Фиджи плодовете на вярата
Едно семейство открива истината, в друго се разраства обхватът на любовта, и уповаващата вяра на една млада жена.
Някога на Фиджи се гледало като на място отделено от останалия свят – място за спасение от проблемите на забързания градски стил на живот. Но вече не е така. Самолетът, сателитът и световната търговия донасят всички предизвикателства на съвременния живот до бреговете на Фиджи. За членовете на Църквата във Фиджи начинът те успешно да се справят с тези предизвикателства е същия като навсякъде по света: вярното подчинение на евангелските принципи.
Три примера от Фиджи показват как тези принципи оформят начина на живот.
Семейство Кумар
Джордж Кумар просто искал да се погрижи неговият голям син, Райън, да живее по един морален и продуктивен начин. Семейство Кумар открили много повече: вечни евангелски истини, които дали на всички им нов и по-щастлив начин на живот.
Евангелието съживило тяхното семейство, казва брат Кумар. “Прекарваме повече време заедно – повече качествено време заедно, нашите взаимоотношения са по-открити”. Те всеки ден имат семейна молитва, а редовната семейна домашна вечер е нещо “обезателно”, казва Райън.
Точно Райън довел семейството в Църквата.
Когато Райън бил на 16 години, Джордж Кумар започнал да се тревожи за пътеката, която неговият син щял да поеме в живота. Разтревожен, че Райън и неговите приятели не използват времето си продуктивно, Джордж открил начин да заобиколи сина си с млади хора, чиито поведение било различно. Джордж научил от разговор със своя братовчед, който работи в Църковния колеж на Фиджи в гр. Сува, че Райън може да бъде приет там. (Църковният колеж предлага средно образование и е равностойно на гимназията в други райони.)
След като бил приет в Църковния колеж, поведението на Райън започнало да се подобрява. “Дължеше се на примера на другите ученици”, казва той. Преди това той прекарвал много време със своите приятели в безполезни дейности. Но след като видял разликата в начина на живот на учениците в училището на Църквата, той обяснява, “Изгубих желанието си да правя тези неща”.
Райън получил свидетелство за Евангелието, а неговите родители били толкова доволни от промените в неговия живот, че когато поискал тяхното разрешение да се кръсти, охотно се съгласили. Райън се разделил със групата стари приятели. Сдобил се с нови.
Обаче когато той поканил родителите си да изслушат мисионерите, “нямахме особено желание”, си спомня Джордж. При все това те забелязали промените в живота на Райън, до които довело Евангелието, така че знаели, че Църквата била нещо добро. Обратът в поведението на Райън бил толкова изключителен, че през неговата трета и последна година в Църковния колеж той бил избран за момче първенец, чест, обикновено запазена за ученик, който е преминал през целия курс на обучение в това училище.
Някои промени в поведението на Райън първоначално изглеждали странни за родителите му. Защо например те не могли да го накарат да яде през първата неделя на месеца? Но когато Райън обяснил целта на поста, неговите родители разбрали, че промените в живота му били по-дълбоки, отколкото те предполагали.
По-малкият брат на Райън, Майкъл, също забелязал промените в брат си и приел Евангелието. “Райън започна да ходи на църковни дейности и това, което ми направи впечатление, е че всеки път при връщането си той беше щастлив”, казва Майкъл. “Всъщност аз сам се свързах с мисионерите. Исках да изслушам беседите. Исках да бъда кръстен и потвърден”.
Когато мисионерите представили беседите за нови членове на Майкъл след неговото кръщение, неговата майка, Алитиана, започнала да слуша. Това повлияло на съпруга й и скоро Джордж и съпругата му получили свои собствени свидетелства.
Райън имал привилегията да кръсти и двамата си родители в Църквата през 2006 г., малко преди да замине да служи в мисия Нова Зеландия Уелингтън. По-късно, преди Майкъл да замине на мисия, той имал привилегията да придружи родителите си при тяхното посещение на храма. Старейшина Майкъл Кумар започнал да служи в мисия Юта Солт Лейк Сити Юг през август 2008 г., малко преди Райън да се завърне от Нова Зеландия.
Плащането на десятък и финансовата издръжка на син на мисия се оказало трудно за семейство Кумар. Доходът на брат Кумар бил разпределен между неговата ипотека и други задължения. Но те направили необходимите жертви; цялото семейство разбирало, че има нужда от тях. Например когато брат Кумар бодро казвал, че вечерта щели да спазват “нормалната” диета, цялото семейство разбирало, че нямало да има месо на масата. “Имаше дни, когато сме яли само хляб и какаово питие”, си спомня Майкъл.
Райън казва, че е благодарен за жертвата на родителите си. “Научих, че те са наистина отдадени на заветите, които са сключили”.
По-малкият брат на Райън коментира, че откакто са се кръстили, “като семейство ние се справяме по-добре с изпитанията. Небесният Отец ни помага”.
Семейното обръщане във вярата бързо докоснало живота и на други хора. Двама братовчеди на Райън и Майкъл, които дошли да живеят със сем. Кумар, също избрали да чуят мисионерските беседи и да се присъединят към Църквата.
Благословиите от жетвите на сем. Кумар са били както материални, така и духовни, казва брат Кумар. Те могли така да разпределят парите си, че нуждите им да бъдат подсигурени. И след като Майкъл заминал на мисия, брат Кумар успял да получи нова работа, с която се надява по-бързо да може да изплати ипотеката си.
Но духовните благословии, които сем. Кумар получили, са по-важни в живота им. Джордж и Алитиана израстват в своите призования – той като президент на кворума на старейшините във Втори район Лами, кол Сува Фиджи Север, а тя като втора съветничка в Неделното училище за деца на района.
Райън отбелязва, че неговият светоглед сега е твърде различен от този на много от неговите връстници: “Винаги има нещо, което да свърша – нещо, което да изгражда царството”. Той казва, че когато вярващите планират своето бъдеще, Евангелието ги кара да “гледат на нещата от перспективата на вечността”.
Както Джордж, така и Алитиана Кумар са били учени на християнски учения преди да чуят Евангелието. Но те не намерили утеха в това, което ги учили. “При другите религии”, казва брат Кумар, “хората са учени да се боят от Божия гняв – да се страхуват. Но Единението на Исус Христос ти дава втора възможност”.
Сем. Кумар полагат усилия да реализират напълно тази втора възможност.
Семейство Найвалуву
Семейството на Пени и Жиени Найвалуву се удвоило, когато приютили четири момичета от Вануату, които учат в Църковния колеж на Фиджи. Но сем. Найвалуву не гледа на това като на жертва. Те чувстват, че били изобилно благословени за това, че са го направили. Те вярват, че една от тези благословии е бебето Хагот, родено в семейството им през януари 2009 г.
В началото на 2008 г. епископ и сестра Найвалуву от район Тамавуа, кол Сува Фиджи Север, разбрали, че две ученички от Вануату имали нужда от квартира, след което разгледали своето собствено положение. Техните синове, Соан, на 18 г., и Рос, на 16 г., не живели у дома, защото учели в Църковно училище в Тонга, земята на предците на техния баща. Двете момичета от Вануату живеели под наем при семейство, които не били членове на Църквата, което струвало скъпо на родителите им. Те щели да бъдат добра компания за тяхната 13-годишна Андреа Найвалуву; тя също учи в Църковния колеж и си идва у дома следобед, когато родителите й все още са на работа. И така, брат и сестра Найвалуву решили да поканят двете момичета от Вануату да живеят в дома им, без да плащат за това.
Момичетата настояли да помагат в разходите, но дори така те харчели почти наполовина по-малко пари от преди – една благословия за техните семейства.
През април още две момичета от Вануату дошли на посещение и се порадвали на атмосферата в дома на семейство Найвалуву. След известно време тези две момичета попитали дали било възможно те също да отидат да живеят там. Сем. Найвалуву ги приели с охота.
Как се отразили на живота на семейството тези допълнителни млади хора? “Така сме свикнали един с друг, че ги чувстваме по-скоро като наши дъщери”, казва епископ Найвалуву. Още от началото станало ясно, че момичетата трябвало да се считат част от семейството. Четирите момичета от Вануату всъщност са роднини помежду си, но в дома на сем. Найвалуву те се отнасят една към друга като сестри на едни родители. Андреа Найвалуву също ги приела “като мои сестри”, казва тя; по-големите момичета се грижат за нея и дори й помагат с домашните при нужда. Четирите момичета започнали да наричат епископ и сестра Найвалуву та и на – “татко” и “мама” на фиджи.
Това може да бъде първият път, казва сестра Найвалуву, когато момичета от Вануату, учещи в Църковния колеж, са могли да живеят при семейство членове. Бащата на едно от момичетата дошъл на посещение и изразил дълбоката си благодарност към сем. Найвалуву за любовта, с която те се отнасят към неговата дъщеря.
Сестра Найвалуву посочва, че едно от момичетата, дъщеря на президент на кол във Вануату, дала изключителен пример на тяхното семейство чрез своята вяра; епископ Найвалуву казва, че нейният пример помогнал на семейството да бъдат по-последователни при изучаването на Писанията и семейната молитва.
Сем. Найвалуву казват, че са били материално благословени затова, че са споделяли с другите. Техния доход се увеличил. А сестра Найвалуву вярва, че благословията отново да забременее след 13 години е свързана с готовността им да споделят любовта си с други хора.
Когато двамата сина на сем. Найвалуву се прибрали у дома след края на учебната година в Тонга, те също приели младите жени като част тяхното семейство. Но вероятно Соан може да бъде извинен, че не гледа на момичетата само като на сестри. Разбрал, че бил определен да бъде кавалер на една от младите жени на годишния бал на училището. Той изпълнил ангажимента като джентълмен.
Когато четирите момичета завършили учебната и се прибрали у дома във Вануату към края на 2008 г., раздялата била затрогваща, си спомня епископ Найвалуву. Сякаш той и съпругата му казвали довиждане на четири дъщери. И когато през 2009 г. започнала новата учебна година, сем. Найвалуву с радост приветствали четирите си “дъщери” – плюс още две.
Със само четири спални в техния дом, някои хора биха се зачудили как те биха могли да намерят място за шест млади жени, освен собствената им дъщеря и новородено бебе. Сем. Найвалуву обаче бързо се справили с тази трудност.
В края на краищата важно е не личното пространство. Важно е обхватът на тяхната любов да бъде разширен.
Азенака Рамазима
През 2008 г. Азенака Рамазима получила двете вероятно най-престижни награди за ученици в Църковния колеж на Фиджи. Първо била избрана за най-добър ученик в училището. Тази награда осигурява стипендия. Но получила и наградата “Лъв Господен”, давана на образцов ученик в семинара. За нея тази втора награда е по-ценна от първата, защото й напомня как се е опитвала да приложи своята вяра в Небесния Отец във всекидневния си живот.
Животът вече е осигурил на Азенака значителна порция трудности, макар тя да е само на 19 г. И въпреки това тя изглежда да излъчва радост – радост от знанието, че има вечно семейство, защото те са били запечатани в храма Сува Фиджи през 2001 г., и радост от знанието, че Небесният Отец я познава и обича.
Азенака е най-малкото от пет деца, има четири братя. Когато баща им починал, тя си спомня как техният най-голям брат, който тогава служел на мисия, ги увещавал, че баща им не се е изгубил за тях, че той винаги щял да бъде наблизо.
Нейните братя започнали да се грижат за прехраната на семейството, докато майка им станала духовната връзка, която обединявала всички. Децата били благословени, като следвали примера на своите родители.
“Моят баща е бил вдъхновение за мен. Той винаги ни учеше, “Работете усилено, работете усилено”, казва Азенака с мек глас. Нейните усилия в училище били израз на почит към баща й и помощ към нейната майка. Стипендията за най-добър ученик значително намалява разходите за нейното образование.
Примерът на нейните родители също са й дали основа за нейното духовно образование. “Всеки ден у дома бяхме учени чрез семейното четене на Писанията и ученията на нашите родители”, казва Азенака. Тя добавя, че нейната майка продължава да гради нейното семейство върху тази основа.
Редовното лично изучаване на Писанията помага на Азенака да поддържа и усилва своята вяра в Исус Христос. Тя отделя време за изучаване на Писанията, независимо от графика си.
Вярата в Исус Христос от своя страна й помага да поддържа близостта си с Небесния Отец, така че да може да разчита на Неговото напътствие. “Знам, че Той винаги ще ми помага”, казва тя. “Ако правя това, което желае от мен, Той ще ми помага и Неговият Дух ще потвърждава това, което е правилно”.
Това напътствие е важно, когато млади жени на нейна възраст се опитат да я склонят да се “позабавлява” като тях – с пушене, пиене и пренебрегване на целомъдрието. Но “с тези неща моята съвест не е съгласна”, казва Азенака, и поради своята вяра и сигурността, която чувства в напътствието на Небесния Отец, “аз мога да кажа не”.
Според нея службата в Църквата й е помогнала да изгради увереност, която иначе тя не би имала. Това ще бъде важно, когато тя завъwрши обучението си в Църковния колеж, защото тогава се надява да може да учи счетоводство в университет “Бригъм Йънг” в Прово, Юта, или УБЙ–Хаваи.
Тези места са далече от дома на нейното семейство в предградията на Сува. Не би ли било малко страшно да замине толкова далеч от дома? Азенака се замисля за миг по този въпрос, след което се вижда една от нейните големи усмивки. Да, отговаря тя – но ще го направи, за да изпълни целите си.
Лесно е да се повярва, че Азенака ще изпълни казаното. Дотук тя много добре се е справила с изпълнението на своите цели. И като други верни членове във Фиджи е израснала духовно и е постигнала материални успехи чрез упражняване на вяра и спазване на заповедите.
Снимки Дон Л. Сърл
Джордж, Атилиана и Райън Кумар.
Старейшина Майкъл Кумар по време на службата си в мисия Юта Солт Лейк Сити Юг.
Лице: Пени, Жиени и Андреа Найвалуву. Гръб: Соан и Рос Найвалуву.
Храмът Сува Фиджи.