Извикай линейка!

Саймън Хийл, Куинсланд, Австралия

През 1991 г., докато работех на тавана на нашия дом, почувствах остра болка в лявото си око. Болката, която почувствах като забита треска, скоро се разпространи по цялата ми глава. Продължих да работя, докато неразположението ме накара да си легна.

Обаче в момента на лягане аз чух един тих и тънък глас да ме предупреждава. “Ставай”, каза Духът. “Не заспивай”.

Докато мислех върху предупреждението и как следва да постъпя, реших да взема една от таблетките, които майка ми пиеше за мигрена. Отидох в стаята на родителите ми и открих таблетките, но когато започнах да отварям шишето, отново чух гласа: “Не пий това хапче”.

След малко чух гласа за трети път: “Трябва да се обадиш за линейка – веднага!”

Никога не се бях обаждал на бърза помощ, но веднага го направих. Скоро линейката пристигна и двама лекари ме сложиха на носилката. Последното нещо, което помня, е че ме попитаха за името ми. След това светлините изгаснаха.

По-късно се събудих в спешното отделение на болницата. Все още бях слаб и под влиянието на упойката, но помня как усетих ръце върху главата си, когато моят баща и епископът ми даваха благословия. Чух думите, “Ти ще си възстановиш здравето, все едно нищо не ти се е случило”.

След три дни в спешното отделение и още четири в болницата най-накрая можах да се върна у дома. Чак тогава научих, че бях получил мозъчен кръвоизлив. Хирургът, който ме оперира, след това ми каза, че съм бил “на косъм от смъртта” и че съм щял да умра, ако бях взел хапчето за мигрена.

Днес съм съвсем здрав, благодарен, че Господ бе водил мислите ми през онзи ден. Бях запечатан в храма за моята любяща съпруга и имаме пет прекрасни деца.

Болката, която почувствах в лявото си око, скоро се разпространи по цялата ми глава. В момента на лягане аз чух един тих и тънък глас: “Ставай. Не заспивай”.