Бащи
От старейшина Д. Тод Кристоферсън
От Кворума на дванадесетте апостоли
Днес обръщам внимание на доброто, което мъжете могат да правят в най-висшата мъжка роля – тази на съпруг и баща.
Днес ще говоря за бащите. Ролята на бащите е основна в божествения план на щастие и искам да издигна насърчителен глас към мъжете, които се стремят да изпълняват добре това призование. С възхваляване и насърчаване на бащинството и бащите не целя да засрамя или пренебрегна никого. Просто днес обръщам внимание на доброто, което мъжете могат да правят в най-висшата мъжка роля – тази на съпруг и баща.
Дейвид Блекънхорн, авторът на Fatherless America, обобщава: „Днес, американското общество е фундаментално разделено и в противоречие относно идеята за бащинството. Някои хора дори не си го спомнят. Други са обидени от него. Трети, включително малък брой специалисти в тази сфера, го пренебрегват или отхвърлят с досада. Много други нито му се противопоставят, нито са му особено отдадени. Мнозина биха желали да бъдат добри бащи, но вярват, че в нашето общество това вече не може да се прави или липсва волята това да се случва“1.
Като Църква, ние вярваме в бащите. Ние вярваме в „идеала за мъжа, който поставя на първо място своето семейство“2. Ние вярваме, че „по божествен проект бащите трябва да водят своите семейства с любов и праведност и са отговорни да осигуряват необходимото за живота и защитата на семействата си“3. Ние вярваме, че като част от семейните им задължения „майките и бащите са задължени да си помагат като равностойни партньори“4. Ние вярваме, че не само не са излишни, а че бащите са уникални и незаменими.
Някои виждат до каква степен бащинството допринася за обществото, като нещо, което посвещава мъжете на техните наследници, кара ги да бъдат добри граждани и да мислят за нуждите на другите, като допълват „майчината инвестиция в децата с бащина инвестиция в тях. … На кратко, важно е мъжете да бъдат бащи. Важно е за децата да имат бащи. За обществото е важно да създава бащи“5. Макар че тези разсъждения определено са верни и важни, ние знаем, че бащинството е много повече от социална конструкция или продукт на еволюцията. Ролята на бащата има божествено начало от Отца в Небесата и, в тази смъртна среда, с нашия общ баща Адам.
Съвършената божествена проява на бащинството е нашият Небесен Отец. Неговата същност и качества включват изобилна доброта и съвършена любов. Неговото дело и слава са развитието, щастието и вечния живот на Неговите чеда6. Бащите в този паднал свят няма как да достигнат такова божествено бащинство, но, чрез най-добрите си усилия, могат да се стремят да Му подражават и да се трудят в делото Му. Те са удостоени със забележително и сериозно доверие.
На нас, мъжете, бащинството ни показва нашите слабости и необходимостта да ставаме по-добри. Бащинството изисква жертви, но е източник на несравнимо удовлетворение, по-точно радост. И отново, най-добрият пример е нашият Небесен Отец, който толкова е възлюбил нас, Неговите духовни чеда, че ни е дал Своя Единороден Син за наше спасение и възвисяване7. Исус казва: „Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си“8. Бащите изразяват тази любов, като дават живота си ден след ден, трудейки се в служба и осигуряване на своите семейства.
Може би най-важната мисия в делото на бащата е да обръща сърцата на децата си към техния Небесен Отец. Ако чрез своя пример, както и чрез своите думи, един баща може да покаже как изглежда всекидневната вярност към Бог, то този баща е дал на децата си ключа към мир в този живот и вечен живот в идния свят9. Бащата, който чете Писанията на и със своите деца, ги запознава с Господния глас.10
В Писанията откриваме, че многократно се набляга на задължението на бащата да учи своите деца:
„И отново, ако в Сион или в който и да е от неговите колове, които са организирани, има родители с деца, които до осем годишна възраст не ги научат да разбират учението за покаянието, за вярата в Христа, Синът на живия Бог, за кръщението и дара на Светия Дух чрез полагане на ръце, грехът ще е върху главите на родителите. …
И те също трябва да учат децата си да се молят и да ходят праведно пред Господа“11.
През 1883 г. Господ порицава членове на Първото президентство за неадекватно отношение към задължението си да обучават своите деца; на един от тях Той казва конкретно: „Ти не си учил децата си на светлина и истина, съгласно заповедите, и онзи нечестивец все още има власт над теб, и това е причината за твоето злощастие“12.
Бащите трябва да учат на Божия закон и дело всяко поредно поколение. Както заявява псалмистът:
„Защото Той постави свидетелство в Яков, и положи закон в Израил, за които заповяда на бащите ни да ги възвестяват на децата си,
за да ги знае бъдещото поколение, децата, които щяха да се родят, които (тогава) на свой ред да ги разказват на своите деца.
За да поставят надеждата си на Бога и да не забравят делата на Бога, а да пазят Неговите заповеди“13.
Определено преподаването на Евангелието е споделено задължение между бащите и майките, но Господ е ясен, че очаква бащите да ръководят и да го направят свой приоритет. (И нека не забравяме, че непринудените разговори, работата и играта заедно, както изслушването могат да бъдат важна форма на преподаване.) Господ очаква бащите да помагат за оформянето на своите деца, а децата искат и се нуждаят от пример за подражание.
Аз самият бях благословен с баща за пример. Спомням си, че когато бях момче на около 12 години, баща ми се кандидатира за общинския съвет в нашата сравнително малка общност. Той не проведе голяма избирателна кампания – всичко, което си спомням е, че баща ми накара братята ми и мен да раздаваме листовки от врата на врата и да насърчаваме хората да гласуват за Пол Кристоферсън. Имаше доста хора, на които раздадох листовки, които отбелязаха, че Пол е добър и честен човек и че нямат нищо против да гласуват за него. Сърцето ми на малко момче се изпълни с гордост за моя баща. Това ми даде увереност и желание да следвам неговия пример. Той не беше съвършен – никой не е – но беше праведен, добър и вдъхновяващ пример за своя син.
Дисциплината и коригирането са част от преподаването. Както Павел казва: „Защото Господ наказва този, когото обича“14. Но в дисциплинирането бащата трябва да е изключително внимателен, за да няма дори и леко доближаване към каквато и да е форма на малтретиране, което никога не може да бъде оправдано. По същия начин, когато бащата отправя призив за коригиране, неговата мотивация трябва да е любовта, а негов съветник – Светият Дух:
„Укорявайки понякога с острота, когато сте подтикнати от Светия Дух, като след това се покаже повече любов към този, който сте укорили, да не би той да ви сметне за свой враг,
за да може той да узнае, че вашата вярност е по-силна от връзките на смъртта”15.
Дисциплината в божествения модел не е толкова до наказването, колкото до това да помогнеш на човек, когото обичаш, по пътя на самоусъвършенстването.
Господ казва: „Всички деца имат право на издръжка от своите родители, докато не пораснат“16. Изхранването на семейството е посветена дейност. Осигуряването на семейството, макар по принцип това да изисква време далеч от семейството, не противоречи на бащинството – то е основна част от това да бъдеш добър родител. „Работата и бащинството са припокриващи се дейности“17. Това, разбира се, не оправдава мъж, който пренебрегва своето семейство заради кариерата си, или другата крайност, човек, който не се старае и прехвърля своите отговорности на другите. По думите на цар Вениамин:
„Вие не ще допуснете децата ви да ходят гладни и голи; нито ще допуснете да прегрешават Божиите закони и да се бият, и да се карат един с друг. …
Но вие ще ги поучавате да ходят в пътищата на истината и трезвия разум; ще ги учите да се обичат един друг и да си служат един на друг“18.
Признаваме болката на мъже, които не успяват да намерят начини и средства адекватно да издържат своите семейства. Няма нищо срамно за хората, които в даден момент, въпреки своите най-големи усилия, не могат да изпълнят всички свои задължения и функции като бащи. „Недееспособност, смърт или други обстоятелства могат да изискват индивидуално приспособяване. Роднините трябва да оказват помощ при необходимост“19.
Да обича майката на своите деца – и да изразява тази любов – са две от най-добрите неща, които един баща може да направи за своите деца. Това затвърждава и укрепва брака, който е основата на техния семеен живот и сигурност.
Някои мъже са самотни бащи, осиновители или доведени бащи. Мнозина от тях се стремят усърдно и дават най-доброто от себе си в една често трудна роля. Ние почитаме хората, които правят всичко възможно с любов, търпение и саможертва, за да посрещат лични и семейни нужди. Трябва да отбележим, че Сам Бог поверява Своя Единороден Син на баща осиновител. Със сигурност Йосиф отчасти има заслуга за следното описание: „Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците“20.
За жалост, поради смърт, изоставяне или развод, някои деца нямат бащи, които да живеят с тях. Някои може да имат бащи, които физически присъстват, но емоционално отсъстват, или по друг начин не взимат участие и не подкрепят. Призоваваме всички бащи да вършат по-добри дела и да бъдат по-добри хора. Призоваваме медиите и развлекателната индустрия да показват отдадени и способни бащи, които наистина обичат своите съпруги и разумно напътстват своите деца, вместо глупаци и палячовци, или „момчета, които създават проблеми“, както бащите биват често обрисувани.
За децата, чиято семейна ситуация е трудна, казваме: „Не развивайте чувство за малоценност поради това“. Понякога трудностите са признак за вярата на Господ във вас. Той може да ви помогне, директно или чрез други хора, да се справяте с това, пред което сте изправени. Вие можете да станете поколението, може би първото във вашето семейство, в което божествените модели, с които Бог е надарил семействата, наистина да придобият форма и да благословят всички поколения след вас.
На младите мъже, предвид ролята, която имате като осигуряващи прехраната и защитата на семейството, казваме: подгответе се сега, като бъдете усърдни в училище и планирате обучението си след завършване на училище. Образованието, независимо дали в университет, специализиран професионален колеж, стаж или подобна програма, е ключ за развиване на умения и способности, които ще ви трябват. Възползвайте се от възможностите да общувате с хора на всяка възраст, включително деца, и да се научите как да създавате здрави и ползотворни връзки. Това по принцип означава да говорите лице в лице с хора и понякога да правите неща заедно, а не само да усъвършенствате умението си да пишете кратки съобщения. Живейте своя живот така, че като мъж да донесете чистота във вашия брак и във вашето семейство.
На подрастващото поколение ние казваме, независимо как оценявате своя баща по скалата на „добър, по-добър, най-добър“ (считам, че оценката ще нараства, докато остарявате и помъдрявате), вземете решение да почитате него и вашата майка чрез собствения си живот. Помнете силната надежда на бащата, така както е изразена от Йоан: „По-голяма радост няма за мене от това, да слушам, че моите чеда ходят в истината“21. Вашата праведност е най-голямата почит, която един баща може да получи.
Към моите братя, бащите в тази Църква, аз казвам, че знам, че искате да сте по-съвършени бащи. Знам, че аз искам. Въпреки това, въпреки нашите ограничения, нека продължаваме напред. Нека оставим на страна преувеличените разбирания за индивидуализъм и независимост в съвременната култура и да помислим първо за щастието и добруването на нашите близки. Със сигурност, въпреки нашите недостатъци, нашият Небесен Отец ще ни подкрепя и ще прави така, че простите ни усилия да дават плодове. Насърчен съм от един разказ, който бе публикуван в New Era преди няколко години. Авторът си спомня следното:
„Когато бях малък, малкото ни семейство живееше в едностаен апартамент на втория етаж. Аз спях на дивана в хола. …
Баща ми, който беше леяр, излизаше много рано за работа всеки ден. Всяка сутрин той … ме завиваше и се спираше за минута. Аз бях в полу-сънено състояние, когато усещах баща ми изправен до дивана, да ме гледа. Докато бавно се събуждах, се чувствах засрамен, че той е там. Опитвах се да се преструвам, че съм все още заспал. … Започнах да осъзнавам, че докато стоеше до леглото ми, той се молеше с цялото си внимание, енергия и съсредоточеност – за мен.
Всяка сутрин баща ми се молеше за мен. Той се молеше деня ми да е добър, да съм в безопасност, да уча и да се подготвя за бъдещето. И тъй като не можеше да е с мен до вечерта, той се молеше за учителите и приятелите, с които щях да бъда през този ден. …
В началото не разбирах наистина това, което баща ми правеше в онези сутрини, когато се молеше за мен. Но когато пораснах, осъзнах неговата любов и заинтересованост към мен и всичко, което правех. Това е един от любимите ми спомени. Чак години след това, след като сключих брак, имах свои деца и отивах в техните стаи, докато те спят, и се молех за тях, осъзнах напълно какво е изпитвал баща ми към мен“22.
Алма свидетелства на своя син:
„Аз ти казвам, че Този е (Христос), Който със сигурност ще дойде … ; да, Той идва да извести благовестието за спасението на Своя народ.
И сега, сине мой, това беше служението, за което ти беше призован, да изявиш това благовестие на този народ, за да подготвиш съзнанието му; или по-скоро … да подготвят съзнанието на децата си да чуят словото по времето на Неговото пришествие“23.
Това е служението на бащите днес. Бог да ги благославя и да им дава сили да вършат това, в името на Исус Христос, амин.