Що търсите?
Честните търсачи на истината намират отговори на въпросите си – те намират Господ чрез Неговата възстановена Църква.
Винаги е трудно човек да следва този великолепен хор. Благодаря отново на хора за вашата хубава музика.
„На следния ден Иоан пак стоеше с двама от учениците си.
И като съгледа Исуса, когато минаваше, каза: Ето Божият Агнец!
И двамата ученика го чуха да говори така, и отидоха подир Исуса.
И като се обърна Исус и видя, че идат подире Му, каза им: Що търсите?” (Иоана 1: 35-38).
Днес ние намираме един свят, дирещ отговори на въпроса „Що търсите?” по толкова различни начини. Твърде много сеят семена на плод, който не ще подхрани вечната душа.
Нека поясня с едно изживяване, което се случи на президентството на област Централна Европа, докато пътувахме за едно събрание с влак. Използвахме времето, прекарано заедно, за да обсъдим своите задачи. Човекът, седнал от другата страна на пътеката, се заинтересува от разговора ни. Накрая той попита „Протестанти ли сте или католици?” „Нито едното, нито другото”, отвърнахме. „Ние сме членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.” Той призна, че е чувал за Църквата, но после побърза да добави: „Никога няма да стигнете далече в тази страна. Правителството признава само католическите и протестантски църкви. Те са единствените, които получават финансова подкрепа от него. Една църква не може да съществува без държавна финансова подкрепа.”
Опитахме да му обясним, че нашата Църква се справя много добре без подкрепата на правителството – че ние използваме Господната система на десятъка. Той настоя, че нашата Църква няма да се разрастне особено много в неговата страна и предложи да насочим усилията си в някоя друга част на света. Разбира се, ние свидетелствахме, че Господната система действа и му казахме за домовете за събрания и храмовете, които строим по цял свят, без да се налага да прибягваме до финансови заеми за това. Той изглеждаше много изненадан, но все още неубеден.
Виждайки, че не можем да го убедим, че една църква може да съществува без държавна подкрепа, опитахме да сменим темата. Аз попитах „Какво ще стане в страната ви, като се имат пред вид промените, които стават? Намаляването на населението и притокът на все повече имигранти най-накрая ще ви направи малцинство в собствената ви страна.”
С чувство на голяма национална гордост той отвърна: „Това никога няма да се случи”.
Аз възразих, „Как може да поддържате такава позиция, след като имиграцията надвишава темпа на раждаемостта в страната ви?” Той продължи да настоява, че в неговата страна това никога нямало да стане – „те ще да затворят границите на страната ни преди това да се случи”.
Аз продължих да настоявам: „Как ще предотвратите това при сегашните тенденции?”
Последващото му изказване ме шокира: „Аз съм на 82 години. Ще съм си отишъл от този свят много преди да се сблъскаме с проблема.”
Значителен проблем, пред който сме изправени, проповядвайки Евангелието в тази част на света, е всеобщото равнодушие към религията, към духовните неща. Прекалено много хора се чувстват удобно със сегашния си начин на живот и не изпитват нужда да правят нещо повече от „яж, пий, весели се” (Лука 12:19). Те не се интересуват от нищо друго, освен от себе си – тук и сега.
Развитите страни на света, стават дотолкова светски в убежденията и действията си, че мислят че човешкото същество има пълна лична автономия. Индивидът не трябвало да дава сметка на никой и нищо, освен на себе си и, в известни граници, на обществото, в което живее.
Обществата, в които се вкоренява подобен светски начин на живот, ще имат да плащат висока духовна и морална цена. Гонитбата на тъй наречените лични свободи, без оглед на законите, установени от Господ да управляват Неговите деца на земята, ще доведе до проклятието на прекомерен егоизъм и материализъм, упадък на обществения и личен морал и незачитане на властта.
Подобни светски общества са описани в Учение и Завети 1:16: „Те не търсят Господа, за да установят Неговата праведност, а всеки човек върви в свой собствен път, след образа на своя собствен бог, чиито образ е по подобието на света…”
По тази причина на Господната Църква е указано да следва пророка и да се стреми към нещо различно от това, което търси света. Да продължим със стихове 17-18 от раздел 1:
„Затова, Аз, Господ, познавайки бедствието, което ще сполети жителите на земята, призовах служителя Си Джозеф Смит-младши и му говорих от небесата, и му дадох заповеди.
И също дадох заповеди и на други, че те трябва да оповестяват тези неща на света; и всичко това, за да може да се изпълни написаното от пророците.”
Именно чрез Пророка Джозеф Смит Църквата на Исус Христос е възстановена на земята – „Ред по ред, правило след правило…” (вж. У. и З. 98:12). С божествена помощ той превел и издал Книгата на Мормон. Аароновото и Мелхиседековото свещеничество били дадени на него и Оливър Каудъри и свещените обреди за спасение на човечеството били възстановени.
Ние смело заявяваме, че Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни дава отговори на въпроса „Що търсите?” Нашата Църква е средството, чрез което мъже и жени откриват нашия Спасител и Неговото Евангелие. Вие, които сте събрани тук в тази обширна конгрегация, и още по-многобройните светии, гледащи тази конференция по света, сте изобилно благословени, защото търсихте и намерихте възстановената Църква.
Църквата се появи в резултат на възстановяване, не на реформация. Скорошните ми преживявания в Центрана Европа със сигурност задълбочиха уважението ми към ролята на онези ранни християнски водачи, които започнали реформацията. Тя започнала с усилията им да поправят някои от грешките в учението, явили се в резултат на дългия период на отстъпничество от Църквата, установена от нашия Спасител по време на земното Му служение. Джозеф Смит бе пророк на Бог, Господен говорител и възстановител на всички неща, важни за изграждане на царството Божие и подготвяне за Второто пришествие на нашия Господ Исус Христос. Когато се стремим към нашия Спасител, е важно да го правим чрез Неговата Църква. Именно чрез Неговата възстановена Църква ние получаваме всички спасителни обреди, нужни за да се завърнем при Него.
Искам всички членове на Църквата да знаят, че от сегашното си призование научих, че споделянето на Евангелието на Исус Христос включва предизвикателства, които не съм си представял никога преди. И все пак всеки ден виждам нови признаци на надежда, най-вече благодарение на Господните благословии, но също и на усилията на ръководители, членове и мисионери в онази част на света. Честните търсачи на истината намират отговори на въпросите си – те намират Господ чрез Неговата възстановена Църква. От многото примери, които мога дам, позволете ми да споделя само три: един баща, несемеен младеж и самотна сестра, които намерили нова вяра и надежда в живота си.
Четиричленно семейство в Шри Ланка първоначално се свързало със сестри мисионерки и от самото начало майката и децата й четели често от Книгата на Мормон, молели се всеки ден и искали да посетят църквата. Бащата обаче се противопоставял – за разлика от жена си той не бил християнин и още не се чувствал готов да преоцени вярванията си.
Сестрите мисионерки получили вдъхновение да съсредоточат проповедите си върху Исус Христос. Цитирам думите им:
„Учехме за Джозеф Смит, за вярата му в Христа, какво научаваме за Христос от Първото видение и свидетелството на Пророка за нашия Спасител. Всичко, което четяхме заедно или ги канехме да четат семейно от Книгата на Мормон, ги учеше все повече за нашия Изкупител. Именно тогава започнахме да забелязваме напредъка. Те с гордост изложиха в своя хол картина в рамка на Исус – тази, която ние им бяхме подарили.”
Промяната в сърцето на бащата настъпила, когато съпругата му заявила, че желае да бъде кръстена, а синовете им решили да се молят да узнаят дали те също трябва да бъдат кръстени. От онзи момент нататък той редовно четял Книгата на Мормон и се молел относно кръщението. Искреното му желание да разбере дали Църквата е истинна го променило и той станал духовния водач у дома. Точно преди той и семейството му да бъдат кръстени, бащата поискал квитанция за десятък и плик. Той не искал да отлага спазването на заповедите дори за миг.
В друг случай един млад брат подновил активността си в резултат на инициативата за реактивиране на несемейни младежи от 18 до 30 години. В първата вечер на дейности в една от сградите на Църквата този брат бил единствения присъстващ, който не е бил мисионер, но в течение на няколко седмици той върнал около 30 души към семейните домашни вечери и други дейности.
Този брат е дизайнер на уеб-страници – той и един съдружник започнали собствен бизнес за уеб-дизайн. В момента той живее с двама нечленове, които работят в неговата компания. Той открито споделя свидетелството си. Един от колегите му в компанията по-рано изучавал християнска теология и този брат го насочил към мисионерите, работещи по програмата за несемейни младежи. Сега този негов колега е редовен посетител на мероприятията, а реактивираният брат помага на мисионерите да му преподават, като прибавя своето свидетелство за истинността на Евангелието към техните.
В един друг случай млада жена от Хамбург, Германия, се борела да намери духовен смисъл на живота си. Тя почнала да се моли и попитала Бог какво следва да прави. Една сутрин след три дни пост и много молитва тя вървяла от къщи към автобусната спирка. Стигайки до спирката, тя открила, че е забравила у дома ключове, които този ден щели да й трябват. Върнала се, взела ги и отново отишла на спирката. Доста се смутила, като разбрала, че е изпуснала автобуса, на който обикновено се качвала.
Междувременно двама мисионери пътували с автобус в околностите на Хамбург. Докато пътували, те внезапно получили подтик, че трябва да говорят с първия човек, когото срещнат след слизане от автобуса. Двамата старейшини слезли от автобуса и веднага видели тази млада жена. Те провели с нея кратък разговор за Църквата и уговорили среща да я учат. Тя незабавно почувствала, че някак си старейшините били пратени в отговор на молитвите й. Добрите членове на Църквата се присъединили към старейшините да я учат и да й помогнат да се почувства специален човек в техния район. Тя приела посланието на възстановеното Евангелие на Исус Христос и била кръстена. В момента тя работи в програмата на района за младите жени.
По време на земното Си служение Господ признал потребността от съществуване на структура, която да изгражда вяра в сърцата на членовете на Неговата Църква и да ги подкрепя да израстват в Неговото Евангелие. Това семейство, този брат и тази сестра всички открили Спасителя, като намерили Неговата Църква и били укрепени в нея.
След смъртта на апостолите, без централно ръководство, което да я води и направлява, Църквата се плъзнала към вероотстъпничество. Точно този урок от историята е ясен: нужно е да има централизирано ръководство на Църквата под напътствието на Спасителя, което да осигурява нужните учения и обреди за спасение и възвисяване.
Библията дава достатъчно факти, че Господ по време на Своето земно служение установил Своята Църква с подобаваща власт и организация. Например, Павел заявява:
„И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители.
за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло, с цел да се усъвършенствуват светиите;
докле всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота;
За да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешката заблуда, в лукавство, по измамителни хитрости;
но, действащи истинно в любов, да порастнем по всичко в Него, който е главата, Христос” (Ефесяните 4:11-15).
В нашия шести символ на вярата ние заявяваме „Ние вярваме в същата организация, която е съществувала в Първоначалната Църква, а именно: апостоли, пророци, пастири, учители, благовестители и тъй нататък.”
Така че ние заявяваме на света, че свещеничеството е възстановено, Божието управление е на земята, установен е моделът Му, който ще ни води обратно в Неговото присъствие. Вярваме, че имаме най-добрия отговор на въпроса „Що търсите?” Както учи Спасителят, „Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави” (Матея 6:33).
Както сградата се зида тухла по тухла, така и истинската Църква на Спасителя се гради обръщане подир обръщане, свидетелство след свидетелство, кръщение след кръщение. Да можем всички ние да търсим, да намерим и изградим Неговата Църква, където и да се намираме, е смирената ми молитва, в името на Този, когото търсим, тъкмо Исус Христос, амин.