Нашата най-характерна черта
Свещеничеството на Бог… е толкова важно за истинската Църква, колкото и уникално за нея.
Преди почти 70 години президент Дейвид О. МакКей, тогава служещ като съветник в Първото Президентство на Църквата, задал следния въпрос на събралата се за общата конференция конгрегация: „Ако в този момент на всеки (от вас) бъде поискано да каже с едно изречение… най- характерната черта на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, какъв би бил вашият отговор?
Моят отговор”, добавил той, „ще бъде… божествената власт чрез директно откровение”1.
Тази божествена власт е, разбира се, святото свещеничество.
Президент Гордън Б. Хинкли добавя своето свидетелство, когато заяви: „(Свещеничеството) е делегиране на божествена власт, различна от всяка друга сила или власт по лицето на земята… Тя е единствената сила на земята, която достига отвъд завесата на смъртта… Без нея ще има църква само като име, (църква), на която липсва властта да отслужва Божествените неща”2.
Преди четири седмици президент Джеймз Е. Фауст каза на събрание за духовно послание пред студентите от УБЙ: „(Свещеничеството) активира и управлява всички дейности на Църквата. Без ключовете и властта на свещеничеството не би имало Църква”3.
Започвам тази вечер с тези три кратки цитата (към които могат да се добавят много други), за да наблегна силно върху едно нещо: че свещеничеството на Бог, с ключовете му, обредите му, божественото му начало и способността „каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата” е толкова важно за истинската Църква на Бог, колкото е и уникално за нея и че без него не би имало Църква на Исус Христос на светиите от последните дни.
В тази знаменателна година, в която честваме 200-та годишнина от рождението на Пророка Джозеф Смит и 175-та годишнина от организирането на Църквата, бих желал да добавя своето свидетелство – и да изразя своята вечна благодарност, за възстановяването на това свято свещеничество, на това осветено право, този върховен дар, и за ролята, която то играе в живота ни и от двете страни на завесата.
Основната функция на свещеничеството в свързване на времето и вечността е ясно постановена от Спасителя, когато организирал Своята Църква по време на земното Си служение. На Своя старши апостол Петър Той казва: „Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано и на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата”4. Шест дни по-късно Той отвел Петър, Яков и Иоан на върха на планината, където се преобразил пред тях в слава. Тогава пророци от по-ранни диспенсации, включително накрая Моисей и Илияс5, се явили също в славата си и предали различните ключове и силата, които всеки от тях притежавал.
За жалост тези апостоли скоро били убити или взети по друг начин от земята и техните свещенически ключове били отнети заедно с тях, в резултат на което над 1 400 години свещеничеството липсвало и сред човешките чеда отсъствала божествена власт. Но част от съвременното чудо и прекрасната история, които ние отбелязваме тази вечер, е връщането на тези същите небесни пратеници в наши дни и възстановяването на тази същата власт, която притежавали за благославянето на цялото човечество.
През май 1829 г., докато превеждал Книгата на Мормон, Джозеф Смит попаднал на пасаж за кръщението. Той обсъдил въпроса със своя преписвач Оливър Каудъри и двамата в искрена молитва попитали Господ относно тази тема. Оливър пише: „Душите ни се изляха в могъща молитва – да узнаем как да получим благословиите на кръщението и на Светия Дух… Ние усърдно търсехме… властта на святото свещеничество и властта да отслужваме чрез него”6.
В отговор на тази „могъща молитва” дошъл Иоан Кръстител, възстановявайки ключовете и властта на Аароновото свещеничество, които вие, млади мъже в тази аудитория тази вечер, сте получили. Няколко седмици по-късно Петър, Яков и Иоан се върнали, за да възстановят ключовете и властта на Мелхиседековото свещеничество, включително ключовете на апостолството. След това, когато бил построен храм, в който да могат да дойдат и други небесни пратеници, на 3 април 1836 г, се случил съвременният еквивалент на онова, което станало някога на Планината на преображението, част от нещо, което веднъж президент Хинкли нарече „водопадът от откровения в Къртланд”, при което Самият Спасител, заедно с Моисей, Илия и Илияс се явили в слава пред Пророка Джозеф Смит и Оливър Каудъри и предали на тези мъже ключовете и властта на съответстващите им диспенсации. Това посещение завършило с гръмкото заявление „Ето защо, ключовете на тази диспенсация се предават във ваши ръце”7.
Учудващо ли е, че Пророкът Джозеф ще включи в тези сбити и изразителни Символи на вярата ни, „Ние вярваме, че за да проповядва Евангелието и да отслужва обредите му, човек трябва да бъде призован от Бога чрез пророчество и чрез полагане на ръце от тези, които имат власт”8. Очевидно да се действа с божествена власт изисква повече от обикновен договор между човеци. Тя не може да бъде генерирана чрез теологическо обучение или чрез упълномощаване от конгрегацията. Не, в овластеното от Бог дело трябва да има власт, по-велика от вече притежаваната от хората в конгрегациите, на улиците или в семинариите – факт, който мнозина честни религиозни мислители са знаели и открито са признавали поколения наред, докато се стигнало до Възстановяването.
Истина е, че по онова време някои не искали техните свещенослужители да претендират за специална божествена власт, но повечето хора копнеели за свещеничество, одобрено от Бог, и били неудовлетворени от възможностите да намерят такова9. В този смисъл разкриващото завръщане на свещеническата власт чрез Джозеф Смит трябва да е облекчило вековните терзания у онези, които чувствали онова, което знаменитият Чарлз Лесли имал куража да заяви. Отделяйки се като църква от своя по-знаменит брат Джон, заради решението му да ръкополага, без да има властта за това, Чарлз пише с усмивка:
Колко лесно се става епископ,
По прищявката на мъжа или жената:
Уесли положил ръцете си върху Кок,
Но кой положи ръце върху него?10
В отговор на този предизвикателен въпрос ние, във възстановената Църква на Исус Христос, можем да проследим линията на свещеническата власт, упражнявана от най-новия дякон в района, епископа, който председателства над него, и до пророка, който председателства над всички нас. Тази линия в непрекъсната верига се връща обратно до служещите ангели, дошли от Самия Син Божий, носещи този несравним дар от небесата.
И, о, колко се нуждаем от неговите благословии – като Църква, като отделни личности и като семейства в Църквата. Само един пример:
Говорих преди малко за Къртландския период от историята на Църквата. Годините 1836 и 1837 били толкова трудни за тази млада Църква, колкото никога преди това – финансово, политически и вътрешно. Насред този стрес Джозеф Смит получил забележителното пророческо напътствие да изпрати някои от най-способните си мъже (като цяло, целият Кворум на дванадесетте апостоли) на мисии по света. Това било смела, вдъхновена стъпка, която в крайна сметка спасила Църквата от проблемите, с които се борела, но по това време стоварила непосилен товар върху светиите – болезнен за онези, които отпътували и може би още по-болезнен за онези, които останали у дома.
Цитирам от старейшина Робърт Б. Томсън:
„Настъпи денят, определен за заминаването на старейшините за Англия, аз (се отбих до) дома на брат (Хибър Ч.) Кимбъл, за да проверя кога ще тръгне (на път), тъй като се очакваше да го придружавам двеста или триста мили, с намерение да свърша някои мои работи в Канада за известно време.
Вратата беше открехната, влязох и се изумих от гледката, разкрила се пред погледа ми. Бих се оттеглил, като мислех, че се натрапвам, но бях като прикован на място. Бащата изливаше душата си към… (Бог, молейки), … Онзи, Който се „грижел за врабчетата и хранел младите гарванчета, когато писукали”, да задоволи нуждите на неговата съпруга и деца в негово отсъствие. След това той, като патриарсите, и чрез властта на своя сан, положи ръце върху главите им, един по един, оставяйки бащина благословия върху тях, … поверявайки ги на грижите и закрилата на Бог, докато той самият бъде зает с проповядването на Евангелието в чужди земи. Зает с това (да дава тези благословии), гласът му почти се изгуби сред риданията на тези около (него), които (по детски се опитваха да бъдат силни, но наистина страдаха силно, докато го правеха). Той продължаваше, но сърцето му бе твърде натъжено, за да процедира нормално… Трябваше да спира от време на време, докато… големи сълзи се стичаха по бузите му, белег за чувствата, които бушуваха вътре в него. Сърцето ми не бе достатъчно силно, за да се удържа”, казва брат Томпсън. „Въпреки усилията ми, аз плаках и смесих своите сълзи с техните. В същото време чувствах благодарност, че имах привилегията да бъда свидетел на подобна сцена”11.
Тази сцена се повтаряла хиляди пъти по един или друг начин, хиляди, стотици хиляди пъти, в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни – при страх, нужда, призование, опасност, болест, инцидент, смърт. Бил съм участник в подобни моменти. Виждал съм проявлението на Божията сила в дома си и в служението ми. Виждал съм злото да бъде порицавано и стихиите контролирани. Знам какво означава да преодолееш планини от трудности и да разделиш злокобното Червено море. Знам какво означава погубващият ангел унищожител „да ги отмине”12. Да получиш властта и да упражниш силата на „Светото Свещеничество, според Реда на Сина Божии”13, е най-голямата благословия за мен и за моето семейство, която някога съм се надявал да получа на този свят. А това, в края на краищата, е смисълът на свещеничеството, казано с прости думи – несравнимата му, безпределна, постоянна възможност да благославя.
С благодарност за подобните благословии се присъединявам към вас и хора на живи и мъртви, във възхвала през тази паметна година, „Славим пророка, който с Бога говори!”14 – и говорил с Адам, Гавриил, Моисей и Мороний; Илия, Илияс, Петър, Яков и Иоан; Иоан Кръстител и много други15. Наистина „Него Исус със прозрение дари”16. Нека ние, млади и стари, момчета и мъже, бащи и синове скъпим свещеничеството, което бе възстановено чрез него, ключовете на свещеничеството и обредите, чрез които единствено се проявява силата на божествеността и без които тя не може да бъде проявена17. Свидетелствам за възстановяването на свещеничеството, което винаги е било така необходимата „най-отличаваща черта” на истинската Църква на Бог, в името на Онзи, Чието е свещеничеството, тъкмо Господ Исус Христос, амин.