Храм за Кона
Когато Лерой и Роза Алип решили да правят жертви, за да могат всеки месец да посещават храма, Господ ги благословил извънмерно, за да вървят – и да водят други със себе си.
Лерой Алип слушал внимателно, когато го отделяли да служи във висшия съвет на кола на о-в Биг Айлънд, Хаваите. В благословията на брат Алип се казвало, че той ще бъде на острова, когато там бъде построен храм и че ще служи в този храм. Това било през 1984 г., а единственият храм в Хаваите бил на о-в Оаху, на много километри път с кораб или самолет.
Свещеническата благословия изпълнила брат Алип с енергия. “Вярвам, че когато ви бъде дадена благословия, имате отговорността да сторите всичко по силите си тази благословия да дойде при вас”, казва той. Тъй че той и съпругата му Роза решили да посещават храма в Оаху веднъж месечно.
Това не било лесно. Разходите за път са $300, много пари за една двойка, която с труд свързва двата края със заплатата на брат Алип като държавен служител. Единственият начин да могат да осъществят пътуването бил да вземат от спестяванията си. Те го сторили с радост.
За една година обаче парите свършили. “Но сърцата ни бяха в храма”, казва брат Алип. Искахме да продължим да го посещаваме. Тъй че се помолихме за помощ”.
Не след дълго брат Алип неочаквано получил едно предложение да допълни доходите си, като разнася вестници за един местен бизнес. За тези доставки рано сутрин той получавал почти по $700 месечно. Разполагайки с повече от достатъчно пари да продължат да ходят в храма, брат и сестра Алип получили подтик да заделят излишъка в собствения си храмов фонд.
Към юни 1986 г. причината за този подтик станала ясна: живеейки в момента в кол Кона Хаваи, те могли да заведат в храма няколко жени от кола, които били достойни, но не били в състояние да получат своите надарявания. Така че всеки месец сем. Алип вземало по една сестра със себе си до Оаху. Всеки път сестрата се връщала, за да даде свидетелство за духовната сила и радостта, които изпитвала, вършейки храмова работа за себе си и другите. Скоро духът на храмовата работа се разпространил из кола и други членове също започнали да търсят начини да посетят храма.
Чрез контактите, които брат Алип имал в пътническия бизнес, той могъл да уреди намаления за самолетни билети, транспорт по суша и нощувки за всички от кола, които желаели да пътуват. Към 1994 г. над 100 членове от кол Кона извършвали месечни посещения до храма Лаие Хаваи. Брат Алип се смее. Той си спомня, “Президентът на храма се шегуваше, че светиите от Кона протриват килимите, толкова много от тях идвали в храма”.
През 1997 г. президент Гордън Б. Хинкли (1910–2008) обяви нова насока относно строежа на храмове. Изграждането на по-малки храмове би позволило да бъдат построени повече от тях. Верността на светиите от Биг Айлънд била възнаградена няколко месеца по-късно, когато президент Хинкли обявил храм за Кона. След като през 2000 г. храмът бил осветен, брат Алип бил призован за втори съветник в храмовото президентство. Днес, напълно оттеглил се от професионалната си кариера, но отдаден изцяло на Господното дело, той отговаря за работниците, които поддържат красив парка около храма Кона Хаваи.
Брат и сестра Алип са благодарни за начините, по които Господ ги е благословил да имат онова, от което се нуждаели, за да продължат да служат на другите. Когато за пръв път дошли в Кона, брат Алип казва, “Нямахме къде да отседнем освен една малка барака на хълмовете, построена за един работник в кафените плантации. Те живели там месеци наред, докато могли да си наемат малка къщичка.
След няколко години имали достатъчно спестявания и доход за по-хубав дом, но не виждали нищо подходящо. Един ден, докато брат Алип работел в парка на храма Кона, дошла една по-възрастна сестра. Тя плачела. Брат Алип клати глава. “Изпъдили я от дома й и тя нямаше къде да отиде. По някаква причина й казах да посети внуците си и че когато се върне, може да се премести при нас”. Проблемът бил, че домът на сем. Алип стигал само за брат и сестра Алип. Тъй че те почнали да се молят – и съвестно да търсят начини да се сдобият с благословията, която дирели.
Скоро един брокер на недвижими имоти ги поканил да огледат двуетажна къща с 6 спални. Те я харесали, но преценили, че ще им струва повече, отколкото могли да си позволят. С неохота отклонили предложението.
Но начин се намерил. След няколко седмици цената на дома паднала и сем. Алип узнали, че имат достатъчно средства да го купят. В резултат когато нуждаещата се сестра се завърнала в Кона, имала място в дома на брат и сестра Алип, а три от децата на Алипови, които също се нуждаели, открили в къщата дом за своите семейства.
“Господ добре се погрижи за нас”, казва брат Алип. “Когато показваме, че сме готови да жертваме своето време, таланти и средства за Него, Той изсипва върху нас Своите нежни милости”.
Илюстрация Стийв Кроп; снимка Р. Вал Джонсън