Чудото на умерената топлина
Искате ли нещата да стават веднага, или да стават по правилния начин?
Представете си как един млад мъж е сам у дома и започва да огладнява (трудно е да си го представите, но все пак се опитайте). Сега си представете как този млад мъж решава да се опита да си направи печен сандвич с кашкавал за пръв път сам1. Представете си, че родителите на този млад човек никога не са го учили как се прави печен кашкавал и той никога не е наблюдавал внимателно, когато друг го е приготвял.
Да допуснем, че този млад мъж намира всички необходими съставки: хляб, кашкавал, малко масло да се намаже отгоре на хляба (и малко майонеза да се сложи вътре, защото е гениален). Тогава той взема тигана и го поставя на котлона. (Допускаме също, че той няма оребрен тиган или друг уред, за да прави такива сандвичи.)
Сега си представете, че една мисъл му идва в ума и го завладява – нещо, което толкова много млади хора са достатъчно невежи (или временно изгубили разума си), за да си помислят: „Ако увелича топлината, сандвичът ще стане по-бързо.“
Представете си какво ще стане след това. (Или може би не трябва да си представяте.)
Той ще получи или съвършено хрупкава, златисто-кафява филийка хляб или съвършено мек стопен кашкавал, но не и двете. Най-вероятно обаче той ще получи филия хляб, която изглежда и на пипане е (а и вероятно и на вкус) като парче вулканична скала и полуразтопен кашкавал, който е толкова привлекателен, колкото наполовина разказани истории.
Проблемът на младия мъж, както може да забележете, е комбинация от незнание (което може да бъде извинено) и нетърпение (което макар и разбираемо, в по-малка степен може да бъде извинено). Ако той повтори същата грешка следващия път, тогава вече още в по-малка степен ще може да бъде извинен, тъй като няма да може да се оправдае с незнание, а почти изцяло причината ще е нетърпение.
За да приготви сандвича добре, той трябва да открие чудото на умерената топлина.
Умерено не означава досадно
Включването на умерена топлина на котлона е правилно при приготвяне на печен сандвич с кашкавал и много други ястия, защото това позволява на храната да се изпича отвътре добре, без да изгаря на повърхността. Единственият недостатък е, че е необходимо повече време и повече внимание, а това изисква търпение.
Господ казва: „Постоянствайте в търпение, докато не се усъвършенствате“ (У. и З. 67:13). Тук Той говори за такъв вид съвършенство, който е отвъд способността да приготвяме съвършени печени сандвичи с кашкавал, Той иска ние да ставаме по-подобни на Него. Исус Христос е най-големият пример за търпение. И част от това да следваме Неговия пример означава да разширяваме собствената си перспектива, да поглеждаме отвъд нещата в сегашния момент и да виждаме по-великата награда, идваща от самодисциплината, вярата, послушанието, постоянните и устойчиви усилия, дълготърпението и любовта, с други думи, да проявяваме търпение.
По определение търпението включва в себе си чакане, което може да изглежда досадно, но както ни учи президент Дитер Ф. Ухтдорф, втори съветник в Първото президентство, търпението е много повече от чакане: „търпението означава активно изчакване и устояване. Означава да продължаваме и да правим всичко, което можем – да работим, да се надяваме и да упражняваме вяра, да понесем трудностите с твърдост, дори когато отлагаме желанията на сърцата си. Търпението не е просто устояване, а успешно устояване!“2
Търпението не е просто да оставяме сандвича с кашкавал да се пече и да забравяме за него, търпението изисква да наблюдаваме сандвича и да го обръщаме в подходящия момент.
То не е само да посещаваме училище, семинар или църква, то изисква активно изучаване или поклонение.
То не е просто да чакаме да ни бъде дарено свидетелство за Книгата на Мормон, защото искаме това, то означава да продължаваме да четем, да изучаваме, да размишляваме, да се молим и да живеем според поученията на тази книга.
Търпението не е просто да стоите, докато приятелите ви се подиграват на религията ви, то означава да се молите за тях и истински да искате да изпитат промяна в сърцата си, а също и да правите каквото можете, за да стане това.
Търпението не е просто да чакате да станете на 16 години, за да излизате на срещи, то означава да се научите да обичате да бъдете покорни и да се опитвате да разбирате как следването на съветите на пророците ще ви благославя.
Намалете топлината
Търпението и въздържанието, или самоконтролът, са част от „плодовете на Духа“ (вж. Галатяните 5:22–23). Макар да има спешни случаи, изискващи незабавно действие или бърза реакция (както има някои храни, изискващи силно нагряване), трябва да се стремите към повече търпение и самоконтрол. Ако усещате, че това се случва, това е знак, че Духът действа в живота ви.
Чудото на умерената топлина може да ви дава съвършено препечени сандвичи с кашкавал, хамбургери с розово по средата, които не изглеждат като шайби за хокей, добре изпечени сандвичи с кайма вместо прегорели или ориз, който е мек и пухкав, а не твърд и жилав. Но търпението ще извършва „делото си съвършено“ (Яков 1:4) в живота ви, като ви помага да напредвате и да ставате по-подобни на Исус Христос, като ви носи влиянието на Светия Дух и в края на краищата ви води към вечен живот.
Ако забелязвате неща, които ви карат да ставате нетърпеливи, спомняйте си този печен сандвич (или каквато храна има подобен смисъл за вас) и какво ще губите, ако позволявате на нетърпението да ръководи постъпките ви. Ако се обвинявате твърде често, че сте нетърпеливи, добре дошли в клуба на нетърпеливите. Можете да се покайвате и отново да се опитвате да следвате примера на Исус Христос и ученията Му. Ще има да правите повече от един печен сандвич с кашкавал и никога не е твърде късно да научите за съвършенството, което се постига чрез търпение.