Той възкръсна

От президент Томас С. Монсън

Когато посещавам някой град, аз се опитвам да посетя гробището му. Това е време за съзерцание, за размисъл върху смисъла на живота и неизбежността на смъртта. В малкото гробище на също тъй малкото градче Санта Клара, Юта помня, че преобладават швейцарски имена, които украсяват потъмнелите от времето надгробни плочи. Много от тези хора напуснали домове и семейства в зелената, злачна Швейцария и в отговор на призива “Елате в Сион” се заселили в общностите, където сега “почиват в мир”. Те устояли на пролетни наводнения, летни суши, слаби реколти и съсипващ труд. Оставили след себе си едно наследство от жертва.

Най-големите гробища и в много отношения онези, които предизвикват най-нежните чувства, са почитани като място за почивка на мъже, умрели по време на военен конфликт, докато носели униформите на своята страна. Човек се замисля върху разбитите мечти, неосъществените надежди, изпълнените със скръб сърца и покосените от острата коса на войната животи.

Декарите с добре подредени бели кръстове в градовете на Франция и Белгия привличат вниманието върху ужасния брой жертви от Първата световна война. Вердюн, Франция, е всъщност едно гигантско гробище. Всяка пролет, когато фермерите орат земята, намират тук някоя каска, там цев на пушка – предмети, напомнящи милионите мъже, които буквално напоили почвата с кръвта си.

Смъртта – една нова глава на живота

Преди много години стоях до леглото на един млад човек, баща на две деца, който се люшкаше на границата между живота и великото отвъд. Той взе ръката ми в своята, погледна ме в очите и умоляващо попита, “Епископе, знам, че ми предстои скоро да умра. Кажи ми какво става с духа ми, когато умра.”

Помолих се за напътствие от небесата. Вниманието ми беше насочено към Книгата на Мормон на масичката до неговото легло. Започнах да чета на глас:

“Сега, относно състоянието на душата между смъртта и възкресението: … духовете на всички човеци, след като напуснат това смъртно тяло, … се връщат при Този Бог, Който им даде живот.

… духовете на онези, които са праведни, ще бъдат приети в състояние на щастие, което се нарича рай, състояние на покой, състояние на мир, където те ще почиват от безпокойствата си и от всякакви грижи и скръб” (Алма 40:11–12).

Моят млад приятел затвори очите си, изрази искрена благодарност и тихо премина в онзи рай, за който бяхме говорили.

Победа над гроба

Нека Лука, един лекар, опише преживяването на Мария и другата Мария, когато те пристигнали при гробницата:

“И намериха камъка отвален от гроба …

… И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса.

… И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло.

И … им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?

Няма Го тука, но възкръсна” (Лука 24:2–6).

Това е тръбният призив на християнството. Реалността на Възкресението предоставя на всички хора мира, който надхвърля всяко разбиране. То утешава онези, чиито обични хора лежат по полетата на Фландрия или са загинали в дълбините на морето, или почиват в малкия град Санта Клара. Това е една универсална истина.

Като най-малкият сред Неговите ученици аз заявявам своето лично свидетелство, че смъртта е победена, че победата над гроба е спечелена. Нека думите, направени свещени от Онзи, който ги е изпълнил, станат действително знание на всички. Помнете ги. Ценете ги високо. Почитайте ги. Той възкръсна.

Дошли сме на земята, за да учим, да живеем, да напредваме в нашето вечно пътуване към съвършенството.
Някои остават на земята само за един момент, докато други живеят на нея дълго. Мярката не е колко дълго, а колко добре живеем.
После идва смъртта и началото на една нова глава на живота.
Тази нова глава води до онзи славен ден на възкресението, когато духът и тялото ще бъдат отново обединени, за да не се разделят никога повече.

Из “Той възкръсна”, Лиахона, апр. 2003 г., стр. 2–7.

Христос казал на тъгуващата Марта, “Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века” (Иоана 11:25–26).

Христовото Възкресение, бидейки част от Единението, дава възможност на всички нас да бъдем възкресени.

От ляво: Жив е Изкупителят ми, от Роджър Лавлес, копирането не се разрешава; фотоилюстрации Матю Рейер, Кристина Смит и Уелдън С. Андерсън; Ето ръцете и нозете Ми, от Хари Андерсън; Лазар, от Карл Хайнрих Блох