Ние говорим за Христа
Той ще вземе върху Си немощите им
Няколко години след като моята съпруга Жизел и аз се прибрахме у дома след службата ми като президент на мисия Фиджи Сува, на нея й бе поставена диагноза рак на стомаха. Изпитанието щеше да включва три трудни хирургични операции и усложнения от пълното премахване на нейния стомах. Докато бях свидетел на най-тежкото страдание на моята съпруга, аз по-пълно разбрах Единението на Исус Христос.
Помня как се чувствах напълно съкрушен от онова, което преживяваше Жизел. Какво бе направила тя, за да заслужи такова страдание? Не беше ли служила вярно на Господ? Не беше ли живяла според Словото на мъдростта? Защо Той не беше предотвратил това заболяване? Защо?
Една вечер излях сърцето си и чувствата си в молитва, разкривайки на Господ всички мои терзания. “Не мога повече да стоя и да гледам как моята скъпа съпруга страда в такива болки!”, казах Му аз. След това реших да се обърна към Писанията. Открих следните утешителни стихове за Исус Христос в Алма 7:11–12:
“И Той ще се яви, изстрадвайки болки и оскърбления, и изкушения от всякакъв вид, и всичко това, за да може да се изпълни словото, което казва, че Той ще вземе върху Си болките и болестите на Своя народ.
И той ще вземе върху Си смъртта, за да развърже връзките на смъртта, които стягат Неговия народ; и Той ще вземе върху Си немощите им, за да може сърцето Му да се изпълни с милостта според плътта, та да узнае Той според плътта как да подпомага Своя народ според немощите му”.
До онзи момент не се бях замислял за всичко, включено в удивителното Единение на Спасителя. Не бях осъзнал напълно, че Исус Христос щеше да вземе върху Си както болката на Жизел, така и моята. Предадох моята болка и страх на Онзи, Който взема върху Си “болките и болестите на Своя народ”. С това ново разбиране почувствах как един голям товар се вдига от плещите ми!
Днес Жизел се чувства много добре, сякаш никога не имала рак. На редовните контролни прегледи докторът казва, че тя е “едно чудо”. Изключително съм благодарен за нейното физическо изцеление, но също съм благодарен за изцелението, което аз преживях, изцелението на моето сърце. Утехата, която имаме на разположение единствено чрез Спасителя, ми даде изпълнената с мир увереност, че всичко щеше да бъде наред.
Сега, когато се изправям пред изпитания, мислите ми винаги се връщат към онзи помнещ се урок и към онова, което Господ казва на Пророка Джозеф Смит: Синът Човешки слезе по-ниско от всички тях. Ти по-велик ли си от Него?” (У. и З. 122:8). Като си спомням за жертвата на Исус Христос, винаги получавам утеха.
Вечно съм благодарен за готовността на нашия Спасител да премине през онова мъчително преживяване. Свидетелствам за Неговата обич, Неговата милост и внимателната грижа, която Той полага за Своите деца. Той е нашият Спасител и аз Го обичам.
О, мой Отче, от Саймън Дюи, копирането не се разрешава