Книгата на Мормон: Още едно свидетелство за Исус Христос – ясни и ценни неща
Книгата на Мормон е безкрайно съкровище от мъдрост и вдъхновение, съвет и подобрение.
Джозеф Смит казва: „Казах на братята, че Книгата на Мормон е най-вярната от всички книги на земята, и е ключовият камък на религията ни и че човек се приближава по-близо до Бога, спазвайки нейните наставления, отколкото чрез която и да било друга книга” (Въведение към Книгата на Мормон; вж. и History of the Church, 4:461).
Първото издание на Книгата на Мормон: Още едно свидетелство за Исус Христос, излиза от печатницата в Палмира, Ню Йорк, през март 1830 г. Джозеф Смит – необразовано, селско момче – току-що е посрещнал 24-тия си рожден ден. Предната година той е прекарал общо около 65 дни, превеждайки плочите. Почти половината превел, след като получил свещеничеството. Отпечатването отнело седем месеца.
Когато за пръв път четях Книгата на Мормон от корица до корица, прочетох обещанието, че ако аз „попита(м) Бога Вечния Отец в името на Христа дали (нещата, които бях прочел) са истинни; и ако (аз) попита(м) с искрено сърце, с истинско намерение и вярвайки в Христа, Той ще (ми) изяви истината за тях чрез силата на Светия Дух” (Мороний 10:4). Стремях се да следвам тези напътствия така, както ги разбирах.
Макар и да очаквах величествено проявление да дойде на мига във вид на изключително изживяване, то не се случи. Въпреки това се чувствах добре и започнах да вярвам.
Следващият стих съдържа дори по-голямо обещание: „И чрез силата на Светия Дух вие можете да узнаете истината за всичко” (Мороний 10:5; курсив добавен). Не знаех как действа Светият Дух, въпреки че Книгата на Мормон обяснява това на много места и по много начини.
Изучавах и научих, че „ангелите говорят чрез силата на Светия Дух; затова те говорят словата на Христа”. Също така тя казва, че човек трябва да се „угощава със словата на Христа; (с обещанието, че) словата на Христа ще ви кажат всичко това, което трябва да правите” (2 Нефи 32:3).
И казва ясно, че „ако не можете да ги разберете… е, защото не питате, нито пък чукате” (2 Нефи 32:4).
Също така прочетох, че „Ако желаете да влезете в пътя и приемете Светия Дух, Той ще ви покаже всичко, което трябва да правите” (2 Нефи 32:5). Аз вече направих това, когато бях потвърден за член на Църквата, чрез „полагане на ръце за даване дара на Светия Дух” (Символът на вярата 1:4).
Ако и да очаквах с невинността на малко момче някое специално духовно изживяване, то не се случи. С годините, като слушах проповедите и уроците и четях от Книгата на Мормон, започнах да разбирам.
Братята на Нефи се държали много лошо с него, а той им напомнил, че им е говорил ангел, „но вие бяхте безчувствени и не можахте да почувствате словата Му” (1 Нефи 17:45). Когато разбрах, че Светия Дух може да общува посредством чувствата ни, разбрах защо словата на Христа, били те от Новия завет или от Книгата на Мормон, или от другите Писания, носят толкова добро чувство. С времето разбрах, че Писанията съдържат отговори на нещата, които трябваше да знам.
Прочетох, „Това са сега словата и вие можете да ги оприличите за себе си и за всички други човеци” (2 Нефи 11:8, курсив добавен; вж. и 1 Нефи 19:23-24; 2 Нефи 6:5; 11:2). От това разбрах, че трябва да оприлича Писанията за себе си, а това е вярно и за всички други.
Когато някой стих, който съм прочел няколко пъти, придобие лично значение за мен, си мисля, че който и да е писал този стих, е имал дълбоко и зряло разбиране за моя живот и за това как се чувствам.
Например, прочетох, че пророк Лехий взел от плода от дървото на живота и казал, „Ето защо, аз започнах да искам семейството ми също да вземе от него; защото знаех, че той бе желателен повече от всички други плодове” (1 Нефи 8:12). Прочетох това няколко пъти. Нямаше специално значение за мен.
Пророк Нефи също казва, че той е писал за „нещата на моята душа… за поучението и ползата на децата ми” (2 Нефи 4:15). Бях чел това и преди, и то също нямаше специално значение за мен. Но по-късно, когато имахме деца, разбрах, че и Лехий, и Нефи са изпитвали такива дълбоки чувства към децата си, каквито и ние спрямо нашите деца и внуци.
Открих, че тези Писания са ценни и ясни. Чудех се как може младият Джозеф Смит да има такива прозрения. Факт е, че аз не вярвам той да е имал толкова дълбоко проникновение. Не е било нужно да го има. Той просто е превел написаното върху плочите.
Тези ясни и ценни проникновения са навсякъде из Книгата на Мормон. Те отразяват дълбочина на мъдростта и опита, които със сигурност не са характерни за 23-годишен човек.
Научих, че всеки, където и да е, може да чете Книгата на Мормон и да получи вдъхновение.
Някои прозрения идват, след прочитане на стиха за втори, дори за трети път и изглежда са „оприличени” на онова, с което се сблъсквам във всекидневието.
Ще спомена още едно ясно и ценно проникновение, което не дойде до мен при първото ми прочитане на Книгата на Мормон. Когато бях на 18 години, бях призован в армията. Въпреки че нямах причина да се чудя за това преди, бях много загрижен дали беше правилно да отивам на война. С времето намерих отговора в Книгата на Мормон:
„Понеже (нефитите) не се сражаваха за монархия, нито за власт, а се сражаваха за домовете си и свободите си, за жените си и децата си и всичко свое, да, за ритуалите си за богослужение, и своята църква.
И те правеха това, което чувстваха, че е техен дълг и задължение пред Бога; защото Господ беше казал на тях, а и на бащите им: Докато не сте виновни за първо престъпление, нито за второ, вие няма да допуснете да бъдете избити от ръцете на враговете си.
И Господ беше казал още: Защитавайте семействата си чак до кръвопролитие. Затова по тази причина нефитите се сражаваха с ламанитите, за да защитят себе си и семействата си, и земите си, и страната си, и правата си, и религията си” (Алма 43:45-47).
Знаейки това, аз можех да служа с желание и чест.
Друг пример: Веднъж трябваше да вземем важно решение. Когато и след молитвите останахме науверени, отидох да видя старейшина Харолд Б. Лий. Той ни посъветва да продължим. Чувствайки, че все още бях много объркан, той каза, „Проблемът ти е, че искаш да видиш края от самото начало”. След това цитира следния стих от Книгата на Мормон, „не оспорвайте затова, че не виждате, защото няма да получите никакво свидетелство, докато вярата ви не бъде изпитана” (Етер 12:6).
Той добави, „Трябва да се научиш да повървиш няколко стъпки напред в неизвестното, и след това ще се разкрие светлината и ще те води”. Това беше изживяване, което промени живота ми, само един стих от Книгата на Мормон.
Не сте ли се чувствали понякога като Нефи, който казва „И аз бях воден от Духа, без да зная предварително нещата, които трябваше да извърша”? (1 Нефи 4:6). Не сте ли се чувствали понякога много слаби?
Мороний се чувствал слаб и уплашен, че те „ще се присмеят на словата ни (поради нашата слабост).
…Господ (му) говори, казвайки: Безумците се присмиват, но те ще ридаят; но Моята благодат е достатъчна за кротките, тъй че те не ще се възползват от вашата слабост.
И ако човеците дойдат при Мене, Аз ще им покажа тяхната слабост. Аз давам на човеците слабост, за да бъдат смирени; и Моята благодат е достатъчна за всички човеци, които се смиряват пред Мене; защото ако те се смирят пред Мене и повярват в Мене, тогава Аз ще сторя слабите им страни да станат силни” (Етер 12:25-27; курсив добавен).
Животът върви твърде бързо. Когато се чувствате слаби, обезкуражени, депресирани или уплашени, отворете Книгата на Мормон и четете. Не оставяйте да мине прекалено дълго време, без да сте прочели стих, мисъл или глава.
Опитът ми показва, че свидетелството не идва върху нас изведнъж. По-скоро расте, както казва Алма, от семето на вярата. „Това ще усили вярата ви; защото ще си кажете: Знам, че това е добро семе; защото ето, то пониква и започва да расте” (Алма 32:30). Ако го подхранвате, то ще расте, а ако не го подхранвате, ще увехне (вж. Алма 32:37-41).
Не се обезкуражавайте, ако сте прочели и препрочели, но въпреки това не сте получили силно свидетелство. Може да сте подобно на учениците, за които се говори в Книгата на Мормон, които били изпълнени със сила от Бог и с велика слава, „но не го знаеха” (3 Нефи 9:20).
Правете най-доброто, което можете. Помислете върху следния стих: „И гледайте всичко това да се изпълнява с мъдрост и в порядък; защото не е нужно човек да бяга по-бързо, отколкото има сила. И отново, необходимо е той да бъде усърден, за да може да заслужи наградата; ето защо, всички неща трябва да се изпълняват в порядък” (Мосия 4:27).
Духовните дарби, описани в Книгата на Мормон, са налице в Църквата днес – подтици, впечатления, откровения, сънища, видения, посещения, чудеса. Можете да бъдете сигурни, че Господ може, и понякога наистина Се явява в сила и велика слава. Чудеса стават.
Мормон казва: „Може ли денят на чудесата да е свършил?
И престанаха ли да се явяват ангели на чедата човешки? И оттегли ли се от тях силата на Светия Дух? Ще бъде ли оттеглен, докато трае времето или докато земята съществува, или докато остане дори един човек на земята, за да бъде спасен?
Ето, аз ви казвам, Не; защото само чрез вярата се правят чудеса” (Мороний 7:35-37).
Молете се винаги – сами и със семейството си. Отговорите ще дойдат по много начини.
Няколко думи или фрази във стих като този „Нечестието никога не е било щастие” (Алма 41:10), ще ви кажат за реалността на злото и как то действа.
„Защото по този начин действа дяволът, защото той никого не убеждава да върши добро, да, нито един човек; и това не правят нито ангелите му, нито пък тези, които му се подчиняват” (Мороний 7:17).
Поколения пророци са преподавали ученията на вечното Евангелие, за да предпазят „мирните последователи на Христа” (Мороний 7:3).
Мороний видял нашето време. Той отправил това предупреждение: „Ако Господ не наказва народа Си с много страдания, да, ако не ги посещава със смърт и с ужас, и с глад, и с всякакъв вид напаст, те не биха си спомняли за Него” (Еламан 12:3).
Когато Господ посетил нефитите, те го попитали „(как трябвало да) нарекат тази църква; защото (имало) спорове между людете по този въпрос.
…Господ им каза… защо людете трябва да роптаят и да спорят заради това нещо?
Не са ли чели писанията, които казват, че вие трябва да вземете върху си името на Христа, което е Моето име? Защото с това име ще бъдете призовани в последния ден” (3 Нефи 27:3-5).
Основната цел на Книгата на Мормон е нейното свидетелство за Исус Христос. От над 6 000 стиха в Книгата на Мормон повече от половината говорят директно за Него.
Затова, „Ние говорим за Христа, радваме се в Христа, проповядваме за Христа, пророкуваме за Христа и пишем според пророчествата ни, та децата ни да знаят към кой източник да се обърнат за опрощение на греховете си” (2 Нeфи 25:26).
Книгата на Мормон е безкрайно съкровище от мъдрост и вдъхновение, съвет и подобрение, „пригодено към възможностите на слабите и на най-слабите (сред нас)” (У. и З. 89:3). Освен това тя е богата на храна за най-учените сред нас, ако те само се смирят (вж. 2 Нефи 9:28-29).
От Книгата на Мормон научаваме за:
Плана на спасението или „великия план на щастието” (Алма 42:8, вж. също Алма 42:5, 8, 12, 30).
Ученията на Христос и Единението (вж. 2 Нефи 31:2-21; 32:1-6; 3 Нефи 11:31-40; 27:13-21).
Защо е необходима смъртта (вж. 2 Нефи 9:4-6; Мосия 16:8-9; Алма 12:25-27).
Животът след смъртта в света на духовете (вж. Алма 40:11-14).
Делата на нечестивия (вж. 2 Нефи 2:27; Алма 28:13; 3 Нефи 2:2).
Редът на свещеничеството (вж. Мосия 29:42; Алма 4:20; 5:3, 44; Алма 13:1-10).
Молитвите за причастието (вж. Мороний 4:3; 5:2).
Сигурен начин да отсъждаме между доброто и злото (вж. Мороний 7:16).
Как да запазим опрощение на греховете си (вж. Мосия 4:26).
Ясни, пророчески предупреждения и много, много други неща, отнасящи се до изкуплението на човека и за нашия живот. Всички са части от пълнотата на Евангелието (вж. У. и З. 20:9).
Книгата на Мормон потвърждава ученията от Стария завет. Тя потвърждава ученията от Новия завет. Възстановява „многото ясни и ценни неща” (1 Нефи 13:28), изгубени или отнети от тях (виж също 1 Нефи 13:20-42; 14:23). Тя наистина е още едно свидетелство за Исус Христос.
Тази година честваме 175-та годишнина от организирането на Църквата и 200-та годишнина от раждането на Пророка Джозеф Смит. В Църквата ще бъде написано и казано много, за да го почетем.
Както обикновено, ще бъде казано много и написано много, за да го злепоставят. Винаги е имало, има сега и ще има такива, които ще се ровят в 200-та годишния прах, надявайки се да намерят нещо, за което ще се твърди, че го е казал или направил Джозеф, за да го унижат.
Откровенията ни казват за „онези, които ще вдигнат пета против Моите помазаници, казва Господ, и ще викнат, че те са съгрешили, когато не са съгрешили пред Мен, казва Господ, а са сторили онова, което беше уместно в Моите очи и което Аз им заповядах” (вж. У. и З. 121:16). Тях ги очакват наистина много сурови наказания
Не е необходимо да защитаваме пророка Джозеф Смит. Книгата на Мормон: Още едно свидетелство за Исус Христос ще го защити вместо нас. Онези, които отхвърлят Джозеф Смит като пророк и откровител, са оставени да открият някои други обяснения за Книгата на Мормон.
Като втора могъща защита: Учение и Завети, и като трета: Скъпоценен бисер. Издадени в комбинация, тези Свети писания образуват непоклатимото свидетелство, че Исус е Христос и свидетелстват, че Джозеф Смит е пророк.
И аз се присъединявам към милионите ближни, които имат това свидетелство, и ви го давам и на вас, в името на Исус Христос, амин.