Ти смирен бъди
От старейшина Стивън Е. Сноу
От Седемдесетте
Смирението ни позволява да бъдем по-добри родители, синове и дъщери, съпрузи и съпруги, съседи и приятели.
Благословени сме в Църквата да имаме колекция от химни, които ни помагат да се покланяме чрез музика. На събранията в Църквата „химните приканват Господния Дух, създават чувство на благоговение, обединяват ни като членове и ни предоставят начин да принасяме хваления на Господ. Някои от най-великите проповеди са били изнесени чрез пеене на химни“1.
Само няколко месеца след организирането на Църквата, откровение е получено от Пророка Джозеф Смит за неговата съпруга Ема. Господ заповядва тя „да направ(и) подбор на свещени химни, според както (ѝ) се даде, което е приятно за Мен да ги има в Моята църква“2.
Ема Смит събира колекция от химни, които се появяват за първи път в този сборник с химни от Къртлънд през 1836 г.3 Има само 90 песни включени в тази книжка. Много от тях са химни от протестантски вероизповедания. Двадесет и шест от тях са композирани от Уилям У. Фелпс, който по-късно подготвя и отпечатва сборника с химни. Само стиховете са написани; няма музика, която да придружава текстовете. Скромният малък сборник с химни се оказва голяма благословия за ранните членове на Църквата.
Последното издание на нашия сборник с химни на английски език е публикувано през 1985 г. Голяма част от химните, които Ема избира толкова години преди това, все още са включени в нашия сборник с химни, като например: „Спасителят живее, знам“ и „Основа на нашата вяра“4.
Една от новите песни в изданието с химни от 1985 г. е „Ти смирен бъди“5. Този спокоен химн е написан от Гретйе Тербург Роули, която почина миналата година. Тя се присъединява към Църквата през 1950 г. в Хавай, където преподава в едно училище. Сестра Роули служи в Общата комисия по музика и помага за адаптирането на химните на много езици. Тя създава своя химн „Ти смирен бъди“ на основата на два стиха от Писанията: Учение и завети 112:10 и Етер 12:27. Стихът в Етер гласи: „И ако човеците дойдат при Мене, Аз ще им покажа тяхната слабост. Аз давам на човеците слабост, за да бъдат смирени; … защото, ако те се смирят пред Мене и повярват в Мене, тогава Аз ще сторя слабите им страни да станат силни“.
Както всички църковни химни, „Ти смирен бъди“ излага чисти и ясни истини. Той ни казва, че ако се смирим, на нашите молитви се отговаря; радваме се на спокойствие на ума; служим по-добре в нашите призования; и ако продължаваме да бъдем верни, накрая ще се върнем в присъствието на нашия Небесен Отец.
Спасителят казва на Своите ученици, че те трябва да се смирят като малко дете, за да влязат в небесното царство6. Когато отглеждаме децата си, ние трябва да им помагаме да останат смирени, докато растат и стават възрастни. Не правим това като пречупваме духа им чрез грубост или строгост в нашето възпитаване. Докато подхранваме тяхната увереност и самочувствие, ние трябва да ги учим на качества като безкористност, милост, подчинение, да не се възгордяват, на култура и ненадменност. Ние трябва да ги научим да се радват за успеха на братята, сестрите и приятелите си. Президент Хауърд У. Хънтър казва: „нашата истинска тревога трябва да бъде другите да успеят“7. Ако не правим това, можем да бъдем обсебени от самореклама и конкуренция, ревност и негодувание към успехите на нашите околни. Благодарен съм на майка ми, която, като виждаше, че като момче се възгордявах, казваше: „Сине, малко скромност сега ще ти се отрази добре“.
Но смирението не е принцип, запазен само за децата. Всички трябва да се стремим да ставаме по-смирени. Без смирение не можем напълно да получаваме благословиите на Евангелието. Смирението ни позволява да съкрушим сърцето си, когато прегрешим или сбъркаме, и ни позволява да се покаем. Смирението ни позволява да бъдем по-добри родители, синове и дъщери, съпрузи и съпруги, съседи и приятели.
От друга страна, ненужната гордост може да прекрати семейни отношения, да развали бракове и да унищожи приятелства. Особено важно е да помните смиреността, когато усещате как раздорът да нараства в дома ви. Помислете за всичките мъки, които можете да избегнете, ако се смирите и кажете: „Съжалявам“; „Това беше необмислено от моя страна“; „Какво би желал/а да направя?“; „Просто не мислех“ или „Много се гордея с теб“. Ако тези кратки изречения се казват смирено, ще има по-малко раздори и повече мир в домовете ни.
Самият живот може да бъде и често е смиряващо преживяване. Инциденти и болест, смъртта на обичани хора, проблеми във връзките, дори финансови затруднения могат да ни повалят на колене. Независимо дали тези преживявания се случват по наша вина или поради грешни решения и неправилна преценка, всички тези изпитания са смиряващи. Ако изберем да бъдем духовно възприемчиви и останем смирени и поддаващи се на обучение, нашите молитви стават по-искрени и вярата и свидетелството нарастват, докато преодоляваме трудностите на смъртното съществуване. Всички ние очакваме своето възвисяване, но преди то да се реализира, трябва да преминем така наречената „долина на смирението“8.
Преди много години нашият 15-годишен син Ерик нарани сериозно главата си. Да го гледаме в кома в продължение на повече от седмица беше изключително болезнено. Докторите ни казаха, че не са сигурни какво ще се случи. Очевидно, ние бяхме изключително развълнувани, когато той започна да идва в съзнание. Ние си мислехме, че сега всичко ще бъде наред, но грешахме.
Когато се събуди, той не можеше да върви, говори и да се храни самостоятелно. Най-лошото от всичко, той беше загубил краткотрайната си памет. Той можеше да си спомни почти всичко преди злополуката, но нямаше способността да запомня събития след това, дори и неща, които са се случили минути по-рано.
За определен период от време, се тревожехме, че ще имаме син, заключен в разума на 15-годишен. Преди злополуката всичко вървеше гладко за сина ни. Той беше спортист, популярен сред връстниците си и се справяше много добре в училище. Преди злополуката, неговото бъдеще изглеждаше блестящо; сега се тревожехме, че може би не го очакваше кой знае какво бъдеще, или поне не такова, което можеше да запомни. Сега полагаше неимоверни усилия да придобие отново някои съвсем основни умения. Това беше много смиряващ период за него. Но също така беше и много смиряващ период за неговите родители.
Честно казано, се чудехме как може да се случи нещо подобно. Винаги сме се стремили да вършим правилните неща. За нашето семейство животът според Евангелието винаги е бил приоритет. Не можехме да разберем как нещо толкова болезнено може да се случи на нас. Ние отново и отново коленичехме в молитва, след като скоро стана ясно, че възстановяването щеше да отнеме месеци, а дори и години. Още по-трудно беше постепенното осъзнаване, че той нямаше да бъде същият както преди.
Много сълзи бяха проляни през този период и нашите молитви станаха още по-сърдечни и искрени. Чрез очите на смирението, ние постепенно започнахме да виждаме малките чудеса, които нашият син преживяваше през този болезнен период. Той започна постепенно да се подобрява. Неговото отношение и поведение бяха много позитивни.
Днес, синът ни Ерик има сключен брак с прекрасна спътница и те имат 5 красиви деца. Той е пламенен преподавател и човек, отдаващ служба към своята общност, както и в Църквата. Най-важното е, че той продължава да живее в придобития преди много време дух на смирение.
Какво става, когато сме смирени при преминаването през тази „долина на смирението“? Алма учи:
„Благословени са (хората), които се смиряват, без да бъдат заставяни да бъдат смирени“.
„Да, (те са) много по-благословени от онези, които са заставени да бъдат смирени“9.
Благодарен съм за пророците като Алма, които ни учат колко важно е това велико качество. Спенсър У. Кимбъл, 12-ти президент на Църквата, казва: „Как човек става смирен? Според мен, на човек трябва постоянно да му бъде напомняно, че е зависим. Зависим от кого? От Господ. Как човек си припомня това? Чрез истинска, постоянна, благоговейна и благодарствена молитва“10.
Не трябва да е изненада, че любимият химн на президент Кимбъл е „Със Тебе всеки час“11. Старейшина Далин Х. Оукс казва, че това е най-често изпълняваният химн от братята в храма по време на първите му години в Кворума на дванадесетте. Той казва: „Представете си духовното въздействие на шепа Господни служители, които пеят този химн преди да се молят за напътствие за изпълнение на техните големи отговорности“12.
Свидетелствам за важността на смирението в нашия живот. Също така съм благодарен за хората като сестра Гретйе Роули, които са написали вдъхновяващи слова и музика, които ни помагат да научим учението на Евангелието на Исус Христос, в което се включва смирението. Благодарен съм за наследството от химни, които ни помагат да се покланяме чрез песен, и съм благодарен за смирението. Моля се да се стремим към смирение в живота си, за да станем по-добри родители, синове и дъщери и последователи на Спасителя. В името на Исус Христос, амин.