Евангелска класика
Реалността на Възкресението
Една Коледа преди няколко години ние крачехме по пътеките, по които крачил Исус. Прекарахме няколко незабравими часа там, където се твърди, че е била Гетсиманската градина, и се опитахме да се представим страданията, през които преминал Той в очакване на Своето Разпъване и Възкресение. Бяхме близо до местата, където Той се молел, където Го арестували, където бил съден и осъден.
Извън стените на града се изкачихме на каменистия варовиков хълм, надупчен от малки пещери, които правят закръгления му край да прилича на череп, и ни беше казано, че това е Голгота, мястото, където Той бил разпънат. Спуснахме се надолу по задната стръмна страна на хълма, където през малък отвор с размера на прозорец влязохме в грубо издялана камера, в която се казва, че е лежало тялото.
Прекарахме няколко часа в малката градинка пред тази гробница и се потопихме в евангелския разказ за Неговото Възкресение, който се разгърнал там. Задълбочени и с молитва прочетохме за идването на жените при гробницата, как ангелът от Господа претърколил камъка и за страха на пазачите.
“Той … възкръсна”
Почти можехме да видим двата ангела в ослепителни одежди, които казали на Мария, “Защо търсите живия между мъртвите?
Няма Го тука, но възкръсна”.
Господ предсказал: “Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне” (Лука 24:5–7).
Спомнихме си за разговора между Мария, ангелите и Господ:
“Жено, защо плачеш? Казва им: Защото дигнали Господа мой и не знам где са Го положили”.
Тя се обърнала назад и “видя Исуса, че стои, но не позна, че беше Исус.
Казва й Исус: Жено, защо плачеш? кого търсиш? Тя, като мислеше, че е градинарят, казва Му: Господине, ако ти си го изнесъл, кажи ми где си Го положил, и аз ще Го дигна.
Казва й Исус: Марийо! Тя се обърна и Му рече на еврейски: Равуни! което значи, Учителю!
Казва й Исус: не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и кажи им: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог” (Иоана 20:13–17) …
Значението на Великден
Понякога нашето отпразнуване на важни събития изглежда придобива светски оттенък и ние не осъзнаваме напълно значението на причината за празнуване. Това важи и за Великден, когато твърде често празнуваме по-скоро празника, отколкото дълбокото значение на Господното Възкресение. Наистина злочести са онези, които пренебрегват божествеността на Христос и факта, че Учителят е Син Божи. Изпитваме съжаление за онези, които наричат върховното чудо на Възкресението “по-скоро едно субективно изживяване на учениците, отколкото действително историческо събитие”.
Ние наистина знаем, че всичко това реално се случило. Христос говори за Себе Си на Никодим:
“Това, което знаем, говорим, и свидетелствуваме за това, което сме видели, но не приемате свидетелството ни” (Иоана 3:11).
После си спомняме, че Петър свидетелства:
“И тъй, нека знае добре целият Израилев дом, че Тогова Исуса, Когото вие разпнахте, Него Бог е направил и Господ и Помазаник” (Деянията 2:36).
“Но вие се отрекохте от Светия и Праведния …
убихте Началника на живота. Но Бог Го възкреси от мъртвите, за което ние сме свидетели” (Деянията 3:14–15).
Петър и Иоан смело застават пред синедриона и отново казват:
“да знаете всички вие и всичките Израилеви люде, че чрез името на Исуса Христа Назарянина, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име тоя човек (сакатия) стои пред вас здрав …
“И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето дадено друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим” (Деянията 4:10, 12).
Когато от синедриона заплашват двамата апостоли и ги осъждат да не говорят и да не поучават в името на Исус, те отговарят: “Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете;
защото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули” (Деянията 4:19–20).
“И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях” (Деянията 4:33).
Свидетелството на Петър
Ние също знаем, че Възкресението наистина се случило. Живият Петър казва на преследващия го съвет:
“Бог на бащите ни възкреси Исуса, Когото вие убихте като Го повесихте на дърво …
И ние сме свидетели Нему за тия неща, както е и Светият Дух, когото Бог даде на ония, които Му се покоряват” (Деянията 5:30, 32).
Възхищаваме се на великия Петър, който така изцяло приема даденото му свидетелство и така добре поема мантията на ръководството и има смелостта да бъде вдъхновен и уверен. Каква сила придобива той, когато повежда светиите и се изправя пред света с всичките му гонители, невярващи и трудности. И когато отново и отново дава израз на своето абсолютно знание, ние се възхищаваме на неговата сила, когато се изправя пред тълпи и прелати, хора, които могат да отнемат живота му, и смело провъзгласява възкресения Господ, Княза на мира, Светия и Праведния, Началника на живота, Княза и Спасителя. Петър вече е уверен, неуязвим, непоколебим. Ние следва да бъдем убедени от неговата увереност …
Свидетелството на Павел
Свидетелството на Павел изглежда най-решаващо. Той чува гласа на възкръсналия Христос:
“Савле, Савле, защо Ме гониш?” И за да бъде сигурен Кой му говори, Савел пита, “Кой си Ти, Господи?”, след което получава отговора, “Аз съм Исус, Когото ти гониш. Мъчно ти е да риташ срещу остен” (Деянията 9:4–5, 26:14).
И сега същия този Павел, който възвръща силите си, приема служението на свещеничеството, възвръща изгубеното си зрение, обикаля синагогите и обърква юдеите в Дамаск, “като доказваше, че това е Христос” (Деянията 9:22).
По-късно Павел отива при апостолите в Ерусалим и Варнава, говорейки за Павел, “разказа им как бил видял Господа по пътя, и че му говорил, и как в Дамаск дързостно проповядвал в Исусовото име” (Деянията 9:27).
След това Павел продължава:
“И когато изпълниха всичко, що бе писано за Него, снеха Го от дървото и положиха Го в гроб.
Но Бог Го възкреси от мъртвите.
И Той в продължение на много дни се явяваше на тия, които бяха възлезли с Него от Галилея в Ерусалим, които сега са свидетелствали за Него пред людете …
Бог … изпълни (обещанието) на техните чада, като възкреси Исуса …
А че Го е възкресил от мъртвите, никога вече да се не връща в изтлението” (Деянията 13:29–31, 33–34) …
Свидетелството на Джозеф Смит
Ние сме възвисени от свидетелството на един съвременен пророк, Джозеф Смит, когато той убеждава хората във Възкресението. Старейшина Джордж A. Смит цитира последното обръщение на Джозеф Смит през юни 1844, само дни преди неговото жестоко убийство:
“Аз съм готов да бъда принесен в жертва за този народ; какво могат да сторят враговете ни? Само да убият тялото и тогава силата им свършва. Бъдете твърди, приятели мои. Никога не се плашете. Не се стремете да спасявате живота си, защото който се бои да умре за истината, ще изгуби вечния живот. Останете верни докрай и ние ще бъдем възкресени и ще станем подобни на богове, и ще царуваме в селестиални царства, княжества и вечни владения”1 …
Въпросът и отговорът на Иов
Въпросът, зададен от Иов, е бил задаван от милиони хора, заставали до ковчега на обичан човек: “Ако умре човек, ще оживее ли?” (Иов 2:3)
И този въпрос е намерил приемлив отговор за голяма част от тях; те са почувствали как един дълбок и сладък мир ги поръсва като небесна роса. Безброй пъти измъчени от агонията сърца са били докосвани от онзи мир, който разумът не може да обхване.
И когато дълбоко душевно спокойствие е донасяло в наскърбения ум и разкъсаното сърце нова топла увереност, тези многобройни хора могат да повторят думите на обичния Иов:
“Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
И, като изтлее след кожата ми това тяло, пак вън от плътта си ще видя Бога:
Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец” (Иов 19:25–27).
Иов изразил желанието си неговото свидетелство да бъде отпечатано в книги и издълбано в камък, така че идните поколения да могат да го прочетат. Желанието му било изпълнено; мир е бил даден на множество души, прочели неговото силно свидетелство.
Видението на Иоан
И в заключение нека прочета видението на Иоан Откровител:
“Видях и мъртвите, големи и малки, стоящи пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бидоха съдени според делата си по написаното в книгите.
И морето предаде мъртвите, които бяха в него; и смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бидоха съдени всеки според делата си” (Откровението 20:12–13).
Както пълната с живот зелена пролет следва неприветливата мъртвешка зима, така цялата природа провъзгласява божествеността на възкресения Господ, че Той бил Създател, че Той е Спасителят на Света, че Той е Самия Син Божий.
Казва й Исус: Марийо! от Уилям Уитакър , © IRI; Ето ръцете и нозете Ми от Хари Андерсън, © IRI
Паси овцете Ми, от Камила Кори, © 1998 IRI