Девет години по-късно Кредитният фонд за образование преуспява
Тайсън Кемеге, страдащ от полиомиелит и останал сирак като бебе, израства в Найроби, Кения, където никога не e спал на матрак и рядко се хранел два пъти на ден. Придвижвал се единствено с помощта на две патерици.
Решил да учи информационни технологии в университета Августана, Кения, но без семейство и пари изгледите не били обещаващи.
Брат Кемеге, който се бил присъединил към Църквата няколко години по-рано, след като завършил средното си образование, се свързал с двойка възрастни мисионери и споделил с тях своите желания. Мисионерите го свързали с комисията на Кредитния фонд за образование (КФО). Заемът му помогнал да бъде приет в университета.
“Аз съм най-големият късметлия на земята”, често казва брат Кемеге на мисионерите.
Брат Кемеге е служил като президент на студентската организация в университета Августана и има две призования в своя район.
Девет години след като президент Гордън Б. Хинкли (1910--2008) обяви създаването на КФО, в програмата са участвали повече от 38 000 студента от 42 страни. Въпреки световните икономически трудности Кредитният фонд за образование се развива добре и помага на хора като Тайсън Кемеге да получат образование, да победят бедността и да имат принос към своите общности.
Над 87 процента от вече дипломиралите се участници в КФО в момента имат работа.
Преодоляване на предизвикателствата
Макар програмата да не е заплашена от икономическата криза, ръководителите й споделят, че е имало предизвикателства за преодоляване. Едно от най-големите предизвикателства пред програмата е нарастващия брой участници.
“Пречките, които трябваше да преодолеем, са естествени и произлизат от бързия растеж и международната дейност”, казва старейшина Джон К. Кармак, почетен член на Седемдесетте и изпълнителен директор на фонда. “Някои пречки бяха свързани с осведомяване на членовете, с изясняване на условията за участие и наличността на програмата, и с подкрепяне на участниците”.
Програмата се управлява в Централата на Църквата от сравнително малък административен екип, който включва няколко длъжности, мисионерски двойки и местни доброволци. Тя се наблюдава от двама почетни висши ръководители, старейшина Кармак и старейшина Ричард Е. Кук.
За да бъде обслужвана широко разпространената програма, персонал и мисионери към КФО работят с областни президентства, за да обучават областни ръководители, които на свой ред работят с местни ръководители в обучението и подкрепата на местни учители, персонал, доброволци и участници.
“Всичко това бе една изцяло нова инициатива”, казва Рекс Алън, директор обучение и комуникация към програмата. “Всичко е ново на всяко ниво, затова комуникацията и обучението са важни”.
Как действа програмата
Програмата е възможна благодарение даренията на стотици хиляди членове във фонда. Всички дарени средства се харчат за образованието на участниците.
За участниците процесът започва с подготвителна фаза, координирана чрез програмата на Института, в която участва члена. С помощта на центровете по заетостта към Църквата участниците се записват на курсове “Планиране за успех”, преди да попълнят онлайн молбата за кандидатстване.
Когато заемите бъдат одобрени, участниците започват своето образование с разбирането, че ще си върнат дълга, така че и други да могат да получат заеми от фонда. Участниците връщат повече от 2,5 милиона долара годишно във фонда.
Старейшина Кармак казва, че програмата жъне успехи не само заради значителната финансова подкрепа от страна на членовете, но и поради доброто ръководство. “Баща на Кредитния фонд за образование е Гордън Б. Хинкли”, казва той, “но подкрепата и интересът на президент (Томас С.) Монсън са толкова големи, колкото бяха и тези на президент Хинкли”. Още от началото (президент Монсън) е запознат с програмата и днес я направлява с пророческо проникновение”.
Резултатите
Когато президент Хинкли обяви програмата на общата конференция през април 2001 г., той каза: “С добри познания, тези млади мъже и жени ще могат да излязат от бедността, в която са тънали те и поколения преди тях. Те ще са в състояние по-добре да се грижат за семействата си. Ще служат в Църквата, ще израстват като ръководители и ще изпълняват отговорностите си. Ще изплатят заемите си, за направят възможно и други да бъдат благословени така, както са били благословени те” (“Кредитният Фонд за образование”, Лиахона, юли 2001 г., стр. 61; Ensign, май 2001 г., стр. 51).
Ръководителите на програмата са свидетели на изпълнението на думите на президент Хинкли. От 10 до 15 процента от сегашните ръководители в някои работещи с програмата страни са получили заем от фонда.
“Това не е празна мечта”, продължава президент Хинкли. “Ние разполагаме със средствата, благодарение на добротата и милостта на прекрасни и щедри приятели. Имаме организацията. Имаме човешките ресурси и посветените служители на Господ, които да направят това възможно. Това е усилието на доброволци, което няма да струва на Църквата практически нищо. Молим се със смирение и благодарност Бог да дари с успех това начинание и то да донесе благословии, много и прекрасни, върху главите на хиляди, точно както предшестващата организация, Кредитният фонд за емигранти донесъл неизброими благословии в живота на онези, които се възползвали от възможностите му”.
Девет години по-късно програмата продължава да се разраства, според брат Алън осъществена чрез “изключителна добра воля и огромна вяра”.
Отговарящите на условията членове могат да бъдат благословени …
като вземат от плодовете на Кредитния фонд за образование …
и като си върнат заема, така че и други да бъдат благословени.
Илюстрации Брад Тийър