Служба отвъд река Йордан
Или там, където Господ се нуждае от вас.
Снимки © iStock/Thinkstock
Нуждата е критична.
В началото на 2013 г. пет души се разболяват от дребна шарка в бежанския лагер Заатари в близкоизточната страна Йордания. Съществува риск живеещите в пренаселения лагер над 100 000 бежанци да прихванат този много заразен и опасен вирус. Правителството на Йордания прави планове за масова кампания за ваксинация, за да се предотврати разпространението на болестта. Планът е в рамките на две седмици да се имунизират поне 90 000 бежанци от Сирия на възраст между 6 месеца и 30 години.
Но има проблем. Детският фонд на Обединените нации (UNICEF) разполага с необходимия серум. Здравното министерство на Йордания разполага с болници. Но това, което нямат, са спринцовки, контейнери за остри инструменти и хладилни чанти за серума, а времето напредва1.
Тогава се намесват Рон и Санди Хамънд, възрастна мисионерска двойка, служещи като представители на Отдела по благотворителност на Църквата в Йордания. Тъй като Рон и Санди вече имат установени връзки с UNICEF и с Министерството на здравеопазването, те бързо се присъединяват към съвместната работа на тези организации, за да определят как Отделът по благотворителност на Църквата може да помогне.
Рон казва: „Попитахме колко би струвало да се закупят липсващите консумативи. Когато ни отговориха, ние им казахме: „Мислим, че Отделът по благотворителност на Църквата може да помогне.“ Те попитаха: „Колко бързо? Трябва веднага да се заловим с това!“
В следващите 20 часа Отделът по благотворителност на Църквата одобрява покупката на необходимите консумативи. Рон разказва: „Когато информирахме Министерството на здравеопазването и UNICEF, те бяха поразени. Как може неправителствена организация (НПО) да реагира толкова бързо? Кампанията за ваксиниране не само се провежда по график, но тя също така вдъхновява национална кампания за имунизиране на стотици хиляди жители на Йордания и бежанци от Сирия“.
В ляво: снимка от САМИР БАДРАН, UNICEF-ЙОРДАНИЯ; мотиви във фона и снимка от Аман, Йордания © iStock/Thinkstock
Кризата е избегната.
Още повече, това продуктивно партньорство между UNICEF, Министерството на здравеопазването на Йордания и Отдела по благотворителност на Църквата създава възможности за бъдещо сътрудничество.
Това, че в този важен момент Рон и Санди се намират в Близкия Изток, е свидетелство за вярата на семейство Хамънд и че програмата на Църквата за възрастни мисионери е вдъхновена от Бог.
Необходими са мисионерски двойки
През 2012 г. семейство Хамънд служат като храмови работници в храма Рексбърг Айдахо. Рон има успешна зъболекарска практика и преподава във Факултета по религия към университета Бригъм Йънг – Айдахо. Но безоблачното протичане на живота им рязко се променя, когато получават ясен духовен подтик незабавно да подадат документи за отслужване на мисия. Моментът е изненадващ. Техните семейни деца се намират в различни етапи на кариерите си, предстои им преместване, а Рон все още няма планове да се пенсионира. Но Духът ги уверява, че те са необходими и че всичко ще бъде наред.
Както се оказва, по това време свещеническите ръководители в централата на Църквата в Солт Лейк Сити постят и се молят, за да намерят подходяща двойка, която да служи като представители на Отдела по благотворителност на Църквата в Аман, Йордания.
Санди разказва: „Беше толкова явно, че Господ върви пред нас, подготвяйки подробностите за конкретната задача, която има за нас. Ние знаем, че Той прави това за всеки мисионер, който служи. Има утеха в това да знаем, че Спасителят урежда всичко там, където ще служите, преди дори да сте пристигнали“.
Рон разказва: „Мислейки в ретроспекция, ние сме благодарни, че не бяхме нито конкретни, нито настоятелни къде искаме да служим. Като оставяме тези неща в ръцете на Господ, ние Му позволяваме да ни дава изживявания, които иначе не бихме имали“.
Тези преживявания включват дейности с кралското семейство на Йордания по хуманитарни проекти от интерес за тях. Семейство Хамънд си сътрудничи с местни болници и клиники, за да осигуряват обучение на медицинския персонал в Йордания за умения, свързани с животоспасяваща реанимация на новородени бебета, като в резултат значително намалява смъртността сред новородените. Чрез техните усилия и усилията на други мисионерски двойки, Отделът по благотворителност на Църквата осигурява обучение и оборудване за очни клиники и организации, които служат на хора с ограничени физически възможности. Сред онези, които семейство Хамънд и други благотворителни мисионерски двойки подкрепят, е един център, обучаващ жени с ограничени физически възможности да разкрояват и шият работно облекло, а също и да изработват занаятчийски предмети. Тези умения дават на обучаващите се възможността да допринасят повече за себе си и за семействата си.
Вляво: снимка от Отдела по благотворителност на Църквата; вдясно снимка от семейство Хамънд
Други проекти включват работа с различни неправителствени организации и правителството на Йордания във връзка с реагиране при извънредни ситуации, а също и внимателно проучване на студенти, за да се определи кой от тях да получи една от две стипендии за обучение в университета Бригъм Йънг. Едно от най-приятните изживявания за семейство Хамънд е работата с Римокатолическата църква за изграждане на училищни стаи за християни от Ирак, които нямат къде да се събират.
С Господ в Неговото лозе
Докато служат в Йордания, семейство Хамънд научават истинността на Господното обещание към онези, които Му служат: „Ще вървя пред лицето ви. Ще бъда от дясната ви страна и от лявата, и Моят Дух ще бъде в сърцата ви, и ангелите Ми ще са около вас, за да ви подкрепят“ (У. и З. 84:88).
„Бог е част от тази работа“ – казва Рон. „Той е долу в лозето със слугите Си. Към всяка двойка, която отива на мисия да работи на лозето, се присъединява Господарят на лозето. Ние не просто вярваме в чудеса в Йордан, ние ги преживяхме“.
Безспорно ангелите, които те чувстват „около“ себе си, включват небесните ангели, но също и земните ангели, особено децата им, които подкрепят тяхното решение да служат толкова далеч от дома.
И в замяна тяхното семейство е благословено от защитаващата и поддържаща сила на Господ. В тяхно отсъствие, децата им вземат важни решения относно кариерата си и преместване на друго място, а също така се справят с възможни усложнения при раждане, като се обръщат към Господ, съветват се, молят се и постят един за друг.
Благословиите, получени от децата им, са толкова забележителни, че когато брат и сестра Хамънд са поканени да удължат мисията си от две на три години, всяко от децата им изразява ентусиазираната си подкрепа. Децата чувстват как Господ прави нещо специално за тях като пряк резултат от службата на родителите им.
Все пак разделянето на семейство Хамънд е жертва. Да си разделен от половин земно кълбо от онези, които обичаш, е трудно. Но не е толкова, колкото е било в миналото. Технологиите правят възможно родителите да участват в живота на децата си толкова често, колкото е необходимо. Санди казва: „Двойките не губят връзка със семействата си. Поддържахме постоянен контакт със семействата на децата си у дома. Чрез FaceTime и елекронна поща, четирите ни нови внука, родени, докато ние служихме, ни познават и топло ни посрещнаха, когато се върнахме“.
Отваряне на очи и сърца
Вляво: снимка от Отдела по благотворителност на Църквата; вдясно снимка от семейство Хамънд
Една от многото благословии, които семейство Хамънд чувства, че получава от служението си, е това, че очите им се отварят за щедростта и приятелското отношение на хората в Йордания. Когато отначало семейство Хамънд получава призованието си, те не са сигурни на какви хора ще служат.
Рон казва: „Но ние открихме, че нашите мюсюлмански приятели са любезни и щедри и сме сигурни, че ако те бяха почувствали, че сме в опасност, биха направили всичко възможно да ни защитят.
Тяхната благотворителност е изумителна. За хората в Йордания е непоносимо бездействието, ако могат да помогнат, когато някой друг е в нужда. Те са посрещали бежанци от времената преди Давид. Библията многократно споменава „отвъд Йордан“ и ние започнахме да подписваме писмата си „Отвъд Йордан“, разбирайки състрадателната служба, която имахме привилегията да извършим в страна, която в историята показва състрадание. От столетия Йордания е място на благотворителност и Господ благославя хората там за това“.
Работата толкова близко с хората в Йордания дава възможност на семейство Хамънд да създаде силни приятелства. Санди казва: „Ние бяхме поканени на няколко хранения Ифтар, с които завършва всекидневният пост Рамадан. Нашите мюсюлмански приятели също ни канеха да присъстваме на тържества за годежи, сватби и други семейни събития“.
Църквата няма мисионерска дейност и не позволява кръщения на мюсюлмани в Йордания или където законът го забранява, така че семейство Хамънд не споделя информация за Църквата. Вместо това, те се концентрират върху изграждане и поддържане на взаимоотношения – с кралското семейство, с местни хуманитарни партньори, с други двойки мисионери, служещи с тях и с религиозни и правителствени ръководители. Когато са питани за подробности относно Църквата, семейство Хамънд насърчават отправящите въпросите да посетят LDS.org.
Призованието да служим
Имайки предвид забележителните изживявания на Рон и Санди, дали те се чувстват по-специални от другите двойки, призовани или имащи възможността да бъдат призовани?
И да, и не. „Ние служихме където и когато Господ се нуждаеше от двойка с нашите специални умения и опит в живота – казва семейство Хамънд. – Но това е вярно за всички възрастни мисионери. Всяка двойка, способна да служи на мисия, е подготвена да служи по начини, които са специални за тях. Необходимо е само да упражняват достатъчно вяра да отидат там, където Господ има нужда от тях и Той ще ги използва така, че те да променят живота на други хора“.
Старейшина Робърт Д. Хейлз от Кворума на дванадесетте апостоли казва: „Двойките могат да променят нещата. Двойките могат да постигнат забележителни неща, които никой друг не може да постигне.
… Начините, по които двойките могат да служат, са буквално безбройни. От офиса на мисията и обучението на ръководители, до семейната история, храмовата работа и хуманитарната служба – има възможности за използването на почти всяко умение или талант, с които Господ ви е благословил. …
… Вие сте получили много в своя живот, излезте и давайте даром, в служба на нашия Господ и Спасител. Имайте вяра, Господ знае къде се нуждаят от вас. Нуждата, братя и сестри, е толкова голяма, а работниците – толкова малко“2.