Гласове на светии от последните дни
Просейки милост
Илюстрация от Стан Фелоус
При посещение в съседен град в Естония, видях просещ пари мъж. Бях изумен, когато го разпознах и си го спомних от времето преди 10 години, когато служих като мисионер в този град. Както преди, той носеше голяма торба с пластмасови бутилки, които предаваше за рециклиране срещу заплащане. Спомних си също, че той винаги искаше дребни пари и ако човек му дадеше, той питаше дали има още.
Бях изненадан да го видя. И след 10 години той беше същият – малко по-посивял, но изглежда бе живял същия живот, просейки пари ден след ден. Помислих си за чудесните 10 години, които аз бях изживял през същото време, тъй като бях сключил брак в храма, завършил образование, намерил добра работа и се радвах на добро здраве.
Помислих си, че друг път едва ли ще го срещна и почувствах, че трябва да му дам нещо. Проблемът беше, че имах само банкнота, която беше повече, отколкото исках да му дам. Стана ми неудобно поради избора, който имах – да не му дам нищо или да му дам повече отколкото исках. Реших, че за мен няма голяма разлика, а той би бил много щастлив и затова му дадох парите.
След по-малко от два дни се оказах в подобно положение, но този път аз бях този, който просеше милост. Бях объркал крайната дата за подаване на молба за важна стипендия. Мислех си, че подавам молбата две седмици преди крайния срок, а бях ужасен, когато след повторна проверка на датата, се оказа че я подавам с един ден закъснение.
Сумата на стипендията бе точно 100 пъти по-голяма от парите, които бях дал на просяка и не ми беше трудно да забележа иронията в това. Оказах се в положение, когато аз просех милост, както в молитва към моя Небесен Отец, така и чрез електронно съобщение към служителите в университета. Те ми отговориха, че ще придвижат молбата ми, но ще отбележат, че е подадена след крайния срок.
На молитвата ми бе отговорено и бях благословен да получа стипендията, която финансово много помогна на жена ми и на мен. Но още по-важно, това преживяване ме научи на един важен урок: Нима не сме всички ние просяци пред Бога? (вж. Мосия 4:19).