Уроци от майка ми
От старейшина Жайро Мазагарди
От Седемдесетте
Когато растях, винаги, когато получехме някакви пари, майка ми вземаше най-добрите банкноти, тези, които са по-малко измачкани или измърсени, и ги даваше на свещеника в църквата, която посещавахме. Тя правеше това през целия си живот. Тя казваше: „Това принадлежи на Бог“. Тези думи са с мен от тогава. Когато бях кръстен в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни като възрастен, не ми беше трудно да плащам десятък, защото майка ми ме беше научила да се подчинявам на този закон.
Майка ми също ме беше научила да съм честен, дори и това да означава да върша трудни неща. Съседът ни отглеждаше всякакви плодове и зеленчуци. Понякога плодовете му растяха от нашата страна на оградата. Веднъж откъснах един такъв плод и го занесох на майка ми. Тя ме погледна и каза: „Това не е наше“. Не можех да повярвам. Казах: „Какво имаш предвид? От нашата страна на оградата е!“ Тя отново каза: „Това не е наше“. Тогава ме хвана за ръката и заедно отидохме в къщата на съседа. Помолихме го да ни прости, че сме взели от неговите плодове. Майка ми казваше, че ако искаме нещо, трябва да го получим по честен начин.
Може би родителите ви не са членове на Църквата или не винаги се съгласявате с техните избори. Все още може да научите от тях истинни принципи като честност, отговорност, разчитане на собствени сили и упорит труд. Тези принципи ще бъдат голяма благословия в живота ви.