Утре Господ ще извърши сред вас чудни дела
От старейшина Джефри Р. Холанд
От Кворума на дванадесетте апостоли
Продължавайте да обичате. Продължавайте да се опитвате. Продължавайте да уповавате. Продължавайте да вярвате. Продължавайте да израствате. Небесата ще ви подкрепят днес, утре и завинаги.
Братя и сестри, имате ли някаква представа, идея или предположение за това колко много ви обичаме? В продължение на 10 часа вие гледате, съсредоточени върху всяко следващо лице на този амвон, но за същите тези 10 часа, ние седящите зад този амвон гледаме, съсредоточени върху вас. Ние се вълнуваме до дъното на душите си за вас, както за тези 21 000 от вас, които сте тук в Центъра за конференции, така и за множествата в сградите за събрания и милионите в домовете навсякъде по света, може би сгушени около екрана на семейния компютър. Ето ви тук, и там, час след час, във вашето най-добро неделно облекло, бидейки най-доброто, на което сте способни. Вие пеете и се молите. Вие слушате и вярвате. Вие сте чудото на тази Църква. И ви обичаме.
Каква забележителна обща конференция имахме. Бяхме особено благословени от присъствието и пророческите послания на президент Монсън. Президент Монсън, обичаме ви, молим се за вас, благодарим ви и най-вече ви подкрепяме. Благодарни сме, че бяхме учени от вас и съветниците ви и от толкова много други наши чудесни ръководители, мъже и жени. Музиката, която чухме, не може да се сравни с нищо друго. Настоятелно се молиха за нас и ни умоляваха да вършим правда. Духът Господен се изля изобилно над нас. Тези дни бяха вдъхновяващи във всяко отношение.
Сега, виждам няколко проблема. Първият е, че единствено аз стоя между вас и сладоледа, който винаги очаквате след края на конференцията. Другият потенциален проблем е уловен на следното изображение, което наскоро видях в Интернет.
Извинявам се на всички деца, които сега се крият под дивана, но истината е, че никой от нас не иска утрешният ден и денят след него да нарушат прекрасните чувства, които изпитахме през тези дни. Искаме да се държим здраво за духовните впечатления, които сме получили, и вдъхновените учения, които сме чули. Но е неизбежно след възвишени моменти от живота ни, така да се каже, да се слезем отново на земята, където понякога попадаме в обстоятелства, които далеч не са идеални.
Авторът на Послание към Евреите ни предупреждава с думите: „Припомняйте си още за първите дни, когато, след като бяхте просветени, претърпяхте голяма борба от страдания“1. Тези страдания след освещаването могат да дойдат по много начини и да сполетят всички нас. Всеки мисионер, който е служил, със сигурност бързо е осъзнал, че животът на мисионерското поле няма да бъде като в чистата среда на центъра за подготовка на мисионери. Това се случва и на всички нас след прекрасна сесия в храма или особено вдъхновяващо събрание за причастие.
Спомнете си, че когато Моисей слязъл от планината след изключителното преживяване там, открил, че народът му „се разврати“ и „скоро се отклони от пътя“2. Те били в подножието на планината, правейки златно теле, на което да се покланят, в същия час, когато на върха на планината Йехова казвал на Моисей: „Да нямаш други богове освен Мене“ и „Не си прави кумир“3. В този ден Моисей не бил доволен от своето стадо заблудили се израилтяни.
По време на земното Си служение, Исус отишъл с Петър, Яков и Йоан на Планината на преображението, където, както казват Писанията, „лицето Му светна като слънцето, а дрехите му станаха бели като светлината“4. Небесата се разтворили, древни пророци се явили и Бог Отец говорил.
След такова божествено преживяване, какво открил Исус, слизайки от планината? Ами, първо учениците Му спорели с някакви хора, защото не успели да изцелят едно момче. След това се опитал да обясни на Дванадесетте, безуспешно, както впоследствие разбираме, че скоро ще бъде предаден на местните ръководители, които ще Го убият. След това някой споменал, че трябва да плати данъци, което Той направил веднага. По-късно е трябвало да укори някои от братята, защото спорели кой ще бъде по-велик в Неговото царство. В един момент след всичко това Той казва: „О, роде невярващ, до кога ще бъда с вас?“5 По време на служението Си имал причини повече от веднъж да зададе този въпрос. Не е чудно, че обичал да са усамотява в молитва високо в планините!
Осъзнавайки, че след възвишени преживявания всички ние трябва да слизаме на земята и да се справяме с доброто и лошото в живота, нека в края на тази конференция ви предложа следното насърчение.
Първо, ако през следващите дни виждате не само недостатъците на околните, но и откривате неща от собствения си живот, които не са точно в съгласие с посланията, които чухте тези дни, моля ви не отпадайте духом и не се предавайте. Евангелието, Църквата и тези чудесни събирания на всеки шест месеца целят да ви дават надежда и вдъхновение. Те не целят да ви обезсърчават. Само противникът, врагът на всички, би се опитвал да убеди всеки, че описаните по време на конференцията принципи са отчайващи и нереалистични, че хората не стават по-добри и че никой не напредва наистина. Защо Луцифер се опитва да ни убеди в това? Защото знае, че той не може да става по-добър, за него няма напредък и в цялата вечност за него няма да има един светъл утрешен ден. Той е окаян, обречен завинаги и желае да сте окаяни като него. Не се поддавайте на това. С дара на Единението на Исус Христос и сила от небесата, ние можем да ставаме по-добри и най-великото нещо от Евангелието е, че сме благославяни, когато се опитваме, дори и не винаги да успяваме.
Когато в ранната Църква е имало противоречия кой е достоен за небесните благословии и кой не, Господ заявил на пророка Джозеф Смит: „Истина ви казвам (даровете Божии) са дадени в полза на онези, които Ме обичат и спазват … Моите заповеди, и на (тези), които се стараят да вършат това“6. Не сме ли всички благодарни за допълнението „и се стараят да вършат това“! Това е голяма утеха, защото понякога старанието е всичко, което можем да дадем! Чувстваме утеха от факта, че ако Бог би наградил само съвършено верните, не би имало много хора за възнаграждаване.
Затова утре и през всички следващи дни моля помнете, че Господ благославя тези, които желаят да се усъвършенстват, които приемат нуждата от заповеди и се стараят да ги спазват, които ценят Христовите добродетели и се стремят да ги придобиват. И ако се провалите в тези усилия, а това се случва на всеки, Спасителят е винаги на разположение да ви окаже помощ да продължите напред. И ако паднете, призовете силата Му. Провъзгласете като Алма: „О, Исусе, … помилуй мене“7. Той ще ви помага да се върнете. Той ще ви помага да се покайвате, да се поправите, да поправяте каквото трябва да се поправи и да продължавате напред. В правилния момент ще получите желания успех.
Господ заявява: „Както пожелаеш от Мен, тъй ще бъде сторено с теб.
… Уповавай се на онзи Дух, който води към вършене на добро – да, да се действа справедливо, да се ходи смирено, да се съди праведно. …
… (Тогава) всички неща, които се отнасят до праведността, … ще получиш.“8
Обичам това учение! То отново и отново ни казва, че ще бъдем благославяни за желанията си да вършим добро, дори докато само се стараем да бъдем добри. То ни напомня, че за да заслужим тези благословии, трябва да не пречим и на другите да ги получават: трябва да действаме справедливо, никога несправедливо, никога нечестно; да вървим смирено, никога арогантно, никога горделиво; да отсъждаме праведно, никога фарисейски, никога несправедливо.
Братя и сестри, първата и най-велика заповед в цялата вечност е да обичаме Бог с цялото си сърце, мощ, ум и сила – това е първата и най-велика заповед. Първата и най-велика истина на цялата вечност е, че Бог ни обича с цялото Си сърце, мощ, ум и сила. Тази любов е основополагащият камък на вечността и трябва да бъде основа на ежедневния ни живот. Само с тази увереност, горяща в душите ни, можем да имаме увереността да продължаваме да се опитваме да се усъвършенстваме, да продължаваме да търсим прошка за греховете си и да продължаваме да проявяваме тази милост към ближните си.
Президент Джордж К. Канън учи: „Независимо колко е сериозно изпитанието, колко голямо е страданието, колко дълбока е скръбта, (Бог) никога няма да ни изостави. Той никога не го е правил и никога няма да го направи. Не може да го направи. Не е в характера Му (да прави това). … Той (винаги) ще бъде до нас. Можем да преминаваме през огнена пещ, можем да преминаваме през дълбоки води, но ние няма да бъдем унищожени и победени. Ще излезем от всички тези изпитания и трудности по-добри и по-чисти“9.
Сега, ако тази велика вярност, показана най-чисто и съвършено чрез живота, смъртта и Единението на Господ Исус Христос, е постоянна част от живота ни, ще можем да избегнем последствията от греха и глупостта – нашите собствени или тези на другите, в каквато и форма да се проявяват в ежедневието ни. Ако отдадем сърцата си на Бог, ако обичаме Господ Исус Христос, ако правим най-доброто, което можем, за да живеем според Евангелието, утрешният и всеки следващ ден в крайна сметка ще са чудесни, дори и да не ги виждаме като такива. Защо? Защото това е желанието на нашия Небесен Отец! Той желае да ни благославя. Да получим възнаграждаващ, изобилен и вечен живот е истинската цел на Неговия милостив план за чедата Му. Този план е основан на истината, че „всичко действа за добро на тези, които обичат Бога“10. Така че, продължавайте да обичате. Продължавайте да се опитвате. Продължавайте да уповавате. Продължавайте да вярвате. Продължавайте да израствате. Небесата ще ви подкрепят днес, утре и завинаги.
„Не знаеш ли? Не си ли чул? – възкликва Исайя.
– (Бог) дава сила на отслабналите и умножава мощта на немощните. …
… Онези, които (Го) чакат, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли. …
Защото … Господ … Бог подкрепя десницата (им и им) казва: Не бой(те) се, Аз ще (ви) пом(агам)“11.
Братя и сестри, нека любящият Отец в небесата ни благослови утре да си спомняме как се чувствахме днес. Нека Той ни благославя с търпение и постоянство да се стремим към това, което ни беше провъзгласено през тези дни на конференцията, знаейки, че божествената Му любов и неизчерпаема помощ са с нас, дори когато ни е трудно – не, ще бъдат с нас точно, когато ни е трудно.
Ако стандартите на Евангелието изглеждат високи и личното усъвършенстване, което трябва да постигнем в идните дни, изглежда непостижимо, спомнете си насърчението на Исус Навин към неговия народ, страхуващ се за бъдещето: „Осветете се – казва той – защото утре Господ ще извърши сред вас чудни дела“12. Аз потвърждавам същото обещание. Това е обещанието на тази конференция. Това е обещанието на тази Църква. Това е обещанието за Него, който извърши тези чудеса, който е Самият „Чудесен, Съветник, Бог могъщ … Княз на мира“13. Свидетелствам за Него. За Него съм свидетел. И за Него тази конференция е свидетелство за Неговото продължаващо дело в тези славни последни дни. В името на Исус Христос, амин.