Хазарт
Ако никога не сте играли на покер игри или на другите варианти на хазарт, не започвайте. Ако играете, тогава спрете сега, докато можете да направите това.
Мои скъпи братя, имахме чудесно събрание. Бих искал да потвърдя всичко, което се каза и да оставя своята благословия с вас.
Първо бих искал да кажа няколко думи за онези, които подкрепихме този следобед като членове на Кворума на седемдесетте.
Убеден съм, че има буквално хиляди братя, достойни и способни да служат като висши служители на Църквата. Виждаме ги навсякъде. Тези, които подкрепихме днес, са избрани да изпълняват определени отговорности. В повечето случаи това ще включва жертва, която ще бъде направена с желание.
Сред онези, които са подкрепени, както забелязахте, е моят 63-годишен син. Искам да изясня, че не съм издигал неговото име. Това бе направено от други, които имат право да сторят това. Изключително чувствителен съм по отношение на семействеността. Както казват адвокатите, лишавам се от право на участие. Обаче вярвам, че е достоен и подготвен във всяко отношение. На първо място, той имаше великолепна и чудесна майка. Иска ми се да можех да препоръчам баща му.
Споменавам това само заради моето усещане, свързано с въпроса за семействеността. Моля не го използвайте това срещу него заради роднинската му връзка с мен. Той е безсилен срещу това.
Сега да преминем към темата, върху която искам да говорим тази вечер. Правя го в отговор на множеството молби, които пристигнаха при мен, свързани с позицията на Църквата за една много често срещана практика сред нас и по-специално сред нашите младежи. Отнася се до хазарта в различните му форми.
Историята разказва, че една неделя Калвин Куулидж, бивш президент на Съединените щати, или с други думи един забележителен човек, се върнал от Църква. Съпругата му го попитала за какво говорил пастора. Той отговорил: „За греха.” „Какво каза” попитала тя. „Беше против него”, отвърнал той.
Мисля, че мога да отговоря на въпроса, свързан с хазарта, също толкова кратко. Ние сме против него.
Хазартът може да се срещне почти навсякъде и се разпространява. Хората играят на покер. Залагат на конни и кучешки надбягвания. Играят на рулетка и ротативки. Събират се да играят в барове, салони, казина и много често и по техните домовете. Мнозина не могат да спрат. Пристрастяват се към него. В толкова много случаи той води до други разрушителни навици и практики.
И толкова много от тези, които играят, не могат да си позволят парите, които се изискват. В много случаи той лишава съпруги и деца от финансова сигурност.
Играта покер, както е наречена, се е превърна в мания в колежите и гимназиите.
Чета ви една статия от отдел новини на Ню Йорк Таймс:
„Преди няколко години Майкъл Сандбърг започнал да играе с дребни суми сред приятели.
Но миналата есен, казва той, това станало източник на шест цифрен приход и алтернатива на факултета по право.
Сандберг, 22-годишен, основно разпределя времето си между Принстон, където е последна година, със специалност по политически науки и Атлантик Сити, където играе на покер с големи залози…
Сандберг е краен пример за хазартната революция на територията на университетите в страната. Сандберг я нарича експлозия, започнала от предавани по телевизията покер-шампионати и от разпространените уеб страници, които предлагат покер игри в интернет.
Специалистите казват, че не е трудно да се открият доказателства за популярността на хазарта в университетите. Например през декември женският клуб в Университета Колумбия провел своето първо първенство по покер за 80 играчи, с начална сума от 10 долара, необходима като минимална сума за игра, а през октомври Университетът на Северна Каролина провел своето първо първенство за 175 играчи. И двете игри се изпълнили и имало списъци с чакащи. На територията на Университета на Пенсилвания, всяка вечер се рeкламират частни игри чрез списък на електронните пощи” (Jonathan Cheng, „Poker Is Major College Craze,” в Deseret Morning News, 14 март 2005 г., стp. А2).
Същото нещо се случва точно тук в Юта.
Една майка пише следното:
„Моят 19-годишен син играе на покер по интернет и хората в интернет не се интересуват дали си на пълнолетен. Всичко, което трябва да правиш, е да имаш банкова сметка с пари в нея. Той играе сериозно от почти една година сега. Преди имаше работа, която напусна, защото толкова се е пристрастил към интернет и играенето на покер, че сега играе за пари. През цялото време влиза в турнири по покер и ако спечели, това са парите, които (използва), за да си купи нещата, от които се нуждае. Всичко, което прави, е да седи и да играе по Интернет.”
Казаха ми, че сега Юта и Хаваите са единствените два щата в Съединените щати, които не са легализирали лотариите и хазарта в различните му форми. От писмата, които получавам от членове на Църквата, става ясно, че някои от нашите млади хора започват да играят на покер. Вкусват какво е да вземеш нещо в замяна на нищо, и след това пътуват извън щата, където могат да играят легално комар.
В един писмо до мен авторката казва: „Мога да видя злото да пропълзява в живота на мнозина напоследък. По всички телевизии е. ESPN има нещо, наречено Известен покерджия и Национален шампионат по покер.”
Тя продължава: „Един от нашите приятели покани съпруга ми да се запише на местен покер шампионат срещу дадена сума. Приятелят му каза „Не е комар. Парите ти просто отиват в тази голяма каса и който спечели, взима джакпота.”
Това хазарт ли е? Разбира се, че е. Хазартът е просто един процес, при който се вземат пари и не се предлага честна замяна на стока или услуга.
Сега имаме широко разпространени държавни лотарии. Някога законът почти всеобщо ги забраняваше. Сега те са средство на държавен приход.
Преди около 20 години, говорейки на конференция, казах: „Лотарийната треска стигна своя връх, когато щатът Ню Йорк обяви, че три печеливши билета ще разделят 41 милиона долара. Хората се наредиха на опашки, за да си купят билети. Единият печеливш билет се притежавал от 21 работници във фабрика, имало 778 печеливши на второ място и 113 000, които получили малка сума. Това може да звучи доста добре.
Но също имало 35 998 956 губещи, всеки от които платил, заради възможността да спечеля и не (получили нищо)” (в доклад от конференция, октомври 1985 г., стр. 67; или Ensign, ноем. 1985 г., стр. 52).
Някои американски щати са наложили високи данъци на казината като източник за държавен приход. Действащата компания също трябва да излезе на печалба. След това следва притежателят на печелившия билет. Всички останали, които са си купили билети, остават с празни ръце.
Толкова съм благодарен, че когато Господ установил тази Църква, Той ни е дал закона за десятъка. Веднъж говорих със служител на друга църква, която, както разбрах, разчита на Бинго разигравания за основна част на своите приходи. Казах на този човек: „Обмисляли ли сте десятъка, за да финансирате вашата църква?” Той отговори „Да, и само как ми се иска да можехме да приложим тази практика, вместо да играем Бинго. Но не очаквам тази промяна да настъпи през моя живот.”
Казина се отварят в индианските резервати като средство за подсигуряване на приход за онези, които ги притежават. Малцина печелят, а повечето губят. Те трябва да загубят, защото ако някой спечели, казиното също трябва да спечели.
Наскоро един от нашите млади мъже каза: „Плащаш 5 долара, за да гледаш филм, плащаш 5 долара, за да играеш на покер, идеята е една и съща.”
Идеята не е една и съща. В единия случай получаваш нещо в замяна на това, което плащаш, а в другия само един взима печалбата, а останалите остават с празни ръце.
Опитът показва, че играенето на покер може да доведе до пристрастяване към хазарта.
От ранните дни на тази Църква хазартът е бил отхвърлен.
През далечната 1842 г. Джозеф Смит описва условията, в които живели светиите в Мисури. Той казва: „Купихме големи парцели земя, фермите изобилстваха от плодородие, цареше мир и щастие в нашия семеен кръг, и в нашата общност; но след като не можехме да общуваме с нашите съседи… в техните среднощни гуляи, и в неспазването им на неделния ден, с конните надбягвания и хазарта, в началото започнаха с присмех, след това с преследвания и накрая организираха тълпи и изгаряха нашите къщи, поливаха с катран и пера много от нашите братя, и в разрез със закона, правосъдието и човечността, ги прогониха от техните селища” (in James R. Clark, comp., Messages of the First Presi- dency of The Church of Jesus Christ of Latter-day Saints, 6 тома 1965-75 г., 1:139).
Бригъм Йънг през октомври 1844 г. казва за Наву: „Ние желаем да затворим всички магазини за алкохол, хазартни домове и всички други неморални домове или да преустановим тези прояви сред нас, и да не толерираме никаква невъздържаност и пороци сред нас” (Message of the First Presidency, 1:242).
Президентите на Църквата и съветниците на Президентството са говорели много пъти за това зло. Джордж К. Кенън, съветник на трима президенти на Църквата, казва: „Има много зло в света, от което младите хора трябва да се пазят. Едно от тях е хазартът. Има различни форми на това зло, но всички те са лоши и не трябва да се позволяват (Gospel Truth: Discourses and Writings of President George Q. Cannon, избр. Jerreld L. Newquist, 2 том 1974 г., 2:223).
Президент Джозеф Ф. Смит казва: „Църквата не одобрява хазарта и силно го осъжда като морална неправда, в това също се включват комара, хазартните игри, лотарията и всичко от този сорт, и сериозно не одобрява кой да е член да се въвлича в това” („Editors Table,” Improvement Era, август 1908 г., стр. 807).
Президент Хибър Дж. Грант съветва: „Църквата е била и сега неизменно се противопоставя на хазарта в коя да е от неговите форми. Противопоставя се на кои да е хазартни игри, професии или така наречения бизнес, който взима парите на хората, които може да се придобият, без да се даде нещо в замяна на тяхната равностойност. Против всички практики е тенденцията да се… рушат или отслабват високите морални стандарти, които членовете на Църквата и нашата общност са поддържали винаги като цяло” (в Messages of the First Presidency, 5:245).
Президент Спенсър У. Кимбъл казва: „От самото начало сме били съветвани срещу хазарта от какъвто и да е вид. Покварата и разрухата идват при човека, независимо дали печели или губи, дали получава нещо в замяна на нищо, без да полага усилия, без да заплаща пълната себестойност” (из доклад на конференция, април 1975 г., стр. 6; или Ensign, май 1975 г., стр. 6).
Старейшина Далин Х. Оукс, който е с нас тази вечер, през 1987 г. изнесе изкусен доклад по тази тема в тогавашния колеж Рикс. Беше озаглавена „Хазартът – морална неправда и политическа неблагоразумност” (вж. Ensign, юни 1987 г., стр. 69-75).
Към тези твърдения на позицията на Църквата прибавям и своето. Занимаването с хазартни игри може да изглежда като невинна забава. Но към нея се прикрепя напрежението, което всъщност си проличава по лицата на онези, които играят. Добавете и твърде многото случаи, в които тази уж невинна практика може да доведе до истинско пристрастяване. Църквата е била и сега неизменно се противопоставя на тази практика. Ако никога не сте играли на покер игри или на другите варианти на хазарта, не започвайте. Ако играете, тогава спрете сега, докато можете да направите това.
Има по-добри начини да си прекарате времето. Има по-добри стремежи, които да заемат вашия интерес или енергия. Има на разположение толкова много чудесни неща за четене. Малко вероятно е да се пренаситим. Има музика, която да научим и музика, на която да се наслаждаваме. Или просто да се прекарва приятно времето заедно като танцуване, ходене на излет, каране на колело, или по други начини, момчета и момичета, които да се радват на взаимната си компания по пълноценен начин.
Наскоро прочетох една книга, публикувана от печатницата на Оксфодския университет, която получи значително внимание сред нас. Тя съдържа изследване, проведено от преподавателска колегия от Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил. Разглежда религиозния и духовния живот на американските тийнейджъри. Онези, които провели проучването, разпитали младежи от различни вероизповедания и традиции. (Вж. Christian Smith и Melinda Lundquist Denton, Soul Searching: The Religious and Spiritual Lives of American Teenagers, 2005 г.)
Те достигнали до заключението, че нашите младежи светии от последните дни знаят повече за своята вяра, и са й по-отдадени, живеят по-близо до нейните учения, свързани със социалното поведение, отколкото техните връстници.
Един от изследователите казва: „Църквата на светиите от последните дни изисква много от своите тийнейджъри и… и по-често, отколкото рядко го получава” (в Elaine Jarvik, „LDS Teens Rank Tops in Living Their Faith,” Deseret News. 15 март 2005 г., стp. А3).
Намират, че нашите млади хора по-скоро имат същите религиозни вярвания като техните родители, посещават религиозни служби веднъж седмично, за да споделят своята вяра с другите, включват се в пост или в други форми на самоотричане, и имат по-малко съмнения в своите религиозни вярвания.
Говорители на изследването казват, че нашите младежи стават рано сутрин, за да ходят на семинар. „Трудно се става толкова рано”, казва един ученик в семинара. „Но има благословии, които идват, като го правя. Това е чудесен начин да започна деня си.”
Изследователите отбелязват, че не всички наши младежи са съвършени, намират се слабости сред тях, но като цяло се отличават по много забележителен начин. Трябва да добавя, че тези ученици нямат време да играят на покер.
Мои скъпи млади приятели, на които говоря тази вечер, вие означавате толкова много за нас. Вие сте толкова важни. Като членове на тази Църква и носители на свещеничеството, вие имате толкова важна отговорност. Моля, не прахосвайте времето и талантите си в безцелни занимания. Ако го направите, това ще намали вашите способности да постигнете стойностни неща. Вярвам, че ще притъпи вашата чувствителност, за да учите в училище. Ще разочарова вашите родители, и като минат годините и се върнете назад, ще се разочаровате от самите вас.
Свещеничеството, което държите като млади мъже, носи със себе си привилегията на служението на ангелите. Твърдя, че това спътничество е несъвместимо с въвличането в хазартни игри.
„Изберете правилното, когато сте поставени пред избор” („Choose the Right,” Hymns, № 239).
Нека небесните благословия дойдат върху вас, за това се моля смирено, като оставям своето свидетелство за това дело и моята любов към всички, които са заети с него, в святото име на Исус Христос, амин.