Постоянство

Президент Джеймз Е. Фауст

Втори съветник в Първото Президентство

Постоянството се демонстрира от онези, които продължават, когато нещата станат трудни, които не се предават, когато другите казват: „Не може да стане.”

Бих искал да приветствам онези братя, които бяха призовани и подкрепени този следобед за членове на Първия и Втория кворум на Седемдесетте. Всеки един е вярващ човек, с качества на ръководител и ангажимент, и ви потвърждаваме, че те са достойни във всички отношения да бъдат на тези служби.

Мои скъпи братя на великото голямо братство на свещеничеството, поздравяваме ви за вашата вярност и посветеност на делото на Господ. Благодарим ви за вашата обвързаност и всеотдайна служба. Вливате много сила в Църквата.

Чудесно е да бъдем на това събрание с всички вас, братя от Аароновото свещеничество. Когато бях на вашата възраст, се чудех: „Какво ще бъде моето място в света и как ще го открия?” По това време единствената ми ясна цел беше да служа на мисия. Когато дойде призованието ми за мисия, аз служих, и мисията ми стана като Полярна звезда, която ме водеше и при другите стремежи на живота ми. Едно от важните неща, които научих, беше, че ако постоянствам с вяра в църковните си призования, Господ щеше отвори пътя и ще ме упъти към други възможности и благословии, даже надхвърлящи мечтите ми.

Служенето на мисия може да повлияе и на всички вас така, млади мъже. Един млад мъж наскоро сподели това с мен колко много научил от своето постоянство като мисионер. Извличам някои неща от неговия опит, които можете да научите и които ще ви донесат възможности и благословии:

Как да се организира и използва времето пълноценно
Важността от усилената работа – ще пожънете каквото сте посели
Ръководни умения
Умение да се общува с хора
Ценността от изучаването на Евангелието
Уважение към властта
Важността на молитвата
Смирение и разчитане на Господ¹

Когато бях в гимназията Гранит в Солт Лейк Сити през 30^-те години, имах някои приятели, на които им се отдаваха спортът, актьорското майсторство, музиката и ораторството. Някои от тях се заеха да постигнат нещо в живота си, но твърде много талантливи и способни млади хора не постоянстваха и не успяха да развият своя потенциал. За разлика от тях, някои по-незабележими млади мъже и жени от същото училище работеха усърдно, постоянстваха и продължиха образованието си и станаха отлични доктори, инженери, преподаватели, адвокати, учени, бизнесмени, занаятчии, електротехници, водопроводчици и предприемачи.

Успехът обикновено се постига чрез постоянство и като не се обезкуражаваме, когато се сблъскваме с предизвикателства. Пол Харви, известен анализатор и автор, веднъж казва: „Някой ден се надявам да се насладя достатъчно на това, което светът нарича успех, така че когато някой ме попита: „Каква е тайната?”, просто да отговоря така: „Да се изправя, когато падна”².

Изключителен пример за постоянство е г-жа Мари Кюри, която работела със своя френски съпруг, физика Пиер Кюри „в една изоставена протекла барака без пари и без чужда подкрепа или помощ, опитвайки се да отделим радий от бедна уранова руда, наречена уранит”. И след като техният 487-и опит не успял, Пиер махнал отчаяно с ръце и казал: „Никога няма да се получи. Може би след сто години, но не и докато съм жив.” Мари не се съгласила с него и с решителен поглед казала: „Ако отнеме сто години, ще бъде жалко, но няма да спра да работя върху това, докато съм жива”³. Впоследствие успяла и раково болните пациенти до голяма степен се възползват от нейното постоянство.

Постоянството се демонстрира от онези, които продължават, когато нещата станат трудни, които не се предават, когато другите казват: „Не може да стане.” През 1864 г. Първото Президентство определи апостолите Езра Т. Бенсън и Лоренцо Сноу, заедно с старейшини Алма Смит и Уилям У. Клъф да отидат на мисия на Хавайските острови. Те изминали разстоянието от Хонолулу до малкото пристанище на Лахайна с малко корабче. Като приближили рифа, прибоят бил висок и една силна вълна ударила кораба и го понесла около 46 метра, и го оставила между две огромни вълни. Когато и втората вълна ударила, корабчето се преобърнало в запененото море.

Хората на брега използвали спасителна лодка и извадили трима от братята, които плували близо до потопения кораб. Но не се виждал брат Сноу. Хавайците, които били свикнали на големите вълни, го търсели във всички посоки. Накрая един от тях усетил нещо във водата, и те извадили брат Сноу на повърхността. Тялото му било сковано и приличало на мъртво, докато го придърпвали към лодката.

Старейшина Смит и старейшина Клъф взели в скута си тялото на брат Сноу и тихо му оказали помощ, като помолили Господ да пощади живота му и той да се върне у дома при семейството си. Когато стигнали брега , занесли брат Сноу до големи празни варели, които лежали на плажа. Като го поставили легнал с лице надолу на един от тях, те го въртели напред и назад, за да изхвърли погълнатата вода.

След като старейшините правели това известно време, без никакъв признак на живот, страничните наблюдатели казали, че за него нямало какво повече да се направи. Но решените старейшини не се предавали. Помолили се отново, с тихата увереност, че Господ ще чуе и отговори на молитвите им.

Впечатлени били да направят нещо доста необичайно за онова време. Един от тях поставил устата си върху тази на брат Сноу, като се старал да изпълни с въздух дробовете му, като редувал вдишване и издишване, имитирайки естествения процес на дишане. Като се редували, те постоянствали, докато не успели да изпълнят дробовете му. Малко след това те усетили леки признаци на съживяване. „Леко примигване на окото, което дотогава беше отворено и като мъртво, и съвсем лек гърлен шум бяха първите симптоми на възвръщащата се жизненост. Станаха по-отчетливи, докато съзнанието не бе напълно възстановено.” С тяхното постоянство и усмихналото им се милостиво провидение всичките четирима служители на Господ оцелели и могли да завършат своята мисия⁴.

Старейшина Сноу след това стана президент на Църквата. Докато служеше на тази служба, стабилизира фонда на Църквата, като призовава членовете да плащат своя десятък и дарения.

Братя, ще ви бъде интересно да научите, че Алма Смит в тази история е момчето, което било простреляно в бедрото във фабриката Хаун, и ябълката и тазобедрената става му били поразени. Майка му превързала ужасната рана с някакъв балсам и след това била вдъхновена да го остави да лежи по лице в продължение на пет седмици. Еластичен хрущял израснал на мястото на липсващата става и ябълка, така че той не само могъл да води нормален живот, но също и да служи на мисия в Хаваите и да отдаде живота си в служба на Църквата⁵.

Всичките ни пророци от последните дни са примери на непоколебимост чрез свещеничество, молитва и работа. Постоянството на Джозеф Смит осъществи възстановяването на всички неща. През целият му живот към него се отнасяли с насмешка и презрение – от времето, когато споделил случката с Първото видение, докато не станал проповедник на една изтъкната религия. Но никога не залитнал и ни е оставил непоклатимото си свидетелство:

„Аз наистина видях светлина и посред тази светлина видях две Личности, и Те наистина ми говориха. И въпреки че бях мразен и преследван за това, че казвах, че съм видял видение, все пак, това бе истината. …Защото аз видях видение; аз го знам и знам, че и Бог го знае, и не мога да го отрека, нито пък бих посмял да направя това”⁶.

Животът на Бригъм Йънг във всяко отношение е пример на постоянство. Винаги е верен и непоколебим. След смъртта на Джозеф Смит той имал дръзката решителност да доведе 60 000 души от уютните им домове и плодородните им земи до една неплодородна пустош. Това голямо пътуване е единствено по рода си в съвременната история. Те дошли с фургони, пеша и с ръчни колички. Той и неговите последователи направили пустинята да цъфне като роза.

На първата пресконференция, когато президент Гордън Б. Хинкли бе представен на пресата като президент на Църквата през 1995 г., го попитаха върху какво ще се фокусира. Той отговори: „Ще продължа. Да. Нашата тема ще бъде да продължим това велико дело, което е започнало от нашите предшественици”⁷. Това е велика тема за всички нас. Трябва да продължим и да устоим до края.

Едно от най-големите постижения на управлението на президент Хинкли е неговото изключително постоянство да строи храмове. След като той стана президент на Църквата, 87 храма се осветиха, повторно се осветиха или бяха обявени за строителство. Това забележително постижение на строене на храмове няма равно на себе си в цялата история на света. Храмовете имат голямо благотворно влияние и увеличават благословиите по света. Както казва Джордж К. Кенън: „Всеки камък, положен за основата на храм и всеки храм, завършен според реда на Господа, открит на Неговото свято свещеничество, намалява силата на Сатана на земята и увеличава силата на Бог и Божествеността, раздвижва небесата с могъща сила в наша полза, извиква и призовава върху нас благословиите на вечните Богове, и тези, които живеят в Тяхното присъствие”⁸.

Всеки един от нас трябва да служи вярно и усърдно в нашите свещенически призования до края на нашите дни. Някой може да се чуди: „Докога трябва да бъда домашен учител?” Отговорът ми е, че домашният учител е призование на свещеничеството. Да изпълняваме призованието на домашен учител е привилегия, докато нашия епископ или свещенически ръководи-тел смята, че можем да правим това. Някои от нас познават брат Джордж Л. Нелсън, виден адвокат в Солт Лейк Сити, който служеше като епископ, президент на кол и патриарх. Той беше напълно отдаден на Църквата. Беше домашен учител на 100-годишна възраст. По това време каза: „Харесва ми да съм домашен учител. Надявам се винаги да съм домашен учител”⁹. Почина на 101 години и беше верен до края.

За онези, които желаят да бъдат кръстени в Църквата, Господ изисква от тях да бъдат „решени да Му служат до края”¹⁰. Президент Джозеф Фийлдинг Смит на 94 години казва: „През целия си живот съм се стремял да възвеличавам призованието си в това свещеничество и се надявам да устоя до края в този живот и да се радвам на общуването с верните светии в идния живот”¹¹. Както казва Господ, ако сме Негови ученици, трябва да продължаваме в Неговото слово¹². Господ е благословил Църквата и членовете й по забележителен начин, поради тяхната вярност и постоянство. Свидетелствам за божествеността на святото дело на свещеничеството и също за святото името на Исус Христос, амин.