Младежи

Пожари и уроци за подчинението

Президент Томас С. Монсън веднъж разказа за случка, от която научил колко е важно да се подчиняваме. Когато бил на осем години, цялото му семейството отишли на вилата си в планината. Той и един негов приятел решили да разчистят част от тревата на една полянка и да подготвят лагерен огън. Те се опитали да разчистят тревата с ръце, като дърпали и се напъвали с всички сили, но успели да отскубнат само шепа плевели. Президент Монсън обяснява: „И тогава моят осемгодишен ум измисли уж идеалното разрешение. Казах на Дани: „Само трябва да запалим тези плевели. Чисто и просто ще изгорим плевелите във формата на кръг!“

Макар да знаел, че не му е позволено да използва кибритени клечки, той изтичал до къщата, взел няколко клечки и заедно с Дани запалили малък огън в полето. Те очаквали, че огънят ще изгасне от само себе си, но вместо това се разраснал в голям и опасен пожар. Той и Дани изтичали за помощ и скоро възрастните се притекли да гасят огъня, преди да е достигнал до дърветата.

Президент Монсън продължава: „През този ден Дани и аз научихме няколко трудни, но важни урока, като най-същественият от тях бе важността на подчинението“. „Подчинението дава благословии“, Лиахона, май 2013 г., с. 89–90.

Подобно на президент Монсън, налагало ли ви се е да научите урок за подчинението по трудния начин? Какви цели можете да си поставите, за да сте в безопасност в бъдеще чрез подчинение?