Модел за мир
От епископ У. Кристофър Уодъл
Втори съветник в Председателстващото епископство
Мирът, който търсим, изисква да действаме, като се учим от Исус Христос, вслушваме се в словата Му и ходим с Него.
Преди няколко години дъщеря ни и зет ни бяха помолени заедно да преподават на клас от пет активни четири-годишни момченца от Неделното училище за деца. Дъщеря ни беше учителката, а на зет ни бе възложено да следи за реда, като и двамата се стараеха да създават спокойствие сред хаоса, за да могат да учат децата на принципите на Евангелието.
По време на един особено труден урок, след като неколкократно предупреждавал едно енергично четири-годишно момче, зет ни го извел от стаята. Отвън той щял да говори с момчето за поведението му и за необходимостта да намери родителите му, когато, преди зет ни да може да каже и дума, момчето го спряло, като вдигнало ръката си и с голямо вълнение казало: „Понякога, понякога наистина ми е много трудно да мисля за Исус!“.
По пътя ни през смъртността, колкото и славна да е крайната ни цел и колкото и вълнуващо да се оказва пътуването, всички ще трябва да преминаваме през изпитания и скръб. Старейшина Джозеф Б. Уъртлин учи: „Стрелката на скалата за печал в крайна сметка посочва всеки един от нас. В един или друг момент всеки трябва да изпита печал. Никой не е освободен от това.“1 „Господ в мъдростта Си не предпазва никой от скръб или тъга“2. Така или иначе, способността ни да изминаваме този път в мир, до голяма степен зависи от това дали ще ни е трудно да мислим за Исус.
Спокойната съвест и мирът в ума и сърцето не зависят от способността ни да избягваме изпитания, печал и мъка. Въпреки искрените ни молби, не всяка буря ще променя посоката си, не всяка немощ ще бъде изцелявана и може да не разбираме напълно всяко учение, принцип или действие, на които сме учени от пророци, гледачи и откровители. Въпреки това, имаме обещание за мир, дадено с условие.
В евангелието на Йоан Спасителят учи, че въпреки трудностите на живота, можем да се радваме, да се надяваме и да не се страхуваме, защото Той заявява: „Имате в Мене мир“3. Вярата в Исус Христос и Единителната Му жертва е и винаги ще бъде първият принцип на Евангелието и основата, върху която се гради надеждата ни за „мир в този свят и вечен живот в идния свят“4.
В нашето търсене на мир сред ежедневните житейски трудности, има даден прост модел, който да насочва мислите ни към следните думи на Спасителя: „Поучи се от Мен и послушай словата Ми; ходи в кротостта на Духа Ми и ще имаш мир в Мен. Аз съм Исус Христос“5.
Поучете се, послушайте и ходете – три прости стъпки с обещание.
Първа стъпка: “Поучете се от Мен”
В Исайя четем: „И много племена ще отидат и ще кажат: Елате да възлезем на хълма Господен, в дома на Якововия Бог; Той ще ни научи на пътищата си“6.
В постоянно нарастващия брой храмове по земята учим за Исус Христос и ролята Му в плана на Отца като Създателя на този свят, нашия Спасител и Изкупител, а също и като източника на нашия мир.
Президент Томас С. Монсън учи: „Светът може да бъде трудно и тежко място за живеене. … Когато вие и аз отиваме в светия Божий дом, като помним заветите, които сме сключили вътре, ще бъдем по-способни да понесем всяко изпитание и да преодолеем всяко изкушение. В това свято убежище ние ще намерим мир“7.
Докато служих в Южна Америка преди няколко години, по време на конференция на кол, срещнах двойка, която скърбеше от скорошната загуба на новородения си син.
По време на интервю като част от конференцията се запознах с брат Тумири и научих за загубата му. Докато говорихме, той сподели, че не е просто дълбоко натъжен от смъртта на сина си, но че е раздиран също от мисълта, че никога повече няма да го види. Той обясни, че като нови членове на Църквата са успели да спестят достатъчно, за да отидат до храма само веднъж, преди раждането на малкото момче, когато са били запечатани като двойка и като семейство с двете си дъщери. След това, той обясни, че спестявали пари за още едно пътуване до храма, но не могли да заведат малкото момче, за да може и то да бъде запечатано за тях.
Осъзнавайки неговото неразбиране, му обясних, че ще види сина си отново и ако остане верен, запечатващият обред, свързал него, съпругата и дъщерите му също ще бъде достатъчен да запечата и сина му към тях, защото той е роден в завета.
Учуден, той ме попита дали това е истина и, когато аз потвърдих, той ме попита дали бих говорил със съпругата му, която не можела да намери утеха през двете седмици след загубата на сина им.
В неделя след конференцията се срещнах със сестра Тумири и ѝ обясних това славно учение. Все още със силна болка от загубата, но вече с искрица надежда, тя просълзена попита: „Наистина ли отново ще мога да прегърна своето малко момче? Той наистина ли е мой завинаги?“. Аз я уверих, че ако спазва сключените от нея завети, запечатващата сила на храма, възможна чрез властта на Исус Христос, наистина ще ѝ позволи отново да бъде със сина си и да го прегърне.
Все още с болка в сърцето поради смъртта на сина си, след срещата сестра Тумири си тръгна със сълзи на благодарност, изпълнена с мир поради запечатващите обреди на храма, възможни чрез нашия Спасител и Изкупител.
Всеки път, когато посещаваме храма, всичко, което чуваме, правим и казваме, всеки обред, в който участваме, и всеки завет, който сключваме, ни водят към Исус Христос. Чувстваме мир, когато чуваме словата Му и се учим от примера Му. Президент Гордън Б. Хинкли учи: „Идете в дома Господен и там усетете Неговия Дух, говорете с Него и ще получите мир, който не можете да намерите никъде другаде“8.
Втора стъпка: „Послушайте словата Ми“
В Учение и завети четем: „Дали чрез Моя собствен глас или чрез гласа на служителите Ми, все едно“9. От дните на Адам, през вековете до днешния пророк Томас С. Монсън, Господ говори чрез своите упълномощени служители. Тези, които избират да слушат и да се вслушат в разкриваните чрез пророци Господни слова, ще намират сигурност и мир.
В Книгата на Мормон откриваме много примери за важността на това да следваме пророческите съвети и да подкрепяме пророка, включително урока от видението на Лехий за дървото на живота в 1 Нефи осма глава. Никога голямото и обширно здание не е било толкова пълно и шумът от отворените му прозорци не е бил по-заблуждаващ, подиграващ се и объркващ, колкото в наши дни. В тези стихове четем за две групи хора и за начина, по който реагират на виковете от зданието.
Започвайки с 26-ти стих, четем:
„И аз също хвърлих поглед наоколо и видях от другата страна на реката от вода едно величествено и обширно здание. …
И то беше пълно с люде, … и тяхното поведение бе да се присмиват и да сочат с пръст онези, които бяха дошли и вземаха от плода.
И след като бяха вкусили от плода, те се засрамваха от онези, които им се подиграваха; и те отпаднаха в забранени пътеки и се загубваха“10.
В 33-ти стих четем за други хора, които реагирали различно на присмеха и подигравките от зданието. Пророкът Лехий обяснява, че тези в зданието „сочеха презрително с пръст към мене и към онези, които също вземаха от плода; но ние не им обръщахме внимание“11.
Съществената разлика между тези, които се засрамили, отпаднали и се изгубили, и тези, които не обръщали внимание на подигравките от зданието и останали с пророка, се крие в два израза: „след като бяха вкусили“ и „онези, които вземаха“.
Първата група хора достигнали до дървото, останали за малко с пророка, но само опитали от плода. Като не продължили да ядат от него, те позволили на подигравките от зданието да ги засегнат и да ги отведат далеч от пророка в забранени пътеки, докато се изгубили.
За разлика от тези, които опитали и се изгубили, другите постоянно вземали от плода. Те не обръщали внимание на шума от зданието, стояли до пророка и се радвали на безопасност и мир. Нашата отдаденост към Господ и неговите служители не може да бъде частична. Ако е такава, ние ставаме уязвими за тези, които искат да разрушат нашия мир. Когато се вслушваме в упълномощените Господни служители, ние заставаме на свети места и не ще бъдем помръднати.
Противникът предлага лъжовни решения, които сякаш дават отговори, но всъщност ни отдалечават от мира, който търсим. Той предлага една достоверно изглеждаща илюзия за защита, която, като голямото и обширно здание, ще се сгромоляса, унищожавайки всички, които търсят мир зад стените му.
Има истина в простотата на една детска песен: „Пророкът казва: Пази заповедите. В това има безопасност и мир“12.
Трета стъпка: „Ходете в кротостта на Духа Ми“
Колкото и да сме се отдалечили от пътеката, Спасителят ни кани да се върнем и да ходим с Него. Поканата да ходим с Исус е покана да Го придружим до Гетсимания и от Гетсимания до Голгота, и от Голгота до гробницата в градината. Това е покана да наблюдаваме и да прилагаме Неговата велика Единителна жертва, която е за всеки отделен човек, но е и безпределна. Това е покана да се покайваме, да черпим от пречистващата Му сила и да се хванем за Неговите протегнати любящи ръце. Това е покана да имаме мир.
В даден момент от живота си всеки от нас е изпитвал болка и мъка, свързани с грях или прегрешение, защото „Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас“13. Но, ако прилагаме Единението на Исус Христос и ходим с Него с искрено покаяние, дори „греховете (ни) да са като мораво, ще станат бели като сняг“14. Дори да сме обременени от вина, можем да получим мир.
Алма младши е принуден да осъзнае греховете си, когато бива посетен от ангел Господен. Той описва преживяването си със следните думи:
„Душата ми се терзаеше до най-голяма степен и се раздираше от всички мои грехове.
… Да, аз видях, че се бях разбунтувал срещу своя Бог и не бях спазвал Неговите свети заповеди“15.
Колкото и тежки да са били греховете му, в тази своя мъка той продължава:
„Аз си спомних, че бях чул баща ми да пророкува на людете относно пришествието на един Исус Христос, Син Божий, за да извърши единение за греховете на света.
… Аз извиках в сърцето си: „О, Исусе, Ти, Сине Божий, помилуй мене“16.
„Не получих опрощение на греховете си, докато не призовах Господа Исуса Христа за милост. И ето, аз Го призовах и намерих мир за душата си“17.
Също като Алма, ние можем да намираме мир за душата си, когато ходим с Исус Христос, покайваме се за греховете си и прилагаме изцеляващата Му сила в живота си.
Мирът, който търсим, изисква нещо повече от желание. Необходимо е да действаме, като се учим от Него, вслушваме се в словата Му и ходим с Него. Може да нямаме способността да контролираме всичко случващо се около нас, но можем да контролираме как прилагаме модела за мир, който Господ е осигурил, модел, който прави лесно за нас да мислим често за Исус.
Свидетелствам, че Исус Христос е „пътят, истината и животът“18 и че само чрез Него можем да получим истински мир в този живот и вечен живот в идния свят. В името на Исус Христос, амин.