Всички Твои деца ще бъдат учени
Децата трябва да знаят, че вярата в Спасителя и следването Му ще им донесе мир в този неспокоен свят.
Неотдавнашните бедствия по света докоснаха сърцата ни. Страданието на деца, които са невинни жертви, тежи особено силно върху нас. Виждаме деца без семейства, които да осигуряват тяхната прехрана, да ги пазят и обичат. Сърцата ни желаят да протегнем ръка и да помогнем по някакъв начин – какъвто и да е, който да успокои техните страдания и да донесе надежда в техния живот. Толкова сме благодарни за възможността, която имаме, да оказваме помощ. Насърчени сме от усилията на мнозина, които помагат на тези деца.
Обаче не е нужно да отиваме твърде далеч, за да открием деца, които живеят в различни и все пак изпълнени с предизвикателства условия. Неволно можем да пренебрегнем децата, които са около нас. Наистина ли сме запознати с опасните обстоятелства, които заобикалят нашите деца? Обикновено можем да преценим дали техните физически нужди са задоволени, но какво да кажем за техните духовни нужди? Те знаят ли за светлината и мира на Евангелието на Исус Христос? Писанията ни учат: „И всички твои чеда ще бъдат поучавани от Господа и голям ще бъде мирът на чедата ти”.1
Децата се нуждаят от мира, който идва от знанието, че имат любящ Небесен Отец, който изпратил Своя Син, Исус Христос, да донесе светлина и надежда на света. От нас зависи като възрастни да насочим децата към този мир и светлина.
Духовното състояние на някои деца в света днес е обрисувано в картината на датския художник Карл Блох. Тази картина красиво илюстрира стиха, който се намира в Иоана, 5 глава. Христос, Изцелителят и Утешителят, е в центъра на картината. Той повдига едно покривало от един човек, който имал недъзи по рождение. Мъжът чака за чудото на изцеляването в къпалнята Витесда, но няма никой, който да му помага. Докато мъжът чака, като се надява на чудо, Христос застава в неговото присъствие със сила да го изцели.
Картината включва и няколко фигури на заден план, като никоя от тях не гледа право към Христос. Господ е сред тях и все пак само един човек Го вижда като такъв. Всички останали изглеждат, че си вършат всекидневната работа, не съзнаващи великата сила на Исус и чудото, което ще се случи в тяхно присъствие. Едно малко дете и една жена, вероятно неговата майка, са пред погледа на Исус и все пак подобно на останалите, очите им гледат другаде. В самото присъствие на Спасителя, тази жена пропуска да насочи детето към Спасителя. Чудя се, дали и ние бихме пропуснали тази възможност да отидем при Христос? Житейските преживелици разсейват ли ни и замъгляват ли нашия духовен поглед, така че да не се фокусираме върху това, което е от най-голямо значение? Чудя се дали пропускаме възможности да се учим от Господ и да чувстваме Неговата любов? Пропускаме ли възможности да споделяме с другите – особено с децата – онова, което е от най-голямо значение, Евангелието на Исус Христос? Всички сме виждали деца и младежи да стоят сред множеството объркани и чакащи да узнаят това, което е от най-голямо значение.
Почти мога да чуя това дете и други деца да казват думите, които толкова много от нас сме пели: „Учи ме да ходя в светлина.” Помнете думите:
„Учи ме да ходя аз във светлина,
учи ме в молитва как да се смиря,
учи ме как правдата да различа,
Учи ме да ходя аз във светлина”2.
Учим ли нашите деца да познават, чувстват и да се радват на красотата, силата и чудото на Евангелието на Исус Христос? Президент Гордън Б. Хинкли съветва: „Нека възпитаваме нашите деца с Него, когото наричаме Господ Исус Христос. Нека учим децата си на великите спасителни принципи на Евангелието”3. Децата трябва да знаят, че вярата в Спасителя и следването Му ще им донесе мир в този неспокоен свят.
Как учим нашите деца? Можем да следваме примера на Спасителя. В Книгата на Мормон четем за появяването на възкресения Спасител пред хората в Западното полукълбо. Докато учи хората, Той събира децата при Него. Коленичи и се моли с децата, и за тях. Благославя децата едно по едно. Чувства радостта от присъствието им и отваря небесата, за да могат децата да бъдат учени от високо.
Като включвате децата на семейната маса за вечеря, във всекидневните семейни молитви и изучаване на Писанията, и в семейната домашна вечер, вие следвате примера на Спасителя, като ги обичате и учите. Като правите това, кажете им, че семейството ви заедно се опитва да спазва заповедите и да бъде достойно да бъде вечно семейство. Може тъкмо по време на тези непринудени моменти насаме Духът ще ни подтикне просто да зададем правилния въпрос или просто да кажем правилното нещо, което ще помогне на нашите деца да знаят и почувстват светлината на Господ. Ако създадем възможностите, Духът ще ни направлява.
Имаме чудесни и способни деца сред нас. Можем да им помогне да намерят мир в този свят и в следващия живот.
Децата трябва да усетят Светлината на Христос, така че да могат да изберат светлината и да отблъснат тъмнината. Моисей имал чудотворно преживяване, когато бил преобразен и видял Бог със своите духовни очи. След като Моисей бил учен от Бог и видял Неговата слава и дело, Сатана дошъл при Моисей с тъмнина и объркване. Тъй като Моисей изпитал светлината и славата на Бог, той знаел разликата. Дръзко се изправил срещу Сатана и казал: „Кой си ти? Защото ето, аз съм син Божий”4.
Децата трябва да бъдат изпълнени със светлината на Евангелието, така че когато изкушеният дойдат, да могат да кажат: „Знам кой съм. Аз съм чедо на Бога. Знам какво трябва да правя. Трябва да бъда кръстен, да получа Светия Дух и да спазвам заповедите.” После децата могат да кажат: „Знам какъв мога да стана. „Мога да стана праведна млада жена”, или „Мога да стана праведен млад мъж и да получа свещеничеството на Бог”. Децата, изпълнени с това знание и светлина, могат да взимат решения да отхвърлят тъмнината и да се обърнат към светлината и мира на Евангелието.
Деца, които имат Евангелието втъкано в сърцата си, разпознават ръката на Господ в своя живот. Децата знаят повече, отколкото ние понякога предполагаме, и могат да правят повече, отколкото си мислим понякога. Научила съм, че децата, които имат светлината на Евангелието, са вярващи. Не се съмняват. Саманта, на 11 години, казва: „Зная, че Евангелието е истинно, защото мога да го почувствам.” Тригодишният Бенджамин казва: „Знам, че Небесният Отец чува и отговаря на молитвите ми, защото ме обича.” Децата, които имат светлината на Евангелието, казват: „Зная, че Светият Дух направлява живота ми, защото се чувствам щастлив, когато избирам да следвам неговите подтици.”
Сам започва да разбира чувствата, които идват от Светия Дух. Когато майка му го попитала: „Кой е Светия Дух?”, той казва: „Това е топлото усещане вътре в мен.” Сам също разбрал, че когато двуседмичното му братче било болно, Светият Дух бил този, който го насърчил да се моли за помощ от Господ.
Можете ли да почувствате мира на тези деца?
Да се учат децата изисква повече от желание. Изисква се усърдие от наша страна. По-рано споменах песента „Учи ме да ходя в светлина”, написана от сестра Клара МакМастър. Сестра МакМастър сподели с мен, че докато служела в общия съвет на Неделното училище за деца, получила задача да напише песен за поучаването на децата. Намерила задачата за особено плашеща и се помолила да узнае как да започне и да завърши това поръчение.
След много усилия предала работата си само за да й кажат, че не била съвсем точна. Не й казали какво да промени, само да продължи с усилията, докато не стане подходяща. Била духовно изтощена, като не знаела как да продължи. Отново потърсила напътствие от Господ, направила промени и предала друга версия. Този процес продължил три пъти, докато накрая й казали, че била съвършена и че не трябва да променя нищо.
Въпреки че много пъти сестра МакМастър искала да се откаже, усърдно продължавала да работи върху това, което я помолили да свърши и което се надявала да благослови живота на децата. Вдъхновената й музика се пее от възрастни и деца в много страни и на много езици. Тази песен представлява желанието на сърцето ми – всички Божии деца да се научат да вървят в светлината на Евангелието на Исус Христос. Тази песен започва с молба на едно дете: „Учи ме да ходя в светлина” и завършва с ангажимента: „със радост, със радост вървим в светлина”5.
Ще отнеме време и усилия да се учат децата, но не трябва да се разсейваме или отказваме. Нашите деца толкова се нуждаят от изпълнението на обещанието „голям ще бъде мирът на чедата ти”6. Нека няма дете, което да се чуди дали е обичано от Небесния Отец или от Исус Христос. Нека всички деца знаят кои са, какво трябва да правят и какви могат да станат.
Благодарна съм на всички онези, които протягат ръка към децата, които ги обичат и ги учат, че въпреки своето земно положение могат да почувстват мира от светлината на Евангелието и да получат обещанията на Господ.
Бих искала да се обърна специално към децата по света. Срещнах някои от вас тук, а други на далечни места като Африка, Филипините, Корея и много наскоро в Украйна и Русия. Посетих ви в Неделните училища за деца и дори в детски болници. Надявам се, че знаете колко много сте обичани от вашите семейства, вашите учители от Неделното училище за деца, и най- важното, от вашия Небесен Отец и Исус Христос.
Никога не се съгласявайте на по-малко от привилегиите и благословиите, които ви предлага Бог. Стандартите, които спазвате по отношение на вашето облекло, език и поведение, са външни белези на вашия вътрешен ангажимент да следвате плана на Небесния Отец за вас самите.
Вашето влияние върху мен е по-голямо, отколкото вие можете да си представите. Благодаря ви за радостта и надеждата, които носите в сърцето ми и в сърцата на вашите ръководители на Неделното училище, и особено на вашите родители. Моля, помнете да изразявате своята благодарност на онези, които ви обичат и учат. Зная, а искам и вие да знаете, че сте деца на Бога, Небесният Отец ви обича и можете да Му се молите по всяко време и на всяко място. Опитвайте винаги да си спомняте и да следвате Исус Христос и това ще ви донесе светлина и мир във вашия живот сега и ще ви даде надежда за вечността. За това свидетелствам, в името на Исус Христос, амин.