Той уважи моята молба

Хуан Карлос Фаяс Агуеро, Сан Хосе, Коста Рика

Когато бях кръстен на 18 години, аз знаех, че Евангелието ще стане един цялостен начин на живот. Чувствах колко важно и сериозно е да живея според евангелските стандарти и правейки това животът, ми е бил благословен по множество начини.

Един наистина важен за мен евангелски принцип е почитането на Господния ден. Това ми позволява да спра всекидневната си рутина и да съсредоточа мислите си върху моя Небесен Отец.

Работя в сферата на туризма в Коста Рика. В тази професия е нормално хората да работят в неделя. Когато започнах работа, казах, че съм член на Църквата. Поисках да не работя в неделя – и ми позволиха.

Моето необикновено искане предизвика любопитството на моите колеги и шефа ми. Те ми задаваха множество въпроси за моите вярвания. С течение на времето имах възможността да им обясня някои от нещата, в които вярваме. В много случаи моите обяснения на евангелските учения спечелиха тяхното уважение.

Един ден моят шеф събра всички, за да направи едно съобщение. “През следващите два уикенда всички вие трябва да дойдете на работа”, каза той. Сърцето ми се сви. Знаех, че това означаваше, че трябва да работя в неделя.

После обаче шефът продължи: “Тоест всички освен Хуан Карлос. Знаем, че нищо не може да го накара да дойде на работа в неделя”.

Олекна ми. Моят шеф уважи молбата ми! Поради моето поведение и стандартите, които показвах на работното място, бях спечелил неговото уважение. В резултат на това той бе готов да уважава вярванията ми.

Знам, че когато превърнем евангелските принципи в житейски приоритет, Господ ще ни благослови.

“През следващите два уикенда всички вие трябва да дойдете на работа”, каза шефа ми. Сърцето ми се сви. Знаех, че това означаваше, че трябва да работя в неделя.