогледнат, за да видят това“¹⁰.

Действията, подтикнати от нашата вяра, водят до свидетелство.

Като деца сме приемали за факт нещата, които са ни казвали нашите родители и учители, заради доверието, което сме имали в тях. Малкото момче ще скочи от високо без страх, ако неговият баща му каже, че ще го хване. Малкият има вярата, че неговият баща няма да позволи той да падне на земята. Докато децата порастват, те започват да мислят самостоятелно, да поставят под въпрос и да имат съмнение за нещата, за които няма категорично доказателство. Съчувстваме на младите мъже и жени, когато искрените съмнения навлязат в умовете им и се започне този конфликт на решаване на съмнения. Тези съмнения могат да бъдат решени, ако те имат искреното желание да узнаят истината, като положат морално, духовно и умствено усилие. Те успешно ще излязат от този конфликт с по-солидна, по-силна и по-обхватна вяра, поради тези усилия. Те преминават от простата доверяваща се вяра, през съмнението и конфликта в конкретна и основополагаща вяра, която прераства в свидетелство¹¹.

Студентите прекарват много време в научни лаборатории в експерименти с цел откриване на истината. Ако направят същото с вярата, молитвата, опрощението и обичта, те ще получат свидетелство за Исус Христос, Този, Който ни е дал тези принципи¹².

Евангелието на Исус Христос не включва само вярване, то е план за действие. … Той не ни е казал пасивно да наблюдаваме Евангелието, а да живеем според него! Не е казал: „Обърнете внимание на красивата му структура и символи“, а казва: „Отидете, направете, вижте, почувствайте, дайте, вярвайте!“ …

Действието е един от основните елементи на личното свидетелство. Най-сигурното свидетелство произлиза от личното преживяване. Когато юдеите поставят под въпрос учението, което Исус излага в храма, Той отговаря: „… Моето учение не е Мое, а на Онзи, Който Ме е пратил“. След това добавя ключовия елемент в процеса на придобиване на свидетелство: „Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря“. (Иоана 7:16-17.)

Чуваме ли повелителността в това изказване на Спасителя? „Ако иска някой да върши … ще познае!“ Иоан усеща колко важно е това повеление и набляга на него в своето (послание). Там казва: „Който казва, че пребъдва в Него, сам е длъжен да ходи, както е ходил Христос“. (1 Иоаново 2:6.)

Просто да кажеш нещо, да го приемеш и да вярваш в него не е достатъчно. Тези действия не са завършени, докато тяхното съдържание не се превърне в активно действие във всекидневния живот. И този процес е най-добрият източник на лично свидетелство. Човек знае нещо, защото го е преживял. Така не е необходимо да казва: „Брат Джоунз казва, че това е истина, и аз му вярвам“. Вместо това може да каже: „Живял съм според този принцип в собствения си живот и знам от личен опит, че той е приложим. Почувствал съм влиянието му, изпробвал съм практическото му приложение, и знам, че той е нещо добро. Мога да свидетелствам въз основа на собственото си знание, че това е истинен принцип“.

Мнозина имат такова свидетелство в живота си и не осъзнават колко ценно е то. Неотдавна една млада жена ми каза: „Нямам свидетелство за Евангелието. Иска ми се да имах. Приемам ученията му. Знам, че те имат приложение и влияние в живота ми. Виждам как те действат в живота на околните. Бих искала само Господ да отговори на молитвите ми и да ми даде свидетелство и ще бъда най-щастливия човек на земята!“ Тази млада жена искаше Божествено проявление; но тя вече е видяла чудото на Евангелието да се разгръща в живота й и да го прави по-добър. Господ вече е отговорил на молитвите й. Тя вече има свидетелство, но не го разпознава като такова¹³.

Като апостол, ръкоположен като специален свидетел за Исус Христос, аз ви давам своето тържествено свидетелство, че Исус Христос е наистина Сина Божий. … Именно чрез силата на Светия Дух аз давам своето свидетелство. Дори да Го бях виждал с очите си и слушал с ушите си, нямаше да знам по-добре, че Христос реално съществува. Знам, че Светият Дух ще потвърди истинността на моето свидетелство в сърцата на всички онези, които слушат с ухо на вяра¹⁴.

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Президент Хънтър учи, че „най-висшето постижение на живота е да откриеш Бог и да знаеш, че Той е жив“ (раздел 1). Каква е ролята на вярата в това постижение? Кои преживявания са ви помогнали да откриете Бог и да знаете, че Той е жив?
Президент Хънтър казва: „тази задача не е лесна“ и „усилието не е леко“ по повод придобиване на знание за съществуването на Бог. Защо според вас е необходимо отдадено усилие, за да можем да придобием това свидетелство? Защо спазването на заповедите е важно, за да можем да опознаем Бог?
В раздел 3 президент Хънтър сравнява Тома със сляпородения човек, за да ни научи, че ако вярваме, ние ще прогледнем и видим. Как може да се приложи в живота ви коментарът на президент Хънтър по тези разкази? Как упражняването на вяра ви е помогнало да прогледнете?
Прегледайте ученията на президент Хънтър за това как действието според нашата вяра е ключовият елемент за придобиване на свидетелство (вж. раздел 4). По какви начини можете да действате според вашата вяра? Как вярата може да преодолее съмнението? Как действието според вашата вяра е помогнало на свидетелството ви да стане по-силно?

Свързани с темата стихове:

Иоана 17:3; Евреите 11:1–6; Алма 5:45–48; 30:40–41; 32:26–43; Етер 12:4, 6–22; Мороний 10:4–5; У. и З. 42:61

Помощ в преподаването

„Задавайте въпроси, които изискват от учениците да намират отговорите в Писанията и ученията на пророците от последните дни“ (Преподаването – няма по-велико призование, 1999 г., с. 62).