Гласове на светии от последните дни
Сезон за семейна история
Илюстрация от Уилсън Онг
Като майка на две малки дъщери, често си намирах извинение да не участвам в някои дейности, като казвах, че не е дошъл „сезона“ или времето за тях. Една от тези дейности беше работата по семейна история.
Макар да бях участвала в индексиране и по-рано това ми беше приятна дейност за неделя, по това време не вършех това с извинението, че нито имам време, нито познания, за да започна да се занимавам със семейна история.
Сърцето ми се промени една ранна сутрин преди няколко месеца, докато бях в храма. Докато преглеждах картончетата с имената на починалите, молейки се те да приемат храмовите обеди, извършвани за тях, аз си казах: „Не би ли било добре, ако тези имена бяха на членове на моето семейство? Бих искала да върша работа за тях“. Духът ми потвърди, че ако това са желанията ми, тогава Господ ще ми помага да работя по семейната си история, особено в неделя. Той би могъл да ми помага да намирам времето и познанията, за да постигам Неговите цели.
Онази неделя си отидох у дома и влязох в FamilySearch.org. Сълзи изпълниха очите ми, като видях имената на моите предци. Връзката ми с тях стана по-силна. Това, което увеличи любовта ми към тях, бяха личните им снимки и документи, наскоро добавени от баба ми, които направиха тези членове на моето семейство още по-живи за мен. Изпитвах радост да включвам в работата две-годишната си дъщеря, която се научи да познава снимките на своите прадядо и пра-пра-прабаба, като ги наричаше по име. Чувствах се по начина, който президент Ръсел М. Нелсън, президент на Кворума на дванадесетте апостоли описва: „Господният ден предоставя прекрасна възможност да се укрепват семейните връзки. В крайна сметка, Бог иска всички ние, като Негови чеда, да се завърнем при Него като получили надаряване светии, запечатани в храма като семейства, за нашите предци и нашето потомство“ („Господният ден е наслада“, Лиахона, май 2015 г., с. 131).
След това начало, продължих да участвам в работа по семейна история в неделите. Бях благословена да извърша храмова работа за някои от моите починали членове на семейството. Особена благословия бе да науча за роднините си и да създам по-близка връзка с моите дядо и баба, които не са членове на нашата вяра. Това укрепи решението ми да спазвам заветите си и да устоя до края, така че да бъда здраво звено в моето вечно семейство.
Макар да има още много работа да се върши, аз съм благодарна на моя Небесен Отец за увеличената ми способност да участвам в Неговото дело, особено в Неговия ден. За мен Господният ден наистина е наслада.