Каква по-велика добрина можем да познаваме: приятели, подобни на Христос
Бог знае нуждите на Своите чеда и Той често работи чрез нас, като ни подтиква да си помагаме един на друг.
Преди няколко седмици съпругът ми и аз присъствахме на сесия в храма. Като влязохме, ни поздрави една храмова работничка, скъпа приятелка от нашия район. С този поздрав започна забележително изживяване за нас. Срещнахме и ни служиха много хора, които познавахме, повече от всеки друг път, който си спомням: приятели от предишни райони, от общността; мъже и жени, с които сме служили с различни призования. Последният човек, който срещнах, беше млада жена, която не разпознах. Беше красива и когато започна да говори, веднага си спомних: Робин, една от младите жени в моя клас „Лавров венец”, когато за пръв път бях президентка на Младите жени. Като се видяхме, разменихме спомени и споделихме новите неща от живота ни, тя ми каза колко много означавало онова време за нея. Чувствах се по същия начин.
Тръгнах си от храма, чувствайки се развълнувана от толкова много доброта, наясно колко важни са били приятелите за мен през целия ми живот. Господ докосва духа ми от време на време, и по-скоро често, отколкото рядко, Неговото докосване достига до мен чрез ръката на приятел.
Този месец ще станат тридесет и осем години, откакто Дийн и аз, тогава младоженци, пътувахме до Ню Мексико, за да посетим родителите ми. Докато бяхме там, баща ми ни взе на еднодневно пътуване до планините в северната част на щата. Следобяда видяхме отстрани на пътя изоставена кола със спукана гума. Шофьорът каза на баща ми, че и резервната гума също била спукана и имал нужда някой да го закара до най-близкия град, за да я оправи. Баща ми, като видя семейството му вътре в колата, каза: „Няма да успееш да отидеш до града и да се върнеш преди да се мръкне. Но слушай, размерът на твоите гуми е същия с моите. Вземи моята резервна гума и следващия път, когато минеш през Албъкърки, ми я върни.
Непознатият, шокиран от предложението, казал: „Но ти даже не ме познаваш”.
Отговорът на татко беше типичен за него: „Ти си честен човек, нали? Ще ми върнеш гумата.”
Няколко седмици по-късно попитах баща си за резервната гума. Отвърна ми, че му я върнали.
Баща ми сега е на 90 години и си е все същият. Повечето хора на неговата възраст получават храна наготово, а баща ми я доставя на „възрастните”. Често е край леглото на приятел, който е болен или умира. Отива със своя електрически трион да помага на Ротари Клуб с техните годишни усилия за разчистване. Като мисля за живота на татко и действията му, си спомням за мислите на президент Бойд К. Паркър: той е „активен в Евангелието” („The Golden Years,” Лиахона, май 2003 г., стр. 82). Животът му, както казва химнът, докосва живота за добро и при това докосване всички ние сме обогатени (вж. „Each Life That Touches Ours for Good,” Hymns, № 293). Моят баща разбира приятелството.
Като президентство на Обществото за взаимопомощ понякога чуваме жените да казват, че не чувстват любовта на Господ. Но вероятно те ще почувстват по-силно Неговата любов, ако потърсят ръката Му в действията на онези, които ги обичат. Това може да бъде член на техния клон или район, съсед или дори непознат, който ги благославя и проявява любовта на Христа. Старейшина Хенри Б. Айринг ни учи: „Вие сте призован да представяте Спасителя. Вашият глас да свидетелствате става също като Неговия глас, вашите ръце да издигат – също като Неговите ръце”. („Издигнете се до призованието си”, Лиахона, ноем. 2002 г., стр. 76). Ако можем да въздигнем другите в името на Христа, със сигурност също можем да бъдем възвисени.
Един домашен учител, който познавам, вярно извършва месечните посещения при една възрастна вдовица. Повече от просто посещение обаче, всяка есен подготвя за зимните условия климатика на сестрата и проверява филтъра на нейната печка. Това Божията любов ли е или любовта на домашния учител? Отговорът, разбира се, е и двете.
Какъв по-велик дар си ни дал,
Каква по-велика добрина можем да познаваме
От тази на Христовите приятели, чийто нежен начин
Усилва нашата вяра и обогатява нашите дни.
(Hymns, № 293)
През целия си живот съм била благословена с приятели, подобни на Христос – от приятелите ми от младежките години до многото хора, които са благославяли нашето семейство във всички райони, в които сме живели. Тяхната вяра и отдаденост към Евангелието на Исус Христос, тяхната служба, мъдрост и внимателни наставления са обогатили нашия живот. Някои от моите приятелки са много различни от мен. Не се съгласяваме за някои неща, дори се дразним една друга. Но приятелството позволява различията, всъщност ги приема. Обичам да посещавам колове, съставени от хора от различни среди, възраст и етнически произход.
Сега изживявам специално измерение на сестринство и приятелство, като служа със сестра Паркин и Пингрий и другите жени в помощните организации и съвети. Това са добри жени. О, колко ги обичам. След три години, прекарани заедно, моите скъпи сестри в президентството ме познават добре. Знаят моята вяра и свидетелство, но знаят и моята несигурност и безпокойства. Също знаят, че когато съм уморена след дълго пътуване за обучение, не съм в най-добрата си форма. Но чувствам тяхната любов и търпение, и знам, че те все още имат най- високо мнение за мен. Техните свидетелства и молитви ме подкрепят. Смехът им освежава деня ми. Във всеки смисъл сме сестри.
Имам подобни преживявания със собственото си семейството. Една от моите най-малки сестри се бореше с рак през последните няколко месеца. Не живеем близо, но телефонните обаждания скъсяват разстоянието. Споделяхме любов, молитви, спомени и нежни свидетелства, когато тя преминаваше през това трудно изпитание. Сестрите ми са скъпи приятелки. Такива са и моите братя, моя скъп съпруг, деца и внуци (независимо колко шумни са тези внуци).
В ранните години на Възстановяването новите членове се събират, за да създадат „Сион”. Сион е както място, така и цел – един дух. Не се събираме вече по същия начин. Нашите клонове и райони сега са нашия Сион. Но те носят духа на Сион само когато членовете се грижат един за друг. За жалост, понякога чуваме, че жени и мъже, които са с наранени чувства, се отчуждават от другите членове на Църквата. Ако сте имате подобна дилема – виновник или обидени – потърсете прошка; вижте вашата собствена грешка. Помнете увещанието на Христос към нас: „Казвам ви, бъдете едно и ако не сте едно, не сте мои” (вж. У. и З. 38:27).
Наскоро имах възможността да говоря с една жена, която ме попита за Джозеф Смит. Тя беше напълно скептично настроена за неговото призование и мисия. Като говорих с нея, ми изникнаха Господните слова към Оливър Каудъри: „застани вярно до служителя Ми Джозеф” (вж. У. и З. 6:18). Надявам се този ден и във всеки момент на живота ми да може да бъде казано за мен: „Тя застана до Джозеф.” Искам да бъда негова приятелка.
Самият Джозеф Смит е бил голям приятел на мнозина. Той казва: „Приятелството е едно от възвишените основни принципи на мормонизма; (то е предназначено да) промени коренно и култивира света и да направим войните и сблъсъците да престанат, а хората да станат приятели и братя” (History of the Church, 5:517).
И все пак той знаел, че приятелството е повече от абстракция. Научил един ден, че къщата на един брат била опожарена от врагове. Когато членовете на Църквата изказвали своите съжаления за случилото се, Пророкът извадил малко пари от джоба си и казал: „Изпитвам съжаление към този брат, за сумата от пет долара. Ти с каква сума… ще изразиш своето съжаление?” (в Hyrum L. Andrus и Helen Mae Andrus, избр., They Knew the Prophet, 1974 г., стр. 150).
Така ли се отнасяте към приятелството, както Пророка Джозеф? Обръщате ли добрите си чувства в практична помощ? Бог знае нуждите на Своите чеда и Той често работи чрез нас, като ни подтиква да си помагаме един на друг. Когато действаме според такива подтици, стъпваме на свята земя, защото ни е позволено да служим като агенти на Бога в отговор на молитва.
Братя и сестри, ако сме приятели на Пророка Джозеф, тогава сме приятели и на Спасителя. Живеем ли живот, който оповестява „преданост към името на Спасителя”? (вж. Hymns, № 293). Джозеф Смит живя така, и през тази година, като почитаме човека, който възвести диспенсацията на пълнотата на времената, трябва да помним не само неговото приятелство към човечеството, но и неговото приятелство и посвещение на Господ. Пророкът казва: „Ще се опитам да бъда доволен от моя жребий, че Бог е мой приятел. В Него аз ще намеря утеха” (The Personal Writings of Joseph Smith, избр. Dean C. Jessee, 1984 г., стр. 239; стандартно изписване и пунктуация).
Трябва да бъде очевидно за всички нас, че в крайна сметка нашето приятелство трябва да бъде с нашия Небесен Отец и Неговия Син, Исус Христос. Спасителят нежно ни казва: „ще ви наричам приятели, защото вие сте Ми приятели” (вж. У. и З. 93:45). Неговото най-голямо желание за нас, Неговите братя и сестри, е да ни върне при нашия Отец. И пътят за нас е ясен: да развием качествата на Христос в живота си до степента, до която можем. Подчинявайте се на Неговите заповеди и вършете Неговото дело и Неговата воля.
Като се връщам назад към деня, когато ме поздравиха в храма толкова много хора, които обичам, ми е приятно да си представям, че нашия всекидневен живот може да бъде еднакво благословен. Почувствах любов, която изглеждаше мимолетно впечатление на Христовата любов – милосърдието, което трябва да изпълва сърцата ни. Представям си райони и клонове, където приятели от всички възрасти и произход се събират заедно и оформят своя живот според ученията на Исус Христос.
Свидетелствам днес, че Христос е жив. Благодаря Му. Моля се винаги да мога да бъда Негова приятелка и като правя това, ще бъда и ваша приятелка. В името на Исус Христос, амин.