Какво да сторим?
От Нийл Ф. Мериът
Втора съветничка в Общото президентство на Младите жени
Изграждаме Царството, като се грижим за хората около нас. Ние също така изграждаме Царството, когато се застъпваме за истината и свидетелстваме за нея.
Скоро след Възкресението и Възнесението на Исус апостол Петър учи: „Нека знаят добре … (всички), че Този Исус, Когото вие разпнахте, Него Бог е направил и Господ, и Христос“. Слушащите били дълбоко докоснати и попитали Петър и другите апостоли: „Какво да сторим?“1 В последствие те с радост се подчинили на поученията на Петър.
Утре е неделята на Великден и се надявам, че ние също ще бъдем дълбоко докоснати да изразим благодарност към Спасителя, да се покайваме и подчиняваме с радост.
По време на тази обща конференция ще чуем вдъхновени напътствия от ръководители на Църквата, както мъже, така и жени. Със знанието, че сърцата ни ще бъдат докоснати от словата им, тази вечер ви питам: „Жени и сестри, какво да сторим ние?“
Общата президентка на Обществото за взаимопомощ преди почти 150 години, Илайза Р. Сноу, казва на сестрите: „Господ ни е възложил големи отговорности“2. Свидетелствам, че думите ѝ са валидни и днес.
Господната Църква се нуждае от напътствани от Духа жени, използващи уникалните си дарби, за да се грижат за околните, да се застъпват за истините на Евангелието и да ги защитават. Нашите вдъхновение и интуиция са необходими за изграждането на Божието Царство, което наистина означава, че трябва да вършим своята част за спасението на Божиите чеда.
Изграждане на Царството чрез грижа
Изграждаме Царството, като се грижим за хората около нас. Но все пак, първите Божии чеда, които трябва да изграждаме във Възстановеното Евангелие, сме самите ние. Ема Смит казва: „Желая Божия Дух, за да опознавам и разбирам себе си и за да мога да преодолявам пречките от каквото и да е естество и традиция, които не биха водели към моето възвисяване.“3 Ние трябва да развием една основа от вяра в Евангелието на Спасителя и да вървим напред към възвисяване, укрепени от сключените в храма завети.
Какво се случва, ако няма място за някои от нашите традиции във възстановеното Евангелие на Исус Христос? Както се случи с мен, отказването от тях може да изисква емоционалната подкрепа и грижа на някой около нас.
Когато съм се родила, родителите ми посадили магнолия в задния двор, за да има магнолии на сватбената ми церемония в протестантската църква на предците ми. Но в деня на сватбата ми, родителите ми не бяха до мен и нямаше магнолии, тъй като една година след присъединяването ми към Църквата, аз пътувах към Солт Лейк Сити, Юта, за да получа своето надаряване в храма и да бъда запечатана за годеника ми Дейвид.
Напускайки Луизиана и наближавайки Юта, бях завладяна от усещането, че нямам дом. Преди сватбата щях да отседна при доведената баба на Дейвид, известната с обичта си леля Карол.
Стоях там, в непозната за мен Юта, пред непознат дом, точно преди да бъда запечатана за вечността за семейство, което едва познавах. (Добре, че обичах и се доверявах на бъдещия си съпруг и Господ!)
Застанала пред входната врата на дома на леля Карол, исках да се скрия някъде. Вратата се отвори, аз стоях като уплашен заек и леля Карол, без да каже нито дума, протегна ръце и ме прегърна. Тя нямаше собствени деца, но знаеше, нейното грижовно сърце знаеше, че се нуждаех от място, където да се чувствам у дома. Каква утеха и сладка радост изпитах тогава! Страхът ми се стопи и на негово място се появи чувството, че съм на едно духовно безопасно място.
Любовта създава място в живота ви за някой друг, както направи леля Карол за мен.
Майките буквално създават място в телата си, за да се грижат за неродените бебета, и надявам се – място в сърцата си, докато ги отглеждат, но грижата им не се изчерпва с раждането на децата. Ева била наречена майка още преди да има деца4 . И аз смятам, че да „да си майка“ означава „да даваш живот“. Помислете си за многото начини, по които давате живот. Може да означава емоционален живот за обезсърчените или духовен живот за изпълнените със съмнения. С помощта на Светия Дух можем да създадем място за емоционално изцеляване за тези, които са дискриминирани, отхвърляни или непознати. Чрез тези нежни, но въздействащи усилия, изграждаме Божието царство. Сестри, всяка една от нас е дошла на тази земя с тези вдъхващи живот, грижовни, майчини дарове, защото това е Божият план.
Следването на Неговия план и превръщането ни в един от съграждащите Царството изискват безкористна жертва. Старейшина Орсън Ф. Уитни пише: „Всичко, с което се борим и всичко, през което преминаваме особено, когато го преминаваме с търпение … пречиства сърцата ни … прави ни по-нежни и великодушни, … и чрез … труд и изпитание, получаваме знание, … което ще ни направи по-подобни на нашия Отец и Майка в небесата.“5 Тези пречистващи изпитания ни доближават към Христос, който може да ни пречиства и направи полезни в делото на спасението.
Изграждане на Царството чрез слово и свидетелство
Ние също така изграждаме Царството, когато се застъпваме за истината и свидетелстваме за нея. Ние следваме Господния модел. Той говори и поучава със сила и власт от Бог. Сестри, ние също можем да правим това. Жените по принцип обичат да говорят и да се събират заедно! Докато се трудим чрез делегираната ни свещеническа власт, нашето говорене и събиране заедно се превръщат в преподаване на Евангелието и ръководене.
Сестра Джули Б. Бек, бивша обща президентка на Обществото за взаимопомощ, учи: „Способността да бъдеш достоен за лично откровение, да го получиш и да действаш според него е единственото най-важно умение, което може да бъде придобито в този живот. … Това изисква съзнателно усилие.“6
Личното откровение от Светия Дух винаги ще ни подтиква да изучаваме, споделяме и да действаме според вечната истина – истината на Спасителя. Колкото повече следваме Христос, толкова повече ще чувстваме Неговата любов и напътствие и толкова повече ще желаем да се застъпваме и преподаваме истината, така както е правил Той, дори и когато срещаме противопоставяне.
Преди няколко години се молих за думите, чрез които да се застъпя за майчинството, след като получих анонимно телефонно обаждане.
Жената попита: „Вие ли сте Нийл Мериът, майка на голямо семейство?“
Радостно отговорих „Да!“, очаквайки да чуя нещо подобно на „Много добре!“
Но не! Никога няма да забравя отговора ѝ, примесен с пращене по телефона: „Много съм наскърбена, че сте довели толкова много деца на този пренаселен свят!“
„А – заекнах аз – Разбирам как се чувствате!“
Тя отговори ядосано: „Не, не разбирате!“
И после прошепнах: „Ами, може би не разбирам“.
Тя започна ядосано да говори за моя глупав избор да бъда майка. Докато тя продължаваше, аз започнах да се моля за помощ и една мисъл се появи в ума ми: „Какво би ѝ казал Господ?“ След това усетих как получих сили и увереност от мисълта за Исус Христос.
Отговорих: „Радвам се, че съм майка и ви уверявам, че ще правя всичко по силите си да възпитавам децата си така, че да правят света по-добър“.
Тя отговори: „Ами, надявам се да правите това!“ и затвори.
Не беше нещо голямо, в крайна сметка бях в безопасност в собствената си кухня! Но по моя собствен малък начин, успях да защитя семейството, майките и хората, полагащи грижи, поради две неща: (1) разбирах и вярвах в Божието учение за семейството и (2) молих се за думи, чрез които да предам тези истини.
Това, че сме различни и се отличаваме от света, ще води до критики, но ние трябва да се уповаваме на вечни принципи и да свидетелстваме за тях, без значение как ще отговори светът.
Когато се питаме: „Какво да сторим“, нека размишляваме над следния въпрос: „Какво прави Спасителят непрестанно?“ Той се грижи. Той създава. Той насърчава израстването и добротата. Жени и сестри, ние можем да правим тези неща! Момичета в Неделното училище за деца, има ли някой във вашето семейство, който се нуждае от обич и добрина? Вие също изграждате Царството, като се грижите за околните.
Сътворението на света под напътствията на Небесния Отец е било едно значително дело на грижа от страна на Спасителя. Той ни е осигурил свят, в който да израстваме и да развиваме вяра в Неговата единителна сила. Вярата в Исус Христос и Неговото Единение е най-добрият източник на изцеление и надежда, израстване и цел. Всички ние се нуждаем от място, където се чувстваме у дома, както физически, така и духовно. Като сестри от всички възрасти, ние можем да създаваме това място, именно свято място.
Нашата най-голяма отговорност е да бъдем жени, които следват Спасителя, грижат се с вдъхновение и живеят безстрашно според истината. Когато се молим на Небесния Отец да ни помага да изграждаме Неговото Царство, силата Му ще се излива върху нас и ние ще знаем как да полагаме грижи, като най-накрая станем като нашите небесни родители. В името на Исус Христос, амин.