Когато патетата не плуват
Ние предположихме, че нашите патенца ще останат на повърхността на водата. Но ни очакваше изненада.
Всичко започна с изненадващия подарък, който татко донесе вкъщи за трите си дъщери. Поглеждайки в цвърчащата картонена кутия, ние, момичетата, изпискахме от радост. Малки патенца! Нямахме търпение да се пресегнем и да си хванем по едно. Толкова много се бутахме в татко, че той почти изпусна кутията.
“Спокойно, момичета!”, засмя се той. “Има по едно за всяка от вас!”
Бях изненадана колко малко беше това патенце в моята ръка. Леко обхванато от ръката ми, малкото му телце беше сякаш с размера на монета от 25 цента, а и тежеше горе-долу толкова.
“Леле, толкова е леко!”, възкликнах. “Нищо чудно, че малките патенца могат да плуват!”
Татко пак се засмя, докато отидохме в кухнята, за да се присъединим към мама. Татко беше пълен с изненади, особено такива, които носеха усмивки на семейството. После аз се сетих за надуваемия басейн. От него щеше да стане страхотен дом за нашите нови патета.
“Нора, донеси стария надуваем басейн от гаража”, наредих на сестра си.
Докато басейнът се пълнеше с чиста хладка вода, ние започнахме да разглеждаме патетата си и да им даваме имена. Моето имаше малко кафяво петно на кръглата си човчица и смешно големи ципести крака.
Изведнъж си спомних за моите приятели. Щяха да се смеят колко ентусиазирана бях от новите ни домашни любимци. След това осъзнах, че приятелите ми нямаше да се върнат още няколко дни. Техните родители им бяха разрешили да отидат на палатка в близките планини. Щяха да карат колелата си по черния път, да си търсят място за лагеруване, да опънат палатките. Те щяха много да се забавляват и весели да се приберат вкъщи, говорейки за своя излет. Моята майка не ми беше разрешила. Каза, че съм още твърде малка!
Когато басейнът се напълни, ние момичетата го заобиколихме, с нетърпение очаквайки този момент. Сложихме във водата нашите крякащи и размахващи крака пилета, а те, ГМОК, право на дъното. И трите потънаха!
Бързо спасихме бедните давещи се птичета. Какво не беше наред? Не искахме от тях да правят нещо трудно, например да плуват. Те просто трябваше да останат на повърхността на водата. Не е ли това лесно за едно пате?
“Какво става?”, зачуди се моята сестра.
“Може да сме ги изненадали!”
И трите се съгласихме, че те са като бебета, които се учат да ходят. Те просто трябва да падат понякога. Решихме да опитаме отново.
“Едно, две, три!”
Цоп! Цоп! Цоп! право надолу като оловни топчета.
Патенцата имаха късмета, никоя от нас да няма желанието да упорства в теорията, че просто им трябваше практика. Когато Нора предложи да използваме сешоара, за да ги изсушим, ние се затичахме към къщата. Внимателно двете ми сестри изсушиха бедните пилета с розовия ми сешоар, докато аз потърсих телефонния номер на картонената кутия.
“Ало, господине? Ние тъкмо купихме – по-точно татко ни купи – три малки патенца. Да, господине. Само дето имаме проблем с нашите патета. Виждате ли, бихме предпочели те да могат да плуват”.
Това, което мъжът каза, ми отвори очите. Не осъзнавах, че бях научила толкова много, докато не се чух да обяснявам на Нора и Сузи: “Така, мъхестите пера не отблъскват водата. Те просто я попиват. Трябва да изчакаме седмица-две, за да могат телата им да произведат мазнината, която ще направи перата им непромокаеми.
“Но това не е вярно”, възрази Нора. “Виждала съм как малките патенца плуват след майка си по реката. Те бяха само на няколко дни”.
“Мъжът ми обясни как става това. Когато патетата се излюпят, майка им ги обгръща с крила, за да ги топли. Мазнината от крилата на майката се втрива в малките. С майка си те могат да плават на повърхността. Когато са самички, трябва да пораснат малко, преди да могат да плуват добре”.
Тогава мислите ми ме отнесоха някъде в планината, спомних си за моите приятели в тяхната палатка. Може би мама просто искаше да ме подържи под крилата си още малко. Погалих с пръст малкото гръбче на моето патенце.
“Засега ще останеш извън басейна, мъниче”, обещах му аз. След което се замислих и добавих, “Липсва ли ти мама?”
Илюстрация Джим Мадсън