Вярата е отговорът
Помнете, че вярата и послушанието все още са отговорите, дори когато нещата не вървят добре, може би особено когато нещата не вървят добре.
През 50-те години на миналия век Съединените щати бяха във война на Корейския полуостров. Поради донаборната политика на правителството по онова време на младите мъже не беше позволено да служат мисии, а вместо това се изискваше да се присъединят към армията. Като знаех това, когато отидох в колежа, аз се записах в армейския Корпус за обучение на офицери от запаса. Моята цел беше да стана офицер като моя най-голям брат. Обаче когато се върнах у дома за коледните празници, епископът на домашния ми клон, Върн Фрийман, ме покани в своя офис. Осведоми ме, че един млад църковен ръководител на име брат Гордън Б. Хинкли е достигнал до спогодба със Съединените щати, която позволява всеки район на Църквата в Съединените щати да призове един млад мъж, който да служи на мисия. Този млад мъж автоматично ще бъде отложен от военните по време на своята мисия.
Епископ Фрийман каза, че се е молил за това и е почувствал, че трябва да ме препоръча да служа като пълновременен мисионер, представляващ нашия район. Обясних му, че вече имах други планове – включен бях в Корпуса за обучение на офицери от запаса и очаквах да стана офицер! Моят епископ внимателно ми напомни, че бил подтикнат да ме препоръча да служа мисия тъкмо по това време. Той каза: „Иди си в къщи и поговори с родителите си, и се върни с отговор тази вечер.”
Отидох вкъщи и казах на баща си и майка си какво се случи. Те казаха, че епископът бил вдъхновен и трябва с радост да приема поканата на Господ да служа. Майка ми можеше да види колко разочарован бях пред вероятността да не стана веднага военен офицер. Цитира ми:
„Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум.
Във всичките си пътища признавай Него, и Той ще оправя пътеките ти”1.
Онази нощ се върнах в офиса на епископа и приех неговата покана. Каза ми да отида в Отдела по наборна военна повинност и да им кажа за решението си.
Когато направих така, за моя изненада дамата, която беше председателка на Отдела по наборна военна повинност, ми каза: „Ако приемете мисионерско призование, ще получите военна призовка преди да влезете отново в Корпуса за обучение на офицери от запаса. Ще служите като наборник, не като офицер.”
Въпреки тази неочаквана промяна, моята мисия беше чудесна. Тя промени посоката на моя живот, както прави за онези, които служат. Но правителството удържа на думата си и изпрати военна призовка за армията на САЩ около един месец преди да ме освободят от мисия.
След лагера за начална подготовка и училището за военна полиция се намерих назначен да работя във военна база като военен полицай Една нощ получих задача да ескортирам конвой от пленници от един лагер в друг.
През нощта конвоят спря по средата на пътя за почивка. Командващият офицер ни инструктира да отидем в ресторанта и да пием кафе, за да можем да останем будни до края на нощта. Веднага забеляза, че отказах. Той каза: „Войнико, трябва да изпиеш малко кафе, за да останеш буден до края на пътуването. Не искам никой пленник да избяга или да причини неприятности в моята смяна.”
Казах: „Господине, вежливо ще откажа. Мормон съм и не пия кафе.”
Отговорът ми не го интересуваше и отново започна да ме убеждава да пия кафе.
Отново отказах учтиво. Заех мястото си на края на автобуса с оръжие в ръка, като се молех в сърцето си да остана буден и никога да не трябва да го използвам.Пътуването завърши без особени събития.
Няколко дни по-късно същият командващ офицер ме покани в офиса си за лично интервю. Каза ми, че въпреки че се е притеснявал, че няма да мога да остана буден по време на среднощното пътуване, той оценявал това, че съм отстоял своите убеждения. После за мое учудване каза, че неговият помощник ще бъде преместен и ме препоръчал за негов нов помощник!
През по-голямата част от следващите две години имах много възможности за ръководни и управленчески задачи. Както се оказа, положителните преживявания по време на моята военна служба бяха повече, отколко мислех, че изобщо е възможно.
От тази обикновена история – и много други подобни, натрупани през живота ми – научих, че вярата и послушанието са отговорите на нашите грижи, безпокойства и страдания. Вярата в Господ Исус Христос наистина е силата, която може да промени нашия живот и да ни заведе до спасението.
Как можем да изградим тази вяра? Чрез нашите действия. Ние трябва да „отид(ем) и (да) стор(им) нещата, които Господ е заповядал”2, точно както Нефи съветва. Трябва да се уповаваме на Господа от все сърце, както майка ми с любов ме научи. За радост, много пъти, когато упражняваме вяра да вършим Господната воля, ние откриваме, че сме богато благословени за нашето подчинение.
Понякога обаче откриваме, че дори когато правим най-доброто да служим на Господ, ние все още страдаме. Може да познавате някой, който се е изправил пред най-предизвикателните обстоятелства: помислете за родителите, чието дете се е разболяло, за което всички се молят и постят с цялото си сърце и душа, но което умира накрая. Или мисионерите, които жертват, за да отидат на мисия и след това развиват ужасна болест, която ги оставя жестоко осакатени или с хронични болки. Или жена, която живее своя живот толкова вярно и покорно, колкото може, но никога не може да има децата, за които се надява. Или съпругата, която дава най-доброто от себе си за един добър дом за своето семейство и за отглеждането на децата си, но чиито съпруг я напуска. Писанията изобилстват от примери на хора, които са спасени, след като са показали голяма вяра като Седрах, Мисах и Авденаго в нагорещената пещ. Но в Писанията също има много примери на благочестиви хора, които не получават божествена намеса по време на криза. Авинадий изгорял на клада, Иоан Кръстител е обезглавен, последователите на Алма и Амулик са хвърлени в огъня. Да се постъпва правилно не означава, че винаги ще има добър развой на нещата. Разковничето е да се помни, че вярата и послушанието все още са отговорите, дори когато нещата не вървят добре, може би особено когато нещата не вървят добре.
Помнете, Господ е обещал, че Той ще ни благослови, като се сблъскваме с нещастия. Той има специално състрадание за онези, които страдат. Той е Този, който казва: „Блажени скърбящите, защото те ще се утешат”3.
Като част от Единението, нашият Спасител изстрада всички неща. Той познава физическата и емоционалната болка, познава скръбта от загубата и предателството. Но ни показва, че в крайна сметка любовта, търпението, смирението и подчинението са пътя към истинския мир и щастие. Исус казва: „Мир ви оставям; Моят мир ви давам.” Но след това, за да ни предупреди да търсим повече от обикновената утеха на света, Исус добавя: „Аз не ви давам както светът дава.”4 Светът вижда мир при отсъствие на сблъсъци или болка, но Исус ни предлага мир въпреки страданието. Неговият живот не бил лишен от сблъсъци или болка, но бил лишен от страх и изпълнен със смисъл. Апостол Павел пише: „(Ако) когато вършите добро и страдате, ако понасяте търпеливо, това е угодно пред Бога.
Защото и на това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки; …
Който бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо”5.
Ние, които сме приели Исус Христос като наш Спасител, трябва да разчитаме изцяло на заслугите на Христос. Той ще ни спаси след всичко, което можем да направим. Когато смело упражняваме нашата вяра и вървим напред, като разчитаме на заслугите на Христа, Той ще ни благославя и води във всичките ни усилия. Ще ни укрепи и донесе мир по време на нашите изпитания. „Защото с вярване ходим, не с виждане.”6 Моля се всички ние да можем по-добре да се научим да уповаваме на Господ и да увеличаваме нашата вяра в Него.
Сега, братя и сестри, накрая искам да спомена още една тема. През последните години съм благословен да мога да наблюдавам президент Хинкли отблизо и искам да ви напомня, че президент Хинкли не е само жив пророк, но и жив гледач. Вижда неща, които другите не могат да видят. Има дара на проникновение, той е оптимист и реалист. Искам да изразя своята благодарност на Господ, че пази живота на президент Хинкли и позволява на него и неговите прекрасни съветници да водят Църквата през тези последни десет години. Чрез божественото направление на президент Хинкли Църквата е получила много значими благословии, много от които не са очевидни. Силно насърчавам всеки от вас да следва по-внимателно неговите съвети и напътствия, защото наистина „Господ е издигнал гледач за народа Си.”7
Исус е Христос! Джозеф е Пророка на Възстановяването. Президент Гордън Б. Хинкли е нашия жив пророк. В името на Исус Христос, амин.