Благословени от майка Таамино

Виктор Д. Кейв, Църковни списания

Когато срещнах Тауматаги Таамино, аз бях млад мисионер, който работеше във собствената си страна. Като застаряваща вдовица сестра Таамино бе леко прегърбена от възрастта и усилената работа, но винаги протягаше ръце да поздрави колегата ми и мен и да ни целуне по двете бузи, какъвто беше обичаят във Френска Полинезия.

Сестра Таамино бе слаба и ходеше бавно и внимателно, но се грижеше добре за всички. Тя дори се погрижи моят колега и аз винаги да имаме чисто и изгладено облекло. Децата обичаха да бъдат около нея, защото тя ги поздравяваше и изслушваше каквото имаха да кажат. Тя водеше прост живот в двустайна къща, заобиколена с пясък, палмови дървета, роднини и приятели. От уважени всички я наричаха “майка Таамино”.

Президентът на мисия Таити Папеете възложи на моя колега, старейшина Чан Фат, и мен да помогнем в подготовката на група от 80 светии от последните дни да получат надаряванията си и да бъдат запечатани в най-близкия храм – Хамилтън Нова Зеландия, на пет часа път със самолет. Майка Таамино бе пътувала до храма всяка година в продължение на шест години, като тази година пак щеше да отиде. Запитах се как тя можеше да си позволи толкова скъпи пътувания при скромните условия на нейния живот. След шест години разбрах отговора на този въпрос.

През 1976 г., като президент на кол Папеете Таити, аз често проверявах състоянието на сградите за събрания в кола. Един ден по обед се отбих в сградата в Типаеури. По онова време имахме платени чистачи и там открих майка Таамино, която вече наближаваше 70, да поддържа чистотата в сградата, за да помогне в издръжката на нейното голямо семейство. Тя ме посрещна с обичайното за нея “Ела и яж”, но аз отговорих, “Майко Таамино, ти вече не си млада и за обяд цялата ти храна е къшей хляб, малка консерва със сардини и шишенце сок? Не печелиш ли достатъчно да ядеш повече от това?”

Тя отговори, “Спестявам, за мога отново да отида в храма”. Сърцето ми се препълни с възхищение към нейния пример за любов и служба. Майка Таамино пътува до храма в Нова Зеландия 15 пъти – всяка година до освещаването на храма Папеете Таити през октомври 1983 г. На това събитие тя грееше от радост.

През 1995 г., този път като президент на мисия, отново видях майка Таамино. Тя се беше върнала да живее на атола Макемо, намиращ се близо до родното й място. Вече на повече от 80 години, тя не можеше да ходи, но бръчките на лицето й изразяваха търпение, мир и дълбоко разбиране на живота и Евангелието. Все още имаше красива усмивка, а очите й излъчваха чисто милосърдие.

Рано на следващата сутрин я намерих седнала до една от лехите в двора на сградата за събрания да плеви и чисти. Един от синовете й я беше занесъл там. Когато приключваше с една част, тя с ръце се придвижваше по-нататък. По този начин тя продължаваше да служи на Господ.

През късния следобед, когато провеждах интервюта за храмова препоръка, майка Таамино бе донесена при мен, в сянката на едно дърво близо до сградата за събрания. Тя желаеше да има възможността да отговори на всеки от въпросите, изисквани за храмова препоръка.

“Президенте, вече не мога да ходя до храма”, каза тя. “Вече съм стара и болна, но искам винаги да нося със себе си валидна храмова препоръка”.

Можех да видя колко много тя искаше да се върне в храма и знаех, че нейният копнеж бе приет от Бог. Скоро след това тя напусна земната си скиния, за да се присъедини към онези, на които вярно бе служила в дома Господен. Тя взе със себе си само вярата, свидетелството, добротата, милосърдието и желанието да служи.

Майка Таамино бе един истински пионер от Полинезия, чиито живот благослови мнозина от нейните братя и сестри – включително мен самия. ◼

Дори след като навърши 80, сестра Таамино плевеше и чистеше лехите с цветя в двора на сградата за събрания. По този начин тя продължаваше да служи на Господ.