Една работа за мене да върша
Господ изпратил на Джозеф Смит ангел да му каже, че има една работа за вършене. Днес това дело продължава в нас.
Спомням си един урок на семейна домашна вечер като момиче, в който баща ми ни учеше за посещението на ангела Мороний при Пророка Джозеф Смит. Той каза, че след искрена молитва край леглото на Джозеф се явил един ангел. Ангелът бил вестител, изпратен от Бог, името му било Мороний и той казал на Джозеф, че Бог имал за него една работа, която трябвало да изпълни (Вж. Джозеф Смит – История 1:33). Помня, баща ми ни учеше, че „Джозеф не отвърнал, „О, не, ангеле, аз просто исках да зная коя църква е истинска. Не знаех, че ще трябва да върша нещо!” Но, разбира се, Джозеф е трябвало да свърши нещо. Той имал специално призование от Господ.
Направеното от Джозеф е забележително. Той започва живота си като обикновено фермерско момче, но чрез него на света е дадена и преведена Книгата на Мормон, на земята са възстановени свещеничеството и ключовете му, организирана е Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни и започва строеж на свети храмове Чрез Джозеф Смит днес на света имаме всичките обреди, от които децата на нашия Небесен Отец се нуждаят за своето спасение. Това бил денят на чудесата, споменат в Мороний (вж. Мороний 7:35-37) и великото и чудно дело, предсказано на Нефи преди векове (вж. 1 Нефи 14:7).
Делото, започнато от Джозеф, бе продължено от първите членове на Църквата, които вярваха в Исус Христос и Неговото възстановено Евангелие. Чрез техните усилия Евангелието на Исус Христос започва да се разпространява по цял свят. Те наистина извършиха едно чудно дело.
Но денят на чудесата не е свършил и чудното дело още продължава. Когато бяхме кръстени, всеки от нас стана част от това дело.
През изминалата година, докато посещавах членове на Църквата, видях, че чрез вярата и труда на обикновените хора на земята се установява Господния завет (вж. У. и З. 1:17-23).
Има една млада жена от Корея, която е първи член на Църквата в нейното семейство. Тя здраво държеше доста изтъркания си дневник за личния напредък и каза, че мечтае да има семейство, съсредоточено върху Евангелието. Една президентка на Младите жени в Армения с вяра провежда програмата на Младите жени, макар да няма Църковен наръчник с инструкции на своя език.
Членове в Русия редовно посещават храма. Те пестят рублите си и с дни пътуват с автобус, влак и кораб, за да стигнат до най-близкия храм в Швеция.
Моята деветгодишна племенница Кимбърли толкова ентусиазирано говори на приятелката си за Църквата, че приятелката казала: „Искам да се запиша в твоята църква. Къде да се запиша?”
Младите мъже и младите жени от моя собствен район развиват ръководителски умения и таланти. Те желаят да пеят, да свирят на музикални инструменти, да изнасят беседи, да участват в проекти за служене и ред други неща, тъй че да бъдат част от това чудно дело.
Имаше и един млад мъж в Богота, който каза, „Говоря от името на младите мъже в Колумбия. Ние сме достойни и се готвим да служим!”
Била съм на места, където Църквата е малка, и където е многобройна, където е нова и където е отдавна установена, но отговорността на всеки от нас е една и съща: ние сме част от истинското, възстановено Евангелие на Исус Христос. Имаме една работа за вършене. Служим по скромни начини, нашето свидетелство расте и сме част от този ден на чудесата.
През собствения ми живот съм била свидетел на чудото на възстановеното Евангелие. Когато бях малко момиче, семейството ми се премести в Сао Пауло, Бразилия, където баща ми бе призован да бъде президент на Мисия Бразилия. Беше вълнуващо за мен време и чудесно място човек да порастне. Любима игра за мен и братята ми бе да се преобличаме и правим на мисионери. Прекарвахме часове, пишейки собствени мисионерски брошури, „проповядвайки” и „прехвърляйки се в друг клон” по целия двор. Пет години разговорите около масата ни вечер бяха съсредоточени върху мисионерската работа и аз внимателно слушах истории за вярата, разказани от мисионери. Дори на онази възраст знаех, че съм част от едно велико дело.
Когато пристигнахме в Бразилия, там имаше едва около 3 000 членове на Църквата. Помня как в едно много малко Неделно училище с още само няколко други деца всяка седмица пеехме едни и същи пет песни, тъй като те бяха единствените преведени на португалски. Две от любимите ми песни бяха „A Luz Divina,” или „Божествена светлина” (Hymns, № 305), и нещо за едно зайче насред гората (вж. „Малкото зайче,” Children’s Friend, юни 1955 г., стр. 257).
В много отношения нашето изживяване бе сходно с това на ранните пионери. Нямахме сборници с химни или картини, нито наръчници за преподаване, изпратени от седалището на Църквата. Всичко необходимо за проповядване на Евангелието на португалски се пишеше и печаташе в нашия дом на мисията. Всички ние, дори децата, трябваше да служим, за да помогнем в комплектоването на брошурите на мисията и на уроците. Никой не ни изпрати наготово Църквата. Пророкът не ни изпращаше президенти на кол или епископи. Той не ни изпращаше президенти на Обществото за взаимопомощ или програми за младежите. Църквата в Бразилия бе създадена от същия материал, с който са започнали пионерите. Материалът за изграждане на Църквата бе в хората.
През годините, които прекарахме в Бразилия, видяхме голям растеж на Църквата. Хиляди станаха светии от последните дни. Скоро мисията бе разделена, бяха организирани райони и построени нови домове за събрания. Новите членове бяха ентусиазирани, растяха във вярата и ставаха по-опитни в Евангелието.
Минаха много години и после миналата година се върнах в Бразилия да присъствам на повторното освещаване на храма Сао Пауло. Тогава научих, че в Бразилия има 187 кола. Там сега има 26 мисии, четири храма и почти 1 милион членове. Представете си изненадата ми, когато влязох в един стадион, пълен с над 60 000 членове, събрали се да чуят президент Гордън Б. Хинкли и да честват освещаването на храма. За мен беше чудо да видя хиляди младежи да танцуват и пеят заедно. Докато гледах онова изпълнено с радост честване, не спирах да си повтарям, „Това е удивително! Това е чудо! Как се случи то?”
Онази цялата нощ се удивлявах на видяното. После, на следващото утро при освещаването на храма, се срещнах с учителката ми от Неделното училище за деца, сестра Глория Силвейра. Именно тогава разбрах как е станало чудото. Като нова обърната във вярата без предишен опит в Църквата, сестра Силвейра бе дошла в Неделното училище за деца готова да споделя своето неукрасено свидетелство и да ме учи на Символа на вярата на португалски. Тя и съпругът й Умберто още са верни. През годините бяха отслужили много призования в Църквата и още служат. Когато видях сестра Силвейра, си дадох сметка, че Църквата в Бразилия се е разрастнала благодарение на нея и хиляди като нея. Тя и брат Силвейра представляват всички онези, които имат вяра в Господ Исус Христос и Неговото Евангелие. Те бяха израствали в знания и умения и бяха служили в Църквата (вж. У. и З. 88:80). Бяха споделяли Евангелието с приятели (вж. У. и З. 30:5). Те извършват храмова работа (вж. У. и З. 138:48). Бяха учили петте си деца на правилни принципи (вж. У. и З. 68:28). От всичките им 43 наследници 15 бяха отслужили пълновременни мисии. Внуците им днес сключват брак в храма, а правнуците им са четвъртото поколение на Силвейрови, които са част от чудното дело, започнато от Джозеф Смит. Благодарение на тях вярата на земята се увеличава. Те са пример на чудото, за което говори Господ, когато казва, че Неговото Евангелие ще бъде оповестявано от немощните и простодушните (вж. У. и З. 1:23), и че великите неща се осъществяват с помощта на малки средства (вж. 1 Нефи 16:29).
Господ изпратил на Джозеф Смит ангел да му каже, че има една работа за вършене. Днес това дело продължава в нас и се ръководи от президент Гордън Б. Хинкли, един жив пророк, който казва: „Славно е това дело. То ще благослови живота на всеки мъж, жена, момче и момиче, които го прегърнат” („Мисионерската служба”, Worldwide Leadership Training Meeting, 11 януари 2003 г., стр. 21). „Нека благодарим на Бог за Неговите чудни дарове на свидетелство, власт и учение, свързани с тази възстановена Църква на Исус Христос” („Чудната основа на нашата вяра,” Лиахона, ноем. 2002 г., стр. 81). В името на Исус Христос, амин.