Отговори от ръководители на Църквата
Как да поставим Исус Христос в центъра на живота си
От старейшина Д. Тод Кристоферсън
От Кворума на дванадесетте апостоли
Из духовно послание, отправено в университета Бригъм Йънг – Айдахо на 27 Януари 2009 г.
Исус постигнал съвършено единство с Отца, като подчинил Себе си, и плът и дух, на волята на Отца. Относно Отца си, Исус казва: „Аз върша всякога онова, което е Нему угодно“ (Йоан 8:29). Понеже такава била волята на Отца, Исус се подчинил дори на смъртта, като „волята на Сина (била) погълната от волята на Отца“ (Мосия 15:7). Неговото съсредоточаване върху Отец е една от главните причини служението на Исус да има такава яснота и сила. В Него няма разсейващо съмнение.
По същия начин вие и аз можем да поставим Христос в центъра на живота си и да станем едно с Него, така както Той е едно с Отца (вж. Йоан 17:20–23). Можем да започнем, като махнем всичко от живота си, след което отново го подредим приоритет по приоритет, като Спасителят е в центъра. На първо място трябва да поставим нещата, които правят възможно винаги да си спомняме за Него – редовна молитва, изучаване и размишляване над Писанията, задълбочено изучаване на ученията на апостолите, седмична подготовка за достойно вземане от причастието, неделно богослужение и записване и запомняне на това, на което Духът и преживяното ни учат относно ученичеството. Могат да ви дойдат наум други неща, които да се отнасят лично за вас в този момент от живота ви. Когато отделяме достатъчно време и енергия за тези неща, съсредоточавайки живота си върху Христос, според нашето време и възможности ние можем да започнем да добавяме други отговорности и ценни неща като образование, семейни отговорности и лични занимяния. По този начин просто доброто няма да изтласква основополагащото от живота ни, като на нещата с по-малка стойност ще се дава по-малък приоритет или те просто изцяло ще отпадат.
Макар да не е лесно, ние можем с постоянство да вървим напред с вяра в Господ. Мога да ви свидетелствам, че с течение на времето нашето желание и способност винаги да си спомняме за Спасителя и да Го следваме ще нараства. Ние следва търпеливо да полагаме усилия за това и винаги да се молим за проникновението и божествената помощ, от която имаме нужда (вж. 2 Нефи 32:9).