Отиваме на риболов
Авторът живее в Джорджия, САЩ.
Хейдън нямаше търпение да отиде на риболов! Само ако и Дан не беше дошъл. …
„Имам добро семейство аз на земята тук сега“. (Сборник детски песни, с. 98).
„Да грабваме въдиците. Време е за риболов!“ – каза Татко.
Хейдън се ухили, докато се оглеждаше. Всичко сияеше и жужеше. Цялото езеро бе само за тях!
Следвайки баща си, Хейдън мина зад колата и вдигна голямата кутия с рибарски принадлежности от багажника. Беше тежка, но той нямаше нищо против. Би носил и два пъти по-тежка кутия, ако това беше необходимо за риболов с баща му.
Въдиците дрънчаха, докато баща му ги вадеше. Той каза: „Изглежда Дан е заспал. Ще го събудиш ли?“
Хейдън сдържа въздишката си. „Да, добре“.
Беше почти забравил, че малкият му брат Дан също беше дошъл. Обикновено Дан тичаше около тях и говореше високо. Щеше да изплаши всичката риба!
Хейдън погледна през отворения прозорец на колата. „Дан, време е да се събудиш“.
Но Дан продължаваше да спи дълбоко.
Хейдън замълча и се замисли. С малко късмет, Дан би могъл да спи през цялото време на риболова.
Хейдън тихичко домъкна кутията с принадлежности до мястото за риболов, коeто баща му беше избрал на брега.
„Ето примамката, червеите и всичко останало!“
Баща му взе кутията от него. „Чудесно, благодаря“. След това бащата погледна нагоре. „Къде е брат ти?“
Хейдън погледна към колата. Изведнъж си представи как би се чувствал той, ако се събудеше сам на непознато място. Не особено добре, реши Хейдън. Всъщност, би се почувствал доста изплашен. А и Дан беше само на пет.
„Една минута, татко. Веднага се връщам“. Но когато погледна в колата, Дан го нямаше!
Хейдън вече не чуваше жужащите насекоми. Изведнъж всичко утихна.
„Дан го няма!“ Извика Хейдън.
Баща му дотича и провери набързо колата.
Той каза: „Дан вероятно ни търси. Само преди минута беше тук. Няма да е отишъл далеч“.
Хейдън се опитваше да бъде спокоен, но коремът му се свиваше на топка. „Да кажа ли молитва?“
„Мисля че това е много добра идея“.
Хейдън благодари на Небесния Отец за малкия си брат и се помоли те бързо да могат да намерят Дан, за да не се изплаши.
Когато Хейдън свърши с молитвата, сърцето му вече не беше толкова свито.
Баща му сложи ръка на рамото на Хейдън. „Постави се на мястото на Дан. Къде би отишъл?“
Хейдън забеляза, че бе отворена вратата от другата страна на колата. Вероятно Дан не е видял, че те са на брега. Хейдън посочи една пътека наблизо. „Вероятно щях да тръгна натам“ – каза той.
Те се забързаха по пътеката.
Всяка секунда изглеждаше бавна и тежка. Докато вървеше, Дан продължаваше да се моли в сърцето си. След няколко крачки, пътеката направи завой и те видяха Дан напред.
„Дан!“ Извика Хейдън.
Дан се обърна и се усмихна. „Хей, къде изчезнахте?“
Времето отново се забърза. Хейдън изтича до Дан и силно го прегърна.
„Радвам се, че те намерихме“ – каза Хейдън. В сърцето си каза кратка молитва на благодарност.
Дан само се усмихна. „Къде е рибата?“
„Хайде, ще ти я покажа“ – каза Хейдън. Нямаше търпение да изтича до езерото. „Да видим кой ще хване първата риба. Ще ти помогна да сложиш стръв на куката“.