Да преподаваме като Спасителя
Радостта от това да се учим
От Тад Р. Калистър
Общ президент на Неделното училище
Като ставаме по-отдадени на изучаването, ние ще изпитваме божествената радост, идваща от изучаването на Евангелието и живота според него.
Има един разказ за мъж, който станал известен като градския лентяй. Той нямал желание да работи, нито да си търси работа. Просто живеел от труда на другите. Накрая на хората от града им писнало. Те решили да го отведат извън града и да му забранят да се връща. Докато го отвеждали във фургон към края на града, коларят от града почувствал, че го обзема вълна на съчувствие. Може би на отхвърления трябва да се даде още една възможност. Затова го попитал: „Искаш ли един чувал царевица, с която да започнеш нов живот?“
Лентяят отговорил: „А царевицата белена ли е?“1
Учители и ученици: Равностойни отговорности в процеса на изучаване
Понякога срещаме хора, които желаят да получават духовно разбиране, без да полагат усилия, те искат Писанията да им бъдат обяснявани, преди да ги четат. Искат Евангелието да се преподава в серии от развлекателни за слушане хапки или видео клипове. Искат учителят в Неделното училище да подготвя урока и да им го преподава подобно на хранене с лъжичка в устата, с минимална подготовка или участие от тяхна страна.
За разлика от това, Спасителят веднъж поканил Своите начинаещи ученици да си отидат вкъщи, защото не са могли да разберат думите Му. Той им заповядал да се молят, обмислят нещата и да „подготвят умовете си за утре“, когато Той „ще дойде (при тях) отново“ (вж. 3 Нефи 17:2–3).
Поуката е следната: Не само учителят има отговорността да идва подготвен за урока, но и учещите се. Точно както учителят има отговорността да преподава чрез Духа, така и ученикът има отговорността да учи чрез Духа (вж. У. и З. 50:13–21).
В Книгата на Мормон е записано: „Проповедникът не беше по-добър от слушателя, нито пък учителят беше с нещо по-добър от ученика; и тъй те всички бяха равни“ (Алма 1:26, курсив добавен).
Следват няколко предложения за неща, които можем да правим, за да изпитваме радостта, идваща от това да вършим своята част в процеса на изучаване и живота според Евангелието.
Обучение у дома
Изучаване на Писанията
Всеки член на Църквата носи отговорността лично да изучава Евангелието, не можем да предадем тази отговорност на други хора. По-голямата част от тази отговорност е свързана с редовно изучаване на Писанията. Президент Харолд Б. Лий (1899–1973) заявява: „Ако не четем Писанията всеки ден, то нашите свидетелства отслабват“2. Апостол Павел прави наблюдението, че юдеите в Берия „бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък“, и след това споделя причината за тази възприемчивост: „(Те) всеки ден изследваха Писанията“ (Деянията 17:11, курсив добавен).
Всекидневното изучаване на Писанията е съществено за нашата духовност. Нищо друго не може напълно да замести липсата му във всекидневието ни. Затова трябва да бъде отделено време за изучаване на Писанията, а не да ги изучаваме, ако ни остане време.
Някои може да кажат: „Нямам време за всекидневно изучаване на Писанията сред многото ми задължения в живота“. Такова изказване донякъде напомня за историята на двама дървари, които решили да се състезават, за да видят кой ще насече повече дърва за един ден. Състезанието започнало при изгрев слънце. На всеки час по-малкият на ръст дървар изчезвал в гората за по около 10 минути. И всеки път противникът му, като го виждал, се усмихвал и кимал с глава, убеден че го изпреварва. По-едрият мъж никога не напуснал поста си, не спирал да сече и не си почивал.
Когато денят свършил, по-едрият мъж с изненада научил, че противникът му, който изглежда губел толкова много време, все пак е насякъл повече дърва от него. „Как го постигна, след като направи толкова много почивки?“ – попитал той.
Победителят отговорил: „О, аз си острех брадвата“.
Всеки път, когато изучаваме Писанията, ние острим своята духовна брадва. И чудната част е, че когато правим това, можем да използваме останалото време по-разумно.
Подготвяйте се предварително
Проучвания показват, че само малка част от членовете на Църквата четат предварително стиховете от Писанията, които ще се обсъждат по време на уроците в неделя. Всеки от нас може да помага това да се промени. Можем да изпълняваме своята част в процеса на изучаване, като идваме по-добре подготвени, като сме прочели съответните стихове и сме готови да споделяме мислите си. Нашата подготовка може да бъде духовен дар, който ние да даваме на всички присъстващи на урока.
Изучаване по време на урока
Вземане на участие по време на урока
Заповедта да си отворим устата (вж. У. и З. 60:2–3) важи не само за мисионерска работа, но и за уроците в Неделното училище. Когато вземаме участие в урока, ние каним Духа, който може да дава свидетелство за истинността на нашите думи и да дава светлина на умовете ни за повече прозрения. Освен това, участието ни може да вдъхновява мислите на други хора и така да ги насърчава също до участват.
По този начин ние следваме принципа на преподаване, на който ни учи Господ: „а нека по едно време да говори само един, и нека всички слушат това, което казва, та когато всички са се изказали, всеки да може да се поучи от всеки“ (У. и З. 88:122, курсив добавен). Понякога участието в уроците не е лесно, то изисква от нас да излизаме от зоната си на комфорт. Но като го правим, това води до израстването на всички, присъстващи на урока.
Записвайте впечатленията си
За известно време, когато отивах на Църква, носих празни картончета и търсех вдъхновения от ученията или духовни впечатления, които можех да записвам. Честно мога да кажа, че бях много обогатен. Този подход промени виждането ми, той насочи и ускори изучаването ми, увеличи желанието ми да ходя на църква.
Защо е толкова важно да записваме духовните преживявания, които имаме в Църквата или на други места? Представете си за момент, че една майка говори нещо на своя син тийнейджър и по някое време той казва: „Майко, това е добър съвет“. Тогава изважда един бележник и започва да записва впечатленията, които е получил от разговора с майка си. След като майката се възстановява от изненадата си, няма ли да иска да му каже още неща?
Няма съмнение, че същият принцип важи за съветите от нашия Небесен Отец. Когато записваме мислите, които Той ни дава, е по-вероятно Той да ни дава още откровения. В допълнение, много от впечатленията, които получаваме, могат първоначално да изглеждат като малки жълъди, но ако ние ги подхранваме и обмисляме, те могат да израстват в духовни дъбови дървета.
Пророкът Джозеф Смит говори за важността на това да записваме прозрения и впечатления: „Ако … продължавате да обсъждате важни теми … но не ги записвате, … може би защото пренебрегвате да записвате тези неща, когато Бог ви ги разкрива, като не ги считате за достатъчно стойностни, Духът може да се оттегли … и тогава има, или по-точно имаше, голямо знание с безкрайна важност, което вече е изгубено“3.
Радостта от това да се учим
Процесът на изучаване е много повече от божествено задължение. Той също е предназначен да бъде източник на прелестна радост.
Веднъж древният математик Архимед бил помолен от неговия цар да определи дали новата корона на царя е от чисто злато или златарят нечестно е заменил част от златото със сребро. Архимед размишлявал над разрешението и най-накрая получил отговор. Според легендата, той толкова много се зарадвал на откритието, че тичал из града и викал „Еврика! Еврика!“, което означава „Открих го! Открих го!“.
Колкото и да е голяма радостта от откриването на принцип от науката, има много по-велика радост в откриването на истините на Евангелието на Исус Христос, на тези истини, които не само ни дават информация, но също могат да ни спасят. По тази причина Спасителят казва: „Това ви говорих, … (за да може) вашата радост да стане пълна“ (Йоан 15:11). И поради тази причина „всички Божии синове възклицаваха от радост“, (Йов 38:7) когато научили за плана на спасение. Точно както семената имат присъща сила да растат, истините на Евангелието имат силата да носят радост.
„Търсете познание“ (У. и З. 88:118) не е само божествена заповед , но също и божествен стремеж. Всеки път, когато изучаваме Писанията, идваме по-добре подготвени, участваме в обсъжданията по време на уроците, задаваме въпроси и записваме свещени внушения, ние ставаме по-подобни на Бог и така увеличаваме способността си да изпитваме радостта, която Той чувства.
Нека всички се стремим да ставаме по-отдадени ученици, по-божествено учещи се, у дома, по време на урок или където и да сме. Като правим това, ние ще чувстваме възвишената радост, която идва от изучаването на Евангелието на Исус Христос и от живота според него.