Вечни семейства
От президент Хенри Б. Айринг
Първи съветник в Първото президентство
Наше свещеническо задължение е да поставяме семействата си и семействата на хората около нас в основата на нашите грижи.
Благодарен съм да бъда с вас тази вечер на общата свещеническа сесия на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Това е забележителен момент в историята на Църквата. Преди сто осемдесет и две години, през 1834 г., в Къртлънд, Охайо, всички носители на свещеничеството са свикани на събрание в едно направено от трупи училище с размери 4 на 4 метра. На това събрание Пророкът Джозеф Смит казва: „Вие не знаете повече относно бъдещето на тази Църква и царство от едно бебе в скута на майка му. Вие не го разбирате. … Тази вечер тук виждате само шепа свещеници, но тази Църква ще изпълни Северна и Южна Америка – тя ще изпълни света“1.
Милиони носители на свещеничеството в над 110 страни са събрани в тази сесия. Вероятно Пророкът Джозеф Смит предрича това време, както и величественото бъдеще, което тепърва предстои.
Посланието ми днес е опит да опиша това бъдеще и какво трябва да правим, за да бъдем част от плана на щастие, който нашият Небесен Отец е подготвил за нас. Преди да се родим, ние сме живели в семейство с нашия възвисен и вечен Небесен Отец. Той е постановил план, който ни позволява да напредваме, за да станем подобни на Него. Той е направил това, защото ни обича. Целта на плана е да ни позволи привилегията да живеем завинаги така, както живее Небесният ни Отец. Този евангелски план ни предлага живот в смъртността, по време на който ще бъдем изпитвани. Обещано е, че чрез Единението на Исус Христос, ако се подчиняваме на законите и свещеническите обреди на Евангелието, ще имаме вечен живот, най-великият от всички Негови дарове.
Вечният живот е видът живот, който води Бог, нашият Вечен Отец. Бог е казал, че Неговата цел е „да се осъществят безсмъртието и вечния живот на човека“ (Моисей 1:39). Затова, така важната цел на всеки носител на свещеничеството е да помага в това дело на достигане до вечен живот.
Всяко свещеническо усилие и всеки свещенически обред има за цел да се помогне на чедата на Небесния Отец да бъдат променяни чрез Единението на Исус Христос, за да станат членове на усъвършенствани семейни единици. От това следва, че „великото дело на всеки човек е да повярва в Евангелието, да спазва заповедите и да създаде и усъвършенства една вечна семейна единица“2 и да помага на околните да вършат същото.
Тъй като това е вярно, всичко, което правим, трябва да има за цел селестиален брак. Това означава, че трябва да се стремим да бъдем запечатани за вечна спътница в Божия храм. Също така, ние трябва да насърчаваме околните да сключват и спазват заветите, които свързват съпруг и съпруга, с техните деца, в този живот и в идния свят.
Защо трябва това да е толкова важно за всички нас – млади и стари, дякони и висши свещеници, синове и бащи? Защото наше свещеническо задължение е да поставяме семействата си и семействата на хората около нас в основата на нашите грижи. Всяко важно решение трябва да бъде основано на това как ще повлияе на семейството, за да може да заслужи живот с Небесния Отец и Исус Христос. Няма нищо по-важно в нашата свещеническа служба от това.
Позволете ми да ви кажа какво може да означава това за един дякон, който слуша тази вечер като член на семейна единица и като член на кворум.
В неговото семейство може да има или да няма редовни семейни молитви или чести семейни домашни вечери. Ако неговият баща, усещайки тези задължения, призове семейството да се събере за молитва или четене на Писанията, дяконът може да побърза да изпълни ролята си с усмивка. Той може да насърчава братята и сестрите си да вземат участие и да ги поощрява, когато го правят. Може да помоли баща си за благословия, когато започне учебната година или в друг момент, когато се нуждае от това.
Той може и да няма такъв верен баща. Но самото желание в сърцето му да има такива преживявания ще призове силите на небесата в обкръжението му, заради неговата вяра. Те ще се стремят към семейния живот, който този дякон иска с цялото си сърце.
Учителят в Аароновото свещеничество може да види в задачата си за домашно обучение възможност да помогне на Господ да промени живота на едно семейство. Господ казва това в Учение и завети:
„Задължението на учителя е да бди винаги над църквата и да бъде с членовете, и да ги подсилва;
и да гледа да няма беззаконие в църквата, нито грубост един към друг, нито лъжа, одумване или злословене“ (У. и З. 20:53–54).
По същия начин, на свещеника в Аароновото свещеничество е възложена следната задача:
„Задължението на свещеника е да проповядва, поучава, разяснява, увещава, и кръщава, и да отслужва причастието.
да посещава домовете на всички членове, и да ги увещава да се молят на глас и в тайно, и да изпълняват всички семейни задължения“ (У. и З. 20:46–47).
Може и да се чудите, както се чудех и аз, когато бях млад учител и свещеник, как е възможно да изпълнявате тези задачи. Никога не бях сигурен как да увещавам по начин, който да насочи едно семейство към вечен живот, без да обиждам или да изглежда, че критикувам. Научих, че единственото увещание, което променя сърца, идва от Светия Дух. Това се случва най-често, когато даваме свидетелство за Спасителя, Който е идеалният член на всяко семейство. Когато се съсредоточим над любовта ни към Него, в домовете, които посещаваме, ще се увеличават хармонията и мира. Светият Дух ще ни съпътства в службата ни към семействата.
Младият носител на свещеничеството може, по начина, по който се моли, и по начина, по който насърчава членовете на семейството, да внесе влиянието и примера на Спасителя в умовете и сърцата им.
Един мъдър свещенически ръководител ми показа, че разбира това. Той помоли моят малък син да бъде водещият в едно домашно посещение. Той каза, че семейството може да не възприеме увещанията му, но, според него, простото преподаване и свидетелство на едно момче е по-вероятно да докосне техните вкоравени сърца.
Какво може да направи младият старейшина, за да помогне за създаването на вечни семейства? Той може да е на крачка от отиване на мисия. Той може да се моли с с цялото си сърце да може да намира, учи и кръщава семейства. Все още помня как с мисионерския ми колега един ден се видяхме с един красив млад мъж с прекрасната му булка и двете им красиви малки момиченца. Светият Дух дойде и им свидетелства, че Евангелието на Исус Христос е възстановено. Те повярваха дотолкова , че попитаха дали можем да дадем на двете им малки момиченца благословия, както са виждали да се прави в нашите събрания за причастие. Те вече имаха желание децата им да бъдат благословени, но все още не разбираха, че по-висшите благословии са възможни в Божиите храмове, след като са сключили завети.
Все още ме боли, като си помисля за тази двойка и за тези малки момиченца, които вероятно вече са възрастни, без обещанието за вечно семейство. Техните родители поне имаха някаква идея за благословиите, които може да им бъдат дадени. Надявам се, че някак, някой ден, те може да имат възможността да заслужат да бъдат вечно семейство.
Други старейшини, отправящи се на мисия, ще имат по-щастливите преживявания, които имаше моят син Матю. Той и неговият колега намерили една вдовица с 11 деца, живееща при скромни обстоятелства. Той искал за тях това, което искате вие – да имат вечно семейство. На сина ми му се струвало невъзможно или поне невероятно в онзи момент.
Посетих това малко градче години след като синът ми бе кръстил вдовицата и тя ме покани да се запозная със семейството ѝ в църковната сграда. Трябваше малко да почакам, защото повечето от нейните деца, заедно с нейните много внуци, идваха от няколко различни сгради за събрания в този регион. Един от синовете вярно служеше в епископство, а много от нейните деца са благословени от храмовите завети и тя е запечатана във вечно семейство. Когато се разделих с тази скъпа сестра, тя ме прегърна през кръста (тя беше много ниска и само дотам можеше да стигне) и каза: „Моля кажете на Матео да се върне преди да умра“. Беше получила, заради тези верни старейшини, щастливото очакване на най-великия от всички Божии дарове.
Има неща, които всеки старейшина, когато се върне от своята мисия, трябва да прави, за да бъде верен на решението си да се стреми към вечен живот за себе си и за обичните си хора. Няма по-важно решение във времето или във вечността от това за брак. Чували сте мъдрия съвет да превърнем брака в приоритет в първоначалните планове за след мисията. Верният носител на свещеничеството ще направи това разумно.
Когато обмисля брак, той ще разбере, че избира родители на децата си и наследството, което ще получат. Той ще направи избора като искрено търси и обмисля с молитва. Ще се погрижи жената, за която се жени, да споделя неговите идеали за семейство, неговите убеждения за Господната цел за брака и че тя е човекът, на когото той е готов да повери щастието на децата си.
Президент Н. Елдън Танър дава мъдрият съвет: „Родителите, които трябва да почитате повече от всички други, са родителите на бъдещите ви деца. На тези деца се полагат най-добрите родители, които може да им дадете – чисти родители“3. Чистотата ще бъде ваша защита и защита на вашите деца. Дължите им тази благословия.
Тази вечер има някои съпрузи и бащи, които ни слушат. Какво можете да направите? Надявам се, че се е увеличило желанието ви да направите промените, необходими, за да може вие и вашето семейство да живеете един ден в селестиалното царство. Като баща, носител на свещеничеството, заедно със съпругата ви може да докосвате сърцата на всеки член на семейството, за да ги насърчавате да очакват този ден. Ще посещавате събранията за причастие със семейството си, ще провеждате семейни вечери, в които се кани Светия Дух, ще се молите със съпругата и семейството си и ще се подготвяте да водите семейството си в храма. Ще се движите с тях по пътя към един вечен семеен дом.
Ще се отнасяте със съпругата и децата си по начина, по който се е отнасял с вас Небесният Отец. Ще следвате примера и насоката на Спасителя да водите семейството си по Неговия път.
„Никаква сила или влияние не може и не трябва да се упражняват чрез свещеничеството, а само чрез убеждаване, дълготърпение, чрез благост, кротост и чрез любов нелицемерна,
чрез доброта и чисто познание, което ще уголеми душата, без лицемерие и без хитрост,
укорявайки понякога с острота, когато сте подтикнати от Светия Дух, като след това се покаже повече любов към този, който сте укорили, да не би той да ви сметне за свой враг“ (У. и З. 121:41–43).
Господ е казал на бащите, носители на свещеничеството, какъв вид съпрузи трябва да бъдат. Той казва: „Обичай жена си с цялото си сърце и се привързвай към нея и към никоя друга“ (У. и З. 42:22). Когато Господ говори на съпруга и съпругата, Той заповядва: „Не … прелюбодействай, … не върши нищо подобно на това“ (У. и З. 59:6).
За младежите Господ е дал стандарт. „Деца, покорявайте се на родителите си във всичко, защото това е угодно на Господа“ (Колосяните 3:20) и „почитай баща си и майка си“ (Изход 20:12).
Когато Господ говори на всички в семейството, Неговият съвет е да се обичаме и подкрепяме един друг.
Той ни моли да „се стремим да усъвършенстваме живота на всеки … член“ на семейството, да „укрепваме слабите, да връщаме отклонилите се любими хора и да се радваме на подновената им духовна сила“4.
Господ също иска да правим всичко, което можем, за да помагаме на починалите ни близки, за да бъдат с нас във вечния ни дом.
Ръководителят на групата на висшите свещеници, който е работил усърдно, за да помага на хората да намерят своите предци и занесат имената им в храма, спасява нашите предци. Ще има благодарности в идния свят за онези висши свещеници и членовете, които извършват обредите, защото не са забравили близките си, чакащи в света на духовете.
Пророците са казали: „Най-важното Господно дело, което вие и аз някога ще извършим, ще бъде между стените на нашите собствени домове. Домашното обучение, работата на епископа и други църковни задължения са все важни, но най-важната работа е между стените на собствения ви дом“5.
В дома ни и в свещеническата ни служба най-висока стойност ще имат малките действия, които помагат на нас и на обичните ни хора да вървим към вечен живот. Тези действия може да изглеждат дребни в този живот, но ще донесат вечни благословии във вечността.
Когато сме верни в службата си да помагаме на чедата на Небесния Отец да се приберат при Него, ще заслужим поздрава, който толкова много искаме да чуем, когато приключим земното си служение. Думите са тези: „Хубаво, ти си добър и верен слуга! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на господаря си“ (Матей 25:21).
Сред „многото“ е обещанието за безкрайно потомство. Молитвата ми е всички да заслужим и да помагаме на околните да заслужат тази върховна благословия в дома на нашия Отец и Неговия Възлюбен Син, Исус Христос. В святото име на Исус Христос, амин.