2005 г.
Плодовете на Първото видение
Май 2005


Плодовете на Първото видение

Аз включвам Джозеф Смит между онези, чието свидетелство за Христос ми помогна да развия свое собствено свидетелство за Спасителя.

Само преди шест месеца вие, верни членове на Църквата на Исус Христос, ме подкрепихте като член на Кворума на дванадесетте апостоли. Това призование дойде като голяма изненада за мнозина, но особено за нашите внуци, които казаха: „Но това е нашия дядо! Той просто е обикновен човек. Той си играе с нас и ни подстригваше косите!”

След Общата конференция през октомври съпругата ми и аз говорихме с нашите деца по телефона и един от нашите внуци каза: „След като сме толкова далеч от вас и не можем да бъдем с вас в Солт Лейк Сити, поне трябваше да ни помахате, когато изнасяхте вашите речи за конференцията.” До тази Обща конференция все още не сме били с нашите деца и внуци, и затова днес помахвам, като се надявам да направя щастлив внука си. Също помахвам на всички вас, чудесни членове, чиито молитви и любов са толкова важни и ценени от съпругата ми и мен.

Докато растях в Германия, посещавах Църквата на различни места и при различни обстоятелства – в скромни задни стаи, във внушителни вили, превърнати в сгради за събрания, и в много функционални съвременни сгради за събрания. Всички тези сгради имаха една обща важна черта: Духът Божий присъстваше и любовта на Спасителя можеше да бъде почувствана, като се събирахме като семейство-клон или семейство-район.

Сградата за събрания в Цвикау имаше стар въздушно задвижван орган. Всяка неделя един млад мъж биваше определян да повдига и сваля здравия лост, който задейства духалото, и кара органа да засвири. Дори и аз, преди да стана носител на Аароновото свещеничество, понякога имах голямата привилегия да помагам в тази важна работа.

Докато конгрегацията пееше нашия любим химн на Възстановяването, аз помпах с пълна сила, така че органът да свири безспир. Очите на органиста безпогрешно показваха дали се справях добре или трябваше бързо да увелича своите усилия. Винаги съм се чувствал завладян от важността на това задължение и от доверието на органиста към мен. Беше чудесно чувство на реализиране да имам отговорност и да бъда част от това велико дело.

Имаше допълнителна полза, която произтичаше от това задължение: операторът на духалото седи на място, което предлага чудесна гледка на витража, който красеше предната част на сградата за събрание. Витражът изобразяваше Първото видение, с Джозеф Смит коленичещ в Свещената горичка, гледащ нагоре към небесата към един стълб от светлина.

По време на химните на конгрегацията и дори по време на речите и свидетелствата, изнасяни от нашите членове, аз често поглеждах към изображението на най-свещения момент в световната история. С очите на ума си виждах Джозеф да получава знание, свидетелство и божествени указания, след като става благословен инструмент в ръцете на нашия Небесен Отец.

Чувствах специален дух, докато гледах към красивия пейзаж от изображението на този витраж на вярващия младеж в Свещената горичка, който взел смелото решение да се моли искрено на нашия Отец в Небесата, Който го слушал и му отговорил любящо.

Това бях аз, едно малко момче в Германия след Втората Световна война, което живееше в разрушен град, разположен на хиляди мили от Палмира в Северна Америка и повече от сто години след времето, когато е станало това събитие. Чрез универсалната сила на Светият Дух почувствах със сърцето и ума си, че е вярно, че Джозеф Смит видял Бог и Исус Христос и чул гласовете Им. Духът Божий утеши душата ми на тази крехка възраст с уверението за реалността на този свещен момент, който довел до започването на световно движение, предназначено да „се затъркаля към краищата на земята” (вж. У. и З.65:2). Аз повярвах на свидетелството на Джозеф Смит за това славно изживяване тогава в Свещената горичка, а сега го зная. Бог проговорил отново на човечеството!

Като гледам назад, съм благодарен на толкова много приятели, които са ми помогнали в младостта ми да придобия свидетелство за възстановената Църква на Исус Христос. Първо упражних обикновена вяра в техните свидетелства и тогава получих божествено свидетелство от Духа в ума си и сърцето ми. Аз включвам Джозеф Смит между онези, чието свидетелство за Христос ми помогна да развия свое собствено свидетелство за Спасителя. Преди да разпозная наставлението на Духа, който ми свидетелстваше, че Джозеф Смит е Божий пророк, моето младо сърце почувства, че той е приятел на Бога и затова беше съвсем естествено да бъде и мой приятел. Знаех, че мога да се доверя на Джозеф Смит.

Светите писания ни учат, че духовните дарове са дадени на онези, които искат от Бога, обичат го и спазват Неговите заповеди (вж. У. и З. 46:9). „Защото всички нямат всеки дар да им е даден, защото има много дарове и на всеки човек е даден дар от Духа Божий.

На някои е даден един, на някои – друг, та всички да може да имат полза от това (вж. У. и З.46:11-12).

Днес зная, че ранното ми свидетелство извлече огромна полза от свидетелството на Пророка Джозеф Смит и много приятели в Църквата, които знаеха „от Светия Дух…, че Исус Христос е Синът Божий и че Той беше разпнат за греховете на света” (вж. У. и З.46:13). Добрите им примери, загрижената любов, помощта им ме благословиха да получа друг специален дар на Духа, описан в Светите писания, като силно желаех повече светлина и истина: „На други е дадено да повярват в словата им, та и те също да могат да имат вечен живот, ако продължат (да са верни)” (вж. У. и З.46:14). Какъв чудесен и скъпоценен дар е това!

Когато наистина се смиряваме, ще бъдем благословени с този дар да имаме вяра и надежда за нещата, които не се виждат, но са верни (вж. Алма 32:21). Като изпробваме словата, които са ни дадени от писанията и живите пророци – дори ако ние само имаме желание да повярваме – и не се съпротивляваме на Господния Дух, душите ни ще се разширят и разбирането ни ще се просветли (вж. Алма 32:26-28).

Самият Спасител обяснява ясно този милостив принцип на целия свят в Своята Ходатайска молитва, произнесена не само за Неговите апостоли, но и за всички светии, дори и за нас днес, където и да живеем. Той казва:

„И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене, чрез тяхното учение,

да бъдат всички едно; както Ти, Отче, Си в мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил” (Иоана 17:20-21; курсив добавен).

По този начин Първото видение на Джозеф Смит благославя нашия личен живот, живота на семействата и накрая цялото човешко семейство – започваме да вярваме в Исус Христос чрез свидетелството на Пророка Джозеф Смит. Пророците и апостолите през цялата история на човечеството са имали божествени прояви, подобно на Джозеф. Моисей видял Бог лице в лице и научил, че е Божий син „по подобието на Единородния (Му)” (вж. Моисей 1:1-6). Апостол Павел свидетелства, че възкресеният Исус Христос му се явил на пътя за Дамаск и направил Павел един от Неговите велики мисионери (вж. Деяния 26:9-23). Като чул свидетелството на Павел за неговото небесно видение по време на процеса в Кесария, могъщият цар Агрипа признал: „Без малко ме убеждаваш да стана християнин” (Деяния 26:28).

И имало много други древни пророци, които също силно свидетелствали за Христа. Всички тези проявления, древни и съвременни, водят онези, които вярват, към божествения източник на цялата праведност и надежда – към Бог, нашия Небесен Отец и Неговия Син, Исус Христос.

Бог говори на Джозеф Смит за намерението да благослови всички Божии деца с Неговата милост и любов, дори във време на несигурност от войни, слухове за войни, природни и лични бедствия. Спасителят казва: „Ето, Моята ръка на милост е протегната към вас и този, който дойде, него ще приема” (3 Нефи 9:14). А всички, които приемат тази покана, ще бъдат „заобиколени от несравнимата щедрост на любовта Му” (Алма 26:15).

Чрез нашата вяра в личното свидетелство на Пророка Джозеф Смит и действителността на Първото видение, чрез изучаване и молитва, която е дълбока и искрена, ще бъдем благословени с твърдо убеждение за Спасителя на света, който говорил с Джозеф в „утрото на един прекрасен ден в ранната пролет на хиляда осемстотин и двадесета година” (Джозеф Смит – История 1:14).

Вярата в Исус Христос, свидетелството за Него и Неговото всеобщо Единение не е само учение с голяма теологична стойност. Такава вяра е всеобщ дар, славен за всички културни региони на тази земя, без значение от език, раса, цвят на кожата, националност или социално-икономически условия. Силата на разума може да бъде използвана, за да се опитаме да разберем този дар, но онези, които почувстват неговия ефект по-дълбоко, са хората, готови да приемат неговите благословии, които идват от чистия и непокварен живот, воден като се следва пътеката на пълно покаяние и се живее според Божиите заповеди.

Като помним и почитаме Пророка Джозеф Смит, сърцето ми Му отдава благодарност. Той е добър, честен, смирен, интелигентен и смел младеж със златно сърце и непоколебима вяра в Бог. Бил почтен. В отговор на неговата смирена молитва небесата се отворили отново. Джозеф Смит наистина е имал видение. Той го знаел и знаел, че Бог го знае, и не можел да го отрече. (Вж. Джозеф Смит – История 1:25.)

Чрез неговото дело и жертва сега аз имам истинско разбиране за нашия Небесен Отец, Неговия Син, нашия Изкупител, Исус Христос и мога да почувствам силата на Светия Дух и да знам плана на Небесния Отец за нас, неговите деца. За мен това са наистина плодовете на Първото видение.

Аз съм благодарен, че отрано в живота ми съм благословен с проста вяра, че Джозеф Смит е пророк на Бог, че той видял Бог Отец и Неговия Син Исус Христос във видение. Той превел Книгата на Мормон чрез дара и силата Божия. Това свидетелство ми е било потвърдено многократно.

Като един незначителен човек сред вас, но според моето призование като апостол на Исус Христос, аз свидетелствам, че Той наистина е жив и че е Месия. Аз имам лично свидетелство за Исус Христос, Спасителят и Изкупителят на цялото човечество. Аз получих това знание от неизразимия мир и сила на Духа Божий. Желанието на моето сърце и ум е да бъда чист и верен в службата ми за Него сега и завинаги.

За това свидетелствам в името на Исус Христос, амин.