От Париж до Сапоро
Живеем на различни места по света, но чувствата ни са същите, когато близо до нас построят храм!
Казвам се Рейчъл. Живея близо до храма Париж Франция.
Храмът е много важен за моето семейство. Преди да построят храма в Париж, ние предприемахме семейни пътувания до храма Франкфурт Германия по няколко пъти в годината. Трябваха ни 10 часа, за да стигнем дотам и да се върнем!
Обичахме да гледаме как строят новия храм. Всяка седмица след събранията в Църквата, нашите родители минаваха покрай строежа с колата, за да можем да видим как напредва работата. Първо те събориха една стара сграда и изкопаха голяма дупка. След това започнаха да строят храма все по-високо. Скоро Господният дом вече беше готов!
С моите братя и сестри с радост ще отидем в храма един ден. По-голямата ми сесетра, Естер, първа ще участва в кръщения. Ние всички много искаме да дойде и нашият ред. Обичаме храма и сме щастливи да имаме един в нашия град!
Казвам се Коши. Аз живея до храма Сапоро Япония. Обичах да седя на прозореца на моя дом и да гледам как строят храма.
По време на отворените врати, поканих един мой добър приятел да дойде с нас. Той мислеше, че всичко е прекрасно.
Мисля, че храмовото освещаване е нещо като рожден ден на храма. На този ден беше и моят рожден ден. Беше рожденият ден и на президент Монсън! Родителите ми и аз бяхме в храма, когато беше осветен.
Много съм благодарен, че живея близо до храма. Когато имам труден ден в училище, мога да мина през градината на храма на път за дома. Чувствам обичта на Небесния Отец, докато съм там. Очаквам деня, когато ще мога да вляза вътре, за да участвам в кръщения и по-късно да се оженя там.