Да превърнембрака в храма в приоритет
Виталий и Екатерина (Катя) Шмакови са родени съответно в Омск, Русия, и Екатеринбург, Русия. И двамата се присъединили към Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни като тийнейджъри, и двамата служили на мисии – Виталий в мисия Чехия Прага, а Катя в мисия Русия Новосибирск. Те казват, че при обръщането им във вярата са повярвали, че могат да живеят щастливо, уверено и пълноценно, а техните мисии затвърдили желанието им да създадат домове, основани върху Евангелието, започвайки с брак в храма. Следва тяхната история.
Виталий: Няколко месеца след като се бях върнал от мисия, бях поканен да бъда съветник на местна младежка конференция. Стивън С. Смит, президент на мисия Русия Новосибирск, ме покани в своя офис. Очаквах ново призование или някакъв вид официално интервю. Вместо това президент Смит ми разказа за някого, с когото той искаше аз да се срещна – една млада жена, която наскоро бе приключила със своята мисия и се бе завърнала у дома в своя град в Русия, но която щеше да бъде в града за конференцията.
Никога преди това не бях виждал Катя, но когато пристигнах на конференцията, аз се представих и ние си поговорихме няколко минути. По-късно вечерта поканих Катя да потанцуваме. На следващия ден я поканих отново.
Катя: Преди мисията си не познавах много млади, неженени носители на свещеничеството, но винаги съм се надявала, че Господ ще ми помогне да намеря достоен млад мъж, за когото да се омъжа. Нямах представа кога или как щяхме да се срещнем, но имах увереност в Господ и Неговите обещания.
След моята мисия бях поканена да помагам на една младежка конференция. Когато видях Виталий на конференцията, веднага почувствах желанието да го опозная повече. Прекарахме заедно най-прекрасните и незабравими дни на конференцията.
Отрано имах силното чувство, че Виталий щеше да бъде мъжа, за когото щях да се омъжа. Разбира се, не всеки ще има такова чувство толкова отрано в ухажването. Как тогава знаем, че вървим в правилна посока? На моята мисия се научих да разпознавам Духа и да следвам Неговите напътствия без никакви съмнения. Така че когато почувствах подтиците да опозная Виталий, аз реших да ги последвам.
Знам, че Духът ще води всички ни, ако търсим Неговото спътничество. Важно е да не сравняваме нашия собствен път с този на други хора – Духът не може да води всички ни по един и същ начин, но ако Го следваме, можем да имаме увереността, че вървим в правилна посока.
Преодоляване на препятствията
Виталий: През тези три дни осъзнах, че се бях запознал с една необикновена жена. Бях разочарован, когато конференцията свърши и с Катя трябваше да се разделим. За щастие обаче през следващия месец имахме конференция за несемейни пълнолетни младежи. Започнах да я очаквам с нетърпение.
Конференцията беше прекрасна, както се бях надявал. Катя и аз прекарахме много време заедно, като наистина започнахме да се опознаваме. Когато конференцията приключи, ние си разменихме телефонните номера и се върнахме всеки в своя град.
През следващите няколко седмици ние поддържахме връзка чрез обаждания по телефона и текстови съобщения. (Мисля, че за по-малко от месец се научих да пиша на мобилния си телефон по-бързо, отколкото повечето хора могат да пишат на лаптоп!)
Катя живееше в Екатеринбург, който е на 11 часа път с влак от моя град Омск, Сибир. Въпреки това и двамата много искахме да се видим отново. Започнахме да предприемаме редовни пътувания през уикендите. Аз отивах да я видя един уикенд, а няколко седмици по-късно тя ме посещаваше. Когато аз отивах при Катя, отсядах при общи наши приятели в нейния град, а когато тя ме посещаваше, отсядаше при общи приятели в моя град. По време на нашите посещения често прекарвахме времето с тези наши приятели от Църквата.
Катя: Пътуване от 11 часа може да изглежда продължително, но за Русия това е само една малка разходка! Поради разстоянието нашите срещи не бяха толкова чести, колкото искахме. Имахме възможността да се видим веднъж на няколко седмици и да прекараме заедно два или три часа, преди единият от нас да се завърне вкъщи. Често ни се струваше, че имаме нужда от много повече време заедно и раздялата винаги беше трудна. Но понеже трябваше да полагаме толкова голямо усилие да се срещаме, ние високо ценяхме всяка минута, която прекарвахме заедно. Със задълбочаването на нашата връзка ние започнахме да очакваме времето, когато нямаше да се налага да си казваме довиждане.
Срещите ни бяха много интересни и разнообразни: ние карахме велосипеди и яздехме коне, посещавахме музеи, четяхме Писанията, готвехме, разхождахме се в паркове (даже танцувахме в един от тях) и отидохме в един детски дом, за да служим и да си играем с децата.
Всеки път, когато се срещахме, ние правехме нещо ново и се забавлявахме много добре. Хареса ми колко изобретателен бе Виталий при планирането на нашите срещи. Планираните от него дейности ни помогнаха наистина да се опознаем взаимно.
Виталий: Поради това, че бях студент, не можех да си позволя много развлечения. Повечето от парите си харчех за пътувания да се видя с Катя и за да плащам сметката си за телефон. Но ограниченият бюджет не значеше, че нашите срещи трябваше да бъдат безинтересни или непродуктивни. Всъщност някои от най-хубавите наши срещи не струваха и стотинка.
Може да изглежда глупаво, но исках да видя как ще се държи Катя около деца, така че отидохме в един детски дом. Така беше с много от нашите срещи – ние наистина се опитвахме да научим възможно най-много един за друг.
Живот по Господния начин
Виталий: В Русия, както на много места, е нормално хората да живеят заедно преди да сключат брак. След като направих предложение на Катя, някои мои приятели ме попитаха как можех да се оженя за нея, без да знам предварително дали си пасваме като личности. Те защитаваха тезата, както мнозина направиха с Катя, че единственият начин наистина да знам дали тя е за мен, бе да живея с нея продължителен период от време.
Казах им, че нямаше нужда да живея с някого, за да го опозная. Също така се опитах да обясня на моите приятели по начин, по който те биха разбрали, че се бях молил и бях получил отговор, че следва да се оженя за Катя. Тъй като се бях молил за своето решение, аз не се страхувах от семейния живот. Бях развълнуван и чувствах как пред мен се разгръщаше цял един нов живот. Никой не се противопостави на моята позиция, нито я подложи на критика. Всъщност те ме подкрепиха в моето решение.
Катя: Когато Виталий ми направи предложение, родителите ми се опитаха да ме разубедят да не се омъжвам. Те мислеха, че беше твърде рано за венчавка и че трябваше да опозная Виталий по-добре. На работа моя шеф ми каза същото нещо и добави, “Трябва да поживеете заедно преди да направите такъв избор”.
Тъжно ми е, че хората мислят по този начин относно брака и семейството. Не смятам, че те разбират колко щастливи могат да бъдат двойките, когато сключат брак и бъдат запечатани в храма. Голямата любов и щастие, които Виталий и аз чувствахме на нашата сватба, бяха подсилени от знанието, че сме запечатани за вечността.
Виталий: Катя и аз сключихме брак в Омск на 25 февруари 2006 г. (Законите на Русия изискват граждански брак преди запечатването в храма, както е в много държави.) На следващата сутрин ние поехме пътуването си до храма Стокхолм Швеция. Качихме се на самолет в Омск и летяхме три часа до Москва, където прекарахме остатъка от деня. След това взехме нощния влак за Санкт Петербург. Когато пристигнахме там, ние се качихме на автобус с други светии и пътувахме осем часа до Хелзинки, Финландия. Последният етап на нашето пътуване бе 11-часово плаване с ферибот до Стокхолм.
Накрая стигнахме до храма.
За някои хора такова дълго пътуване може да изглежда трудно, но по много начини от нашето пътуване през Европа се получи страхотен меден месец.
Денят на нашето запечатване, 1 март 2006 г., бе един голям ден – ден на мир и увереност. Знаех, че щях да споделя вечността с жената, чиято ръка държах. Само тази мисъл бе достатъчна да ме изпълни с голяма радост и благодарност към Небесния Отец за това, че ми имаше доверие да ми повери Неговата дъщеря за моя съпруга. Чувствах се по-близо до Него от всеки друг път.
В търсене на Христови качества
Катя: Сега Виталий и аз имаме малка дъщеричка. Тя е чудесна. Искам някой ден тя да се омъжи в храма, като най-добрата подкрепа, която можем да й предложим, е да бъдем нейни любящи приятели и родители.
Надявам се да може да намери достоен носител на свещеничеството, който има множество Христови качества. Можех да видя този вид качества във Виталий и те ми помогнаха да знам, че можех да се омъжа за него.
Какво ме привлече към Виталий ? Разбира се, той е хубав и умен, и знае как да ухажва една жена. Но не тези бяха главните критерии. Той имаше, както аз ги наричам, “очи на Христов ученик”. Видях светлина в него. Той е праведен носител на свещеничеството.
Виталий: Разбира се, прекрасно е да си женен за жена, която те привлича. Но когато се съсредоточаваме единствено върху физическите качества, неизбежно пропускаме най-важното – личността, духовността и останалите качества, които са наистина важни за траен брак.
Осъзнавам, че може да бъде трудно за някои пълнолетни младежи да си намерят брачен партньор в Църквата, защото там, където те живеят, няма много светии от последните дни. Съчувствам им. Въпреки това знам, че независимо от условията, в които се намираме, ако свършим своята част и се подготвим да бъдем запечатани в храма, Небесният Отец може да осигури начин.
Вляво: Семейство Шмакови в деня на тяхното запечатване през 2006 г.; пътуването до храма Стокхолм Швеция им отнело около 30 часа.
Вдясно: Днес семейство Шмакови имат малка дъщеричка. Катя казва, “Искам някой ден тя да се омъжи в храма, като най-добрата подкрепа, която можем да й предложим, е да бъдем нейни любящи приятели и родители”.
Семейните снимки са предоставени от семейство Шмакови