Пророчески думи на неочаквано място
Авторката живее в Аржентина, докато съпругът ѝ служи като президент на мисия.
Изоставено списание променя завинаги живота на Оскар Кастро.
Оскар Кастро е кръстен и потвърден, след като намира издание на Лиахона от обща конференция в дома, в който се мести.
Илюстрация от Дан Бър, снимката е предоставена от автора.
Денят, в който съпругата на Оскар напуска него и двете им малки деца, бил един от най-трудните в живота му. Трябвало да вземе твърде много решения. Преди това той си търсел работа, а сега имал нужда и от ново жилище. Струвало му се, че животът му е развалина. Мислил дори да се откаже и вероятно щял да го направи, ако не били двете му красиви деца.
В Сан Хуан, Аржентина, нямало много къщи под наем в рамките на бюджета на Оскар. Но една малка къща в безопасен квартал тъкмо била освободена от група млади мъже, затова Оскар я взел под наем и се подготвил да започне наново с децата си.
Няколко списания и книги били оставени и захвърлени на пода в новия им дом и след като цял ден работил да почиства и изхвърля неща, Оскар седнал и погледнал едно от списанията. По някаква причина корицата заинтригувала Оскар. Под заглавието Лиахона имало картина, която показвала стар мъж, застанал на една кула и говорейки на хора. Възрастният човек му напомнил за картини на Библейски пророци.
Оскар отворил списанието и започнал да чете: „Всеки от нас вече знае, че ние следва да казваме на хората, които обичаме, че ги обичаме. Но онова, което знаем, не винаги се проявява в нещата, които вършим“1. Оскар си помислил за острите думи, които много пъти си разменяли той и жена му. Той искал да научи децата си да бъдат по-добри. Оскар продължил да чете списанието и започнал да чувства, че в него се заражда надежда. Преди да изтече седмицата, той бил прочел всяка статия и имал желание да научи повече.
След около месец двама мисионери вървели из квартала на Оскар. Оскар ги заговорил и ги попитал дали са мисионери – светии от последните дни и колко ще струва да получи още от тези списания на Църквата. Старейшините му отговорили, че ще му струва около 20 минути от личното му време.
На следващия ден двамата мисионери посетили Оскар в дома му. Той им разказал как се преместил в къщата и намерил там стари книги, списания и брошури, от които научил за Църквата. Обяснил, че първата статия, която прочел, пряко се отнасяла за живота му тогава. Той вече знаел за важността на семейството и имал желание да научи повече за семейната домашна вечер и за семейната молитва. Казал на старейшините какво още е научил за Църквата, включително за Джозеф Смит и за Възстановяването на Евангелието.
Погледнал право в очите на старейшините и казал думите, които всеки мисионер се надява да чуе: „Вярвам, че Джозеф Смит е пророк на Бог“. Те го поканили да се кръсти и Оскар приел със сълзи в очите. Няколко седмици по-късно Оскар Кастро бил кръстен и потвърден за член на Църквата.
Господ подготвил Оскар, който имал разкаян дух и готовност да се учи и израства. В онзи паметен ден на преместване духът на посланията в изданието на Лиахона от общата конференция докоснал сърцето на Оскар. Предишните собственици на дома не са знаели какво въздействие ще има това, че оставят няколко списания на Църквата, но посланията на Евангелието в тях се превърнали във важно мисионерско средство. Като довели Оскар към истините, които търсел, те завинаги променили живота му.