Да си спомняме винаги за Него
От старейшина Герит У. Гонг
От Президентството на седемдесетте
Смирено свидетелствам и се моля винаги да си Го спомняме – по всяко време, във всичко и навсякъде, където сме.
Скъпи братя и сестри, когато служих в Азия, хората понякога ме питаха: „Старейшина Гонг, колко души живеят в област Азия на Църквата?“.
Аз казвах: „Половината население на света – 3,6 милиарда души“.
Веднъж ме попитаха: „Трудно ли е да запомните имената на всичките?“.
Помненето и забравянето са част от ежедневието. Например, веднъж след като търсила навсякъде новия си мобилен телефон, съпругата ми накрая решила да му звънне от друг телефон. Когато го чула да звъни, си помислила: „Кой може да ми звъни? На никого не съм давала този номер!“.
Помненето и забравянето са част и от вечното ни пътуване. Времето, свободата на избор и паметта ни помагат да учим, израстваме и увеличаваме вярата си.
Според думите на един познат химн:
Всяка седмица при вземането от причастието ние сключваме завет винаги да си спомняме за Него. Като използвам няколко от почти 400-те стиха в Писанията с думата „помни“, ето шест начина, по които винаги можем да си спомняме за Него.
Първо, винаги можем да си спомняме за Него, като подхранваме своята увереност в Неговите завети, обещания и уверения.
Господ помни вечните Си завети – от времето на Адам до времето, когато потомството на Адам „ще прегърне истината и погледне нагоре, тогава Сион ще погледне надолу и всичките небеса ще се разтърсят от радост и земята ще потрепери от веселие“2.
Господ помни обещанията Си, включително обещанията, които се дават из цялата Книга на Мормон: Още едно свидетелство за Исус Христос, да събере разпръснатия Израил, както и обещанията, дадени на всеки член и мисионер, които помнят ценността на душите.3
Господ помни и дава обещания на страни и народи. В тези дни на размирици4 „едни споменават колесници, а други коне; но ние ще споменем името на Господа, нашия Бог“,5 който насочва „бъдещето, както го е правил в миналото“6. В „усилни времена“7 ние помним, че „не делото Божие се осуетява, а делата на човеците“8.
Второ, винаги можем да си спомняме за Него, като с благодарност признаваме Неговата роля в живота ни.
Господната роля в живота ни често се вижда най-добре, когато погледнем в миналото си. Както казва християнският философ Сорен Киркегаард: „Животът трябва да бъде разбиран назад. Но … трябва да бъде живян напред“9.
Моята скъпа майка неотдавна отпразнува своя 90-ти рожден ден. Тя с благодарност свидетелства за Божията благословия във всеки важен момент в нейния живот. Семейните истории, семейните традиции и семейните връзки ни помагат да ценим спомените за отминали неща, като същевременно ни дават бъдещи модели и надежда. Свещеническите линии на власт и патриархалните благословии свидетелстват за Божията намеса през поколенията.
Някога мислили сте за себе си като за собствения си жив дневник – отразяващ каквото и както изберете да запомните?
Например, когато бях по-млад, в училище наистина исках да играя баскетбол. Тренирах и тренирах. Един ден треньорът посочи към нашия централен нападател, който бе 1,93 м и нашето крило, който бе 1,88 м и ми каза: „Мога да те включа в отбора, но вероятно никога няма да влезеш в играта“. Помня колко мило ме насърчи след това: „Защо не пробваш футбол? Ще си добър“. Моето семейство много се радваше, когато вкарах първия си гол.
Можем да си спомняме хората, които са ни дали шанс и втори шанс, с искреност, доброта, търпение и насърчение. И можем да станем хора, за които другите си спомнят, когато най-много се нуждаят от помощ. Припомнянето с благодарност за помощта на другите и за напътстващото влияние на Духа е начин да си спомняме за Него. Това е начин да можем да броим благословиите си ред по ред и ще видим как Бог подкрепя ни навред10.
Трето, винаги можем да си спомняме за Него, като вярваме на следното Негово обещание: „Този, който се е покаял за греховете си, същият е опростен и Аз, Господ, повече не ги помня“11.
Когато изцяло се покаем, включително като признаем и изоставим греховете си, ние питаме заедно с Енос, когато вината ни изчезне: „Господи, как става това“ и чуваме отговора: „Поради вярата ти в Христа“12 и Неговата покана да си спомним за Него13.
След като се покаем и свещеническите ръководители ни намерят за достойни, не е нужно да продължаваме да изповядваме тези минали грехове отново и отново. Да бъдем достойни не означава да бъдем съвършени. Според плана на щастие на Небесния Отец, ние следва смирено и в мир да вървим по житейския си път, за да можем един ден да станем съвършени в Христа,14 а не да бъдем постоянно притеснени, разочаровани или нещастни от несъвършенствата ни днес. Помнете: Той знае всички неща, които не искаме никой друг да знае за нас – и все още ни обича.
Понякога животът изпитва нашето упование в милостта, справедливостта и преценката на Христос и в освобождаващата Му покана да позволяваме на Единението да ни изцелява, като прощаваме на другите и на себе си.
Една млада жена в друга страна кандидатствала за позиция на журналист, но служителят, който възлагал работните позиции, бил безмилостен. Той ѝ казал: „С моя подпис ти гарантирам, че няма да станеш журналист, а ще копаеш канализации“. Тя била единствената жена, копаеща канализации в екип от мъже.
След години, тази жена заела длъжност, от която зависели позициите на другите. Един ден, един мъж дошъл при нея, защото се нуждаел от нейния подпис за една работна позиция.
Та го попитала: „Спомняте ли си за мен?“. Той не си спомнял.
Тя казала: „Не ме помните, но аз ви помня. С вашия подпис вие гарантирахте, че никога няма да стана журналист. С вашия подпис ме изпратихте да копая канализации, единствената жена в мъжки екип“.
Тя ми каза: „Чувствам, че трябва да се отнеса с този мъж по-добре, отколкото той се отнесе с мен – но нямам тази сила“. Понякога тази сила не е в нас, но може да бъде намерена в това да не забравяме Единението на нашия Спасител Исус Христос.
Когато бъде предадено доверието, бъдат разбити мечтите, сърцата бъдат съкрушени отново и отново, когато искаме справедливост и се нуждаем от милост, когато юмруците ни се свият и сълзите ни потекат, когато се нуждаем да знаем за какво да се държим и какво да забравим, ние винаги можем да си спомняме за Него. Животът не е толкова жесток, както понякога изглежда. Неговото безкрайно състрадание може да ни помогне да намерим нашия път, истина и живот15.
Когато си спомняме Неговите думи и пример, няма да обиждаме, нито ще се обиждаме.
Бащата на мой приятел работеше като механик. Неговият честен труд си личеше дори по внимателно измитите му ръце. Един ден някой в храма казал на бащата на моя приятел, че трябва да си измие ръцете, преди да служи там. Вместо да се обиди, този добър човек започнал да мие чиниите у дома на ръка, с повече миещ препарат, преди да посети храма. Той е пример за онези, които „ще се изкач(ат) на хълма Господен“ и „застан(ат) на Неговото свято място“ с най-чисти ръце и най-чисти сърца16.
Ако имаме лоши чувства, обидени сме или негодуваме или ако имаме причина да молим другите за прошка, сега е времето да го направим.
Четвърто, Той ни кани да помним, че Той винаги ни приветства у дома.
Ние се учим, като питаме и търсим. Но моля не спирайте да търсите, докато не достигнете – по думите на Т. С. Елиът – „там, откъдето тръгнахте, и видите мястото за първи път“17. Когато сте готови, моля отворете сърцата си за Книгата на Мормон, все едно че я четете за първи път. Моля, молете се с искрено намерение, отново, все едно че е за първи път.
Доверете се на този ранен или блед спомен. Нека той увеличи вярата ви. С Бог не съществува точка, от която няма връщане назад.
Пророците, древни и съвременни, ни умоляват да не позволяваме на човешките слабости – на околните или наши собствени – да ни накарат да пропуснем истините, заветите и изкупителната сила в Неговото възстановено Евангелие18. Това е особено важно в една църква, в която всички израстваме чрез несъвършеното ни участие. Пророкът Джозеф казва: „Никога не съм ви казвал, че съм съвършен; но в откровенията, които съм проповядвал, няма грешка“19.
Пето, винаги можем да си спомняме за Него в Господния ден чрез причастието. В края на земното Си служение и в началото на възкресеното Си служение, и в двата случая, нашият Спасител взе хляб и вино и ни помоли да си спомняме тялото и кръвта Му20, „понеже колкото пъти го правите, ще си спомняте този час, когато съм бил с вас“21.
В обряда на причастието ние засвидетелстваме на Бог Отец, че желаем да вземем върху си името на Неговия Син, винаги да Го помним и да спазваме Неговите заповеди, за да можем винаги да имаме Неговия Дух да бъде с нас22.
Както учи Амулик, ние си спомняме за Него, когато се молим за нашите поля, стада и домове и когато си спомняме за нуждаещите се, гладните, болните и страдащите23.
Последно, шесто, нашият Спасител ни кани винаги да си спомняме за Него, както Той винаги ни помни.
В Новия свят нашият възкресен Спасител кани всички присъстващи да дойдат, един по един, да докоснат с ръце страните Му и да почувстват белезите от гвоздеите в ръцете и краката Му24.
Писанията описват възкресението по следния начин: „всяка става ще бъд(е) възстановена към … своята съответна и съвършена снага“ и „дори косъм от главата не ще бъде изгубен“25. Като имате предвид това, моля помислете как съвършеното, възкресено тяло на Спасителя все още носи белези от раните в страните Му и от гвоздеите в ръцете и нозете Му26.
В някои исторически периоди смъртни мъже са били екзекутирани чрез разпъване на кръст. Но само нашият Спасител, Исус Христос, ни прегръща, все още носещ белезите на Своята чиста любов. Само Той изпълнява пророчеството да бъде вдигнат на кръста, за да може да привлече към Себе Си всеки от нас, по име27.
Нашият Спасител заявява:
„Да, те може да те забравят, обаче Аз няма да те забравя…
Ето, на дланите Си съм те врязал; твоите стени са винаги пред Мене“28.
Той свидетелства: „Аз съм Този, Който беше издигнат. Аз съм Исус, Който беше разпнат. Аз съм Синът Божий“29.
Смирено свидетелствам и се моля винаги да си спомняме за Него – по всяко време, във всичко и навсякъде, където сме30. В святото име на Исус Христос, амин.