Вижте себе си в храма
От старейшина Куентин Л. Кук
От Кворума на дванадесетте апостоли
Моля се всеки един от нас да почита Спасителя и да прави всички необходими промени, за да види себе си в Неговите свети храмове.
Напредъкът на Господния план на спасение през тази диспенсация на пълнотата на времената е почти отвъд разбирането ни1. Един пример за това са обявените от Президент Томас С. Монсън през тази сесия на конференцията 4 нови храма. Когато през 1963 г. президент Монсън е бил призован за апостол, в света е имало 12 действащи храма2. След освещаването на храма Прово Сити Сентър, храмовете сега са 150, а след освещаването на всички обявени, ще са 177. Това е причина смирено да се радваме.
На 3 април 1836 г., на днешния ден преди сто и осемдесет години, едно величествено видение се разкрива пред Пророка Джозеф Смит и Оливър Каудъри в храма Къртлънд. Това се случва само седмица след освещаването на храма. В това видение те виждат Господ да стои при парапета на амвона в храма. Редом с други слова, Господ казва следното:
„Нека сърцата на всичките Ми люде се възрадват, тези, които с всичките си сили построиха този дом за Моето име,
защото ето, Аз приех този дом и името Ми ще бъде тук, и аз ще се явявам на людете Ми с милост в този дом“3.
В този свят момент се явяват древни пророци, включително Илия, които възстановяват ключовете, необходими за храмовите обреди.
Въз основа на случилото се преди година в Банкок, Тайланд, при обявяването на строежа на храм там, можем да разберем радостта както на членовете, така и на мисионерите в районите на Кито, Еквадор; Хараре, Зимбабве; Белем, Бразилия и Лима, Перу. Сестра Шели Синиър, съпругата на Дейвид Синиър – президент на мисия Тайланд Банкок тогава, изпрати съобщения на семейство и приятели, за да каже, че след като президент Монсън обяви изграждането на храм там, тя и нейният съпруг са прекарали „12 часа без сън и в много сълзи от щастие“. В 11:30 ч. вечерта се обадили на помощниците в мисията, за да им кажат. Те се обадили на мисионерите. Събраната информация била следната: „цялата мисия не спи през нощта, защото всички подскачат на леглата си от радост“. Сестра Синиър шеговито умоляваше семейство и приятели: „Моля не казвайте на Мисионерския отдел!“4
Дълбоката емоционална реакция на членовете в Тайланд беше също толкова силна. Уверен съм, че е имало духовна подготовка на сърцата и домовете, а също и проявления от небесата, които са подготвяли светиите в районите на новообявените храмове.
В Тайланд сестра Синиър поръчала да се изработят специални огледала за посланията ѝ, особено към сестрите. На огледалата бил изобразен храм с думите „Вижте себе си в храма“. Докато членовете гледали в огледалата, те виждали себе си в храма. Семейство Синиър учили проучвателите и членовете да си представят, че са в храма, да правят нужните промени в живота си и да се подготвят духовно, за да постигнат тази цел.
Моята покана тази сутрин е отправена към всеки един от нас, където и да живеем – нека видим себе си в храма. Президент Монсън заявява: „Докато не влезете в дома Господен и не получите всички благословии, които ви очакват там, вие не сте получили всичко, което Църквата има да ви предложи. Тъй важните и най-висши благословии на членството в Църквата са благословиите, които получаваме в Божиите храмове“5.
Въпреки липсата на праведност в света днес, ние живеем в едно свещено, свято време. В продължение на векове пророците с обич и очакване в сърцата са описвали нашите дни6.
Цитирайки Авдий7 от Стария завет и 1 Петър8 от Новия завет, Пророкът Джозеф Смит излага великата Божия цел да осигури кръщения за мъртвите и да ни позволи да бъдем избавители на хълма Сион9.
Господ е направил народът Му да преуспява и е осигурил източници и пророческо напътствие, за да можем да бъдем доблестни в изпълнението на отговорностите си в храма, както към живите, така и към починалите.
Поради възстановеното Евангелие на Исус Христос, ние разбираме целта на живота, плана на спасение за чедата на Небесния Отец, изкупителната жертва на Спасителя и съществената роля на семействата в организацията на небесата10.
Увеличаването на броя на храмовете в комбинация с развитието на технологиите, позволяващи ни да изпълняваме своята свещена отговорност към предците си, прави тези дни най-благословените в цялата история. Радвам се на изключителната вярност на младежите при работата по индексиране и откриване на предците им, а също и при извършване на кръщения и потвърждавания в храма. Вие буквално сте сред избавителите на хълма Сион, за които е било пророкувано.
Как се подготвяме за храма?
Ние знаем, че праведността и освещаването са съществена част от подготовката за храма.
В раздел 97 от Учение и завети четем: „И доколкото хората Ми построят дом за Мен в името Господне и не допуснат нищо нечисто да дойде в него и да го оскверни, Моята слава ще почива на него“11.
До 1891 г. президентът на Църквата е подписвал всяка храмова препоръка, за да се запази святостта на храма. След това тази отговорност е била възложена на епископите и президентите на кол.
Имаме огромното желание членовете на Църквата да живеят така, че да са достойни за храмова препоръка. Моля ви, не гледайте на храма като на една далечна и може би непостижима цел. Работейки заедно с епископа си, повечето членове могат да изпълнят всички изисквания за праведност за сравнително кратко време, ако са решени да направят това и се покаят напълно за прегрешенията си. Това включва да сме готови да си прощаваме и да не възприемаме несъвършенствата или греховете си като неща, които правят невъзможно за нас да влезем в светия храм.
Единението на Спасителя е било извършено за всички Божии чеда. Неговата Единителна жертва задоволява изискванията на правосъдието за всички, които се покайват истински. Писанията описват това по прекрасен начин:
„Ако греховете ви са като мораво, ще станат бели като сняг“12.
„И греха им няма да помня вече“13.
Уверяваме ви, че ако живеете според принципите на праведността, вие и семействата ви ще чувствате щастие, удовлетворение и мир14. Възрастни членове и младежи15 потвърждават, че са достойни, докато отговарят на въпросите за храмова препоръка. Важно изискване е да увеличаваме свидетелството си за Бог Отец, Неговия Син Исус Христос и Възстановяването на Евангелието, а също и да усещаме напътствията на Светия Дух.
Благословиите на храма са многобройни
Основните благословии на храма са възвисяващите обреди. Планът на Евангелието има за цел възвисяването и включва сключване и спазване на свещени завети с Бог. С изключение на кръщението и потвърждаването, тези обреди и завети за живите се извършват и получават в храма. За починалите всички спасителни обреди и завети се получават в храма.
Бригам Йънг учи: „Няма нещо, което Господ да може да направи за спасението на човечеството и да не го е направил … всичко, което може да се извърши за тяхното спасение и не зависи от тях, е вече извършено от и чрез Спасителя“16.
В сградите ни за събрания и други сгради ръководителите на Църквата събират колове, райони, кворуми, помощни организации, мисии и др. Господ събира вечните семейства само в храмовете.
Ясно е, че членовете със съкрушено сърце и каещ се дух, които истински са се покаяли за греховете си, са напълно достойни да влязат в светия дом Господен17. Знаем, че „Бог не гледа на лице“18. Едно от прекрасните свързани с храма неща, които обичам е, че няма разграничаване между хората по отношение на богатство, позиция или каквото и да било положение. Всички сме равни пред Бог. Всички са облечени в бяло като израз на това, че са чисти и праведни19. Всички сядат един до друг с желание в сърцата си да бъдат достойни синове и дъщери на един любящ Небесен Отец.
Просто помислете, че мъже и жени от целия свят могат чрез „свещените обреди и завети, достъпни в светите храмове … да се завърнат в присъствието на Бог и … да бъдат свързани за вечността“20. Това се случва в красиви зали за запечатване, където могат да влязат всички достойни за храма членове. След като сключат тези завети, те могат „да се видят в храма“ в обърнатите едно срещу друго огледала. „Заедно храмовите огледала отразяват образи, които сякаш се простират във вечността“21. Тези отражения ни помагат да се замисляме за родители, прародители и всички поколения преди нас. Те ни помагат да оценяваме свещените завети, които ни свързват с всички следващи поколения. Това е изключително важно и започва, когато „видим себе си в храма“.
Президент Хауърд У. Хънтър ни съветва: „Помислете върху величествените учения в така въздействащата освещаваща молитва на храма Къртлънд, молитва, за която Джозеф Смит твърди, че му е дадена чрез откровение. Тази молитва продължава да намира отговор сред нас като отделни хора, като семейства и като членове на Църквата, защото Господ ни е дал силата на свещеничеството, за да можем да я прилагаме в Неговите свети храмове“22. Добре би било да изучаваме 109-ти раздел от Учение и завети и да следваме наставлението на президент Хънтър да „утвърдим храма Господен като основен символ на нашето членство“23.
Храмът също е и убежище, място за наставление, отдаване на благодарност и разбиране, че „може(м) да се усъвършенства(ме) … във всички неща, които се отнасят до царството Божие на земята“24. През моя живот храмът е бил място на спокойствие и мир в един буквално размирен свят25. Прекрасно е в тази свещена обстановка да можем да оставим всички светски грижи.
Често в храма и докато проучваме семейната си история, чувстваме подтици и получаваме впечатления от Светия Дух26. Понякога в храма сякаш почти можем да усетим какво се случва отвъд завесата. Получаваме допълнителна помощ в усилията си да бъдем избавители на хълма Сион.
Преди няколко години в храм в Централна Америка съпругата на един от настоящите Висши ръководители помагала на баща, майка и децата им при сключването на вечни завети в залата за запечатване, където се намират огледалата. Когато приключили и погледнали в огледалата, тя забелязала още едно лице, което не било на човек в залата. Тя попитала майката и научила, че една от дъщерите била починала и затова не присъствала физически. Чрез заместник тази дъщеря била включена в свещения обред27. Никога не подценявайте помощта, която можете да получавате в храма от другата страна на завесата.
Моля, знайте колко горещо желаем всеки да направи необходимите промени, за да бъде достоен за храма. С молитва направете оценка на живота си, търсете напътствия от Духа и говорете с епископа си за това как да се подготвяте за храма. Президент Томас С. Монсън казва: „Пред вас не съществува по-важна цел от тази да бъдете достойни да отидете в храма“28.
Спасителят е „главният непоклатим крайъгълен камък на вярата ни и на Неговата Църква“
Преди два месеца имах привилегията заедно с президент Хенри Б. Айринг да участвам в повторното освещаване на храма Сува Фиджи. Беше едно специално свещено събитие. Смелостта на президент Айринг и силните духовни впечатления позволиха освещаването да се проведе въпреки най-силния циклон в цялата история на южното полукълбо. Младежи, мисионери и членове получиха физическа и духовна закрила29. Проявлението на ръката Господна беше явно. Повторното освещаване на храма Сува Фиджи беше убежище от бурята. Често, докато преживяваме бурите на живота, сме свидетели как Господната ръка дава вечна закрила.
Първоначалното освещаване на храма Сува Фиджи на 18 юни 2000 г. също беше изключително. Малко преди храмът да бъде завършен, депутатите в парламента бяха взети като заложници от група бунтовници. Центърът на Сува, Фиджи беше разграбен и опожарен. Беше обявено военно положение.
Като президент на областта, отидох във Фиджи и заедно с четиримата президенти на кол се срещнахме с ръководителите във военната база Кралица Елизабет. След като обяснихме за предстоящото освещаване, те изразиха подкрепа, но и загриженост за безопасността на президент Гордън Б. Хинкли. Препоръчаха освещаването да включва малко хора и да няма събития извън храма, като церемония за поставяне на крайъгълния камък. Подчертаха, че всеки, останал извън храма, става потенциална жертва на насилие.
Президент Хинкли одобри провеждането на малка сесия за освещаване само с новото президентство на храма и няколко местни ръководители; други не бяха поканени поради опасността. Той обаче категорично заяви: „Ако осветим храма, ще се проведе церемония на крайъгълния камък, защото Исус Христос е крайъгълният камък и това е Неговата Църква“.
Когато излязохме от храма за церемонията, нямаше деца, медии, хора, които не бяха членове или други хора. Един верен пророк показа своята смелост и непоклатима отдаденост към Спасителя.
По-късно говорейки за Спасителя, президент Хинкли каза: „Няма равен Нему. Никога не е имало. Никога няма и да има. Да благодарим на Бог за дара на Неговия Възлюбен Син, Който отдаде живота Си, та да можем да живеем ние, и Който е главният непоклатим крайъгълен камък на нашата вяра и Неговата Църква“30.
Братя и сестри, моля се всеки един от нас да почита Спасителя и да прави всички необходими промени, за да видим себе си в Неговите свети храмове. Ако правим това, можем да постигаме Неговите свети цели и да подготвяме себе си и семействата си за всички благословии, които Господ и Неговата Църква могат да дадат в този живот и във вечността. Давам своето непоклатимо свидетелство, че Спасителят живее. В името на Исус Христос, амин.