2016 г.
Пост и молитви за Ема
Октомври 2016


Нашите домове, нашите семейства

Пост и молитви за Ема

Авторката живее в Столичния окръг на Дания.

След като дъщеря ми падна от прозореца си помислих, че се сбъдват най-лошите ми страхове.

windows in Denmark

Илюстрация © iStock/Thinkstock

Семейството ми и аз току-що се бяхме върнали от една прекрасна ваканция. След вечеря, аз оставих двете си деца, четиригодишния Маркус и тригодишната Ема, да играят в горната спалня на нашия апартамент на четвъртия етаж. В Дания прозорците се отварят като капаци. Обикновено те са заключени, но ги бяхме оставили леко отворени, докато сме на почивка, за да се проветрява апартаментът по време на нашето пътуване.

Миех чиниите, когато изведнъж почувствах, че се случва нещо ужасно. Затичах се към всекидневната и срещнах Маркус, който пък тичаше надолу по стълбите. Крещейки от страх, той ми каза, че Ема е паднала от прозореца, намиращ се на около 12 метра над циментов тротоар. Изтичах надолу по стълбите, крещейки името на Ема. Видях дъщеря си да лежи на цимента, сякаш безжизнена. Нямаше никакви реакции, когато я вдигнах и си помислих, че най-лошите ми страхове се потвърждават. Съпругът ми, който ме беше последвал навън, взе Ема в ръцете си и незабавно ѝ даде свещеническа благословия.

Спешната медицинска помощ дойде бързо, а Маркус и аз отправихме молитва, докато медиците оказваха първа помощ на Ема. Скоро всички бяхме в линейката на път към болницата.

В спешното отделение към нас скоро се присъединиха други членове на семейството, които дойдоха, за да ни подкрепят. Маркус си тръгна за вкъщи с братовчедите си, а аз и съпругът ми останахме да чакаме, все още без да знаем състоянието на Ема.

След това, което ми се стори много дълго чакане, един от лекарите излезе и попита за подробности относно инцидента. Казаха ни, че обикновено падането от такава височина води до вътрешни наранявания и малка вероятност за оживяване. Ема имаше счупен таз и мозъчно сътресение, но нараняванията бяха само повърхностни. Докторът каза, че ангел трябва да я е хванал.

Макар Ема да беше оживяла като по чудо, тя беше в безсъзнание поради травмата на главата. Съпругът ми и двама близки приятели ѝ дадоха благословия. В благословията ѝ бе обещано пълно възстановяване, без трайни проблеми и че това ще бъде положително изживяване в живота ѝ. Чувствах огромна благодарност за силата на свещеничеството. Бяха чути всички мои молитви, които отправях по цели нощи.

Ема излезе от кома четири дни по-късно. През тези четири дни приятели, а също и членове на Църквата и други хора постеха и се молеха за нея. Чувствах как молитвите на верни светии ме обгръщат, укрепвайки мен и моето семейство. Чувствах все едно Небесният Отец ме обгръща с ръцете Си и ми дава утеха.

Членове от нашия кол постиха един ден преди Ема да се събуди. Вярваме, че Небесният Отец чу молитвите ни и това, че Ема се събуди, е пряк резултат от поста. От този ден нататък Ема се възстановяваше бързо. Пет дни по-късно произнесе първата си дума след случая, а след още девет дни бе изписана от болницата. Пет седмици прекара в инвалидна количка и после започна физиотерапия.

Около месец след инцидента, гърбът ми рязко ме заболя, докато вдигах Ема. Обзе ме чувство не само на физическа, но и на духовна безпомощност. Как можех да продължавам да се грижа за нея?

Една нощ вината за това, че съм толкова безсилна, стана твърде голяма за мен. Излязох от къщи и намерих една пейка в парка, където се молих на Небесния Отец в продължение на около час. За пръв път в живота си почувствах, че ме обзема чудодейната сила на Единението на Спасителя. След тази молитва всичката болка и скръб, които носех до тогава, бяха вдигнати от мен, всичките ми товари бяха вдигнати от раменете ми. Ема бе все още в инвалидна количка, аз се лекувах за болките в гърба, но бях укрепена да продължа напред.

Една година по-късно Ема вече можеше да тича, да се смее, да разказва истории и да мисли като всяко четиригодишно дете.

Знаем, че има любящ Отец в Небесата, който се грижи за нас и ни познава лично. Той знае през какви изпитания преминаваме. Никога няма да се съмнявам в чудесата, които Той ни дава чрез нашите молитви, пост и свещенически благословии.