Вярвам ли?
От Бони Л. Оскарсън
Обща президентка на Младите жени
Ако тези неща са истина, имаме най-великото послание на надежда и помощ, което светът някога е чувал.
Преди една година на 30 март малкият две-годишен Итън Карнесека от Америкън Форк, Юта бил приет в болница с пневмония и течност около дробовете. Два дни по-късно състоянието му се влошило и се наложило да бъде транспортиран с хеликоптер до детската болница в Солт Лейк Сити. На разтревожената му майка Мишел било позволено да пътува отпред в хеликоптера, за да бъде със сина си. Тя получила слушалки с микрофон, за да може да говори с останалите в хеликоптера. Можела да чува лекарите, грижещи се за малкото ѝ болно момче и тъй като била детска медицинска сестра, разбирала, че състоянието на Итън е много сериозно.
В този труден момент Мишел забелязала, че летят точно над храма Дрейпър Юта. Тя огледала долината от въздуха и успяла да види храмовете Джордън Ривър и Окър Маунтин, и дори храма Солт Лейк в далечината. Тогава в ума ѝ се появила мисълта: „Вярваш ли или не?“.
Ето думите, с които описва преживяването:
„В Неделното училище за деца и Младите жени бях учила за благословиите на храма и (че) „семействата са вечни“. По време на мисията си споделях посланието за семействата с добрите хора в Мексико. Запечатана съм в храма към моя вечен спътник за времето и вечността. Като ръководителка на Младите жени съм преподавала уроци за семействата и съм споделяла истории за вечните семейства с децата си по време на семейна домашна вечер. ЗНАЕХ, че е истина, но ВЯРВАХ ли в това? Отговорът дойде в ума ми веднага след въпроса, Духът потвърди на сърцето и ума ми отговора, който вече знаех: Аз НАИСТИНА вярвах!
В този момент излях сърцето си в молитва към Небесния Отец, благодарейки Му за знанието и вярата, които имах, че семействата наистина са вечни. Благодарих Му за Неговия Син Исус Христос, който прави всичко това възможно. Благодарих Му за моя син и казах на Небесния Отец, че ако моят малък Итън трябва да се прибере в небесния си дом, ще го приема. Напълно се уповавах на Небесния Отец и знаех, че щях да видя Итън отново. Бях толкова благодарна, че в този труден момент имах знанието и вярата, че Евангелието е истина. Получих мир“1.
Итън прекарал дълги седмици в болницата под специализирани медицински грижи. Молитвите, постът и вярата на любимите му хора, заедно с грижите на лекарите, му помогнали да излезе от болницата и да се върне у дома при семейството си. Днес той е здрав и е добре.
В този решаващ момент Мишел получила потвърждение, че това, на което е била учена през живота си, е повече от думи и е истина.
Дали понякога толкова свикваме с благословиите, които получаваме като членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, че не разбираме напълно чудото и величието на това да сме част от Господната истинска Църква? Дали понякога сме неблагодарни за най-великия дар, който можем да получим в този живот? Самият Спасител учи: „И ако спазваш заповедите Ми и устоиш до края, ще имаш вечен живот, който дар е най-великият от всички Божии дарове“2.
Ние вярваме, че тази Църква е повече от добро място, където да ходим в неделя и да се учим как да бъдем добри хора. Тя е повече от християнски клуб, където можем да общуваме с хора с морални ценности. Не е просто списък от добри идеи, които родителите могат да преподават на децата си у дома, за да станат отговорни и добри хора. Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е безкрайно много повече от всичко това.
Замислете се за момент за силните заявления, които правим в тази Църква. Ние вярваме, че същата установена от Исус Христос църква е била възстановена отново на земята чрез пророк, призован от Бог в нашето време и че ръководителите ни имат същата сила и власт да действат в Божието име като древните пророци. Това е Божието свещеничество. Твърдим, че чрез тази възстановена власт можем да получаваме спасителни обреди, като кръщението, и винаги да имаме пречистващия и усъвършенстващ дар на Светия Дух с нас. Имаме апостоли и пророци, които водят и насочват тази Църква чрез свещенически ключове и вярваме, че Бог говори на Своите чеда чрез тези пророци.
Също така вярваме, че чрез тази свещеническа сила в светите храмове е възможно да сключваме завети и да получаваме обреди, които ще ни позволят един ден да се завърнем в присъствието на Бог и да живеем с Него завинаги. Ние още заявяваме, че чрез тази сила семействата се свързват за вечността, когато двойките встъпват в новия и вечен завет на брака в свещени сгради, за които вярваме, че буквално са Божии домове. Вярваме, че можем да извършваме тези важни спасителни обреди не само за себе си, но и за своите предци, които са живели на земята без възможността да ги получат. Вярваме, че в същите тези свети храмове чрез посредник можем да извършваме обредите за своите предци.
Ние вярваме, че чрез пророк и силата Божия сме получили допълнителни Писания, които, заедно със свидетелството на Библията, заявяват, че Исус Христос е Спасителят на света.
Заявяваме, че Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е царството Божие и единствената истинска Църква на земята. Нарича се Църквата на Исус Христос, защото Той е начело, това е Неговата Църква и всичко е възможно поради Неговата Единителна жертва.
Вярваме, че тези отличителни черти не могат да бъдат намерени на друго място или в друга организация на земята. Колкото добри и искрени да са други религии и църкви, никоя от тях няма властта да осигурява спасителните обреди, достъпни в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.
Имаме знание за тези неща, но вярваме ли в тях? Ако тези неща са истина, имаме най-великото послание на надежда и помощ, което светът някога е чувал. Да вярваме в тях е въпрос от вечна значимост за нас и за хората, които обичаме.
За да вярваме, Евангелието трябва да достига от умовете до сърцата ни! Възможно е да живеем според Евангелието просто защото така се очаква от нас или поради културните обстоятелства, в които сме израснали, или просто по навик. Някои може би не са преживяли същото като народа на цар Вениамин след затрогващата му проповед: „И всички те се провикнаха в един глас, казвайки: Да, ние вярваме на всичките слова, които си ни казал; и ние също знаем за тяхната сигурност и истинност поради Духа на Господа Всемогъщи, Който е извършил голяма промяна в нас, в сърцата ни, та да нямаме повече склонност да вършим зло, а да вършим добро непрестанно“3.
Всички трябва да се стремим сърцата и самата ни същност да се променят, така че да нямаме желание да следваме пътищата на света, а да се подчиняваме на Бог. Истинското обръщане във вярата е продължителен процес и изисква желание да упражняваме вяра. То се случва, когато търсим в Писанията вместо в Интернет. Случва се, когато спазваме Божиите заповеди. Обръщането във вярата се случва, когато служим на хората около нас. Случва се в резултат на искрени молитви, редовно посещаване на храма и вярно изпълняване на дадените ни от Бог отговорности. Изискват се постоянство и ежедневни усилия.
Често ме питат: „Кое е най-голямото изпитание пред младежите днес?“. Отговарям, че вярвам, че това е постоянното влияние на „величественото и обширно здание“4. Ако Книгата на Мормон е била написана специално за нашите дни, не можем да пренебрегваме как за всички нас се отнасят посланията от видението на Лехий за дървото на живота и влиянието на хората, които сочат с пръст и се присмиват от голямото и обширно здание.
Най-съкрушително за мен е описанието на тези, които вече са се преборили по пътя по правата и тясна пътека през мъглата от мрак, придържали са се за пръта от желязо, постигнали са целта си и са опитали от чистия и вкусен плод на дървото на живота. Писанията казват, че тогава поведението на тези изящно облечени хора от голямото и обширно здание било „да се присмиват и да сочат с пръст онези, които бяха дошли и вземаха от плода“.
„И след като бяха вкусили от плода, те се засрамваха от онези, които им се подиграваха; и те отпаднаха в забранени пътеки и се загубваха“5.
Стиховете описват тези от нас, които вече имат Евангелието на Исус Христос в живота си. Дали сме отгледани с Евангелието или сме се преборили по пътя през мъглите от мрак, за да го открием, ние сме опитали от този плод, „най-ценният и най-желателният“,6 който може да ни даде вечен живот, „най-великият от всички Божии дарове“. Трябва само да продължаваме да се угощаваме и да не се вслушваме в хората, които се подиграват на вярата ни, или в тези, които обичат да всяват съмнения или да търсят грешки в ръководителите и ученията на Църквата. Всеки ден трябва да правим следния избор – да избираме вярата пред съмненията. Старейшина М. Ръсел Балард ни призовава: „стойте в лодката, носете осигурителна жилетка и винаги се дръжте с две ръце“7.
Като членове на Господната Църква, ние вече сме в лодката. Няма нужда да търсим из философиите на света източник на утеха, помощ и напътствие, за да преминаваме успешно през изпитанията на живота, защото вече го имаме! Точно както майката на Итън могла да осмисли дългогодишните си вярвания и в труден момент уверено да заяви „Аз наистина вярвам“, ние също можем да направим това!
Свидетелствам, че членството ни в Господното царство е дар с неизмерима стойност. Свидетелствам, че благословиите и мирът, които Господ е приготвил за хората, които се подчиняват и са верни, надминават разбирането на човешкия ум. Свидетелствам ви за това в името на Исус Христос, амин.